Дали си повлиян от циниците?

„ЦИНИКЪТ е човек, който никога не вижда добри качества в другите и никога не пропуска да види лоши качества в тях. Той е човек–кукумявка — бдителен на тъмно и сляп за светлината, лови гадинки и никога не вижда хубавия дивеч.“ Това изказване било направено от американския свещеник Хенри Уорд Бийчър, живял през 19–и век. Много хора може би мислят, че то описва много точно какво представлява съвременният циник. Но всъщност думата „циник“ произлиза от древна Гърция, където не се отнасяла само за човек, проявяващ такава нагласа. В продължение на векове тя се отнасяла до привържениците на една философска школа.

Как възникнала философията на циниците? Какви са техните учения? Дали е желателно християнинът да притежава качества, характерни за един циник?

Древните циници — произход и вярвания

Древна Гърция била развъдник на разисквания и спорове. През вековете преди нашата ера хора като Сократ, Платон и Аристотел развили философии, с които станали известни. Техните учения оказвали голямо въздействие върху хората и идеите им все още могат да бъдат открити в културата на Западния свят.

Сократ (470–399 г. пр.н.е.) твърдял, че трайното щастие не се състои в търсенето на материални неща или в насладата от чувствените удоволствия. Той смятал, че истинското щастие е резултат от един живот, отдаден на търсене на добродетелта. Сократ гледал на добродетелта като на върховното добро. За да постигне тази цел, той се отказал от материалния разкош и от полагането на излишни усилия, защото смятал, че те ще отвличат вниманието му. Сократ възприел умереността и себеотрицанието, като водел прост живот в оскъдност.

Той развил начин на поучаване, познат като ‘метод на Сократ’. Докато повечето мислители излагали една идея и я подкрепяли с доводи, Сократ правел точно обратното. Той слушал теориите на другите философи и търсел да разкрие недостатъци в идеите им. Този подход насърчавал към една критична и презрителна нагласа спрямо другите.

Един от последователите на Сократ бил философът Антистен (445–365 г. пр.н.е.). Той и още няколко философи доразвили основното учение на Сократ, като твърдели, че добродетелта е единственото добро. За тях стремежът към удоволствие не бил просто отвличане на вниманието, а нещо зло. Те проявявали изключителна враждебност и се отнасяли с голямо презрение към другите хора. Тези философи станали известни като ‘циници’ (или по–рядко ‘киници’). Това име може да произлиза от една гръцка дума (кинико̀с), която описва тяхното мрачно и грубо поведение. Тя означава „подобен на куче“. a

 Въздействие върху начина им на живот

И въпреки че някои философии на циниците, като например противопоставянето спрямо материализма и отдаването на удоволствия, сами по себе си изглеждат достойни за похвала, тези философи стигнали до крайни идеи. Това се вижда от живота на най–известния циник, Диоген.

Диоген е роден през 412 г. пр.н.е. в Синопа, град на брега на Черно море. Заедно с баща си, Диоген се преместил в Атина, където се запознал с ученията на циниците. Той бил обучаван от Антистен и бил изцяло погълнат от философията на циниците. Сократ водел прост живот, а Антистен живял с много лишения. Но Диоген направо бил аскет. Смята се, че за да подчертае колко силно отрича материалните удобства, той живял за кратко време в една бъчва!

Казват, че в търсене на ‘върховното добро’ Диоген ходел из Атина посред бял ден със запален фенер, за да търси добродетелния човек! Това поведение привличало вниманието на хората и било средството, чрез което поучавали Диоген и другите циници. Говори се, че веднъж Александър Велики го попитал кое е най–голямото му желание. Диоген казал, че просто иска Александър да направи крачка встрани, за да не му затуля слънцето!

Диоген и другите циници живели като просяци. Те нямали време за нормални човешки взаимоотношения и отричали обществените задължения. Вероятно повлияни от метода на Сократ за водене на спор, те се отнасяли с голямо неуважение към останалите хора. Диоген бил известен с хапливия си сарказъм. Циниците си спечелили репутация на хора, ‘подобни на кучета’, а прякорът на Диоген бил Кучето. Той умрял около 320 г. пр.н.е., когато бил приблизително на 90 години. На гроба му бил поставен мраморен паметник с изображението на куче.

Някои неща от философията на циниците били възприети в други мислителски школи. Но след време чудатостите на Диоген и на по–късните му последователи спечелили лоша репутация на школата на циниците. Накрая тя напълно изчезнала.

Дали е добре да проявяваш качествата на днешните циници?

В The Oxford English Dictionary [„Оксфордски английски речник“] съвременният циник е описан като „човек, предразположен към това да хули другите или да намира грешки. ... Той е склонен да се съмнява, че подбудите и действията на хората са искрени или добри, и обикновено изразява това чрез подигравки и сарказъм; презиращ всичко търсач на грешки“. Тези качества са характерни за света около нас, но разбира се, те са несъвместими с християнската личност. Да обърнем внимание на следните учения и принципи на Библията.

„Йехова е милостив и състрадателен, небързащ да се гневи и изобилствуващ с любеща милост. Той няма вечно да продължава да търси грешки, нито ще продължава да негодува до безпределни времена.“ (Псалм 103:8, 9, NW) На християните е казано ‘да бъдат подражатели на Бога’. (Ефесяни 5:1) Щом Всемогъщият Бог проявява милост и изобилие от любеща милост, вместо да е „предразположен към това да хули или да намира грешки“, несъмнено християните трябва да се опитват да правят същото.

Исус Христос, който бил точният образ на Йехова, ‘ни оставил пример да следваме по неговите стъпки’. (1 Петър 2:21; Евреи 1:3) Имало моменти, когато Исус изобличавал религиозните лъжи и свидетелствувал, че делата на света са зли. (Йоан 7:7) Но той хвалел искрените хора. Например, Исус казал относно Натанаил: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.“ (Йоан 1:47) Когато вършел чудеса, Исус обръщал внимание на вярата на хората, които лекувал. (Матей 9:22) И когато някои от учениците му мислели, че подаръкът на една жена бил прекалено скъп, Исус не се изказал цинично за подбудите ѝ, а казал: „Гдето и да се проповядва това благовестие [добра новина — NW] по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.“ (Матей 26:6–13) Исус бил приятел, който оказвал доверие, любещ другар на последователите си и ‘ги обичал до края’. — Йоан 13:1.

Тъй като бил съвършен, Исус лесно можел да намира грешки в несъвършените хора. Но вместо да проявява съмняваща се и критична  нагласа, той се стремял да ги освежи. — Матей 11:29, 30, NW.

‘Любовта вярва на всичко.’ (1 Коринтяни 13:7) Това изказване е в пълен контраст със склонността на циника, който изразява съмнения относно подбудите и действията на другите. Разбира се, светът е пълен с хора със задни цели; затова трябва да внимаваме. (Притчи 14:15) Въпреки това любовта е готова да вярва, защото оказва доверие и не изразява ненужни подозрения.

Бог обича своите служители и им оказва доверие. Той познава техните ограничения дори по–добре от самите тях. Но Йехова никога не се отнася към своите хора с подозрение и не очаква от тях повече, отколкото могат да направят. (Псалм 103:13, 14) Освен това Бог търси доброто в човека и с доверие поверява на лоялните си служители отговорности и власт, въпреки че те са несъвършени. — 3 Царе 14:13; Псалм 82:6.

„Аз, Йехова, изследвам сърцето, изпитвам бъбреците, за да дам на всеки според пътищата му, според плодовете на неговите действия.“ (Йеремия 17:10, NW) Йехова може да види какво точно има в сърцето на човек. Ние не можем. Затова трябва да внимаваме да не приписваме определени подбуди на другите.

Ако позволим циничната нагласа да пусне корени в нас и след време да завладее мисленето ни, съществува опасност да създадем разделение между нас и нашите събратя по вяра. Това може да наруши мира в християнския сбор. Затова нека да следваме примера на Исус, който бил реалист, но и проявявал положителна нагласа в отношенията си със своите ученици. Той станал техен доверен приятел. — Йоан 15:11–15.

„Както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.“ (Лука 6:31) Има много начини, по които можем да прилагаме този съвет на Исус Христос. Например, всеки от нас предпочита другите да говорят с него любезно и с уважение. Следователно ние трябва да се отнасяме към околните по учтив и почтителен начин. Исус не бил циничен дори когато категорично разобличил лъжливите учения на религиозните водачи. — Матей 23:13–36.

Начини, по които да се борим с цинизма

Ако някой ни разочарова, можем лесно да допуснем да бъдем повлияни от цинизма. Ние можем да се борим с тази склонност, като бъдем наясно, че Йехова се отнася с доверие към своите несъвършени хора. Това разбиране ще ни помогне да приемаме другите поклонници на Бога като такива, каквито са — несъвършени хора, които се опитват да постъпват правилно.

Някои болезнени преживявания могат да доведат човек дотам, че той да стане недоверчив към другите. Наистина не е мъдро да полагаме цялото си доверие на несъвършените хора. (Псалм 146:3, 4, NW) Но много братя и сестри в християнския сбор искрено желаят да бъдат източник на насърчение за другите. Помисли само за хилядите Свидетели, които са като майки, бащи, сестри, братя и деца за онези свои събратя, изгубили семействата си. (Марко 10:30) Помисли колко много от тях са истински приятели във време на беда. b — Притчи 18:24.

Не цинизмът, а братската любов идентифицира последователите на Исус, защото той казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Затова нека проявяваме любов и нека се съсредоточаваме върху хубавите качества на своите събратя християни. Това ще ни помогне да избягваме качествата, характерни за един циник.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 21]

Най–известният циник, Диоген

[Източник]

От книгата Great Men and Famous Women