Как можеш да се приближаваш до Бога

„Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас“ — се казва в Яков 4:8. Йехова Бог дал Сина си за нас, като така показал колко силно желае хората да имат близки взаимоотношения с Него.

В ОТГОВОР на това любещо предложение апостол Йоан писал: „Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас.“ (1 Йоан 4:19) Но за да можем ние лично да се приближаваме до Бога, трябва да предприемем определени стъпки. Те са подобни на посочените в предишната статия четири начина, по които можем да станем близки с другите хора. Нека сега ги изследваме.

Обръщай внимание на чудесните качества на Бога

Бог има много чудесни качества, най–забележителните от които са неговата любов, мъдрост, справедливост и сила. Силата и мъдростта му се проявяват ясно както в необятната вселена, така и в света около нас — от величествените галактики до съвсем малкия атом. Псалмистът писал: „Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му.“ — Псалм 19:1; Римляни 1:20.

Създанията също отразяват божията любов. Например, начинът, по който сме направени, показва, че Бог иска да се радваме на живота. Той ни е дал способността да виждаме цветно, да усещаме вкус и мирис, да се радваме на музиката, да се смеем, да се наслаждаваме на красотата и още много други характеристики и черти, които не са абсолютно необходими за живота. Да, Бог наистина е щедър, милостив и любещ — качества, които несъмнено допринасят за това той да бъде ‘щастливият Бог’. — 1 Тимотей 1:11, NW; Деяния 20:35.

Йехова радостно се гордее с това, че проявата на неговото върховенство и подкрепата, която това върховенство получава от интелигентните Му създания, са основани предимно на любов. (1 Йоан 4:8) Той наистина е Върховният владетел на вселената, но се отнася към хората, особено към лоялните си служители, като любещ баща към своите деца. (Матей 5:45) Йехова не ги лишава от нищо, което е за тяхно добро. (Римляни 8:38, 39) Както вече беше казано, Бог дал за нас дори живота на своя единороден Син. Да, ние съществуваме и имаме перспектива за вечен живот благодарение на божията любов. — Йоан 3:16.

Исус ни дал голямо прозрение относно личността на Бога, защото съвършено подражавал на своя Баща. (Йоан 14:9–11) Той бил напълно неегоистичен, внимателен и загрижен. Веднъж завели при Исус човек, който бил глух и имал дефект в говора. Можеш да си представиш колко неудобно се чувствувал човекът сред тълпата. Но Исус го отвел на уединено място и там го излекувал. (Марко 7:32–35) Дали цениш хората, които се съобразяват с твоите чувства и уважават достойнството ти? Ако това е така, тогава, като научиш повече неща за Йехова и Исус, със сигурност ще се приближиш повече до тях.

Размишлявай върху качествата на Бога

Някой може да притежава чудесни качества, но трябва да мислим за този човек, за да станем близки с него. Същото се отнася и за Йехова. Да размишляваме върху неговите качества е втората много важна стъпка към приближаването до него. Цар Давид, човек, който наистина обичал Йехова и бил „според сърцето [на Йехова]“, казал: „Спомням си древните дни, размишлявам за всичките Твои дела, поучавам се в творенията на ръцете Ти.“ — Деяния 13:22; Псалм 143:5.

 Дали когато наблюдаваш чудесата на сътворението или четеш божието Слово, Библията, и ти, като Давид, размишляваш върху това, което виждаш или върху прочетеното? Представи си един син, който току–що е получил писмо от баща си, към когото е много привързан. Как гледа синът на писмото? Със сигурност няма само да прегледа набързо написаното и да го захвърли в някое чекмедже. Той по–скоро ще го изследва, обръщайки внимание на всяка подробност и оттенък в него. По подобен начин божието Слово трябва да бъде скъпоценно за нас, точно както било за псалмиста, който пял: „Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.“ — Псалм 119:97.

Поддържай добро общуване

Доброто общуване е най–важното нещо за всички видове взаимоотношения. То включва говорене и слушане — и то не само с ума, но и със сърцето. Ние говорим със Създателя посредством молитвата, която е форма на почтително обръщане към Бога. Йехова се радва на молитвите на хората, които го обичат и му служат, и които признават Исус Христос за негов главен представител. — Псалм 65:2; Йоан 14:6, 14.

В миналото Бог говорел на хората по различни начини — посредством видения, сънища и ангели. Но днес той прави това с помощта на писаното си Слово, светата Библия. (2 Тимотей 3:16) Писаното Слово има много предимства. С него може да се прави справка по всяко време. Можем многократно да му се наслаждаваме, като на едно писмо. И то не може да бъде изопачено, както често става с устните предания. Мисли за Библията като за голяма сбирка от писма от твоя любим небесен Баща, и му позволи да ти говори всеки ден посредством тях. — Матей 4:4.

Например, Библията посочва възгледа на Йехова за правилно и погрешно. Тя обяснява неговата цел за човечеството и за земята. И разкрива начините, по които той е постъпвал с различни хора и народи — от лоялни поклонници до ожесточени врагове. Като се е погрижил начините, по които е постъпвал с хората, да бъдат записани, Йехова описва изключително подробно своята личност. Той разкрива любовта, радостта, съжалението, разочарованието, гнева, милостта, загрижеността си — да, всички свои мисли и чувства, и причините за тях — по начин, който хората могат лесно да разберат. — Псалм 78:3–7.

След като прочетеш част от божието Слово, как можеш да извлечеш полза от прочетеното? И най–вече — как можеш да се приближиш повече до Бога? Първо, размишлявай върху това, което си прочел и научил за личността на Бога, и остави мислите да достигнат сърцето ти. След това кажи на Йехова в молитва какво мислиш и чувствуваш дълбоко в себе си относно материала, който си разгледал, и как ще се опиташ да извлечеш полза от него. Това е общуване. Разбира се, ако мислиш и за други неща, спокойно можеш да ги включиш в молитвата си.

Прави неща заедно с Бога

За някои верни мъже от древността в Библията се казва, че ходели с истинския Бог или пред него. (Битие 6:9, NW; 3 Царе 8:25) Какво означава това? В общи линии, че всеки ден те живеели така, сякаш Бог е с тях. Наистина, те били грешни. Но обичали законите и принципите на Бога, и живеели в хармония с неговата цел. Йехова е привлечен от такива хора и се грижи за тях, както се показва в Псалм 32:8: „Аз ще те вразумя и ще  те науча пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми.“

Йехова може да бъде и твой близък приятел — да ходи с теб, да се грижи за теб и да ти дава бащински съвет. Пророк Исаия описва Йехова като Бог, „Който те учи за ползата ти, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш“. (Исаия 48:17) Извличайки такава полза, ние усещаме, че Йехова, така да се каже, стои „отдясно [ни]“, точно както в случая на Давид. — Псалм 16:8.

Името на Бога съсредоточава вниманието върху неговите качества

Много религии и все повече преводи на Библията не използуват личното име на Бога и не го известяват. (Псалм 83:18) Но това име — Йехова — се среща около 7000 пъти в еврейския текст на оригинала! (И докато повечето преводачи на Библията махат божието име, те оставят имената на много фалшиви богове, за които пише в текста на оригинала, като Ваал, Вил, Меродах и дори Сатан, което е съвсем непоследователно!)

 Някои хора мислят, че изпускането на божието име е незначителен въпрос. Но помисли: Дали е по–лесно, или е по–трудно да развиеш близки, ясни взаимоотношения с личност, която няма име? Титли като Бог и Господар (които се използуват и за фалшиви богове) обръщат внимание на силата, властта или позицията на Йехова, но единствено неговото лично име го описва по недвусмислен начин. (Изход 3:15, NW; 1 Коринтяни 8:5, 6) Личното име на истинския Бог разкрива неговите качества и характеристики. Теологът Уолтър Лаури с право казал: „Човек, който не познава Бога по име, в действителност не го познава като личност.“

Обърни внимание на примера на Мария, искрена католичка от Австралия. Когато Свидетелите на Йехова я посетили за първи път, тя им позволила да ѝ покажат божието име в Библията. Как откликнала тя? „Когато за първи път видях божието име в Библията, се просълзих. Толкова бях развълнувана от това, че наистина можех да знам и да използувам личното име на Бога.“ Мария продължила да изучава Библията и за първи път в живота си започнала да познава Йехова като личност и била в състояние да изгради трайни взаимоотношения с него.

Да, ние можем ‘да се приближаваме до Бога’, въпреки че не можем да го видим с буквалните си очи. Можем „да видим“ изключително прекрасната му личност с ума и сърцето си и така нашата любов към него да нарасне. Тази любов „е съвършена връзка на единство“. — Колосяни 3:14, NW.

[Блок/Снимка на страница 6]

Йехова откликва на твоята любов към него

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА са нещо двустранно. Като се приближаваме до Бога, той откликва, приближавайки се до нас. Обърни внимание на това какво изпитвал той към възрастните Симеон и Анна, за които Библията говори по специален начин. Евангелският писател Лука казва, че Симеон бил „праведен и благочестив“ и чакал Месията. Йехова забелязал тези хубави качества на Симеон и проявил любов към този скъп за него старец, като му казал, че „няма да види смърт, докато не види Господния Христос“. Йехова спазил обещанието си и завел Симеон при малкия Исус, доведен в храма в Йерусалим от своите родители. Развълнуван и изпълнен с голяма благодарност, Симеон взел детето в ръце и се молел: „Сега, Господи, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си. Защото видяха очите ми спасението.“ — Лука 2:25–35, „Верен“.

„В същия час“ Йехова проявил любовта си и към 84–годишната Анна, като също я завел при Исус. Библията казва, че тази скъпа за Бога вдовица винаги била в храма, като ‘служела’ на Йехова. Изпълнена с признателност, и тя като Симеон благодарила на Йехова за неговата изключителна милост, след което говорела за детето ‘на всички, които очаквали изкуплението на Йерусалим’. — Лука 2:36–38.

Да, Йехова забелязал колко силно го обичали Симеон и Анна, колко много се бояли от него и колко загрижени били за изпълнението на целите му. Нима тези библейски разкази не те приближават до Йехова?

И Исус, като Баща си, виждал истинския вътрешен човек. Когато поучавал в храма, той видял една „бедна вдовица“, която пуснала само „две дребни монети с много малка стойност“ (NW). За околните нейното дарение навярно било незначително, но за Исус то не било такова. Той похвалил жената, защото тя дала всичко, което имала. (Лука 21:1–4) Затова можем да бъдем сигурни, че Йехова и Исус ни ценят, ако им даваме най–доброто от себе си, независимо от това дали то е много, или малко.

И докато Бог се радва на онези, които го обичат, той се чувствува наранен, когато хората се отвръщат от него и постоянствуват в злото си поведение. В Битие 6:6, NW се казва, че Йехова ‘се наскърбил в сърцето си’ поради злото, което вършели хората преди Потопа в дните на Ной. В Псалм 78:41, NW се казва, че по–късно непокорните израилтяни многократно ‘изпитвали Бога и причинявали болка на Светия Израилев’. Да, Бог не е някаква далечна „първопричина“ без чувства. Той е действителна личност, чиито чувства не са неуравновесени или притъпени от несъвършенство, както нашите.

[Снимки на страница 7]

Един от начините да се приближаваме до Йехова е да размишляваме върху това, което е създал