Биографичен разказ

От конструиране на оръжия към спасяване на живот

РАЗКАЗАНО ОТ ИСИДОРОС ИСМАИЛИДИС

Бях на колене, сълзи се стичаха по бузите ми. „О, Боже, моята съвест ми казва, че не мога да продължавам да работя в оръжейната промишленост — се молех аз. — Положих много усилия да си намеря друга работа, но не мога. Утре ще подам молба за напускане. Моля те, Йехова, не оставяй четирите ни деца да умрат от глад.“ Как стигнах до това положение?

ЖИВОТЪТ в град Драма (северна Гърция), където съм роден през 1932 г., беше спокоен и прост. Моят баща често ми говореше за това с какво иска да се занимавам. Той ме насърчаваше да замина да уча в Съединените щати. След като Гърция беше разграбена по време на Втората световна война, преобладаващият девиз сред гърците беше: „Можете да откраднете нашите притежания, но никога не можете да откраднете това, което е в главите ни.“ Бях твърдо решен да получа добро образование и да постигна нещо, което никой никога няма да е в състояние да ми открадне.

От малък участвувах в различни младежки организации, подкрепяни финансово от гръцката православна църква. В тях ни учеха да се пазим от опасните секти. Помня, че се говореше особено за една организация — Свидетелите на Йехова, — тъй като се предполагаше, че тя представлява антихриста.

След като през 1953 г. завърших техническо училище в Атина, заминах за Германия, за да видя дали мога да си намеря работа и същевременно да продължа да уча. Но това не стана, затова пътувах из други страни. След няколко седмици се озовах без никакви пари на едно пристанище в Белгия. Спомням си как влязох в една църква, седнах и плаках толкова много, че сълзите ми падаха на пода пред мен. Молех се, ако Бог ми  помогне да стигна до Съединените щати, да не се стремя към материални неща, а да получа образование и да се старая да бъда добър християнин и съвестен гражданин. Накрая през 1957 г. пристигнах в САЩ.

Нов живот в Съединените щати

Животът на емигрант в Съединените щати, който не знае езика и няма пари, беше труден. През нощта работех на две места, а през деня полагах усилия да ходя на училище. Учех в няколко колежа и получих научна степен. След това се записах в Калифорнийския университет в Лос Анжелес и станах бакалавър по приложна физика. Думите на баща ми относно това да получа образование ми помагаха да издържа през тези тежки години.

По това време се запознах с едно прекрасно момиче от гръцки произход, Екатерини, и през 1964 г. се оженихме. След три години се роди първият ни син, а за по–малко от четири години имахме още двама сина и дъщеря. Беше голямо предизвикателство да издържам семейство и същевременно да следвам.

Работех за военно–въздушните сили на САЩ в една фирма за бойни ракети и космически разработки в Сънивейл (Калифорния). Участвувах в различни военно–въздушни и космически проекти, като например проекта Аджена и програмите Аполо. Дори получих медали за приноса ми към полетите на Аполо 8 и Аполо 11. След това продължих образованието си и участвувах активно в различни военно–космически проекти. Тогава си мислех, че имах всичко — прекрасна съпруга, четири чудесни деца, престижна работа и хубава къща.

Другар, проявяващ постоянство

В началото на 1967 г. в работата се запознах с Джим, един много скромен и учтив човек. Той винаги се усмихваше и никога не отказваше, когато го канех да пием заедно кафе. Джим използуваше тези възможности, за да споделя с мен информация от Библията. Той ми каза, че изучава със Свидетелите на Йехова.

Бях потресен да науча, че Джим е свързан с тази религиозна организация. Как беше възможно един толкова приятен човек да стане жертва на сектата на антихриста? Но не можех да отблъсна личния интерес, който Джим проявяваше към мен, както и неговата учтивост. Всеки ден той ми четеше нещо различно. Например, един път дойде в офиса ми и каза: „Исидорос, в тази статия от „Стражева кула“ се говори за укрепване на семейния живот. Вземи я в къщи и я прочети заедно с жена си.“ Казах му, че ще прочета статията, но след това отидох в тоалетната и скъсах списанието на малки парчета, които изхвърлих в кошчето.

В продължение на три години унищожавах всички книги и списания, които Джим ми даваше. Бях предубеден към Свидетелите на Йехова, но се опитвах да запазя Джим за свой приятел, затова мислех, че е най–добре да го изслушвам, като ми говори, и после незабавно да изхвърлям от ума си казаното от него.

Но от тези обсъждания разбрах, че повечето от нещата, в които вярвах и които правех, не бяха  основани на Библията. Научих, че ученията за троицата, за адския огън и за безсмъртието на душата не са библейски. (Еклисиаст 9:10; Езекиил 18:4; Йоан 20:17) Като горд гръцки православен християнин, не исках открито да призная, че Джим беше прав. Но тъй като той винаги използуваше Библията и никога не даваше личното си мнение, накрая разбрах, че този човек има за мен скъпоценно послание от Библията.

Моята съпруга усети, че става нещо и ме попита дали съм говорил с приятеля си, който е свързан със Свидетелите. Когато отговорих положително, тя каза: „Нека да ходим в която и да е друга църква, само не при Свидетелите на Йехова.“ Но скоро с жена ми и децата редовно посещавахме събранията на Свидетелите.

Трудно решение

Изучавайки Библията, прочетох следните думи на пророк Исаия: „Те ще изковат ножовете си на палешници, и копията си на сърпове; народ против народ няма да дигне нож, нито ще се учат вече на война.“ (Исаия 2:4) Запитах се: ‘Как един служител на обичащия мира Бог може да конструира и произвежда унищожителни оръжия?’ (Псалм 46:9) Не ми отне много време да направя заключението, че трябваше да сменя работата си.

Разбира се, това беше голямо предизвикателство. Имах престижна работа. Зад гърба ми бяха дълги години на усилна работа, образование и жертви, за да я постигна. Бях тръгнал от най–ниското стъпало и вече имах завидно служебно положение, а ето, че бях изправен пред това да се откажа от кариерата си. Но голямата ми любов към Йехова и силното желание да върша неговата воля накрая надделяха. — Матей 7:21.

Реших да започна работа в една фирма в Сиатъл (Вашингтон). Но за мое разочарование скоро разбрах, че се занимавах с дейност, която противоречеше още повече на Исаия 2:4. Усилията ми да работя само над други проекти бяха напразни и съвестта отново започна да ме гризе. Съвсем ясно разбрах, че не можех да продължавам да работя там и в същото време да запазя съвестта си чиста. — 1 Петър 3:21.

Стана ни ясно, че трябваше да направим важни промени. За по–малко от шест месеца променихме начина си на живот и намалихме семейните разходи наполовина. След това продадохме луксозната си къща и си купихме една малка къща в Денвър (Колорадо). Вече бях готов за последната крачка — да напусна работа. Написах на машина молбата си за напускане, в която обяснявах своята позиция, заета според съвестта ми. През онази нощ, след като децата си легнаха, с жена ми коленичихме и се молехме на Йехова с думите, цитирани в началото на статията.

След по–малко от месец се преместихме в Денвър и две седмици след това, през юли 1975 г., с жена ми бяхме покръстени. В продължение на шест месеца не успях да си намеря работа и бавно изчерпвахме спестяванията си. На седмия месец в спестовния ни влог бяха останали по–малко пари от тези,  необходими за изплащането на къщата. Започнах да търся каквато и да е работа, но веднага след това започнах да работя като инженер. Заплащането ми беше едва половината от предишното, но въпреки това то беше много повече от онова, за което се бях молел на Йехова. Колко бях щастлив, че бях поставил духовните интереси на първо място в живота си! — Матей 6:33.

Възпитавайки децата си да обичат Йехова

Междувременно Екатерини и аз бяхме заети с представляващата предизвикателство работа да възпитаваме четирите си деца в съгласие с божиите принципи. За щастие видяхме как с помощта на Йехова всички те станаха зрели християни, отдали напълно живота си на важната дейност по проповядване за Царството. И тримата ни сина — Христос, Лакис и Григорис — завършиха Училището за подготовка на служители и днес служат на различни назначения, посещавайки и укрепвайки сборовете. Дъщеря ни, Тула, е доброволна работничка в централата на Свидетелите на Йехова в Ню Йорк. Радвахме се от сърце да видим как всички те жертвуваха възможности за обещаваща кариера и високоплатена работа, за да служат на Йехова.

Много хора ни питат каква е тайната на това да възпиташ толкова успешно децата си. Разбира се, няма точна рецепта за това, но ние усърдно се стараехме да ги научим да обичат от сърце Йехова и ближните. (Второзаконие 6:6, 7; Матей 22:37–39) Децата разбраха, че не можем да кажем на Йехова, че го обичаме, ако делата ни не показват това.

Веднъж седмично — обикновено в събота — участвувахме в службата като семейство. В понеделник вечер, след вечеря, редовно провеждахме семейно библейско изучаване и освен това изучавахме Библията с всяко дете поотделно. Когато децата бяха малки, изучавахме с всяко от тях няколко пъти в седмицата за кратко, а когато пораснаха, провеждахме по–дълги изучавания един път седмично. На тези изучавания децата бяха открити и свободно обсъждаха проблемите си с нас.

Радвахме се и на укрепваща почивка като семейство. Свирихме на музикални инструменти заедно и всяко дете обичаше да изпълнява любимата си песен. Понякога през почивните дни в края на седмицата канехме на гости други семейства за градивно общуване. В добавка на това правехме туристически пътувания заедно като семейство. При едно от тях прекарахме две седмици, обикаляйки планините на Колорадо, и сътрудничехме с местните сборове в проповедната служба. Децата ни с удоволствие си спомнят как работеха в различни отдели на областните конгреси и как  помагаха при строежи на Зали на Царството на разни места. Когато отидохме с децата в Гърция, за да се видят с роднините ни, те се запознаха и с много верни Свидетели, които са били в затвора заради своята вяра. Това им направи силно впечатление и им помогна да бъдат решени да стоят твърдо и смело на страната на истината.

Разбира се, понякога някое от децата не постъпваше добре или си избираше неподходящи другари. Друг път ние им създавахме проблеми, като може би прекалено ги ограничавахме в някои отношения. Но това, че се придържахме към „умственото ръководство на Йехова“, което се намира в Библията, ни помагаше веднага да разрешаваме проблемите помежду си. — Ефесяни 6:4, NW; 2 Тимотей 3:16, 17.

Най–щастливото време от моя живот

След като децата ни започнаха целодневна служба, с Екатерини се замислихме сериозно относно това какво можем да направим, за да увеличим участието си в тази животоспасяваща дейност. Затова през 1994 г., след като се пенсионирах рано, и двамата започнахме да служим като редовни пионери. Службата ни обхваща посещаване на местните колежи и университети, където свидетелствуваме на учащите се и водим библейски изучавания с някои от тях. Поради това, че мога да разбера трудностите им, тъй като до неотдавна бях на тяхно място, аз много успешно им помагам да учат за Йехова. Каква радост е да изучаваш с хора от Боливия, Бразилия, Египет, Етиопия, Китай, Мексико, Тайланд, Турция и Чили! Радвам се също да свидетелствувам по телефона, особено на хора, които говорят родния ми език.

Въпреки че имам големи затруднения поради силния си гръцки акцент и напредналата си възраст, винаги се опитвам да бъда на разположение и да проявявам духа на Исаия, който казал: „Ето ме, изпрати мене.“ (Исаия 6:8) Имахме радостта да помогнем на над шест човека да отдадат живота си на Йехова. Това определено е най–щастливото време за нас.

Някога целият ми живот се въртеше около конструирането на чудовищни оръжия за убиване на хора. Но чрез незаслужената си милост Йехова отвори пред мен и семейството ми пътя да станем негови отдадени служители и да посветим живота си на това да носим на хората добрата новина за вечен живот на райска земя. Когато размишлявам върху представляващите предизвикателство решения, които трябваше да взема, се сещам за думите от Малахия 3:10, NW: „Изпитайте ме, моля, в това отношение — казва Йехова на войнствата, — дали няма да ви отворя небесните шлюзове и наистина да излея върху вас благословия, докато вече няма да има нужда.“ Бог наистина постъпи така по отношение на сърцата ни!

[Блок/Снимка на страница 27]

Лакис: Баща ми ненавиждаше лицемерието. Той много се стараеше да не бъде лицемерен, особено в това да дава добър пример на семейството си. Татко често ни казваше: „Да отдадете живота си на Йехова означава нещо много. Вие трябва да сте готови да правите жертви за Йехова. Именно това означава да бъдеш християнин.“ Тези думи се запечатаха в моето съзнание и ми помогнаха да следвам неговия пример на правене на жертви за Йехова.

[Блок/Снимка на страница 27]

Христос: Много ценя всеотдайната лоялност на моите родители спрямо Йехова, както и това, че приемаха много сериозно родителските си отговорности. Ние правехме всичко заедно като семейство — от участието в службата до прекарването на почивките. Въпреки че биха могли да се занимават с толкова много други неща, родителите ми поддържаха живота си прост и се съсредоточаваха върху службата. Днес знам, че наистина съм най–щастлив, когато съм напълно погълнат от службата за Йехова.

[Блок/Снимки на страница 28]

Григорис: Не само насърчителните думи на родителите ми, но най–вече примерът им и това, че си личеше колко са радостни в службата на Йехова, ме подтикнаха да преосмисля обстоятелствата си, да отстраня всякакви притеснения и опасения относно това да започна целодневна служба и да участвувам по–пълно в дейността за Йехова. Благодаря на родителите си, че ми помогнаха да открия радостта, която идва от това да напрягам всичките си сили в тази дейност.

[Блок/Снимки на страница 28]

Тула: Родителите ми винаги наблягаха на факта, че взаимоотношенията ни с Йехова са най–ценното нещо, което можем да притежаваме някога, и че единственият начин винаги да бъдем истински щастливи е да даваме на Йехова най–доброто, което е по силите ни. Те направиха Йехова много реален за нас. Баща ми често казваше какво неописуемо чувство е вечер да можеш да си легнеш с чиста съвест, като знаеш, че си се опитал по най–добрия начин да зарадваш Йехова.

[Снимка на страница 25]

Когато бях войник в Гърция, 1951 г.

[Снимка на страница 25]

С Екатерини през 1966 г.

[Снимка на страница 26]

Моето семейство през 1996 г.: (отляво надясно, отзад) Григорис, Христос, Тула; (отпред) Лакис, Екатерини и аз