Как разрешаваш разногласията?

ВСЕКИ ден ние общуваме с различни личности. Това често ни носи радост и нови възгледи. Понякога поражда и разногласия, някои от които са сериозни, докато други са само незначителни неприятности в нашия ежедневен живот. Независимо от естеството на разногласията, начинът, по който се справяме с тях, ни въздействува в умствено, емоционално и духовно отношение.

Правенето на всичко, което е по силите ни, за да разрешаваме любезно разногласията, ще допринесе за това да се радваме на по–здрав живот и на по–мирни взаимоотношения с другите. Една древна поговорка гласи: „Тихо сърце е живот на тялото.“ — Притчи 14:30.

В ярък контраст с нея е всеизвестната истина: „Който не владее духа си, е като съборен град без стени.“ (Притчи 25:28) Кой от нас би искал да бъде уязвим за появата на лоши мисли, които могат да ни накарат да постъпим по неправилен начин — начин, който може да навреди на другите и на нас? Неконтролираните гневни отговори могат да направят точно това. В Проповедта на планината Исус препоръчал да изследваме нагласата си, която може да повлияе на начина, по който разрешаваме разногласията, които може да имаме с другите. (Матей 7:3–5) Вместо да бъдем критични към другите, трябва да помислим за това как можем да развиваме и да поддържаме приятелски отношения с онези, които имат различни възгледи и произход.

Нашата нагласа

Първата стъпка към разрешаване на евентуални или действителни разногласия е да признаем, че сме податливи на погрешни мисли и нагласи. Писанията ни напомнят, че всички грешим и ‘не достигаме славата на Бога’. (Римляни 3:23, NW) Освен това проницателността може да разкрие, че изворът на нашия проблем не е другият човек. Във връзка с това нека разгледаме какво се случило с Йона.

Според напътствията на Йехова Йона бил заминал за град Ниневия, за да проповядва за предстоящото изпълнение на божията присъда над неговите жители. Радостният резултат от това бил, че всички в град Ниневия се разкаяли и повярвали в истинския Бог. (Йона 3:5–10) Йехова смятал, че тяхната разкайваща се нагласа заслужава прошка и затова ги пощадил. ‘А това станало много мъчно на Йона, и [той] възнегодувал.’ (Йона 4:1) Откликът на Йона спрямо милостта на Йехова бил изненадващ. Защо Йона се ядосал на Йехова? Явно Йона бил обсебен от личните си чувства, като мислел, че е изгубил авторитета си сред общността. Той не оценил милостта на Йехова. Йехова любезно накарал Йона да изпита един нагледен пример, който му помогнал да промени нагласата си и да види превъзходната стойност на божията милост. (Йона 4:7–11) Ясно е, че нагласата на Йона, а не тази на Йехова, се нуждаела от промяна.

 Дали е необходимо и ние понякога да променяме нагласата си по даден въпрос? Апостол Павел ни подканя: „Изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг.“ (Римляни 12:10, „Верен“) Какво имал предвид той? От една страна той ни насърчава да бъдем разумни и да се отнасяме към другите християни с дълбоко уважение и достойнство. Това означава да признаем, че всеки отделен човек има привилегията на свободната воля. Павел също ни напомня: „Всеки има да носи своя си товар.“ (Галатяни 6:5) Затова колко мъдро би било преди разногласията да причинят разцепление, да обмислим дали собствената ни нагласа не се нуждае от промяна! Трябва да работим усърдно, за да отразяваме мисленето на Йехова и да запазим мира с другите, които обичат истински Бога. — Исаия 55:8, 9.

Нашият подход

Представи си две малки деца, които спорят за една играчка, като всяко от тях дърпа все по–силно, за да бъде негова. Борбата може да е придружена от гневни думи, докато накрая едното от двете я пуска или някой друг се намесва.

Повествованието в Битие ни казва, че Авраам чул, че между неговите пастири и пастирите на племенника му Лот възникнал спор. Авраам поел инициативата да говори с Лот и казал: „Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе, и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя.“ Авраам бил решен да не позволи на никакъв конфликт да навреди на отношенията им. Каква била цената за това? Той бил готов да жертвува привилегията си да избира като по–възрастен; бил готов да се откаже от нещо. Авраам позволил на Лот да избере къде би искал да отведе семейството си и стадата си. Впоследствие Лот избрал покритата със зеленина област на Содом и Гомор. Авраам и Лот се разделили с мир. — Битие 13:5–12.

Дали за да запазим мирни отношения с другите, сме готови да действуваме в духа, в който действувал Авраам? Този откъс от Библията ни дава чудесен образец, на който да подражаваме, когато разрешаваме разногласия. Авраам приканвал: ‘Да няма спречкване.’ Авраам искрено желаел да се стигне до приятелско решение. Несъмнено тази покана за запазване на мирни отношения щяла да помогне за премахването на всякакви недоразумения. След това Авраам завършил с думите „защото ние сме братя“. Защо да жертвува едни толкова ценни взаимоотношения заради личните предпочитания или поради гордост? Авраам помнел ясно какво е важно. Той направил това с достойнство и уважение, и в същото време оказал почит на племенника си.

Въпреки че възникват ситуации, при които, за да се разрешат разногласията, може да се изисква външна намеса, колко по–добре е, ако въпросът може да се разреши насаме! Исус ни насърчава да поемаме инициативата в това да имаме мир с брата си, като се извиним, ако е необходимо. * (Матей 5:23, 24) Това ще изисква скромност, или смирение, но Петър писал: „Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“ (1 Петър 5:5) Начинът, по който се отнасяме към събратята си поклонници, е пряко свързан с нашите взаимоотношения с Бога. — 1 Йоан 4:20.

В християнския сбор може да бъдем призовани да се откажем от някои свои права, за да запазим мира. Голям брой от хората, които днес общуват със Свидетелите на Йехова,  дойдоха в божието семейство от истински поклонници през последните пет години. Каква радост е това за сърцата ни! Начинът, по който се държим, несъмнено влияе на тях и на другите в сбора. Това е добра причина да се замислим внимателно за своя избор на развлечения, хоби, обществени занимания или работа, като вземем предвид това как другите могат да ни възприемат. Дали някои наши действия или думи могат да бъдат разбрани погрешно и така да станат спънка за другите?

Апостол Павел ни напомня: „Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.“ (1 Коринтяни 10:23, 24) Като християни ние сме искрено загрижени за изграждането на любовта и единството в християнското братство. — Псалм 133:1; Йоан 13:34, 35.

Лечебни думи

Думите могат да окажат силно влияние за добро. „Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.“ (Притчи 16:24) Разказът за това как Гедеон предотвратил един евентуален конфликт с ефремците, показва истинността на тази пословица.

Гедеон, който участвувал активно в една битка срещу мадиамците, повикал на помощ Ефремовото племе. Но след като битката свършила, Ефрем се обърнал към Гедеон и горчиво се оплакал за това, че той не ги бил повикал в началото на битката. В повествованието се казва, че те ‘се карали силно с него’. В отговор Гедеон казал: „Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовият пабирък не е ли по–желателен от Авиезеровия гроздобер? Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници, Орива и Зива; и що съм могъл аз да извърша в сравнение с вас?“ (Съдии 8:1–3) Със своите добре подбрани, успокояващи думи Гедеон избегнал една вероятно катастрофална междуплеменна война. Хората от Ефремовото племе може би имали проблеми с чувството, че са много важни, и с гордостта. Но това не попречило Гедеон да се стреми към постигането на мирен изход. Можем ли ние да правим същото?

В другите може да се събужда гняв, който да причини враждебност спрямо нас. Обърни внимание на техните чувства и се стреми да разбереш възгледите им. Възможно ли е ние да сме допринесли по някакъв начин за техните чувства? Ако е така, защо не си признаем, че сме създали трудности, и не изкажем съжаление за това, че сме увеличили проблема. Няколко добре обмислени думи могат да възстановят развалените взаимоотношения. (Яков 3:4) Някои, които са разстроени, може просто да се нуждаят от нашето любезно насърчение. Библията отбелязва, че „дето няма дърва, огънят изгасва“. (Притчи 26:20) Да, внимателно подбраните думи, казани в правилния дух, могат да ‘отклонят от ярост’ и да се окажат лечебни. — Притчи 15:1.

Апостол Павел препоръчва: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“ (Римляни 12:18) Вярно е, че не можем да контролираме чувствата на другите, но можем да вършим своя дял в подкрепа на мира. Вместо да се поддаваме на собствените си несъвършени реакции или на реакциите на другите, можем да действуваме, за да прилагаме обоснованите принципи на Библията. Разрешаването на разногласията по начина, по който Йехова ни напътствува, ще ни донесе вечен мир и щастие. — Исаия 48:17.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 24]

Дали настояваме нещата да станат както ние искаме?

[Снимка на страница 25]

Авраам дал добър пример за отстъпчивост при разрешаването на разногласия