Защо е важно уважението към властта?

КОЙ не е признателен за това, че полицията има властта да арестува престъпници, които крадат притежанията ни или заплашват семейството ни? И нима не оценяваме това, че съдилищата имат властта да наказват престъпниците, за да защитят обществото?

Може би се сещаме и за други полезни обществени служби, като например поддръжката на пътищата, здравеопазването и образованието — обикновено заплащани чрез данъци, наложени от правителствената власт. Най–вече истинските християни съзнават, че уважението към надлежно назначените власти е изключително важно. Но докъде се простира това уважение? И в кои области от живота се изисква уважение към властта?

Властта в обществото

Библията казва на всички хора, независимо дали са вярващи, или не, да уважават официалните власти, които работят за доброто на обществото. Християнският апостол Павел писал за това на своите събратя по вяра в Рим и е полезно да разгледаме какво казва той, както е записано в Римляни 13:1–7.

Павел бил римски гражданин, а Рим бил световната сила по онова време. В писмото, което написал около 56 г. от н.е., Павел съветвал християните да бъдат образцови граждани. Той писал: „Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.“ („Синодално издание“, 1998 г.)

Тук Павел обяснява, че не би имало никаква човешка власт, ако Бог не я допускаше. В този смисъл висшестоящите власти имат относителна позиция в рамките на божията цел. Оттук следва, че „който се противи на властта, противи се на Божията наредба“.

Докато гражданите, които вършат добро, може да получат похвала от висшестоящите власти, тези власти имат също силата да налагат наказание на нарушителите. Онези, които вършат зло, имат основателна причина да се боят от правото на властите да действуват като „мъздовъздател“,  тъй като правителствата правят това като „Божий служител“.

Павел завършва разсъжденията си с думите: „Затова нужно е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта. Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.“

Отговорността за разпореждането с данъците е дадена на висшестоящите власти, а не на данъкоплатеца. Като честен гражданин християнинът запазва чиста съвест. Той знае, че като се подчинява на висшестоящите власти и плаща необходимите данъци, не само подкрепя стандарта на обществото, в което живее, но също така живее в съгласие с божиите изисквания.

Семейството и властта

Какво може да се каже за властта в семейството? В първите дни на живота си едно бебе често ще изисква внимание, като плаче или дори като крещи. Но мъдрият родител ще разбере какви са истинските нужди на бебето и няма да допусне да му се нарежда чрез силен рев. Когато поотраснат, някои деца получават пълна свобода и им се позволява да си определят собствени стандарти. Тъй като им липсва опит, те може да започнат да вършат престъпления или други лоши постъпки, като рушат както семейството си, така и обществото като цяло, както знаят добре много местни власти.

„Родителите дисциплинират децата прекалено късно — казва Розалинд Майлс, авторка на Children We Deserve [„Децата, които заслужаваме“]. — Времето, когато трябва да се започне, е от момента на раждане на детето.“ Ако още от началото родителите говорят с гласа на любезния, грижовен авторитет и са последователни в действията си, децата им бързо ще се научат да приемат този авторитет и любещото дисциплиниране, което произтича от него.

Библията съдържа много информация относно властта в семейството. В книгата Притчи мъдрецът Соломон насочва вниманието към единството на богоугодните родители пред техните деца, като казва: „Сине мой, слушай поуката на баща си, и не отхвърляй наставлението на майка си.“ (Притчи 1:8) Когато родителите поддържат такава разумна обединена позиция пред децата си, децата знаят какво се очаква от тях. Те може да се опитват да използуват единия родител срещу другия с цел да получат това, което искат, но обединеният родителски авторитет е защита за младите.

Библията обяснява, че съпругът носи главната отговорност за духовното благополучие не само на децата си, но и на съпругата си. Това се описва като главенство. Как трябва да се упражнява това главенство? Павел посочва, че точно както Христос е Глава на сбора, така и мъжът е глава на съпругата си. След това Павел добавя: „Съпрузи, продължавайте да обичате съпругите си, точно както и Христос обичаше сбора [своята духовна невяста] и предаде себе си за него.“ (Ефесяни 5:25, NW) Когато следва примера на Исус и упражнява главенството по любещ начин, мъжът ще спечели ‘дълбокото уважение’ на съпругата си. (Ефесяни 5:33, NW) Децата в такова семейство също ще виждат стойността на дадената от Бога власт и ще бъдат насърчени да я приемат. — Ефесяни 6:1–3.

Как самотните родители, включително и онези, които са изгубили партньора си в смъртта, се справят с този въпрос? Независимо дали това е бащата, или майката, те могат да се обърнат направо към авторитета на Йехова Бог и Исус Христос. Исус  винаги говорел с авторитет — този на Баща си и на вдъхновените Писания. — Матей 4:1–10; 7:29; Йоан 5:19, 30; 8:28.

Библията дава изобилие от ценни принципи, свързани с проблемите, с които се сблъскват децата. Като намира тези принципи и ги следва, родителят ще бъде в състояние да даде любещ и полезен съвет на децата си. (Битие 6:22; Притчи 13:20; Матей 6:33; 1 Коринтяни 15:33; Филипяни 4:8, 9) Родителите могат също да използуват основан на Библията материал, предназначен специално, за да им помогне да възпитат децата си да ценят ползата от уважението към авторитета на Писанията. *

Християнският сбор и властта

„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.“ (Матей 17:5) Тези думи, изречени от самия Йехова Бог, потвърждават, че Исус бил този, който говори с божествен авторитет. Това, което казал, е записано в четирите евангелски повествования, към които лесно можем да се обърнем.

Точно преди да се възнесе на небето, Исус съобщил на учениците си: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“ (Матей 28:18) Като Глава на своя сбор Исус не само наблюдавал внимателно своите помазани последователи на земята, но след изливането на светия дух на Петдесетница през 33 г. от н.е., той ги използувал също и като канал за истината, като един ‘верен и разумен слуга’. (Матей 24:45–47; Деяния 2:1–36) Какво направил той, за да изпълни всичко това с цел да укрепи християнския сбор? „Когато се възкачи нависоко, ... той даде дарове в човеци.“ (Ефесяни 4:8, NW) Тези „дарове в човеци“ са християнските старейшини, които са назначени чрез светия дух и са упълномощени да се грижат за духовните интереси на събратята по вяра. — Деяния 20:28, NW.

Поради тази причина Павел съветва: „Помнете онези, които ви ръководят, които са ви говорили Божието слово, и подражавайте на вярата им, като гледате следствията от техния начин на живот.“ Тъй като тези верни мъже следват отблизо стъпките на Исус, несъмнено е мъдро да се подражава на вярата им. След това Павел добавя: „Подчинявайте се на ония, които ви ръководят, и се покорявайте [непрестанно признавайте техния авторитет над вас — The Amplified Bible („Пространна Библия“)], защото те бдят за вашите души като такива, които ще отговарят; за да правят това с радост, а не с въздишане, защото да го правят с въздишане не е полезно за вас.“ — Евреи 13:7, 17, „Верен“.

Какво става, когато такива напътствия бъдат пренебрегнати? Някои членове на ранния християнски сбор направили точно това и станали отстъпници. Именей и Филет са споменати като мъже, които подкопавали вярата на някои хора и чиито празни приказки ‘осквернявали това, което е свято’ (NW). Едно от техните твърдения било, че възкресението — явно духовно или символично — вече било станало, и затова нямало да има бъдещо възкресение под управлението на божието Царство. — 2 Тимотей 2:16–18.

Назначената власт се притекла на помощ. Християнските старейшини били в състояние да опровергаят тези аргументи,  защото като представители на Исус Христос те използували авторитета на Писанията. (2 Тимотей 3:16, 17) Същото се отнася и за християнския сбор днес, който е описан като „стълб и подпорка на истината“. (1 Тимотей 3:15) Никога няма да бъде позволено фалшивите учения да унищожат „образеца на здравите думи“, запазени за нас като нещо добро, което ни е поверено в Библията. — 2 Тимотей 1:13, 14.

Въпреки че в света уважението към властта изчезва бързо, като християни ние съзнаваме, че подходящата власт в обществото, в семейството и в християнския сбор е установена за наша полза. Уважението към властта е изключително важно за нашето физическо, емоционално и духовно благополучие. Като приемаме и уважаваме тази дадена от Бога власт, ще бъдем пазени от най–великата власт — Йехова Бог и Исус Христос — за нашето вечно добро. — Псалм 119:165; Евреи 12:9.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 5]

Библията съдържа много информация относно властта в семейството

[Снимка на страница 6]

Самотните родители могат да се обърнат направо към авторитета на Йехова Бог и Исус Христос

[Снимки на страница 7]

Християните съзнават, че подходящата власт в семейството, в християнския сбор и в обществото е установена за тяхна полза

[Информация за източника на снимката на страница 4]

Снимка от Josh Mathes, Collection of the Supreme Court of the United States