Защо трябва да имаме разумни очаквания?

ОСЪЩЕСТВЕНИТЕ надежди и постигнатите стремежи ни носят удовлетворение. Но сигурно ще се съгласиш, че много от нашите мечти и очаквания не се изпълняват така, както бихме искали. Многократните разочарования в живота могат да ни доведат дотам, че да се ядосваме на себе си и на другите. Един мъдър човек уместно казал: „Отлаганото очакване разболява сърцето.“ — Притчи 13:12, NW.

Кои са някои от факторите, които могат да ни причинят разочарование? Какво можем да направим, за да имаме разумни очаквания? И най–вече — защо това е от полза за нас?

Очаквания и разочарования

Колкото повече се опитваш да си в крак с днешния забързан живот, толкова повече изглежда, че изоставаш от него. Времето и силите могат да не ни стигат и когато не успеем да свършим онова, което сме запланували, сме склонни да се самообвиняваме. Дори може да започнем да мислим, че разочароваме другите. Синтия, съпруга и майка, която познава напрежението на родителските грижи, казва: „Ужасно се ядосвам, когато съм непоследователна при поправянето на децата си и когато мисля, че не ги възпитавам достатъчно добре.“ Стефани, една девойка, казва относно своето образование: „Нямам достатъчно време за всичко, което искам да направя, и това ме прави раздразнителна.“

Неразумно големите очаквания лесно преминават в свръхвзискателност и това може да бъде най–разочароващо от всичко. Един млад съпруг на име Бен признава: „Когато изследвам действията, мислите или чувствата си, винаги виждам, че могат да бъдат по–добри. Постоянно търся съвършенство и това води до раздразнение, чувство за безизходица и разочарование.“ Гейл, една християнска съпруга, казва: „В свръхвзискателното мислене няма място за провал. Ние искаме да бъдем свръхмайки и свръхсъпруги. За да бъдем щастливи, трябва да бъдем резултатни, затова пропилените усилия ни дразнят.“

Друг фактор, който може да доведе до това да бъдем разочаровани от себе си, е лошото здраве и напредналата възраст. Ако се движим по–трудно и имаме по–малко сили, това увеличава ограниченията ни и ни ядосва. „Дразнех се от самата себе си, защото не бях в състояние да правя неща, които преди да се разболея, бяха съвсем лесни и естествени за мен“ — казва Елизабет.

Досега говорихме за някои неща, които могат да причинят разочарование. Ако не контролираме това чувство, то може дори да ни накара да вярваме, че другите не ни ценят. Какви положителни мерки можем да вземем, за да се справяме с разочарованията и да имаме разумни очаквания?

Начини, благодарение на които можем да имаме разумни очаквания

Първо, помни, че Йехова е разумен и ни разбира. В Псалм 103:14 се напомня: „Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ Тъй като знае нашите възможности и ограничения, Йехова очаква от нас само това, което сме в състояние да направим. Едно от нещата, които той изисква от нас, е ‘да ходим смирено със своя Бог’. — Михей 6:8.

 Йехова също ни насърчава да се обръщаме към него в молитва. (Римляни 12:12; 1 Солунци 5:17) Но как ни помага това? Посредством молитвата ние ставаме по–уверени и по–уравновесени в мисленето си. Усърдната молитва е признак за това, че се нуждаем от помощ, тя е израз на скромност и смиреност. Йехова силно желае да отговори на молитвите ни, като ни дава светия си дух, сред чиито плодове са: любов, милост, доброта и самоконтрол. (Лука 11:13; Галатяни 5:22, 23, NW) Посредством молитвата също биват намалени и безпокойството и чувството за безизходица. Чрез нея „намираш утеха, която не може да ти осигури никой друг източник“ — казва Елизабет. Кевин е на същото мнение: „Моля се за спокойно сърце и за бистър ум, за да се справям с проблемите. Йехова никога не ме разочарова.“ Апостол Павел знаел колко е ценна молитвата. Затова той препоръчва: „Нека вашите молби бъдат известени на Бога; и божият мир, който надвишава всяка мисъл, ще пази сърцата ви и мисловните ви способности чрез Христос Исус.“ (Филипяни 4:6, 7, NW) Да, общуването с Бога наистина ни помага да очакваме разумни неща от себе си и от другите.

Но понякога се нуждаем от незабавно насърчение. Дума, казана навреме, е добра. Личният разговор с доверен и зрял приятел може да ни помогне да добием ясна представа относно това, което ни разочарова или безпокои. (Притчи 15:23; 17:17; 27:9) Младежите, които се борят с разочарованията, научават, че ако търсят съвет от родителите си, това ще им помогне да намерят равновесие. Канди с благодарност казва: „Любещите напътствия на моите родители ме правят по–разумна, по–уравновесена и по–приятна за околните.“ Да, напомнянето от Притчи 1:8, 9 е съвсем навременно: „Сине мой, слушай поуката на баща си, и не отхвърляй наставлението на майка си, защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, и огърлица около шията ти.“

Последствията от свръхвзискателното мислене са добре обобщени в изказването: „Да очакваш животът да ти бъде скроен по твоите представи, означава да поканиш при себе си разочарованието.“ За да избегнем това, се изисква да променим мисленето си. Със сигурност смирението и скромността — показващи, че притежаваме реалистичен възглед за ограниченията си, — ще развият у нас уравновесени и разумни очаквания. В Римляни 12:3 подходящо се казва ‘да не мислим за себе си по–високо, отколкото трябва да мислим’. Освен това във Филипяни 2:3 сме насърчени да бъдем смирени и да смятаме другите за по–горни от себе си.

Елизабет, за която се говореше по–рано, се дразнела от самата себе си поради своята болест. Било ѝ необходимо време, за да възприеме възгледа на Йехова относно нещата и да почувствува утеха от това да знае, че той не забравя нашата служба. Колин е парализиран вследствие на изнурителна болест. Отначало той мислел, че неговата служба била без стойност в сравнение с онова, което правел, когато бил здрав. Размишлявайки върху стихове като 2 Коринтяни 8:12, Колин бил в състояние да превъзмогне тези чувства. В този стих се казва: „Ако има готовност, тя се приема според това, което има човек, а не според това, което няма.“ („Верен“) „Въпреки че имам много по–малко за даване — казва Колин, — аз все още мога да давам и Йехова приема това.“ В Евреи 6:10 се намира напомнянето: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име.“

Тогава как можем да определим дали очакванията ни са разумни? Запитай се: ‘Дали очакванията ми са в хармония с очакванията на Бога?’ В Галатяни 6:4, NW се казва: „Нека всеки покаже каква е неговата работа, и тогава ще има причина за радост поради самия себе си, а не в сравнение с другиго.“ Помни, че Исус казал: „Моят ярем е милостив и товарът ми е лек.“ Да, като християни, ние носим ярем, но той е „милостив“ и „лек“ и Исус обещал, че ще бъде освежаващо, ако се научим да носим товара си по правилен начин. — Матей 11:28–30, NW.

Разумните очаквания са възнаграждаващи

Ако слушаме съветите от божието Слово и ги прилагаме, за да култивираме разумни  очаквания, ние биваме възнаградени незабавно и трайно. Първо, това ни оказва благоприятно въздействие във физическо отношение. Дженифър, която извлича полза от напомнянията на Йехова, казва: „Имам повече сили и ентусиазъм в живота.“ В Притчи 4:21, 22 подходящо сме насърчени да обръщаме внимание с очите и сърцето си на думите на Йехова, „защото те са живот за тия, които ги намират, и здраве за цялата им снага“.

Друга награда е умственото и емоционалното добруване. „Установих, че винаги, когато подлагам ума и сърцето си на въздействието на божието Слово, съм по–щастлива“ — казва Тереза. Вярно е, че въпреки това ще изпитваме разочарования в живота. Но ще бъдем в състояние да се справяме с тях по–лесно. „Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас“ — сме подканени настоятелно в Яков 4:8. Йехова също обещава да ни укрепи, когато се сблъскваме с предизвикателствата на живота, и да ни благослови с мир. — Псалм 29:11.

Като имаме разумни очаквания, ние можем да останем стабилни в духовно отношение. Това също е благословия. Можем да останем съсредоточени върху по–важните неща в живота. (Филипяни 1:10, NW) Така целите ни са реалистични и постижими, което ни носи по–голяма радост и задоволство. С по–голяма готовност ще се оставим в ръцете на Йехова, като знаем, че той ще се погрижи нещата да станат по най–добрия начин. „Смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно“ — казва Петър. (1 Петър 5:6) Дали има нещо по–възнаграждаващо от това Бог да ти окаже чест?

[Снимки на страница 31]

Това да имаме разумни очаквания може да ни помогне да се справяме с раздразненията и разочарованията