Самонадеяността води до позор

„Дойде ли самонадеяността? След това ще дойде позорът; но мъдростта е със скромните.“ — ПРИТЧИ 11:2, NW.

1, 2. Какво е самонадеяност, и по какви начини тя е довела до катастрофа?

ЕДИН завистлив левит повежда едно бунтовно множество срещу назначените от Йехова власти. Един амбициозен княз измисля коварен план, за да завземе престола на баща си. Един нетърпелив цар пренебрегва изричните напътствия на божия пророк. Тези трима израилтяни имат една обща черта: самонадеяността.

² Самонадеяността е характерна черта на сърцето, която представлява сериозна заплаха за всички. (Псалм 19:13, NW) Самонадеяният човек дръзко си позволява да прави неща, без да е упълномощен за това. Често това води до катастрофа. Всъщност самонадеяността е погубила царе и е разрушила империи. (Йеремия 50:29, 31, 32, NW; Даниил 5:20, NW) Тя е уловила в примката си дори някои служители на Йехова и ги е довела до погибел.

3. Как можем да научим какви са опасностите от самонадеяността?

³ Библията с основание казва: „Дойде ли самонадеяността? След това ще дойде позорът; но мъдростта е със скромните.“ (Притчи 11:2, NW) Библията ни дава примери, които потвърждават истинността на тази пословица. Изследването на някои от тях ще ни помогне да разберем опасността от престъпването на съответните граници. Затова нека разгледаме как завистта,  амбициите и нетърпението накарали тримата мъже, споменати в началото, да постъпят самонадеяно, като това довело до позор за тях.

Корей — един завистлив бунтовник

4. (а) Кой бил Корей, и в какви исторически събития несъмнено участвувал? (б) Какво известно действие подбудил Корей през по–късните години от живота си?

⁴ Корей бил левит каатец, първи братовчед на Моисей и Аарон. Явно той бил лоялен на Йехова в продължение на десетилетия. Корей имал привилегията да бъде сред онези, които били избавени по чудодеен начин през Червено море, и вероятно участвувал в изпълнението на присъдата на Йехова срещу израилтяните, които се покланяли на едно теле край Синайската планина. (Изход 32:26) В крайна сметка обаче Корей станал подстрекател на един бунт против Моисей и Аарон, в който участвували Рувимовите потомци Датан, Авирон и Он заедно с 250 първенци на израилтяните. * „Стига ви толкоз! — казали те на Моисей и Аарон. — Цялото общество е свято, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?“ — Числа 16:1–3.

5, 6. (а) Защо Корей се разбунтувал против Моисей и Аарон? (б) Защо може да се каже, че Корей вероятно подценявал собственото си място в божията уредба?

⁵ Защо Корей се разбунтувал, след като години наред бил верен? Несъмнено начинът, по който Моисей водел Израил, не бил потиснически, защото той бил ‘много кротък, повече от всичките човеци, които били на земята’. (Числа 12:3) Но изглежда, че Корей завиждал на Моисей и Аарон и негодувал относно тяхната известност, и това го накарало да каже погрешно, че те своеволно и себелюбиво били издигнали себе си над сбора. — Псалм 106:16.

⁶ Част от проблема на Корей вероятно било това, че той не ценял собствените си привилегии в божията уредба. Вярно, левитите каатци не били свещеници, но били учители на божия Закон. Те също така носели обзавеждането и съдовете на скинията, когато трябвало да бъдат премествани. Това не била незначителна задача, тъй като със свещените съдове можели да боравят само личности, които били чисти в религиозно и морално отношение. (Исаия 52:11) Затова когато възразил на Корей, Моисей всъщност питал: ‘Дали смяташ назначението си за нещо толкова обикновено, че трябва да си осигуриш  и свещеничеството?’ (Числа 16:9, 10) Корей не разбирал, че най–голямата чест е това да служи вярно на Йехова според Неговата уредба — не постигането на някаква специална позиция или положение. — Псалм 84:10.

7. (а) Как се справил Моисей с Корей и хората му? (б) Как бунтът на Корей довел до катастрофален край?

⁷ Моисей поканил Корей и неговите хора да се съберат на следващата сутрин при шатъра за срещане, като донесат кадилниците си с благоухания. Корей и хората му не били упълномощени да принасят благоухания, тъй като не били свещеници. Ако дойдели с кадилниците си с благоухания, това щяло ясно да показва, че тези мъже все още смятали, че имат правото да действуват като свещеници — дори след като имали на разположение цяла нощ, за да обмислят наново въпроса. Когато се представили на следващата сутрин, Йехова с основание изразил гнева си. Що се отнася до Рувимовите потомци, ‘земята отворила устата си, та ги погълнала’. Останалите, сред които бил и Корей, били унищожени с огън от Бога. (Второзаконие 11:6; Числа 16:16–35; 26:10) Самонадеяността на Корей довела накрая до позор — божието неодобрение!

Противопоставяй се на ‘склонността към завист’

8. Как ‘склонността към завист’ може да се прояви сред християните?

⁸ Разказът за Корей е предупреждение за нас. Тъй като несъвършените хора имат „склонност към завист“, тя може да се прояви дори в християнския сбор. (Яков 4:5, NW) Например, може да имаме нагласа, ориентирана към позиция в обществото. Като Корей може да завиждаме на онези, които имат привилегии, каквито ние желаем. Или може да станем като християнина Диотреф, който живял през първи век. Той бил много критичен спрямо властта на апостолите, явно защото самият той искал да заема отговорна позиция. Всъщност Йоан писал, че Диотреф „обича да първенствува“. — 3 Йоан 9.

9. (а) Каква нагласа към отговорностите в сбора трябва да избягваме? (б) Какъв е подходящият възглед за нашето място в божията уредба?

⁹ Разбира се, не е погрешно един християнин да се стреми към отговорности в сбора. Павел дори насърчил такава линия на поведение. (1 Тимотей 3:1, „Верен“) Но ние не бива никога да гледаме на привилегиите в службата като на отличителен белег за някакви постижения, сякаш като сме ги достигнали, сме се изкачили по т.нар. стълба на успеха. Помни, че Исус казал: „Който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга.“ (Матей 20:26, 27) Ясно е, че би било погрешно да завиждаме на онези, които имат по–големи отговорности, сякаш нашата стойност за Бога зависи от нашия „ранг“ в Неговата организация. Исус казал: „Вие всички сте братя.“ (Матей 23:8) Да, независимо дали е вестител, или пионер, новопокръстен или някой, който вече дълго време запазва своята морална безкомпромисност — всеки, който служи всеотдайно на Йехова, има ценно място в неговата уредба. (Лука 10:27; 12:6, 7; Галатяни 3:28; Евреи 6:10) Наистина е благословия да работим рамо до рамо с милионите хора, които се стремят да прилагат библейския съвет: „Препашете [се] със смирение един спрямо друг.“ — 1 Петър 5:5, NW.

Авесалом — един амбициозен заговорник

10. Кой бил Авесалом, и как се опитвал да спечели благоволението на онези, които отивали при царя за съд?

¹⁰ Животът на третия син на цар Давид, Авесалом, е нагледен пример относно амбицията. Този създаващ интриги заговорник се опитвал да спечели благоволението на онези, които идвали при царя за съд. Първоначално той намеквал, че Давид е безразличен към техните нужди. След това преставал да се преструва и започвал да говори по същество. „Да бях само поставен съдия на тая страна — уверявал Авесалом, — за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам!“ Коварните интриги на Авесалом нямали граници. „Когато някой се приближаваше да му се поклони  — казва Библията, — той простираше ръка, та го хващаше и го целуваше. Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд.“ Какъв бил резултатът от това? „Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.“ — 2 Царе 15:1–6.

11. Как Авесалом се опитал да завземе престола на Давид?

¹¹ Авесалом бил решен да завземе царския престол на баща си. Пет години по–рано той бил наредил най–големият син на Давид, Амнон, да бъде убит уж като отмъщение за изнасилването на сестрата на Авесалом, Тамар. (2 Царе 13:28, 29) Но дори тогава Авесалом може би се стремял към престола, като смятал убийството на Амнон за подходящ начин да премахне един съперник. * Във всеки случай, когато назряло времето за това, Авесалом предприел действия. Той прогласил из цялата страна, че е цар. — 2 Царе 15:10.

12. Обясни как самонадеяността на Авесалом довела до позор.

¹² За известно време Авесалом имал успех, защото ‘заговорът бил силен и людете постоянно се умножавали около Авесалома’. След време цар Давид бил принуден да бяга, за да спаси живота си. (2 Царе 15:12–17) Скоро обаче кариерата на Авесалом била прекратена, когато той бил убит от Йоав, хвърлен в един ров и покрит с камъни. Представи си — когато умрял, този амбициозен човек, който искал да бъде цар, дори не бил погребан достойно! * Самонадеяността наистина довела до позор за Авесалом. — 2 Царе 18:9–17.

Избягвай себелюбивите амбиции

13. Как амбициозният дух може да пусне корени в сърцето на един християнин?

¹³ Издигането на Авесалом на власт и падането му след това служат като поука за нас. В днешния безскрупулен свят е общоприето хората да ласкаят по–високопоставените, като се опитват да спечелят тяхното благоволение просто за да направят впечатление или може би за да спечелят някаква привилегия или повишение. В същото време те може да изказват похвали на своите подчинени, като се надяват да придобият тяхната благосклонност и подкрепа. Ако не внимаваме, този амбициозен дух може да пусне корени в сърцето ни. Явно това станало сред някои през първи век, като породило необходимостта апостолите да дадат строги предупреждения срещу такива хора. — Галатяни 4:17; 3 Йоан 9, 10.

14. Защо трябва да избягваме амбициозния, горделив дух?

¹⁴ В своята организация Йехова няма място за възвеличаващи себе си интриганти, които се опитват да ‘търсят своята си слава’. (Притчи 25:27) Наистина, Библията предупреждава: „Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, език, който говори големи неща.“ (Псалм 12:3) Авесалом имал ‘ласкаещи устни’. Той говорел надути неща на онези, от чиято благосклонност се нуждаел — всичко това, за да придобие позиция на власт, която силно желаел. Противоположно на това, колко благословени сме ние, че сме сред едно братство, което следва съвета на Павел: ‘Не правете нищо от заядливост или от себелюбие, но със смирение смятайте другите за по–горни от себе си.’ — Филипяни 2:3, NW.

Саул — един нетърпелив цар

15. Как някога Саул показал, че е скромен?

¹⁵ Някога Саул, който по–късно станал цар на Израил, бил скромен. Да разгледаме, например, какво се случило, когато бил по–млад. Когато божият пророк Самуил говорил благоприятно за него, Саул смирено отговорил: „Не съм ли аз вениаминец от най–малкото от Израилевите племена? И не е ли семейството ми най–малко от всичките семейства на Вениаминовото племе? Защо, прочее, ми говориш по тоя начин?“ — 1 Царе 9:21.

16. По какъв начин Саул проявил нетърпелива нагласа?

¹⁶ По–късно обаче скромността на Саул  изчезнала. Когато бил във война с филистимците, той се оттеглил в Галгал, където трябвало да чака Самуил да дойде и да отправи молби към Бога, принасяйки жертви. Когато Самуил не дошъл в уговореното време, Саул самонадеяно принесъл сам всеизгарянето. Точно когато свършил, пристигнал Самуил. „Що стори ти?“ — попитал Самуил. Саул отговорил: „Понеже видях, че людете се разпръсваха от мене, и че ти не дойде на определеното време, ... дръзнах и принесох всеизгарянето.“ — 1 Царе 13:8–12.

17. (а) Защо действията на Саул може на пръв поглед да изглеждат основателни? (б) Защо Йехова порицал Саул за неговата нетърпелива постъпка?

¹⁷ На пръв поглед действията на Саул може да изглеждат основателни. Та нали хората на Бога били в „трудно положение“, „под голям натиск“, и треперели поради отчайващата ситуация, в която се намирали. (1 Царе 13:6, 7, NW) Несъмнено не е погрешно да се поема инициативата, когато обстоятелствата дават основание за това. * Помни обаче, че Йехова може да чете в сърцата и да разбере нашите най–дълбоки подбуди. (1 Царе 16:7) Така че той трябва да е видял някои фактори при Саул, които не са пряко споменати в библейското повествование. Например, Йехова може би видял, че нетърпението на Саул било подтикнато от гордост. Вероятно Саул бил силно раздразнен, че той — царят на Израил — трябвало да чака някой, когото смятал за стар пророк, който протака нещата! Във всеки случай Саул мислел, че закъснението на Самуил му дава правото да вземе нещата в свои ръце и да пренебрегне изричните напътствия, които му били дадени. Какъв бил резултатът? Самуил не похвалил инициативата на Саул. Напротив, той порицал Саул, като казал: „Царството ти няма да трае ..., понеже ти не опази онова, което Господ ти заповяда.“ (1 Царе 13:13, 14) Самонадеяността отново довела до позор.

Пази се от нетърпението

18, 19. (а) Опиши как нетърпението може да накара един съвременен служител на Бога да действува самонадеяно. (б) Какво трябва да помним относно функционирането на християнския сбор?

¹⁸ Разказът за самонадеяната постъпка на Саул е записан в божието Слово за наша полза. (1 Коринтяни 10:11) Толкова е лесно да се отегчим от несъвършенствата на нашите братя. Както Саул, може да станем нетърпеливи, като смятаме, че трябва да поемем нещата в свои ръце, ако искаме да бъдат извършени подходящо. Да предположим, например, че един брат се отличава с известни организационни умения. Той е точен, в съгласие с процедурите в сбора, и е надарен в говоренето и поучаването. В същото време той съзнава, че другите не отговарят на неговите изключително точни стандарти и далеч не са толкова резултатни, колкото той иска да бъдат. Дали това му дава правото да проявява нетърпение? Дали трябва да критикува братята си, като може би загатва, че без неговите усилия нищо не би могло да стане и сборът ще пропадне? Това би било самонадеяно!

¹⁹ Да, какво поддържа целостта на християнския сбор? Дали това са уменията за ръководене? Или резултатността? Или дълбочината на познанието? Наистина, тези неща благоприятствуват за гладкото функциониране на сбора. (1 Коринтяни 14:40; Филипяни 3:16, NW; 2 Петър 3:18) Но Исус казал, че  неговите последователи ще бъдат идентифицирани най–вече с любовта си. (Йоан 13:35) Именно затова грижовните старейшини, макар и да са организирани, съзнават, че сборът не е търговско предприятие, което се нуждае от строго ръководство; вместо това той е съставен от едно стадо, което се нуждае от нежни грижи. (Исаия 32:1, 2; 40:11) Самонадеяното пренебрегване на тези принципи често води до съперничество. Противоположно на това, богоугодният ред произвежда мир. — 1 Коринтяни 14:33; Галатяни 6:16.

20. Какво ще бъде разгледано в следващата статия?

²⁰ Библейските разкази за Корей, Авесалом и Саул ясно показват, че самонадеяността води до позор, както се казва в Притчи 11:2, NW. Но същият библейски стих допълва: „Мъдростта е със скромните.“ Какво е скромност? Какви примери от Библията могат да помогнат, като хвърлят светлина върху това качество, и как ние днес можем да проявяваме скромност? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Какво е самонадеяност?

• Как завистта накарала Корей да постъпи самонадеяно?

• Какво научаваме от разказа за амбициозния Авесалом?

• Как можем да избягваме нетърпеливия дух, проявен от Саул?

[Въпроси]

[Снимка на страница 10]

Саул станал нетърпелив и постъпил самонадеяно