„Мъдростта е със скромните“

„Какво иска Йехова от теб освен ... да ходиш скромно със своя Бог?“ — МИХЕЙ 6:8, NW.

1, 2. Какво е скромност, и как тя се различава от самонадеяността?

ЕДИН известен апостол отказва да привлече вниманието към себе си. Един смел израилтянски съдия нарича себе си най–малкия в дома на баща си. Най–великият човек, живял някога, признава, че не притежава неограничена власт. Всеки от тези мъже проявява скромност.

² Скромността е противоположна на самонадеяността. Скромният човек има трезва преценка за своите способности и стойност и не е самомнителен или суетен. Вместо да бъде горд, обичащ да се хвали или пък амбициозен, той съзнава ограниченията си. Следователно той уважава и взема предвид чувствата и възгледите на другите.

3. В какъв смисъл мъдростта е „със скромните“?

³ Библията с основание казва: „Мъдростта е със скромните.“ (Притчи 11:2, NW) Скромният човек е мъдър, защото следва линия на поведение, която Бог одобрява, и избягва самонадеяния дух, който води до позор. (Притчи 8:13; 1 Петър 5:5) Мъдростта на скромността се потвърждава от живота на много божии служители. Нека разгледаме трите примера, споменати в първи абзац.

Павел — ‘подчинен’ и ‘настойник’

4. На какви уникални привилегии се радвал Павел?

⁴ Павел бил известна личност сред първите християни и това е разбираемо. По време на своята служба той изминал хиляди километри по море и суша и основал много сборове. Освен това Йехова благословил Павел с видения и с дарбата да говори чужди езици. (1 Коринтяни 14:18; 2 Коринтяни 12:1–5) Той също вдъхновил Павел да напише 14 писма, които днес са част от Християнските гръцки писания. Явно може да се каже, че трудът на Павел надминал труда на всички други апостоли. — 1 Коринтяни 15:10.

5. Как Павел показал, че има скромен възглед за себе си?

⁵ Тъй като Павел бил в първите редици на християнската дейност, някои може би очакват да научат, че той се наслаждавал да бъде център на вниманието, като дори парадирал с авторитета си. Но не било така, защото  Павел бил скромен. Той нарекъл себе си ‘най–нищожния от апостолите’, като добавил: „Не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква.“ (1 Коринтяни 15:9) Като човек, който преди преследвал християните, Павел никога не забравял, че единствено чрез незаслужената милост можел изобщо да има взаимоотношения с Бога — да не говорим за това, че се радвал на специални привилегии в службата. (Йоан 6:44; Ефесяни 2:8) Така че Павел не смятал, че неговите забележителни постижения в службата означавали, че той превъзхожда другите. — 1 Коринтяни 9:16.

6. Как Павел проявявал скромност в отношенията си с Коринтяните?

⁶ Скромността на Павел се виждала ясно в отношенията му с Коринтяните. Явно някои от тях били очаровани от онези, които смятали за знаменити надзорници, сред които били Аполос, Кифа и самият Павел. (1 Коринтяни 1:11–15) Но Павел не изисквал похвала от страна на Коринтяните, нито се възползувал от тяхното възхищение. Когато ги посещавал, той не се представял „с превъзходно говорене или мъдрост“. Вместо това Павел казал за себе си и своите съмишленици: „Всеки човек да ни счита за Христови служители [подчинени — NW] и настойници на Божиите тайни.“ * — 1 Коринтяни 2:1–5; 4:1.

7. Как Павел проявявал скромност, дори когато давал съвет?

⁷ Павел проявявал скромност, дори когато трябвало да даде строг съвет и напътствия. Той молел своите събратя християни „поради Божиите милости“ и „заради любовта“, вместо с влиянието на авторитета си като апостол. (Римляни 12:1, 2; Филимон 8, 9) Защо Павел правел това? Защото наистина гледал на себе си като на ‘съработник’ на братята си, а не като на ‘господар над вярата им’. (2 Коринтяни 1:24, NW) Несъмнено именно скромността на Павел помогнала за това той да стане особено скъп на християнските сборове през първи век. — Деяния 20:36–38.

 Скромен възглед за нашите привилегии

8, 9. (а) Защо трябва да имаме скромен възглед за себе си? (б) Как онези, които имат известни отговорности, могат да проявяват скромност?

⁸ Павел дал хубав пример за християните днес. Независимо от отговорностите, които са ни били поверени, никой от нас не бива да си мисли, че превъзхожда другите. „Ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо — писал Павел, — той мами себе си.“ (Галатяни 6:3) Защо? Защото „всички съгрешиха и не достигат славата на Бога“. (Римляни 3:23, NW; 5:12) Да, не бива никога да забравяме, че всички ние сме наследили греха и смъртта от Адам. Специалните привилегии не ни издигат от нашето нищожно грешно състояние. (Еклисиаст 9:2) Както било вярно в случая на Павел, единствено чрез незаслужената милост хората могат изобщо да имат взаимоотношения с Бога — да не говорим за това да му служат, притежавайки някакви привилегии. — Римляни 3:12, 24.

⁹ Като съзнава това, скромният човек не се наслаждава тайно на привилегиите си, нито се хвали с постиженията си. (1 Коринтяни 4:7) Когато дава съвети или напътствия, той прави това като съработник — не като господар. Несъмнено, би било погрешно някой, който е добър в определена работа, да изисква похвала или да се възползува от възхищението на събратята си. (Притчи 25:27; Матей 6:2–4) Единствената похвала, която има стойност, е тази, която идва от другите — и тя трябва да идва спонтанно. Ако получаваме похвала, не бива да ѝ позволяваме да ни кара да мислим за себе си повече от това, което е необходимо. — Притчи 27:2; Римляни 12:3.

10. Обясни как някои, които може да изглеждат нищожни, може всъщност да са „богати с вяра“.

¹⁰ Когато са ни възложени известни отговорности, скромността ще ни помогне да не придаваме прекалена важност на себе си, създавайки впечатлението, че сборът процъфтява единствено поради нашите усилия и способности. Например, може да сме особено надарени да поучаваме. (Ефесяни 4:11, 12) Ако сме скромни обаче, трябва да признаем, че някои от най–големите уроци, които научаваме на събранията на сбора, не се изнасят от подиума. Не си ли насърчен, когато виждаш, например, самотния родител, който редовно идва в Залата на Царството с децата, за които се грижи? Или потиснатата душа, която вярно идва на събранията въпреки непрестанното чувство за малоценност? Или младежът, който постоянно напредва в духовно отношение въпреки лошото влияние в училище и другаде? (Псалм 84:10) Тези хора може да не са център на внимание. Изпитанията на моралната безкомпромисност, с които се сблъскват, често остават незабелязани от другите. Въпреки това те може да са толкова „богати с вяра“, колкото онези, които са по–забележими. (Яков 2:5) В крайна сметка именно верността печели благоволението на Йехова. — Матей 10:22; 1 Коринтяни 4:2.

Гедеон — ‘най–малкият’ в бащиния си дом

11. По какъв начин Гедеон проявил скромност в разговора с божия ангел?

¹¹ Гедеон, един силен млад мъж от племето на Манасия, живял през един бурен период от историята на Израил. В продължение на седем години божият народ страдал от потисничеството на мадиамците. Но дошло времето Йехова да освободи народа си. Затова на Гедеон се явил един ангел и казал: „Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.“ Гедеон бил скромен, затова не се наслаждавал на славата от тази неочаквана похвала. Вместо това той с уважение казал на ангела: „О, господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това?“ Ангелът изяснил нещата и казал на Гедеон: „Ще освободиш  Израиля от ръката на мадиамците.“ Как откликнал Гедеон? Вместо да приеме жадно назначението като една възможност да стане национален герой, Гедеон отговорил: „О, Господи! С какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най–долно [най–малкото — NW] между Манасия, и аз съм най–малък в бащиния си дом.“ Каква скромност! — Съдии 6:11–15.

12. Как Гедеон проявил благоразумие, когато изпълнявал задачата си?

¹² Преди да изпрати Гедеон в битка, Йехова го изпитал. Как? На Гедеон било казано да събори олтара на Ваал, който имал баща му, и да отсече свещения стълб, който се намирал до него. Тази задача щяла да изисква смелост, но Гедеон проявил също скромност и благоразумие в начина, по който я изпълнил. Вместо да превърне това в зрелище, Гедеон действувал под прикритието на нощта, когато най–вероятно щял да остане незабелязан. Освен това Гедеон подходил към задачата си с нужната предпазливост. Той взел със себе си десет служители — вероятно за да може някои да стоят на стража, докато останалите му помагат да унищожи олтара и свещения стълб. * Във всеки случай с благословията на Йехова Гедеон изпълнил задачата си и след време бил използуван от Бога, за да освободи Израил от мадиамците. — Съдии 6:25–27.

Да проявяваме скромност и благоразумие

13, 14. (а) Как можем да проявим скромност, когато ни се предлага привилегия в службата? (б) Как брат А. Х. Макмилън дал добър пример в проявяването на скромност?

¹³ Можем да научим много от скромността на Гедеон. Например, как откликваме, когато ни се предлага някаква привилегия в службата? Дали мислим първо за известността или престижа, които ще  следват от нея? Или смирено и молитвено обмисляме дали можем да изпълним изискванията на назначението? Брат А. Х. Макмилън, който завърши земния си път през 1966 г., даде добър пример в това отношение. Веднъж Ч. Т. Ръсел, първият президент на Дружество „Стражева кула“, попитал брат Макмилън кой според него би могъл да поеме отговорността за работата, когато него го няма. По време на обсъждането, което последвало, брат Макмилън нито веднъж не препоръчал себе си, въпреки че щяло да му бъде много лесно да го направи. Накрая брат Ръсел поканил брат Макмилън да помисли дали ще приеме задачата. „Стоях там изумен — писал брат Макмилън след години. — Обмислих това много сериозно и се молих известно време, преди накрая да му кажа, че ще се радвам да направя всичко, каквото мога, за да му помогна.“

¹⁴ Не след дълго брат Ръсел починал, като оставил свободен президентския офис на Дружество „Стражева кула“. Тъй като брат Макмилън бил отговорен за работата по време на последното проповедно пътуване на брат Ръсел, един брат му казал: „Мак, имаш голям шанс да спечелиш. Ти беше специалният представител на брат Ръсел, когато го нямаше, и той каза на всички ни да правим, каквото ти кажеш. Той замина и не се върна. Изглежда ти си човекът, който ще продължи.“ Брат Макмилън отговорил: „Брате, не бива да се гледа така на този въпрос. Това е дело на Господаря и единствената позиция, която заемаш в организацията на Господаря, е тази, която Господарят смята за подходяща да ти даде; и съм сигурен, че аз не съм човекът за тази работа.“ Тогава брат Макмилън препоръчал друг за тази позиция. Както Гедеон, той имал скромен възглед за себе си — възглед, който всички ние ще направим добре да възприемем.

15. Кои са някои практични начини, по които можем да проявяваме благоразумие, когато проповядваме на другите?

¹⁵ Ние също трябва да бъдем скромни в начина, по който изпълняваме назначението си. Гедеон бил благоразумен и се стремял да не дразни ненужно противниците си. Подобно на това в нашата проповедна служба трябва да бъдем скромни и благоразумни относно начина, по който говорим на другите. Вярно, ние участвуваме в една духовна война, за да съборим „здраво вкоренени неща“ (NW) и „помисли“. (2 Коринтяни 10:4, 5) Но не бива да говорим пренебрежително на другите или да им даваме основателна причина да се обиждат от нашето послание. Вместо това трябва да уважаваме техните възгледи, да наблягаме на общото между нас и след това да се съсредоточаваме върху положителните аспекти на нашето послание. — Деяния 22:1–3; 1 Коринтяни 9:22; Откровение 21:4.

 Исус — най–големият пример за скромност

16. Как Исус показал, че гледа скромно на себе си?

¹⁶ Най–добрият пример за скромност е този на Исус Христос. * Въпреки своите близки взаимоотношения с Баща си, Исус не се колебал да признае, че някои въпроси са извън обсега на неговата власт. (Йоан 1:14) Например, когато майката на Яков и Йоан помолила двамата ѝ сина да седнат от двете страни на Исус в неговото царство, той казал: „Да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам.“ (Матей 20:20–23) Друг път Исус свободно признал: „Аз не мога да върша нищо от Себе Си; ... не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.“ — Йоан 5:30; 14:28; Филипяни 2:5, 6.

17. Как Исус проявявал скромност в отношенията си с другите?

¹⁷ Исус превъзхождал несъвършените хора във всяко едно отношение и притежавал власт от Баща си, Йехова, която нямала равна на себе си. Въпреки всичко Исус бил скромен в отношенията си със своите последователи. Той не ги отрупвал с впечатляващи прояви на познание. Проявявал чувствителност и състрадание и вземал предвид техните човешки нужди. (Матей 15:32; 26:40, 41; Марко 6:31) Така въпреки че бил съвършен, Исус не бил перфекционист. Той никога не изисквал от учениците си повече отколкото можели да дадат и никога не им възлагал повече отколкото можели да понесат. (Йоан 16:12) Нищо чудно, че толкова много хора го смятали за освежаващ! — Матей 11:29, NW.

Подражавай на Исусовия пример на скромност

18, 19. Как можем да подражаваме на скромността на Исус (а) в начина, по който гледаме на себе си, и (б) в начина, по който се отнасяме към другите?

¹⁸ Щом като най–великият човек, живял някога, проявявал скромност, колко повече ние трябва да правим това. Несъвършените хора често не са склонни да признаят, че просто не притежават абсолютна власт. В подражание на Исус обаче християните се стремят да бъдат скромни. Те не са прекалено горди, че да не дават отговорности на онези, които са годни за тях; нито са високомерни и нежелаещи да приемат напътствия от онези, които са упълномощени да ги дават. Като проявяват дух на сътрудничество, те позволяват всички неща в сбора да стават „с приличие и ред“. — 1 Коринтяни 14:40.

¹⁹ Скромността ще ни подтикне също да бъдем разумни в очакванията си спрямо другите и да бъдем загрижени за нуждите им. (Филипяни 4:5, NW) Може да притежаваме известни способности и силни страни, които може да липсват на другите. Въпреки това, ако сме скромни, няма винаги да очакваме другите да постъпват, както ние искаме. Като знаем, че всеки човек си има ограничения, ние скромно ще проявяваме снизхождение към грешките на другите. Петър писал: „Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.“ — 1 Петър 4:8.

20. Какво можем да направим, за да преодолеем всякаква склонност към липса на скромност?

²⁰ Както научихме, мъдростта наистина е със скромните. Но ако установиш, че имаш склонност да не си скромен или да си самонадеян? Не се обезсърчавай. Вместо това следвай примера на Давид, който се молил: „Въздържай служителя си от самонадеяни постъпки; не им позволявай да ме владеят.“ (Псалм 19:13, NW) Като подражаваме на вярата на мъже като Павел, Гедеон и — преди всичко — Исус Христос, ние лично ще изпитаме истинността на думите: „Мъдростта е със скромните.“ — Притчи 11:2, NW.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Какво е скромност?

• Как можем да подражаваме на скромността на Павел?

• Какво можем да научим за скромността от примера на Гедеон?

• Как Исус дал най–големия пример на скромност?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Скромността на Павел го направила скъп за неговите събратя християни

[Снимка на страница 17]

Гедеон проявил благоразумие в изпълнението на божията воля

[Снимка на страница 18]

Исус, Синът на Бога, проявява скромност във всичко, което прави