Биографичен разказ

Носител на светлина на много народи

БИОГРАФИЯТА НА ДЖОРДЖ ЙЪНГ РАЗКАЗАНО ОТ РУТ ЙЪНГ НИКЪЛСЪН

„Защо е това мълчание от нашите амвони? ... Що за хора ще сме, ако мълчим, след като сме доказали, че нещата, за които пиша, са истина? Нека не държим хората в неведение, а нека им кажем истината, без да се оправдаваме или крием.“

ТЕЗИ думи са част от писмото на татко, съдържащо 33 страници, в което той искал името му да бъде заличено от регистрите на църквата. Това станало през 1913 г. Оттогава той започнал един изпълнен със събития живот, който го направил носител на светлина на много народи. (Филипяни 2:15) Аз от малка събирам разкази за живота на татко от роднини и от исторически материали, а приятелите му ми помогнаха да направя от тези случки една свързана биография. Животът на татко в много отношения ми напомня за живота на апостол Павел. Като този „апостол на народите“, татко винаги бил готов да пътува, за да занесе посланието на Йехова до хора от различни страни и острови. (Римляни 11:13, NW; Псалм 107:1–3) Нека да ви разкажа за баща си, Джордж Йънг.

Първите години

Татко бил най–малкият син на Джон и Маргарет Йънг, презвитериани от Шотландия. Той е роден на 8 септември 1886 г., малко след като семейството се преместило от Единбург (Шотландия) в Британска Колумбия (Западна Канада). Тримата му по–големи братя — Алегзандър, Джон и Малкълм — били родени няколко години преди това в Шотландия. Сестрата на момчетата, Мериън, която те нежно наричали Нели, била две години по–малка от татко.

 Израствайки в една ферма в Санич, недалеч от Виктория (Британска Колумбия), децата си живели добре. В същото време те се научили да поемат отговорност. Когато родителите им се връщали от пътуване до Виктория, работата навън във фермата била свършена, а къщата — подредена.

След време татко и неговите братя започнали да се занимават с миньорство и с търговия на дървен материал. Братята Йънг си спечелили добра репутация на хора, които обикалят горите и търсят места за добив на дървесина, на купувачи и продавачи на дървен материал. Татко се занимавал с финансите.

След време поради наклонността си към духовните въпроси татко решил да стане свещеник в презвитерианската църква. Но тогава публикуваните във вестниците проповеди на Чарлз Тейз Ръсел, първия президент на Трактатното дружество „Сионска стражева кула“, оказали силно влияние върху живота му. Наученото подтикнало татко да напише и изпрати писмото, споменато в увода, с което искал да бъде отписан от църквата.

Татко използувал тактично, но ясно библейски стихове, за да обори ученията на църквата за това, че човешката душа е безсмъртна, и че Бог измъчва душите на хората в някакъв ад. Той също изобличил доктрината за троицата, като доказал, че тя не е християнска, и че в Писанията никъде не се говори за нея. Оттогава нататък татко бил зает с християнска служба в подражание на Исус Христос, като смирено използувал всички свои способности и сили, за да слави Йехова.

През 1917 г. Дружество „Стражева кула“ назначило татко да служи като ‘пилигрим’, както тогава се наричали пътуващите представители на Свидетелите на Йехова. Той изнасял лекции и представял една програма, съчетаваща кинофилм и диапозитиви, известна като “Photo-Drama of Creation” [„Фотодрама за Сътворението“], в градовете и селата из цяла Канада. Залите били препълнени при посещенията на татко. До 1921 г. програмата за неговите посещения, като пътуващ служител, била публикувана в списание „Стражева кула“.

В един вестник, издаван в Уинипег, пишело, че евангелизаторът Йънг говорил пред 2500 души, а още много хора не успели да влязат, защото залата била препълнена. В Отава татко говорил на тема „До ада и обратно“. Един възрастен мъж от присъствуващите казал: „Когато докладът свърши, Джордж Йънг покани свещениците на подиума, за да обсъдят въпроса с него, но никой от тях не помръдна. Тогава разбрах, че съм намерил истината.“

Татко се опитвал да участвува във възможно най–много духовни дейности при своите посещения като пътуващ служител. След като приключел дадено посещение, той бързал да хване влака за следващата спирка от плана. Когато пътувал с кола, татко често тръгвал за поредното си назначение в ранни зори. Освен че бил пламенен, той имал репутация на внимателен човек и бил известен със своите християнски дела и с щедростта си.

Сред онези многобройни ранни конгреси, на които татко присъствувал, бил  историческият конгрес, проведен в Едмънтън (Алберта) през 1918 г. Всички членове на неговото семейство били там, за да видят покръстването на Нели. Това се оказал последният случай, при който момчетата били заедно. След две години Малкълм умрял от пневмония. Както тримата си братя и баща си, той имал надежда за небесен живот, и всички те останали верни на Бога до своята смърт. — Филипяни 3:14.

В чуждестранен район

След като през септември 1921 г. завършил проповедната си обиколка из Канада, татко получил напътствия от Джоузеф Ф. Ръдърфорд, тогавашния президент на Дружество „Стражева кула“, да продължи дейността си на островите в Карибско море. Навсякъде, където представял ‘Фотодрамата за Сътворението’, тя била добре посрещана. Татко писал от Тринидад: „Мястото беше препълнено и мнозина бяха връщани. На втората вечер сградата беше изпълнена с множества от хора.“

После, през 1923 г., татко бил назначен в Бразилия. Там той говорил пред много слушатели, като понякога наемал преводачи. В „Стражева кула“ (англ.) от 15 декември 1923 г. се съобщава: „От 1 юни до 30 септември брат Йънг проведе 21 публични събрания, на които присъствуваха общо 3600 души, 48 събрания на сбора с 1100 присъствуващи, и разпространи общо 5000 безплатни екземпляра от литературата на португалски език.“ Много хора откликнали с интерес, когато татко изнесъл доклада „Милиони хора, които живеят днес, никога няма да умрат“.

Когато на 8 март 1997 г. беше открита новата сграда на клона в Бразилия, в брошурата за откриването пишеше: „1923 г.: Джордж Йънг пристига в Бразилия. Той открива офис на клона в центъра на Рио де Жанейро.“ Въпреки че имало на разположение библейска литература на испански език, била необходима такава и на португалски — основния език, говорен в Бразилия. Затова на 1 октомври 1923 г. „Стражева кула“ започнала да бъде издавана на португалски.

В Бразилия татко се срещнал с много забележителни хора. Един от тях бил заможният португалец на име Жасинту Пиментел Кабрал, който предоставил дома си за събрания. Жасинту бързо приел библейската истина и след време станал член на Бетеловото семейство. Друг бил Мануел да Силва Жордау, млад градинар от Португалия. Младежът чул един негов публичен доклад и бил подтикнат да се върне в родината си, за да служи като ‘колпортьор’, както тогава се наричали целодневните служители на Свидетелите на Йехова.

Татко пътувал из цяла Бразилия с влак и успял да открие много заинтересувани хора. При едно от пътуванията си той разговарял със семейство Бони и Катарина Грийн и останал при тях приблизително две седмици, като им обяснявал Писанията. После най–малко седем души от това семейство символизирали своето отдаване на Йехова чрез покръстване във вода.

През 1923 г. татко срещнал и Сара Белона Фергюсън. През 1867 г., когато била още малка, брат ѝ Ерасмус Фултън Смит и останалите от семейството се преместили от Съединените щати в Бразилия. От 1899 г. Сара редовно получавала по пощата списанието „Стражева кула“. Посещението на татко било дългоочакваната възможност тя, четирите ѝ деца и една нейна роднина, която той наричал леля Сали, да бъдат покръстени. Това станало на 11 март 1924 г.

Не след дълго татко проповядвал и в други страни от Южна Америка. На 8 ноември 1924 г. той писал от Перу: „Току–що завърших разпространението на 17 000 трактата в Лима и Калао.“ След това отпътувал за Боливия, за да разпространява трактати. Относно това пътуване той писал: „Нашият Баща благославя усилията ми. Един индианец ми помогна. Домът му се намира край извора на река Амазонка. Този човек ще вземе със себе си 1000 трактата и няколко книги.“

Благодарение на усилията на татко семената на библейската истина били посети в много страни от Централна и Южна Америка. В „Стражева кула“ (англ.) от 1 декември 1924 г. се казва: „Джордж Йънг е в Южна Америка вече повече от две години. ... За този скъп брат е привилегия да носи посланието за истината към град Пунта Аренас, който се намира на бреговете на Магелановия  проток.“ Татко се грижел за проповедната дейност и в Коста Рика, Панама и Венецуела. Той продължил да проповядва, въпреки че се заразил с малария, което влошило здравословното му състояние.

След това в Европа

През март 1925 г. татко отплавал за Европа, където се надявал да разпространи 300 000 библейски трактата в Испания и Португалия и да организира нещата така, че брат Ръдърфорд да изнесе няколко публични лекции. Но след като пристигнал в Испания, татко изразил резерви относно това брат Ръдърфорд да изнася лекции там с оглед на атмосферата на религиозна нетърпимост.

В отговора, който му написал, брат Ръдърфорд цитирал Исаия 51:16: „Турих словата Си в устата ти. И те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята, и да река на Сиона: Ти си Мой народ.“ След като го прочел, татко казал: „Сигурно волята на Господаря е аз да продължавам с работата и да оставя той да се погрижи за резултата.“

На 10 май 1925 г. брат Ръдърфорд изнесъл своята лекция с преводач в театър „Новедадес“ в Барселона. Присъствували повече от 2000 души, сред които един правителствен служител и един охранител на сцената. Подобно нещо се случило и в Мадрид, където присъствували 1200 души. В резултат на интереса, проявен след този доклад, в Испания бил сформиран офис на клона, който според 1978 Yearbook of Jehovah’s Witnesses [„Годишник на Свидетелите на Йехова за 1978 г.“] бил „под ръководството на Джордж Йънг“.

На 13 май 1925 г. брат Ръдърфорд изнесъл доклад в Лисабон (Португалия). И там посещението му било много успешно, въпреки опитите на духовниците да провалят събранието с викове и с чупене на столове. След лекциите, изнесени от брат Ръдърфорд в Испания и Португалия, татко продължил да прожектира ‘Фотодрамата’ и да организира издаването и разпространяването на библейска литература в тези страни. През 1927 г. той писал, че добрата новина ‘била известявана във всеки град в Испания’.

Проповядване в Съветския съюз

Следващото мисионерско назначение на татко било в Съветския  съюз, където той пристигнал на 28 август 1928 г. В писмото, което написал на 10 октомври 1928 г., отчасти пише:

„Откакто дойдох в Русия, наистина мога силно да се моля от сърце: ‘Да дойде твоето Царство.’ Уча езика, но това става много бавно. Преводачът ми е изключителен човек, юдей, който вярва в Христос и обича Библията. Имах някои интересни преживявания, но не знам колко дълго ще ми позволят да остана. Миналата седмица получих съобщение да напусна в рамките на 24 часа, но въпросът се разреши, затова може да остана по–дълго.“

Татко се свързал с някои Изследователи на Библията в Харков, днес един от големите градове в Украйна, и последвалото сърдечно общуване предизвикало сълзи на радост в очите им. Всяка вечер било провеждано малко събрание, което продължавало до полунощ. Относно срещата си с братята, по–късно татко пише: „Горките братя. Малкото им книги са иззети, властите са недружелюбни, но въпреки това братята са щастливи.“

Службата на татко в Съветския съюз е описана в специална брошура, издадена за присъствуващите на откриването на новия клон в Санкт Петербург (Русия) на 21 юни 1997 г. В нея се казва, че татко бил изпратен в Москва и се съобщава, че получил разрешение „да отпечата за разпространение в Русия 15 000 екземпляра от трактатите Freedom for the Peoples [„Свобода за народите“] и Where Are the Dead? [„Къде са мъртвите?“]“.

След като се върнал от Русия, татко бил назначен на пътуваща служба в Съединените щати. В Южна Дакота той посетил дома на Нелена и Верда Пул, родни сестри, които години след това станали мисионерки в Перу. Те били много признателни за неуморната служба на татко и писали: „Братята в онези дни определено проявяваха пионерски дух, като ходеха по чужди места с малко от притежанията на този свят, но със сърце, изпълнено с любов към Йехова. Това ги подтикваше да вършат делото си.“

Брак и втора обиколка

В течение на няколко години татко си пишел с Клара Хъбърт от Манитулън Айлънд (Онтарио). И двамата присъствували на конгреса в Кълъмбъс (Охайо) на 26 юли 1931 г., когато Изследователите на Библията приели името Свидетели на Йехова. (Исаия 43:10–12) Една седмица по–късно те се оженили. Скоро след това татко бил отново на път за втората си мисионерска обиколка из Карибските острови. Там той помогнал да бъдат организирани събрания и обучавал  други хора да участвуват в службата от къща на къща.

Майка получавала снимки, картички и писма от Суринам, от Сейнт Китс и от много други места. В писмата татко съобщавал за напредъка на проповедната дейност в страна, в която бил, а понякога пишел и факти относно местните птици, животни и растения. През юни 1932 г. той завършил назначението си на Карибските острови и се върнал в Канада с параход, пътувайки както обикновено в 4–та класа. После с майка участвували заедно в проповедната дейност, прекарвайки зимата на 1932–1933 г. в района на Отава с голяма група от други целодневни служители.

Кратък семеен живот

През 1934 г. бил роден брат ми, Дейвид. Когато бил съвсем малък, той се качвал върху кутията за шапки на майка и се упражнявал да изнася „доклади“. И той като баща ни проявява пламенност към Йехова през целия си живот. Тримата пътували с кола, на покрива на която била монтирана звукова уредба, и посещавали сборове от източния до западния бряг на Канада. Аз съм родена през 1938 г., когато татко служел в Британска Колумбия. Дейвид си спомня как, след като татко ме сложил на леглото и тримата заедно коленичили край него, татко благодарил в молитва за мен.

През зимата на 1939 г. семейството живяло във Ванкувър, тъй като татко посещавал сборовете в онзи район. Сред многото негови писма, които сме събрали през годините, има едно от 14 януари 1939 г., написано от Вертон (Британска Колумбия). То е адресирано до Клара, Дейвид и Рут и в него татко пише: „Изпращам ви просто една целувчица и една прегръдка.“ В писмото има послание за всеки от нас. Татко говори за изобилната жетва там и за това, че работниците са малко. — Матей 9:37, 38.

Една седмица, след като се върнал във Ванкувър от своето назначение, татко припаднал на едно събрание. Била му поставена диагноза злокачествен тумор в мозъка. На 1 май 1939 г. татко завършил земния си път. Аз съм била на девет месеца, а Дейвид бил почти петгодишен. Любещата ни майка, която също имаше небесна надежда, остана вярна на Бога до смъртта си на 19 юни 1963 г.

Това, което татко изпитвал към своята привилегия да носи добрата новина из много страни, е чудесно изразено в едно от писмата му до мама. Ето част от това, което писал в него: „Йехова милостиво ми позволи да отида в тези страни като светлина, за да занеса там посланието за Царството. Да бъде възхвалявано неговото свято име. През грешките, липсата на вещина и слабостите прозира блясъкът на неговата слава.“

Днес децата, внуците и правнуците на Джордж и Клара Йънг също служат на нашия любещ Бог, Йехова. Казват, че татко често цитирал Евреи 6:10, където пише: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име.“ Ние също не сме забравили дейността на татко.

[Снимка на страница 23]

Татко (вдясно) с тримата си братя

[Снимки на страница 25]

Татко (правият мъж) с братята Ръдърфорд, Удуърт и Макмилън

Долу: татко (най–вляво) заедно с брат Ръсел

[Снимки на страница 26]

Майка и татко

Долу: тяхната сватба

[Снимка на страница 27]

С Дейвид и мама няколко години след смъртта на татко