Преследването предизвиква растеж в Антиохия

КОГАТО след мъченическата смърт на Стефан избухнало преследване, много от учениците на Исус избягали от Йерусалим. Едно от местата, където те потърсили убежище, била Антиохия (Сирия) — на около 550 километра на север. (Деяния 11:19) Събитията, които последвали там, щели да повлияят на цялата история на християнството. За да разберем какво се случило, ще бъде полезно да знаем някои неща за Антиохия.

Що се отнася до градовете в Римската империя, единствено Рим и Александрия превъзхождали Антиохия по големина, благополучие и значение. Тази столица на Сирия господствувала над североизточния край на средиземноморския басейн. Антиохия (днешна Антакия, Турция) се намирала край плавателната река Оронт, която я свързвала с нейното морско пристанище, Селевкия Пиерия, намиращо се на 32 километра от града. Тя контролирала един от най–важните търговски пътища между Рим и долината на реките Тигър и Ефрат. Тъй като била търговски център, тя имала свързани с това отношения с цялата империя и в нея извършвали дейност всякакви хора, които носели новини за религиозните движения из целия римски свят.

В Антиохия процъфтявала елинистичната религия и философия. Но историкът Гланвил Дауни казва, че „по времето на Христос имало тенденция древните религиозни култове и философии да станат въпрос на лично убеждение, тъй като хората самостоятелно търсели религиозно удовлетворение за собствените си проблеми и стремежи“. (A History of Antioch in Syria [„История на Антиохия в Сирия“]) Мнозина намерили удовлетворение в монотеизма, обредите и етиката на юдаизма.

Още от основаването на града през 300 г. пр.н.е. в Антиохия имало голямо юдейско селище. Предполага се, че жителите му наброявали от 20 000 до 60 000 души, като съставлявали повече от 10 процента от населението. Историкът Йосиф Флавий казва, че царската династия на Селевкидите насърчавала юдеите да се заселят в града, като им давала пълни граждански права. По това време Еврейските писания били на разположение на гръцки език. Това засилило интереса на привържениците на юдейските месиански очаквания. Така че много гърци станали прозелити. Всички тези фактори превърнали Антиохия в плодороден район, в който християните да правят ученици.

Свидетелствуване на езичниците

Повечето от последователите на Исус, които били преследвани и се разпръснали от Йерусалим, споделяли вярата си само с юдеи. В Антиохия обаче някои ученици от Кипър и Киренея  говорели с „хората, говорещи гръцки“. (Деяния 11:20, NW) Въпреки че проповядването на говорещите гръцки юдеи и прозелити продължавало още от Петдесетница през 33 г. от н.е., проповядването в Антиохия изглежда било нещо ново. То не било насочено само към юдеите. Вярно, езичникът Корнилий и неговото семейство вече били станали ученици. Но било необходимо видение от Йехова, което да убеди апостол Петър, че е уместно да се проповядва на езичниците, или хората от народите. — Деяния 10:1–48.

В града, който бил дал подслон на голямата и древна юдейска общност и в който нямало много вражди между юдеите и езичниците, неюдеите получавали свидетелство и откликвали благоприятно на добрата новина. Явно Антиохия предоставила подходящата атмосфера за такова развитие и ‘голямо число човеци повярвали’. (Деяния 11:21) И когато станали християни, прозелитите, които преди се покланяли на езически богове, били уникално подготвени да свидетелствуват на другите езичници, които все още правели това.

Когато чули за събитията в Антиохия, членовете на сбора в Йерусалим изпратили там Варнава, за да проучи нещата. Този избор бил мъдър и любещ. Варнава бил от Кипър, както някои от онези, които били започнали да проповядват на неюдеите. Варнава трябва да се е чувствувал добре сред езичниците в Антиохия. Те на свой ред сигурно гледали на него като на член на една позната за тях общност. a Той можел да разбере работата, която се вършела. Затова ‘като дошъл и видял делото на Божията благодат, зарадвал се, и увещавал всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце’ и ‘значително множество се прибавило към Господа’. — Деяния 11:22–24.

„Вероятните причини за успеха на ранната мисия в Антиохия — предполага историкът Дауни — може да са били тези, че в този град мисионерите нямало нужда да се боят от юдейските фанатици, като например тези, които срещали в Йерусалим; също така като столица на Сирия градът бил управляван от военачалник и затова се радвал на обществен ред в по–голяма степен, с по–малко възможности за масово насилие като това, което станало в Йерусалим, където управителите на Юдея (поне през този период) изглежда не били в състояние да възпрат юдейските фанатици.“

При тези благоприятни обстоятелства и многото работа Варнава вероятно съзнавал, че се нуждае от помощ, и си помислил за своя приятел Савел. Защо Савел, или Павел? Явно защото Павел, макар и да не бил един от дванадесетте апостола, бил станал апостол на народите. (Деяния 9:15, 27; Римляни 1:5; Откровение 21:14) Следователно Павел бил много подходящ за партньор в проповядването на добрата новина в езическия град Антиохия. (Галатяни 1:16) Затова Варнава отишъл в Тарс, намерил Савел и го довел в Антиохия. — Деяния 11:25, 26; виж блока на страници 26, 27.

Наречени християни по божието провидение

В продължение на цяла година Варнава и Савел ‘поучавали голямо множество от хора и първо в Антиохия учениците били наречени християни по божие провидение’. Малко вероятно е юдеите първи да са нарекли последователите на Исус християни (от гръцки) или месианисти (от еврейски), защото те отхвърлили Исус като Месията, или Христос, и затова не можели тихомълком да го признаят за такъв, наричайки последователите му християни. Някои смятат, че езическото население може да им е дало прякора християни на шега или от презрение. Библията обаче показва, че името християни било дадено от Бога. — Деяния 11:26, NW.

 В Християнските гръцки писания глаголът, използуван във връзка с новото име, който обикновено е превеждан „бяха наречени“, се свързва винаги с нещо свръхестествено, загадъчно или божествено. Затова учените го превеждат като „да изрека предсказание“, „божествено внушен“ или „да дам божия заповед или подкана, да поучавам от небето“. Тъй като последователите на Исус били наречени християни „по божие провидение“, е възможно Йехова да е насочил Савел и Варнава да дадат това име.

Новото име останало. Учениците на Исус вече не можело да бъдат объркани със секта на юдаизма, от който били съвсем различни. До 58 г. от н.е. римските чиновници знаели много добре кои са християните. (Деяния 26:28) Според историка Тацит до 64 г. от н.е. името християни било често използувано и сред множествата в Рим.

Йехова използува верните си хора

Добрата новина имала голям напредък в Антиохия. С благословията на Йехова и решимостта на последователите на Исус да продължават да проповядват, Антиохия станала център на християнството през първи век. Бог използувал сбора там като трамплин за разпространяването на добрата новина до отдалечени страни. Например, Антиохия била отправна точка за всяко едно от тези поставящи началото на нова дейност мисионерски пътувания на апостол Павел.

В днешно време пламенността и решителността пред лицето на противопоставянето също са спомогнали за разпространението на истинското християнство, като са дали възможност на много хора да чуят добрата новина и да проявят признателност за нея. b Затова ако се сблъскваш с противопоставяне заради това, че подкрепяш чистото поклонение, помни, че Йехова има свои основания да допуска това. Както през първи век, на хората днес трябва да бъде дадена възможността да чуят за божието Царство и да заемат своята позиция на негова страна. Твоята решителност да продължаваш да служиш вярно на Йехова може да бъде точно това, което е необходимо, за да се помогне на някого да получи точно познание за истината.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки на страници 26, 27]

„Неизвестните години“ от живота на Савел

ПОСЛЕДНИЯ път, когато Савел е споменат в книгата Деяния, преди да се премести в Антиохия около 45 г. от н.е., е когато в Йерусалим бил осуетен един заговор за убиването му и събратята му по вяра го изпратили в Тарс. (Деяния 9:28–30; 11:25) Но това било девет години по–рано, през 36 г. от н.е. Какво правил той през това време — един период, наречен „неизвестните години“ на Савел?

От Йерусалим Савел отишъл в района на Сирия и Киликия и сборовете в Юдея чули: ‘Оня, който по едно време ни гонеше, сега проповядва вярата, която някога разоряваше.’ (Галатяни 1:21–23) Това сведение може да се е отнасяло за дейността с Варнава в Антиохия, но дори и преди това Савел несъмнено не бил бездеен. До 49 г. от н.е. в Сирия и Киликия съществували много сборове. В Антиохия имало един, но някои смятат, че другите може да са били резултат от дейността на Савел по време на т.нар. ‘неизвестни години’ от неговия живот. — Деяния 11:26; 15:23, 41.

Някои учени смятат, че драматични събития от живота на Савел датират от същия период. Иначе много от трудностите, които изпитал като ‘служител Христов’, е трудно да бъдат определени във времето на неговата мисионерска кариера. (2 Коринтяни 11:23–27) Кога Савел получил 39 удара от юдеите? Кога бил бит три пъти с тояги? Кога бил „още повече“ в затвора? Арестуването му в Рим станало по–късно. Разполагаме с един разказ за един път, когато бил бит и хвърлен в затвора — във Филипи. Но другите случаи? (Деяния 16:22, 23) Един писател предполага, че през този период Савел „свидетелствувал за  Христос в синагогите на диаспората по начин, който причинил преследване както от страна на религиозните власти, така и от страна на официалните власти“.

Савел претърпял четири корабокрушения, но Писанията дават подробности само за едно, което станало, след като в писмото си до Коринтяните той изброил трудностите, които преживял. (Деяния 27:27–44) Следователно другите три са го сполетели вероятно по време на пътувания, за които не знаем нищо. Някое от тези събития или всички те може да са станали през „неизвестните години“ от живота му.

Друго събитие, което изглежда датира от същия период, е описано във 2 Коринтяни 12:2–5, „Верен“. Савел казал: ‘Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години беше грабнат и занесен до третото небе, в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.’ Явно Савел говорел за себе си. Тъй като писал това около 55 г. от н.е., ако се върнем четиринадесет години назад, ще стигнем до 41 г. от н.е., в средата на „неизвестните години“ от живота му.

Това видение несъмнено дало на Савел уникално прозрение. Дали трябвало да го подготви за „апостол на езичниците“? (Римляни 11:13) Дали повлияло на начина, по който мислел, писал и говорел след това? Дали годините между обръщането на Савел във вярата и поканата да отиде в Антиохия послужили, за да го подготвят и да му помогнат да развие зрелост за бъдещите отговорности? Независимо какви са отговорите на тези въпроси, можем да бъдем сигурни, че когато Варнава го поканил да помогне за организирането на проповедната работа в Антиохия, пламенният Савел бил напълно подготвен да изпълни задачата си. — Деяния 11:19–26.

[Карта на страница 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

СИРИЯ

Оронт

Антиохия

Селевкия

КИПЪР

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

Йерусалим

ЙОРДАН

[Източник]

Mountain High Maps® Copyright 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимки на страница 24]

Горе: Днешна Антиохия

В средата: Южен изглед на Селевкия

Долу: Пристанищна стена на Селевкия