Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Известявайки божието Царство по островите Фиджи

Известявайки божието Царство по островите Фиджи

Ние сме от онези, които имат вяра

Известявайки божието Царство по островите Фиджи

ВЕДНЪЖ Исус Христос говорел за два пътя. Единият път е широк и довежда до смърт. Другият е много тесен, но води в живот. (Матей 7:13, 14) За да даде на хората възможност да изберат правилния път, Йехова Бог има за цел тази добра новина за Царството да бъде проповядвана по целия свят. (Матей 24:14) Следователно хората навсякъде чуват посланието за Царството и някои избират живота, като стават част „от онези, които имат вяра за запазване на душата жива“. (Евреи 10:39NW) Ние те каним да прочетеш за това как някои хора на Фиджи и по други съседни острови в южната част на Тихия океан са избрали живота.

Те уповавали на Йехова

Мере била все още ученичка, когато чула за пръв път посланието за Царството през 1964 г. Поради това, че живеела на един отдалечен остров, тя контактувала малко със Свидетелите на Йехова. В крайна сметка обаче, тя успяла да придобие точно познание от Библията. През това време тя се омъжила за един човек, който бил вожд в своето село. Като резултат от избора на Мере да живее според библейските принципи, отношението на нейния съпруг и роднините му било жестоко, а съселяните ѝ се отнасяли презрително към нея. Въпреки всичко тя била покръстена през 1991 г.

Скоро след това съпругът на Мере, Чосуа, смекчил отношението си и дори започнал да присъствува на библейските обсъждания, които Мере провеждала с техните деца. Чосуа престанал да посещава методистката църква. Като вожд обаче той продължил да председателствува седмичните селски събрания. В очите на селяните Чосуа бил неверен, защото методистката църква била неразделна част от селския живот на Фиджи. Затова местният пастор започнал да увещава Чосуа да се върне към предишната си религия.

Чосуа смело потвърдил това, че той и неговото семейство вече са направили своя избор и са твърдо решени да се покланят на Йехова Бог „с дух и истина“. (Йоан 4:24) На следващото селско събрание върховният вожд постановил Чосуа и семейството му да напуснат селото като изгнаници. Били им дадени седем дни, за да напуснат острова и своите къща, земя и посеви — да, целия си поминък.

Духовните братя от друг остров оказали подкрепа на Чосуа и семейството му, като им помогнали с място, където да отседнат, и със земя, на която да отглеждат посеви. Сега той и най–големият му син са покръстени, а един друг син служи като непокръстен вестител на добрата новина. Неотдавна Мере се записала да служи като редовна пионерка (целодневна вестителка на Царството). Техният избор да служат на Йехова довел до загуба на обществено положение и материални притежания, но подобно на апостол Павел, те считат това за нищо в сравнение с онова, което са придобили. — Филипяни 3:8

Един избор по съвест

За да избереш да следваш една обучена от Библията съвест, се изискват вяра и смелост. Точно така било и с една неотдавна покръстила се сестра на име Сураанг, една млада жена, която живее на Тарауа, един от островите Кирибати. Сураанг помолила за разрешение да бъде освободена от един аспект на нейната работа като медицинска сестра в една болница. Молбата ѝ не била приета и в резултат на това тя била изпратена да се грижи за малък медицински център, намиращ се на един изолиран остров, където връзката ѝ с други хора от нейната вяра била преустановена.

Обичаят на този остров изисква всички новопристигнали да принесат жертва на местния „дух“. Хората там вярват, че ако не се направи това, ще доведе до смърт. Тъй като Сураанг не позволила това идолопоклонство да бъде извършено за нея и за нейната група, селяните очаквали да бъде удушена от раздразнения дух. Когато Сураанг останала цяла и невредима, както и всички от нейната група, се открили много възможности да даде чудесно свидетелство.

Но изпитанията на Сураанг не били приключили. Някои млади мъже от острова смятали за предизвикателство да съблазняват младите жени, които посещавали острова. Сураанг обаче отблъснала предложенията им и останала вярна на Бога. Тя дори успяла да служи като редовна пионерка, въпреки че работела като медицинска сестра на повикване 24 часа на денонощие.

Преди празненството, организирано в чест на Сураанг, преди тя да отпътува от острова, селските старейшини заявили, че тя била първата истинска мисионерка, която ги е посетила. Поради нейната твърда позиция на страната на библейските принципи, други хора на този остров реагирали благоприятно на посланието за Царството.

Физически предизвикателства

Отдалечеността на някои села означава, че хората на Йехова трябва да полагат големи усилия, за да участвуват в службата и да посещават християнските събрания. Да разгледаме примера на четирима покръстени Свидетели — един мъж и три жени, — които отделят часове в пътуване към събранията и на връщане от там. Техният преход включва пресичането на три реки и в двете посоки. Когато водите са придошли, братът пръв преплува реката, теглейки една голяма тенджера за готвене, която съдържа техните чанти, книги и дрехи за събранията. След това той плува обратно, за да помогне на трите сестри.

Друга малка група, която посещава събранията на далечния остров Нононути в Кирибати, се среща с по–различни предизвикателства. Къщата, в която те се събират, побира само седем или осем човека. Другите присъствуващи стоят отвън и надничат през стените на къщата, направени от телена мрежа. Мястото за събрания е изложено на погледа на другите селяни, които отиват или се връщат от своите величествени църкви. Разбира се, служителите на Йехова съзнават, че хората, а не сградите са онова, което е истински желателно от гледна точка на Бога. (Агей 2:7) Единствената покръстена сестра на острова е възрастна и не може да ходи надалеч. Но тя е подкрепяна в службата от една млада жена, непокръстена вестителка, която придвижва сестрата из острова, като я бута в ръчна количка. Само какво ценене проявяват те за истината!

Над 2100 вестители, които служат на островите Фиджи, са твърдо решени да продължават да известяват добрата новина за божието Царство. Те са сигурни, че още много хора ще се присъединят към „онези, които имат вяра за запазване на душата жива“.

[Карта на страница 8]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Австралия

Фиджи