Епидемия от омраза

„Хората никога не разбират онези, които мразят.“ — ДЖЕЙМС РЪСЕЛ ЛОУЕЛ, ПИСАТЕЛ И ДИПЛОМАТ.

ОМРАЗАТА сякаш е навсякъде около нас днес. Имена като Източен Тимор, Косово, Либерия, Литълтън и Сараево, както и изразите ‘неонацист’, ‘бръсната глава’ и ‘привърженик на превъзходство на бялата раса’, са трайно запечатани в съзнанието ни заедно с неизчезващите картини на останки от изгорели къщи, прясно изкопани масови гробове и трупове.

Мечтите за бъдеще без омраза, конфликти и насилие са разбити. Даниел Митеран, съпругата на покойния френски президент, си спомня за времето, когато е била девойка: „Хората мечтаеха да живеят спокойно в едно братско общество, в което можеха да имат доверие; да имат вътрешен мир, като живеят сред другите и заедно с тях; мечтаеха да живеят в здраве, мир и с достойнство в един силен и щедър свят, който се грижи за тях.“ Какво станало с тези идеали? Госпожа Митеран казва: „Ще се съгласите, че след половин век мечтата ни рухна.“

Просто не можем да не забележим, че днес омразата се възражда. Тя е по–широко разпространена и се проявява във все по–отявлени форми. Личната сигурност, смятана от милиони хора за нещо нормално, изчезва поради вълната от безчувствени прояви на омраза, всяка от които е по–ужасяваща от предходната. Дори в нашия дом или в страната, в която живеем, да няма омраза, тя ни дебне другаде. Вероятно всекидневно виждаме доказателства за нея от телевизионния екран по новините и в предаванията за събитията от деня. Омраза е навлязла дори в Интернет. Ето някои примери.

През последното десетилетие национализмът достигна невиждан досега размер. „Национализмът — казва Джоузеф С. Най младши, директор на Харвардския център по международни дела — става по–силен в преобладаващата част от света, а не отслабва. Вместо една–единствена световна общност, по света има много общности, които са нащрек спрямо другите. Това от своя страна увеличава възможностите за конфликт.“

Някои други форми на омразата са по–незабележими, прикрити в самата държава или дори в квартала. Убийството на един възрастен сикх от пет „бръснати глави“ в Канада „подчерта онова, което някои хора определят като възраждане на породените от омраза престъпления в страна, която често получава похвала за расовата търпимост в нея“. След като през годините расистките прояви на екстремисти в Германия ставаха все по–малко, през 1997 г. те се увеличиха с 27 процента. „Това е обезсърчаващ растеж“ — казва министърът на вътрешните работи Манфред Кантер.

В едно съобщение от северна Албания се казва, че повече от 6000 деца на практика са затворници в домовете си поради страха да не бъдат застреляни от врагове на семейството. Тези деца са жертва на кръвна вражда, „която парализира живота на хиляди семейства“. Според Федералното бюро за разследване (ФБР), в Съединените щати „расовите предразсъдъци са подбуда за повече от половината от 7755–те породени от омраза престъпления, извършени през  1998 г., за които е съобщено на ФБР“. Някои от подбудите за останалите породени от омраза престъпления са предразсъдъците, свързани с религията, етническия или национален произход, и физическите или психически недъзи.

Освен това заглавията във вестниците всеки ден подчертават епидемията от ксенофобия, насочена предимно към бежанците, които понастоящем наброяват повече от 21 милиона души. За съжаление повечето от онези, които проявяват омраза към чужденците, са младежи, подстрекавани от безотговорни политици и други хора, търсещи изкупителна жертва. По–незабележимите признаци на това явление са недоверието, нетърпимостта и ‘лепването на етикет’ на хората, които са различни.

Кои са някои от причините за епидемията от омраза? И какво може да се направи, за да бъде изкоренена омразата? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.

 [Информация за източника на снимката на страница 2]

Cover, top: UN PHOTO 186705/J. Isaac

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Daud/Sipa Press