Защо те нямат деца?

ДЕЛЕ и Фоула *, една брачна двойка, живеели и работели в офиса на клона на Дружество „Стражева кула“ в Нигерия. Скоро след като започнали да служат там, майката на Фоула отишла да ги посети. Тя изминала голямо разстояние, за да обсъди с тях един въпрос, който много я притеснявал и който ѝ причинил много безсънни нощи.

„Вие правите толкова хубави неща за мен — казала им тя. — Изпращате ми подаръци и ме посещавате. Тези изрази на любов са скъпоценни за мен. Но те също ме и безпокоят, защото винаги се питам кой ще прави такива неща за вас, когато бъдете на моята възраст? Женени сте вече две години, а нямате деца. Не мислите ли, че е време да напуснете Бетел и да създадете семейство?“

Майката разсъждавала по следния начин: ‘Деле и Фоула прекараха достатъчно време в Бетел. Сега е време да помислят за бъдещето си. Несъмнено има други хора, които могат да поемат тяхната работа. Не е необходимо Деле и Фоула да се отказват от целодневната служба, но могат да поемат друг аспект на службата, който ще им позволява да имат деца и да изпитат радостите на родителството.’

Притеснението на майката

Притеснението на майката било разбираемо. Желанието да имаш деца е нещо основно и обичайно за всички култури и времена. Раждането на дете събужда дълбоки чувства на радост и надежда. ‘Плодът на утробата е награда’ — казва Библията. Да, способността да се раждат деца е скъпоценен дар от нашия любещ Създател. — Псалм 127:3.

В много общества брачните двойки се сблъскват с огромен социален натиск да имат деца. Например, в Нигерия, където една жена ражда средно по шест деца, е общоприето на сватбите да се чуват доброжелатели, които казват на младоженците: „След девет месеца очакваме да чуем бебешки плач в дома ви.“ Като сватбен подарък младоженецът и младоженката могат да получат детско креватче. Свекървите внимателно следят календара. Ако младоженката не забременее в продължение на една година, те се интересуват дали има някакъв проблем, за чието разрешение могат да помогнат.

За много майки причината, поради която двама души се женят, е да имат деца и да продължат рода. Майката на Фоула ѝ казала: „Защо се омъжи, след като няма да имаш деца? Някой е родил теб; ти трябва да си родиш свои деца.“

Освен това трябва да се вземат под внимание някои практични въпроси. В много африкански страни няма достатъчно правителствени мерки за грижи за възрастните. Обикновено децата са тези, които се грижат за своите възрастни родители точно както родителите са се грижили за тях, когато са били млади. Затова майката на Фоула смятала, че ако децата ѝ нямат свои деца, рискуват след години да бъдат самотни, нежелани и бедни, без да има кой да ги погребе, когато умрат.

В голяма част от Африка се смята за проклятие това да нямаш деца. В някои райони  от жените дори се очаква да докажат способността си да имат деца преди брака. Много жени, които не могат да забременеят, ще търсят отчаяно лекарства и различни лечения, за да се опитат да променят своето безплодно състояние.

Като се имат предвид тези нагласи, се смята, че брачните двойки, които умишлено се въздържат от това да имат деца, се лишават от нещо полезно. Често те биват смятани за странни, непредвидливи и достойни за съжаление.

Радост и отговорност

Хората на Йехова съзнават, че макар в отглеждането на децата да има радост, има също и отговорност. В 1 Тимотей 5:8, „Верен“, Библията казва: „Ако някой не се грижи за своите, и най–вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по–лош от невярващ.“

Родителите трябва да се грижат за семейството си както в материално, така и в духовно отношение, а това изисква много време и усилия. Те нямат нагласата, че след като Бог дава децата, той трябва да се грижи за тях. Те съзнават, че отглеждането на децата според библейските принципи е целодневна отговорност, която Бог е дал на родителите; тя не бива да бъде възлагана на други хора. — Второзаконие 6:6, 7. 

Задачата да се възпитават децата е особено трудна в тези ‘последни дни’ на ‘усилните времена’. (2 Тимотей 3:1–5) Освен влошаващите се икономически условия, увеличаването на безбожието на обществото допълва предизвикателствата на възпитаването на децата днес. Въпреки това по целия свят голям брой християнски семейства са приели това предизвикателство и успешно възпитават богоугодни деца „с дисциплинирането и умственото ръководство на Йехова“. (Ефесяни 6:4, NW) Йехова обича и благославя тези родители за тяхната усилна работа.

Защо някои нямат деца

От друга страна много християнски семейства нямат деца. Някои не могат да имат деца и въпреки това не осиновяват такива. Други двойки, които имат способността да създадат потомство, решават да не правят това. Тези двойки решават да нямат деца не защото бягат от отговорност или се боят да се изправят пред предизвикателствата на родителството. По–скоро те са решени да отдадат цялото си внимание на различни аспекти от целодневната служба, което възпитаването на деца не би позволило. Някои служат като мисионери. Други служат на Йехова в пътуващата работа или в Бетел.

Както всички християни, те съзнават, че имат да вършат неотложна работа. Исус казал: „Тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“ Тази работа се извършва днес. Тя е жизненоважна, тъй като „краят“ ще означава унищожение за онези, които не са обърнали внимание на добрата новина. — Матей 24:14, NW; 2 Солунци 1:7, 8.

Периодът, в който живеем, е подобен на времето, когато Ной и семейството му построили гигантския ковчег, който ги запазил по време на великия Потоп. (Битие 6:13–16; Матей 24:37) Въпреки че тримата сина на Ной били женени, никой от тях не станал баща преди Потопа. Една причина за това може би била, че тези двойки искали да отдадат цялото си внимание и сили на работата, която трябвало да се свърши. Друга причина може би било нежеланието да им се родят деца в един пропаднал и изпълнен с насилие свят, в който ‘се умножавало нечестието на човека и всички мисли на сърцето му били постоянно само зло’. — Битие 6:5.

Въпреки че това не означава, че днес е погрешно да имат деца, много християнски двойки отказват да имат деца, за да могат да участвуват по–пълно в неотложната работа, която Йехова е дал на хората си да вършат. Някои двойки са изчакали известно време, преди да имат деца; други са решили да нямат деца и обмислят възможността да им се родят деца в праведния нов свят на Йехова. Дали това е непредвидливо? Дали изпускат нещо от живота? Трябва ли да ги съжаляваме?

 Сигурен и радостен живот

Деле и Фоула, споменати по–рано, са женени вече над десет години и продължават да бъдат решени да нямат деца. „Нашите близки все още ни оказват натиск да имаме деца — казва Деле. — Основната им грижа е нашата бъдеща сигурност. Ние винаги изказваме признателност за тяхната загриженост, но тактично обясняваме, че сме много щастливи с това, което правим. Що се отнася до сигурността, ние изтъкваме, че уповаваме на Йехова, който се грижи за добруването на всички онези, които остават верни и лоялни на него. Обясняваме също, че това да имат деца не е гаранция за родителите, че когато остареят, ще се радват на грижи от тяхна страна. Някои хора почти не се интересуват от родителите си, други не са в състояние да помогнат, а трети умират преди родителите си. От друга страна с Йехова бъдещето ни е сигурно.“

Деле и други като него уверено уповават на обещанието на Йехова към Неговите верни служители: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.“ (Евреи 13:5) Те също вярват, че „ръката на Господа не се е скъсила, та да не може да спаси, нито ухото Му отъпяло, та да не може да чува“. — Исаия 59:1.

Друга причина за увереност идва от наблюдаването на това как Йехова подкрепя верните си служители. Цар Давид писал: „Млад бях, ето, остарях, но не съм видял праведния оставен.“ Помисли за това. Дали познаваш някой верен служител на Йехова, който е бил „оставен“? — Псалм 37:25.

Вместо да си спомнят със съжаление, онези, които са прекарали живота си в служба на Йехова и своите събратя християни, мислят за това с удовлетворение. Брат Иро Ума е в целодневна служба вече 45 години и понастоящем служи като пътуващ надзорник в Нигерия. Той казва: „Въпреки че със съпругата ми нямаме деца, ние помним, че Йехова винаги се грижи за нас както в духовно, така и в материално отношение. Нищо не ни липсва. Той няма да ни изостави, когато остареем. Тези години в целодневната служба се оказаха най–щастливите години в живота ни. Благодарни сме, че можем да служим на братята си, а братята ни ценят нашата служба и ни помагат.“

Макар че много двойки не са създали плътски деца, те имат друг вид деца: християнски ученици, които се покланят на Йехова. Апостол Йоан бил почти стогодишен, когато писал: „По–голяма радост няма за мене от това да слушам, че моите чада ходят в истината.“ (3 Йоан 4) Верността на ‘чадата’ на Йоан — които той запознал с „истината“ — му донесла голяма радост.

Същата радост изобилствува днес. Бернис, една жена от Нигерия, е омъжена вече 19 години и по собствен избор няма деца. През последните 14 години тя служи като пионерка. Като наближава този период от живота, в който вече няма да е възможно да роди деца, тя не съжалява за това, че е отдала живота си на правенето на ученици. Тя казва: „Чувствувам се щастлива, като виждам как растат духовните ми деца. Дори и да имах свои деца, съмнявам се, че щяха да ми бъдат по-близки от онези, на които съм помогнала да научат истината. Те се отнасят към мен сякаш съм им родна майка, като обсъждат с мен своите причини за радост и проблемите си и ме питат за съвет. Пишат ми писма и си ходим на гости.

Някои смятат за проклятие това да нямаш родни деца. Казват, че ще страдаш, когато остарееш. Но аз не мисля така. Зная, че докато служа всеотдайно на Йехова, той ще ме възнаграждава и ще се грижи за мен. Той никога няма да ме отхвърли, когато остарея.“

Обичани и ценени от Бога

Онези, на които са им се родили деца и са отгледали такива, които „ходят в истината“, могат да бъдат благодарни за много неща. Нищо чудно, че Библията казва: „Бащата на праведния ще се радва много, и който ражда мъдро чадо, ще има радост от него. Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, и да се възхищава оная, която те е родила.“ — Притчи 23:24, 25.

Християните, които не са имали радостта да им се родят деца, са благословени по други  начини. Много от тези двойки играят изключително важна роля в подкрепа на интересите на Царството в голям мащаб. През годините те са натрупали опит, мъдрост и умения, които им дават възможност да дадат ценен принос към работата, свързана с Царството. Мнозина са в челните редици на работата.

Въпреки че нямат деца заради интересите на Царството, Йехова ги благославя с любещо духовно семейство, което високо цени жертвите, които те правят. Исус казал: „Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, ... а в идещия свят вечен живот.“ — Марко 10:29, 30.

Колко скъпоценни са за Йехова всички онези, които са верни! Всички тези лоялни хора — както онези, които имат деца, така и онези, които нямат — биват уверявани от апостол Павел: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.“ — Евреи 6:10.

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 23]

Семейните двойки, които нямат деца, са благословени с любещо духовно семейство