Към островите в Тихия океан на работа!

В ЧАКАЛНИТЕ на международните летища в Брисбън и Сидни (Австралия) беше шумно и имаше повече вълнение от обикновено. Четиридесет и шест души щяха да отлетят за слънчевия остров Самоа, за да се срещнат с други 39 човека от Нова Зеландия, Хавайските острови и Съединените щати. Багажът им — състоящ се предимно от инструменти, като чукове, триони и бормашини, — беше много странен, защото това не са неща, които човек обикновено взима със себе си на привлекателен тихоокеански остров. Но и мисията им беше необикновена.

Тези хора пътуваха на свои разноски и щяха да прекарат две седмици като неплатени доброволци в една строителна програма под надзора на Регионалния строителен офис на клона на Свидетелите на Йехова в Австралия. В тази програма, финансирана чрез доброволни дарения, са включени строежи на Зали на Царството, Конгресни зали, мисионерски домове и сгради на клонове или преводачески офиси за бързо растящите сборове на Свидетелите на Йехова на тихоокеанските острови. Нека се запознаем с някои от работниците, участвували в екипите за строеж на Зали на Царството в родните си страни.

Макс, специалист по конструирането на покриви, е от град Каура в Ню Саут Уелс (Австралия). Той е женен и има пет деца. Арнолд е от Хавайските острови. Той и съпругата му имат двама сина, а Арнолд служи като пионер, или целодневен служител. Както Макс, той служи и като старейшина в своя сбор. Очевидно тези мъже — а повечето участници в програмата са като тях — са доброволци не защото имат излишно свободно време. Но те и техните семейства разбират, че са необходими работници, и искат да направят каквото могат, за да помогнат.

Работници от различни страни задоволяват много важна необходимост

Едно от местата, където бяха необходими уменията и услугите на чуждестранни работници, беше Тувалу — тихоокеанска държава от около 10 500 души, живеещи на отдалечена група от девет коралови острова близо до екватора, и на северозапад от Самоа. Площта на всеки от островите, или атолите, е средно два и половина квадратни километра. До 1994 г. всички 61 Свидетели там спешно се нуждаеха от нова Зала на Царството и от по–голям преводачески офис.

В тази тропическа част на Тихия океан сградите трябва да бъдат конструирани и изградени  така, че да издържат на честите силни бури и циклони. Но на острова са на разположение малко качествени строителни материали. Как беше разрешен проблемът? Всичко необходимо — от покривните плоскости и греди до мебелите и пердетата, тоалетните чинии и розетките на душовете, дори винтовете и гвоздеите — беше изпратено в контейнери от Австралия.

Преди да пристигнат материалите, един малък предварителен екип подготви мястото и наля основите. После дойдоха международните работници, за да изградят, боядисат и обзаведат сградата.

Впрочем цялата тази дейност в Тувалу разгневи един местен свещеник, който каза по радиото, че Свидетелите строят „вавилонска кула“! Но какви бяха фактите? „Когато хората, които строили вавилонската кула, описана в Библията, открили, че вече не могат да се разбират помежду си, тъй като Бог объркал езиците им, те трябвало да напуснат строежа и да оставят кулата недовършена — казва доброволният работник Грейми. (Битие 11:1–9) — Когато работим за Йехова Бог е точно обратното. Въпреки различията в езика и произхода, строежите ни винаги биват завършени.“ Така стана и с този, и то само за две седмици. Цели 163 души, в това число и съпругата на министър–председателя, присъствуваха на церемонията по откриването.

Надзорникът на обекта, Дъг, каза относно преживяното: „Истинска радост е да работиш с доброволци от други страни. Правим нещата по различен начин, имаме различна терминология, използуваме дори различни мерни единици, и въпреки това нито едно от тези неща не ни създаде каквито и да било проблеми.“ Тъй като е бил вече на много такива строежи, той добави: „Това подсилва в ума ми увереността, че с подкрепа от Йехова, неговите хора могат да построят сграда на всяко място на земята, колкото и отдалечено и трудно достъпно да е то. Наистина разполагаме с много талантливи хора, но духът на Йехова прави всичко това възможно.“

Божият дух подтиква също семействата на Свидетелите от островите да осигурят храна и спане, което за някои от тях е истинска жертва. И тези, които се радват на това гостоприемство, много го ценят. Кен от Мелбърн (Австралия) е работил на подобен строеж във Френска Полинезия. Той казва: „Дойдохме като слуги, но към нас се отнасяха като към крале.“ Там, където могат, местните Свидетели също помагат в строителната работа. На Соломоновите острови жени бъркаха бетон — и то на ръка. Сто мъже и жени се изкачиха на високите, прогизнали от дъждове планини и донесоха над 40 тона дървен материал. Младите хора също се включиха в работата. Един работник от Нова Зеландия казва: „Спомням си един млад брат островитянин, който носеше две, а понякога и три торби цимент наведнъж. И по цял ден прехвърляше чакъл в дъжд и пек.“

 Това, че местните Свидетели участвуват в работата е полезно и от друга гледна точка. От офиса на клона на Дружество „Стражева кула“ в Самоа съобщават: „Братята островитяни усвоиха занаяти, които могат да използуват при строежи на Зали на Царството и при ремонти и възстановяване на сгради след циклон. Тези умения могат също да им помогнат да си изкарват прехраната в едно общество, в което за много хора това е трудно.“

Строителната програма дава добро свидетелство

Колин бил в Хониара и видял как била построена Конгресната зала на Соломоновите острови. Под въздействие на впечатленията си той писал до офиса на клона на Дружество „Стражева кула“ следното писмо на пиджин английски: „Everyone they gettim one mind and no one they cross, they also one family.“ [„Всички са обединени и никой не е намръщен, като едно семейство са.“] Скоро след като се върнал в родното си село на Арулиго, на 40 километра от Хониара, той и семейството му си построили собствена Зала на Царството. После изпратили друго писмо до офиса: „Нашата Зала на Царството — дори подиума в нея — е готова, тогава дали можем да провеждаме събрания в нея?“ Това бързо било уредено и повече от 60 души редовно се събират там.

Един съветник от Европейската общност видял строежа в Тувалу. „Предполагам, че всеки ви го казва — споделил той с един работник, — но за мен това е просто чудо!“ Една жена, която работела в телефонната централа, попитала една гостуваща доброволка: „Как така всички сте толкова щастливи? Тук е толкова горещо!“ Те никога не били виждали християнството в действие по такъв практичен и самопожертвувателен начин.

Жертви, за които никой не съжалява

„Който сее щедро, щедро ще и да пожъне“ — казва Библията във 2 Коринтяни 9:6. Работниците, техните семейства и сборовете им продължават да сеят щедро, като помагат на събратята си Свидетели, които живеят на островите в Тихия океан. „Хората от моя сбор платиха над една трета от цената на самолетния ми билет — казва Рос, старейшина от Кинкамбър, близо до Сидни, — а моят зет, който също дойде, ми даде още 500 долара.“ Друг работник платил пътуването си, като продал своята кола. А трети продал част от земята си. Кевин се нуждаел от още 900 долара, затова решил да продаде своите 16 двугодишни гълъба. Посредством един познат, той намерил купувач, който му предложил за тях точно 900 долара!

„Дали самолетните билети и другите разходи на обща стойност около 6000 долара си заслужаваха?“ — били попитани Дани и Шерил. „Да! Дори да струваше два пъти повече, пак щеше много да си заслужава“ — отговорили те. Алън от Нелсън (Нова Зеландия) казва: „За цената на пътуването ми до Тувалу можех да отида до Европа и да ми останат пари. Но дали щях да получа тези благословии, да се запозная с толкова много приятели от различен произход или да направя нещо за някой друг, а не за себе си? Не! И каквото и да съм дал на братята островитяни, те ми върнаха много повече.“

Друг ключ към успеха на програмата е подкрепата от страна на семейството. Някои съпруги са в състояние да придружат мъжете си и дори да им помагат на строежа, но други трябва да се грижат за своите деца на училищна възраст или за семейния бизнес. „Готовността на жена ми да гледа децата и да се грижи за домакинството, докато съм далеч — казва Клей, — беше много по–голяма жертва от моята.“ Всички съпрузи, които не бяха в състояние да вземат жените си на строежа, категорично ще се съгласят с това!

След завършването на обекта в Тувалу доброволните работници построиха Зали на Царството, Конгресни зали, мисионерски домове и преводачески офиси на Фиджи, Тонга, Папуа Нова Гвинея, Нова Каледония и на други места. Работи се върху още много проекти, някои от които са в части на Югоизточна Азия. Дали там ще има достатъчно работници?

Очевидно това няма да бъде проблем. „Всеки, който е участвувал в международен строителен проект, моли да бъде повикан, когато се планира друг — пишат от офиса на клона в Хавайските острови. — Още щом се върнат в къщи, братята започват да спестяват с тази цел.“ Как е възможно програмата да няма успех, щом Йехова благославя богато това себеотрицателно отдаване?

 [Снимка на страница 9]

Материали за обекта

[Снимки на страница 9]

Работници на строителната площадка

[Снимки на страница 10]

Когато обектът беше завършен, ние се радвахме на онова, което направи божият дух