Защо да бъдем самопожертвувателни?

Бил е семеен мъж, надхвърлил петдесетте, който е учител по строителна технология. През годината той прекарва много седмици на свои разноски, като помага за планирането и построяването на Зали на Царството за сборовете на Свидетелите на Йехова. Ема е добре образовано и добре подготвено неомъжено момиче на 22 години. Вместо да се стреми единствено към личните си цели и удоволствия, тя прекарва над 70 часа всеки месец като проповедничка, помагайки на хората да разбират Библията. Морис и Бети са пенсионери. Сега вместо да забавят темпото, те са се преместили в друга страна, за да помагат на хората да научат за божията цел за земята.

ТЕЗИ хора не се смятат за специални или необикновени. Те са най–обикновени хора, които правят това, което смятат за правилно да направят. Защо използуват своето време, сили, способности и средства в интерес на другите? Това, което ги подтиква, е дълбока любов към Бога и към техните ближни. Тази любов е породила във всеки от тях истински самопожертвувателен дух.

Какво имаме предвид със самопожертвувателен дух? Да бъдеш самопожертвувателен не означава да водиш суров или аскетичен начин на живот. Не е необходимо това да включва едно крайно себеотричане, което ни ограбва радостта или удовлетворението. Както се казва в изданието The Shorter Oxford English Dictionary [„Кратък оксфордски английски речник“], самопожертвувателността означава просто „отказване от собствените интереси, щастие и желания заради служба или заради благополучието на другите“.

Исус Христос — главният пример

Единородният Син на Бога, Исус Христос, е главният пример на някой, притежаващ самопожертвувателен дух. По време на неговото предчовешко съществуване животът му трябва да е бил стимулиращ и удовлетворяващ в най–високата степен. Той имал близко, сърдечно общуване с Баща си и с духовните създания. Освен това божият Син използувал способностите си в изпълнени с предизвикателства и вълнуващи дейности като „майсторски работник“. (Притчи 8:30, 31) Той несъмнено живял в условия, далеч надминаващи всичко, на което дори най–богатият човек на земята би могъл някога да се  радва. Тъй като бил до Йехова Бог, той заемал възвишена и привилегирована позиция в небето.

Въпреки това божият Син ‘се отказал от всичко, като взел на Себе Си образ на слуга и станал подобен на човеците’. (Филипяни 2:7) Той охотно се отказал от всички лични предимства, като станал човек и дал живота си като откуп, за да поправи вредата, причинена от Сатан. (Битие 3:1–7; Марко 10:45) Това означавало да живее сред грешни хора в един свят, лежащ във властта на Сатан Дявола. (1 Йоан 5:19) То означавало също да се справя с лични неудобства и притеснения. Но каквото и да му струвало това, Исус Христос бил решен да извърши волята на Баща си. (Матей 26:39; Йоан 5:30; 6:38) Това изпитало до крайност любовта и лоялността на Исус. До каква степен той бил готов да се жертвува? ‘Той смирил Себе Си и станал послушен до смърт, даже смърт на кръст [мъченически стълб — NW].’ — Филипяни 2:8.

„Имайте в себе си същия дух“

Ние сме насърчени да следваме примера на Исус. „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса“ — подканял Павел. (Филипяни 2:5) Как можем да правим това? Един начин е, като ‘гледаме да проявяваме личен интерес не само към своите неща, но и към нещата на другите’. (Филипяни 2:4, NW) Истинската любов „не търси своето“. — 1 Коринтяни 13:5.

Загрижените хора често са проявявали неегоистична преданост в служба на другите. Днес обаче много хора са склонни да бъдат себелюбиви. Светът има нагласата ‘първо аз’. Ние трябва да се пазим от духа на света, защото ако той успее да формира нашите възгледи и нагласа, личните ни желания най–вероятно ще бъдат най–важното за нас. Тогава всичко, което правим — това как използуваме времето, силите и средствата си, — ще бъде управлявано от себелюбиви интереси. Затова е необходимо да се борим усърдно срещу това влияние.

Дори един добронамерен съвет може понякога да намали нашия дух на самопожертвувателност. Съзнавайки накъде води самопожертвувателната линия на поведение на Исус, апостол Петър казал: „Смили се за себе си, [Господарю].“ (Матей 16:22, „Цариградско издание на Библията“, 1871 г.) На него явно му било трудно да приеме, че Исус бил готов дори да умре в полза на върховенството на своя Баща и на спасението на човечеството. Затова той се опитал да убеди Исус да не следва такава линия на поведение.

‘Отречи се от себе си’

Как реагирал Исус? Повествованието казва: „Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: ‘Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.’“ Тогава Исус повикал множествата и учениците си при себе си и казал: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.“ — Марко 8:33, 34.

Около тридесет години след като дал този съвет на Исус, Петър показал, че вече разбирал значението на самопожертвувателността. Той не насърчавал своите събратя по вяра да намалят темпото и да щадят себе си. Вместо това Петър ги подканял да препашат умовете си за дейност и да престанат да се водят по своите предишни светски желания. Въпреки изпитанията те трябвало да поставят вършенето на божията воля на първо място в живота си. — 1 Петър 1:6, 13, 14, NW; 4:1, 2.

Най–възнаграждаващата линия на поведение, която всички ние можем да следваме, е да дадем на Йехова правото на собственост върху нас, като следваме вярно Исус Христос и позволим на Бога да ръководи нашите дейности. Павел дал добър пример в това отношение. Неговото чувство на неотложност и признателността му  към Йехова го подтикнали да се откаже от светските стремежи или перспективи, които биха могли да отвлекат вниманието му от вършенето на божията воля. „На драго сърце — казал той — ще жертвувам и сам ще се пожертвувам“, служейки на интересите на другите. (2 Коринтяни 12:15, „Синодално издание“, 1998 г.) Павел използувал способностите си в подкрепа на божиите интереси, а не на своите. — Деяния 20:24; Филипяни 3:8.

Как може да изследваме себе си, за да видим дали имаме възгледи като тези на апостол Павел? Можем да си зададем следните въпроси: Как използувам времето, силите, способностите и средствата си? Дали тези и други ценни дарове използувам единствено в подкрепа на собствените си интереси, или ги използувам, за да помагам на другите? Дали съм обмислял да взема по–пълно участие в животоспасяващата работа по изявяването на добрата новина, може би като целодневен вестител на Царството? Мога ли да участвувам по–пълно в дейности, като например строеж или поддръжка на Залите на Царството? Дали използувам възможностите да помагам на онези, които са в нужда? Давам ли на Йехова най–доброто от себе си? — Притчи 3:9.

„По–блажено е да дава човек“

Но въпреки всичко, дали наистина е разумно да си самопожертвувателен? Да, разумно е! Павел знаел от личен опит, че такъв дух донася големи възнаграждения. Той му донесъл голямо щастие и огромно лично удовлетворение. Той обяснил това на стареите от Ефес, когато се срещнал с тях в Милит. Павел казал: „Във всичко ви показах, че така трудещи се [самопожертвувателно] трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: ‘По–блажено е да дава човек, отколкото да приема.’“ (Деяния 20:35) Милиони хора са установили, че проявяването на такъв дух носи голямо щастие още днес. Той ще донесе радост и в бъдеще, когато Йехова възнагради онези, които поставят Неговите интереси и интересите на другите пред своите интереси. — 1 Тимотей 4:8–10.

Когато бил попитан защо напряга силите си, като помага на другите да строят Зали на Царството, Бил казал: „Да помагам често на малки сборове по този начин ми носи голямо лично удовлетворение. Радвам се да използувам уменията и знанията, които имам, в полза на другите.“ Защо Ема е избрала да отдаде силите и способностите си, за да помага на  другите да научат библейската истина? „Не мога да си представя да правя нещо друго. Докато още съм млада и мога да правя това, искам просто да правя колкото мога, за да бъда угодна на Йехова и да помагам на другите. Жертвуването на някои лични предимства не е голямо нещо. Правя само това, което трябва да правя, като се има предвид онова, което Йехова е направил за мен.“

Морис и Бети не съжаляват за това, че не са започнали лесен живот след годините на тежка работа във възпитаването и осигуряването на своето семейство. Тъй като днес са пенсионери, те искат да продължават да вършат нещо полезно и смислено в живота си. „Не искаме просто да седим и да си почиваме сега — казват те. — Оказването на помощ на други хора да научат за Йехова в чужда страна ни дава възможността да продължаваме да правим нещо целенасочено.“

Дали си решен да бъдеш самопожертвувателен? Това няма да е лесно. Съществува постоянна борба между нашите несъвършени човешки желания и искреното ни желание да сме угодни на Бога. (Римляни 7:21–23) Но това е битка, която можем да спечелим, ако позволим на Йехова да ръководи живота ни. (Галатяни 5:16, 17) Той несъмнено ще помни нашата самопожертвувателна работа в неговата служба и ще ни благослови богато. Наистина, Йехова Бог ще ‘разкрие небесните отвори да излее благословение върху нас, тъй щото да не стига място за него’. — Малахия 3:10; Евреи 6:10.

[Снимка на страница 23]

Исус проявявал самопожертвувателен дух. А ти?

[Снимки на страница 24]

Павел съсредоточил усилията си върху работата по проповядване на Царството