Можеш ли да намериш вътрешен мир?

През 1854 г. американският писател Хенри Торо писал: „Множество хора водят живот на безмълвно отчаяние.“

Явно по негово време повечето хора не се радвали на вътрешен мир. Това обаче било преди почти 150 години. Дали нещата днес са по–различни? Или думите на Торо все още важат? Как стои въпросът за теб лично? Дали си доволен, притежаващ мир? Или си несигурен, неуверен относно бъдещето, ‘безмълвно отчаян’ — ако се парафразират думите на Торо?

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ в света има много неща, които ограбват вътрешния мир на хората. Нека споменем само някои от тях: В много страни безработицата и ниските доходи донасят бедност, а с нея и икономическо отчаяние. В други страни мнозина изразходват по–голямата част от енергията си в стремеж към богатство и материални притежания. Често обаче свързаният с това съревнователен начин на живот донася безпокойство, а не мир. Болестите, войните, престъпността, несправедливостта и потисничеството също ограбват мира на хората.

Те търсели вътрешен мир

Много хора не искат да се примирят със света такъв, какъвто е. Антониу a бил лидер на профсъюза в една огромна фабрика в Сан Паулу (Бразилия). Надявайки се да подобри условията за живот, той участвувал в протести и демонстрации, но това не му донесло вътрешен мир.

Някои се надяват, че бракът ще донесе известна степен на спокойствие в живота им, но може да бъдат разочаровани. Маркос бил преуспяващ бизнесмен. Той започнал да участвува в политиката и станал кмет на един промишлен град. Семейният му живот обаче бил катастрофален. Когато децата му напуснали дома, той и съпругата му се разделили поради несъвместими различия.

Герзон, едно бездомно дете в Салвадор (Бразилия), искал приключения. Той се местел от  град на град, като пътувал с шофьори на камиони. Не след дълго се пристрастил към наркотиците, като обирал хора, за да плаща за порока си. Няколко пъти бил залавян от полицията. Но въпреки своя агресивен, насилнически характер, Герзон копнеел за вътрешен мир. Дали някога щял да го намери?

Още когато Ваня била млада, майка ѝ умряла и тя поела задълженията в дома, включително и грижата за своята болна сестра. Ваня ходела на църква, но се чувствувала изоставена от Бога. Тя несъмнено не изпитвала вътрешен мир.

Следва Марселу. Той искал единствено удоволствия. Обичал да се събира с други млади хора — танцувал, пиел и злоупотребявал с наркотици. Веднъж участвувал в един бой и наранил друг младеж. След това бил обзет от съжаление за това, което бил направил, и се молел на Бога за помощ. Той също искал вътрешен мир.

Тези случки показват някои ситуации, които могат да унищожат вътрешния мир. Имало ли някакъв начин, по който профсъюзният лидер, политикът, бездомното дете, преуморената дъщеря и момчето, което обичало единствено събиранията, можели да постигнат вътрешния мир, който търсели? Дали случилото се с тях ни учи на нещо? Отговорът и на двата въпроса е ‘да’, както ще видим в следващата статия.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 3]

Копнееш ли за вътрешен мир?