Жертви на възхвала, които са угодни на Йехова

‘Представете телата си като жертва жива, свята, приемлива за Бога.’ — Римляни 12:1, NW.

1. Какво казва Библията за относителната стойност на жертвите според Моисеевия закон?

„ЗАКОНЪТ, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.“ (Евреи 10:1) В това свое смело изказване апостол Павел потвърждава, че всички жертви, принасяни според Моисеевия закон, имали преходна стойност по отношение на спасението на човека. — Колосяни 2:16, 17.

2. Защо не е напразно да се опитваме да разберем подробната информация в Библията относно приносите и жертвите, изисквани от Закона?

² Дали това означава, че информацията в Петокнижието относно приносите и жертвите е без значение за християните днес? Всъщност неотдавна в продължение на малко повече от една година участниците в Теократичното училище за проповедна служба в сборовете на Свидетелите на Йехова по целия свят четяха първите пет глави на Библията. Някои положиха големи усилия, за да прочетат и да разберат всички подробности. Дали целият този  труд е бил напразен? Това със сигурност не е така, защото „всичко, що е било от по–напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда“. (Римляни 15:4) Следователно въпросът е: Каква „поука“ и ‘утеха’ можем да извлечем от цялата информация в Закона относно приносите и жертвите?

За наша поука и утеха

3. От какви основни неща се нуждаем ние?

³ Въпреки че от нас не се изисква да принасяме буквални жертви по начина, постановен от Закона, ние все още се нуждаем много от онова, което до известна степен правили жертвите за израилтяните, а именно — да бъдат простени греховете ни и да се радваме на божието благоволение. Как можем да извлечем такава полза, щом вече не принасяме буквални жертви? След като посочва ограниченото значение на животинските жертви, Павел казва: „Христос, като влиза в света, казва: ‘Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло; всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни. Тогава рекох: „Ето, дойдох, в свитъка на книгата е писано за Мене, да изпълня Твоята воля, о Боже.“’“ — Евреи 10:5–7.

4. Как Павел свързва Псалм 40:6–8 с Исус Христос?

⁴ Цитирайки Псалм 40:6–8, Павел показва, че Исус не дошъл, за да направи вечни ‘жертвата и приноса’, ‘всеизгарянето и приноса за грях’, които вече не били одобрени от Бога, когато Павел писал тези думи. Вместо това Исус дошъл с тяло, направено от Небесния му баща, тяло, което отговаряло във всяко отношение на тялото, което Бог направил, когато създал Адам. (Битие 2:7; Лука 1:35; 1 Коринтяни 15:22, 45) Като съвършен Син на Бога, Исус бил ‘семето’ на жената, предсказано в Битие 3:15, ЦБ–1871. Исус щял да предприеме действия, за да ‘порази Сатан в главата’, въпреки че самият той щял да бъде ‘наранен в петата’. Така Исус станал средството за спасение на човечеството, осигурено от Йехова, което чакали верните мъже още от дните на Авел.

5, 6. С какъв по–висш начин за обръщане към Бога разполагат християните?

 ⁵ Говорейки за специалната функция, изпълнена от Исус, Павел казва: „[Бог] направи онзи, който не знаеше грях, да бъде грях заради нас, за да можем чрез него да станем божия праведност.“ (2 Коринтяни 5:21, NW) Изразът „направи да бъде грях“ може да бъде преведен също с ‘направен като принос за грях’. Апостол Йоан казва: „Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“ (1 Йоан 2:2) Следователно докато жертвите на израилтяните били временно средство за обръщане към Бога, то християните имат по–висша основа да се приближат до Бога — жертвата на Исус Христос. (Йоан 14:6; 1 Петър 3:18) Ако проявяваме вяра в изкупителната жертва, осигурена от Бога, и ако се подчиняваме на Бога, той може да прости и нашите грехове и можем да се радваме на неговото благоволение и благословии. (Йоан 3:17, 18) Нима това не е източник на утеха? Но как можем да покажем, че имаме вяра в изкупителната жертва?

⁶ След като обяснява, че християните имат по–висша основа за обръщане към Бога, в Евреи 10:22–25 апостол Павел изброява три начина, по които можем да покажем своята вяра и благодарност за тази божия любеща мярка. Въпреки че напътствията на Павел били отправени предимно към онези, които щели ‘да влязат в светилището’, тоест помазаните християни с небесно призвание, всички хора трябва да обърнат внимание на вдъхновените думи на Павел, ако искат да извлекат полза от Исусовата умилостивителна жертва. — Евреи 10:19.

Принасяй чисти и неопетнени жертви

7. (а) Как в Евреи 10:22 е отразено онова, което било правено при принасяне на жертва? (б) Какво трябвало да направи човек, за да бъде сигурен, че жертвата му била приемлива за Бога?

⁷ В началото Павел насърчава християните: „Нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода.“ (Евреи 10:22) Използуваните тук изрази съвършено отразяват онова, което обикновено било правено при принасяне на жертва, изисквана от Закона. Те са подходящи, защото за да бъдела приета, една жертва трябвало да бъде принесена с правилни подбуди и да бъде чиста и неопетнена. Жертвуваното животно било от чердата или от стадото, тоест, чисто животно, „без недостатък“. Ако била жертвувана птица, тя трябвало да бъде гургулица или млад гълъб. Ако тези условия били спазени, жертвата ‘щяла да бъде приета за него, за да извърши умилостивение за него’. (Левит 1:2–4, 10, 14; 22:19–25) Зърненият принос не съдържал квас, който е символ на покварата; в него нямало и мед, вероятно плодов сироп, който причинявал ферментация. Когато жертвите — животински или зърнени — били принасяни на олтара, била прибавяна сол, която била средство за запазване от разваляне. — Левит 2:11–13.

8. (а) Какво се изисквало от човек, който принася жертва? (б) Как можем да бъдем сигурни, че поклонението ни е приемливо за Йехова?

⁸ А човекът, който правел приноса? В Закона се казвало, че всеки, който се обръщал към Йехова, трябвало да бъде чист и неопетнен. Човек, който се бил опетнил по някакъв начин, първо трябвало да принесе принос за грях или за вина, за да възстанови чистата си позиция пред Йехова, за да може всеизгарянето или жертвата на общението да бъде приемлива за Бога. (Левит 5:1–6, 15, 17) Тогава дали ние разбираме колко е важно винаги да имаме чиста позиция пред Йехова? Ако искаме поклонението ни да бъде приемливо за Бога, ние трябва незабавно да поправяме всяко нарушение на божиите закони. Трябва бързо да се възползуваме от средствата за помощ, които е дал Бог — „старейшините на сбора“ и ‘умилостивителната жертва за нашите грехове’, Исус Христос. — Яков 5:14, NW; 1 Йоан 2:1, 2, NW.

9. Каква е основната разлика между жертвите, принасяни на Йехова, и жертвите, правени на фалшивите богове?

⁹ Това, че на липсата на каквото и да било омърсяване било придавано голямо значение, всъщност била основната разлика между жертвите, принасяни на Йехова, и жертвите, които хората от народите около Израил принасяли на фалшивите богове. В един справочник за тази отличителна черта на жертвите според Моисеевия закон се  казва следното: „Прави впечатление, че това не е свързано с предсказание или гадаене; нямало религиозен транс, самонараняване или свещена проституция, а чувствените и подобни на оргии церемонии за плодовитост били абсолютно забранени; нямало човешки жертвоприношения; не били принасяни жертви за мъртвите.“ Всичко това насочва вниманието ни към един факт: Йехова е свят и не приема, нито одобрява какъвто и да било грях или поквара. (Авакум 1:13) Поклонението и жертвите, принасяни на него, трябва да бъдат чисти и неопетнени във физическо, морално и духовно отношение. — Левит 19:2; 1 Петър 1:14–16.

10. Какъв самоанализ трябва да направим в съгласие с напътствията на Павел, записани в Римляни 12:1, 2?

¹⁰ Като имаме предвид това, трябва да изследваме внимателно себе си във всички сфери на живота, за да бъдем сигурни, че службата ни на Йехова е приемлива за него. Никога не трябва да мислим, че щом участвуваме до известна степен в християнските събрания и в службата, няма значение какво правим в личния си живот. Не бива също да мислим, че като участвуваме в християнските дейности, това някак си ни освобождава от необходимостта да спазваме божиите закони в другите аспекти от живота си. (Римляни 2:21, 22) Не можем да очакваме благословии от Бога и неговото благоволение, ако позволяваме нещо нечисто или опетнено в неговите очи да замърсява мисленето и действията ни. Помни думите на Павел: „Аз ви моля, братя, чрез милосърдието на Бога, да представите телата си като жертва жива, свята, приемлива за Бога, свята служба с вашите мисловни способности. Престанете да бъдете формувани според тази система на нещата, но бъдете преобразени, като променяте ума си, така че да можете да докажете на себе си добрата и приемлива, и съвършена воля на Бога.“ — Римляни 12:1, 2, NW.

Принасяй жертви на възхвала от цяло сърце

11. Какво се включва в израза „публично изявление“, за който се говори в Евреи 10:23?

¹¹ Пишейки на Евреите, след това Павел обръща внимание на един изключително важен аспект на истинското поклонение: „Нека държим здраво публичното изявление на своята надежда, без да се колебаем, защото е верен онзи, който е обещал.“ (Евреи 10:23, NW) Изразът „публично изявление“ буквално означава „изповед“, и Павел говори също за „жертва на възхвала“. (Евреи 13:15, NW) Това ни напомня на жертвите, които принасяли мъже като Авел, Ной и Авраам.

12, 13. Какво показвал един израилтянин, когато принасял всеизгаряне, и какво можем да направим, за да проявяваме същата нагласа?

¹² Когато един израилтянин принасял всеизгаряне, той правел това „по собствената си свободна воля пред Йехова“. (Левит  1:3, NW) Чрез този вид жертви той доброволно правел публично изявление, тоест, потвърждавал богатите благословии на Йехова към неговите хора и незаслужената му милост към тях. Спомни си, че отличителна черта на всеизгарянето било това, че целият принос бил изгарян на олтара — подходящ символ на пълно посвещаване и отдаване. По подобен начин ние проявяваме вярата си в изкупителната жертва и своята благодарност за тази мярка, като доброволно и от цяло сърце принасяме на Йехова „жертва на възхвала, тоест, плод от устни“.

¹³ Въпреки че християните не принасят буквални жертви — животински или растителни, — те имат отговорност да свидетелствуват за добрата новина за Царството и да правят ученици на Исус Христос. (Матей 24:14, NW; 28:19, 20) Дали ти се възползуваш от възможностите да участвуваш в публичното изявяване на добрата новина за божието Царство, за да могат още много хора да научат за чудесните неща, които Бог е предвидил за послушното човечество? Дали охотно изразходваш времето и енергията си, като учиш заинтересуваните и им помагаш да станат ученици на Исус Христос? На Бога е много угодно нашето пламенно участие в службата, както му било угодно и приятното ухание на всеизгарянето. — 1 Коринтяни 15:58.

Радвай се на приятелство с Бога и с хората

14. Как думите на Павел от Евреи 10:24, 25 са свързани с идеята на жертвата на общението?

¹⁴ Накрая Павел обръща внимание на взаимоотношенията ни с нашите събратя християни, като поклонници на Бога. „Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ (Евреи 10:24, 25) Изразите „да се поощряваме към любов и добри дела“, „да се събираме заедно“ и „като се насърчаваме взаимно“ (NW) ни напомнят за онова, което правела жертвата на общението за божиите хора.

15. Какъв паралел откриваме между жертвата на общението и християнските събрания?

¹⁵ Изразът „жертви на общението“ понякога бива преведен като „мирни жертви“. В тези случаи еврейската дума за „мир“ е в множествено число, което вероятно показва, че резултатът от принасянето на такива жертви е мир с Бога, както и мир със събратята поклонници. Един учен казва относно жертвата на общението: „Това всъщност било време на щастливо приятелство с Бога на договора, през което Той благоволявал да бъде и Гост на Израил  на жертвената трапеза, бидейки винаги техен Домакин.“ Това ни напомня за обещанието на Исус: „Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“ (Матей 18:20) Всеки път, когато посещаваме някое християнско събрание, извличаме полза от градивното общуване, от насърчителните напътствия и от мислите, които ни представя нашият Господар Исус Христос. Това прави християнските събрания истински радостни и укрепващи вярата събития.

16. Като имаме предвид жертвата на общението, какво прави християнските събрания толкова радостни събития?

¹⁶ Цялата тлъстина на жертвата на общението — около вътрешностите, бъбреците, булото на дроба, слабините, както и лоената опашка на овцата — била принасяна на Йехова, като била изгаряна на олтара. (Левит 3:3–16) Тлъстината била смятана за най–хранителната и най–добра част от животното. Това, че била принасяна на олтара, символизирало даването на най–доброто на Йехова. Онова, което прави християнските събрания особено радостни, е, че ние не само получаваме напътствия, а и принасяме възхвала на Йехова. Правим това, като участвуваме със скромните си, но максимални усилия в пеенето от сърце, като слушаме внимателно и като даваме отговори, когато е възможно. „Алилуя! — възкликнал псалмистът. — Пейте на Господа нова песен, и хвалението Му в събранието на светиите.“ — Псалм 149:1.

Очакват ни изобилни благословии от Йехова

17, 18. (а) Какви жертви принесъл Соломон при откриването на храма в Йерусалим? (б) Какви благословии получили хората след церемонията при откриването на храма?

¹⁷ При откриването на храма в Йерусалим през седмия месец на 1026 г. пр.н.е. цар Соломон принесъл „голяма жертва пред Йехова“, състояща се от „всеизгарянето и зърнения принос, и тлъстите части на жертвите на общението“. Освен онова, което било принесено като зърнен принос, при това събитие били принесени в жертва общо 22 000 говеда и 120 000 овце. — 3 Царе 8:62–65, NW.

¹⁸ Можеш ли да си представиш колко струвала тази голяма церемония и колко много работа се изисквало за нея? Но очевидно благословиите, които Израил получил, многократно надхвърляли разходите. В края на празника Соломон ‘разпуснал людете и те благославяли царя, и отишли в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Йехова бил показал към слугата си Давида и към своя народ Израил’. (3 Царе 8:66) Наистина, както казал Соломон: „Благословията на Йехова — тя носи богатство, и той не добавя болка към нея.“ — Притчи 10:22, NW.

19. Какво трябва да правим, за да получим големи благословии от Йехова днес и за в бъдеще?

¹⁹ Живеем във време, когато ‘сянката на бъдещите добрини’ е заменена от „самата същност на нещата“. (Евреи 10:1) Исус Христос, предизобразеният в древността Първосвещеник, вече е влязъл в самите небеса и е представил стойността на своята кръв, за да изкупи всички, които проявяват вяра в неговата жертва. (Евреи 9:10, 11, 24–26) Въз основа на тази голяма жертва и като принасяме на Бога от все сърце своите чисти и неопетнени жертви на възхвала, ние също можем да вървим напред „с радостни и весели сърца“, очаквайки богати благословии от Йехова. — Малахия 3:10.

Как би отговорил?

• Какви напътствия и утеха можем да получим от информацията в Закона относно жертвите и приносите?

• Какво е първото изискване, за да бъде приемлива една жертва, и какво означава това за нас?

• Какво нещо, което е сравнимо с доброволното всеизгаряне, можем да принасяме ние?

• По какви начини християнските събрания могат да бъдат сравнени с жертва на общението?

[Въпроси]

[Снимка на страница 18]

Йехова осигурил Исусовата изкупителна жертва, за да спаси човечеството

[Снимка на страница 20]

За да може службата ни да бъде приемлива за Йехова, трябва да не бъдем омърсени по никакъв начин

[Снимка на страница 21]

Като участвуваме в службата, ние публично показваме колко е добър Йехова