Работа на „нивата“ преди жетвата

УЧЕНИЦИТЕ на великия учител били озадачени. Исус току–що бил завършил един кратък разказ за жито и плевели. Това била една от многобройните притчи, които бил казал през онзи ден. Когато свършил, повечето слушатели си тръгнали. Но неговите последователи разбирали, че притчите му имали определено значение — особено притчата за житото и плевелите. Те знаели, че Исус не бил просто човек, който разказва интересни неща.

Матей пише, че учениците на Исус го помолили: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“ Затова Исус я разяснил, като предсказал голямо отстъпничество, което щяло да се развие сред хората, които твърдели, че са му ученици. (Матей 13:24–30, 36–38, 43) Така и станало и след смъртта на апостол Йоан отстъпничеството бързо се разпространило. (Деяния 20:29, 30; 2 Солунци 2:6–12) Отстъпническото влияние било толкова силно, че записаният в  Лука 18:8 въпрос, който Исус повдигнал, изглежда съвсем подходящ: „Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“

Исусовото идване щяло да отбележи започването на „жетвата“ на подобните на жито християни. Това щяло да бъде знак за ‘завършека на системата на нещата’, започнал през 1914 г. Затова не бива да ни изненадва фактът, че още в периода, водещ към началото на жетвата, имало хора, които проявявали интерес към библейската истина. — Матей 13:39, NW.

Ако разгледаме историята, става ясно, че особено от 15–и век насам дори хора от средите на псевдохристиянството, които били подобни на „плевели“, тоест, неистински християни, започнали да се замислят. След като Библията станала лесно достъпна и били изготвени библейски показалци, някои хора с честни сърца започнали внимателно да изследват Писанията.

Светлината става по–ярка

Измежду тях бил един мъж, живял в началото на 19–и век — Хенри Грю (1781–1862 г.) от Бирмингам (Англия). Когато бил на 13 години, семейството му прекосило с кораб Атлантическия океан и на 8 юли 1795 г. пристигнало в Съединените щати. Те се заселили в Провидънс (Род Айлънд). Неговите родители го научили да обича Библията. През 1807 г., когато бил 25–годишен, Грю бил поканен да служи като пастор в баптистката църква в Хартфорд (Кънектикът).

Той приел сериозно отговорността си да поучава и се опитвал да помага на хората, за които трябвало да се грижи, да живеят в хармония с Писанията. Но бил убеден, че сборът трябва да бъде пазен чист от хора, които умишлено вършат грях. Понякога заедно с други отговорни мъже в църквата той трябвало да изгонва (изключва) хора, които блудствували или участвували в други нечисти дейности.

И други проблеми в църквата го безпокоели. Хора, които не принадлежали към църквата, се занимавали с нейните търговски дела и били начело на пеенето по време на службите. Те можели също да гласуват по  въпроси, засягащи сбора, и така да упражняват известен контрол над дейностите на църквата. Въз основа на принципа за отделеност от света Грю бил силно убеден, че само верни хора могат да изпълняват тези функции. (2 Коринтяни 6:14–18; Яков 1:27) Според него било богохулство невярващи да пеят песни за възхвала на Бога. Поради тази своя позиция през 1811 г. Хенри Грю бил изхвърлен от църквата. Тогава и други хора с подобни възгледи, които принадлежали към църквата, се отделили от нея.

Отделяне от псевдохристиянството

Хората от тази група, сред които бил и Хенри Грю, започнали да изучават Библията с цел да приведат живота и дейностите си в съгласие със съветите от Писанията. Техните проучвания бързо ги довели до по–голямо разбиране на библейската истина и ги накарали да изобличат грешките на псевдохристиянството. Например, през 1824 г. Грю написал едно добре обосновано опровержение на учението за троицата. Обърни внимание на логиката в следната част от това, което писал: „‘За онзи ден и час не знае никой човек, нито ангелите, които са на небесата, нито Синът, а БАЩАТА.’ [Марко 13:32] Забележи тук степенуването в реда на живите същества. Човек, ангели, Син, Баща. ... Нашият Господар ни учи, че единствено Бащата знае за онзи ден. Но това няма да бъде вярно, ако, както смятат някои, Бащата, Словото и Светият дух са три личности в един Бог; защото според това [учение, доктрината за троицата] ... Синът ще знае за онзи ден и час същото, което и Бащата.“

Грю изобличил лицемерието на духовниците и командуващите военни, които претендирали, че служат на Христос. През 1828 г. той казал: „Дали можем да си представим по–голямо противоречие от това един християнин да излезе от стаята си, където се е молил за своите врагове, и да заповяда на войските си да забият с демонична злоба оръжията на смъртта в сърцата на същите тези врагове? В първия случай той с радост наподобява своя умиращ Господар; но кого наподобява във втория случай? Исус се молел за хората, които го убили. А християните убиват онези, за които се молят.“

Грю написал дори още по–силни думи: „Кога ще повярваме във Всемогъщия, който ни уверява, че ‘не е за подиграване’? Кога ще разберем същността, духа, на тази свята религия, която изисква да се въздържаме дори от ‘образа на злото’? ... Нима не злепоставяме Сина на благословението, ако допускаме, че неговата религия изисква в някои отношения човек да постъпва като ангел, а в други да му позволява да действува като демон?“

Вечният живот не се наследява

В дните преди радиото и телевизията един от най–разпространените начини човек да изложи своите възгледи бил да пише и разпространява брошури. Около 1835 г. Грю написал една важна брошура, в която изобличавал ученията за безсмъртието на душата и за адския огън като небиблейски. Той мислел, че тези доктрини позорят Бога.

Тази брошура щяла да окаже много голямо влияние. През 1837 г. 40–годишният Джордж Сторс намерил екземпляр от нея в един влак. Сторс бил родом от Лебанън (Ню Хамшир), но по онова време живеел в Ютика (Ню Йорк).

Той бил много уважаван проповедник в методистката епископална църква. В брошурата му направило силно впечатление, че могат да бъдат изтъкнати толкова силни доводи срещу основни учения на псевдохристиянството, в които никога не се съмнявал. Сторс не знаел кой бил нейният автор и чак след няколко години, най–вероятно през 1844 г., той се запознал с Хенри Грю, когато и двамата живеели във Филаделфия (Пенсилвания). Но в продължение на три години Сторс изследвал въпроса самостоятелно, като говорел за това само с други проповедници.

Накрая, тъй като никой не можел да опровергае нещата, които той научавал чрез изследванията на Библията, Джордж Сторс решил, че не може да бъде верен на Бога, ако остане в методистката църква. Той я напуснал през 1840 г. и се преместил в Олбани (Ню Йорк).

В началото на пролетта на 1842 г. Сторс за шест седмици изнесъл поредица от шест лекции на тема „Едно изследване: Дали  злите са безсмъртни?“. Хората проявили такъв голям интерес, че той преработил докладите в едно печатно издание и през следващите 40 години то достигнало тираж от 200 000 броя в Съединените щати и Великобритания. Сторс и Грю си сътрудничели в разискванията срещу доктрината за безсмъртната душа. Грю продължил пламенно да проповядва до смъртта си на 8 август 1862 г. във Филаделфия.

Скоро след като Сторс изнесъл шестте лекции, за които току–що говорихме, той започнал да проявява интерес към проповедите на Уилиям Милър, който очаквал Христос да се завърне видимо през 1843 г. В продължение на около две години Сторс участвувал активно в проповядването на това послание из североизточната част на Съединените щати. След 1844 г. той вече не определял никаква дата за Христовото завръщане, въпреки че не възразявал, ако другите искали да изследват хронологията. Сторс вярвал, че завръщането на Христос било близо и че за християните било важно да останат будни и да бъдат нащрек в духовно отношение, готови за деня на проверката. Но прекъснал общуването с хората от групата около Милър, защото те приели небиблейски доктрини, като например, че душата е безсмъртна, че светът ще изгори и че няма надежда за вечен живот за онези, които са умрели, без да чуят за Бога.

До какво щяла да доведе любовта към Бога?

Сторс бил отвратен от възгледа на адвентистите, че Бог ще възкреси злите, единствено за да може отново да ги унищожи. Той не намерил доказателства в Писанията за такова безсмислено и отмъстително действие от страна на Бога. Сторс и неговите другари изпаднали в другата крайност и направили заключението, че злите изобщо няма да бъдат възкресени. Въпреки че им било трудно да обяснят някои стихове, в които се говори за възкресение на неправедните, тяхното заключение им изглеждало в по–голяма хармония с любовта на Бога. Скоро щяла да бъде направена още една стъпка в разбирането на божията цел.

През 1870 г. Сторс се разболял много сериозно и в продължение на няколко месеца не можел да работи. Тогава бил в състояние да преосмисли всичко, което бил научил през 74–годишния си живот. Той направил заключението, че бил пропуснал много важна част от целта на Бога за човечеството, както е посочена в договора с Авраам, — че ‘всички народи на земята ще се благословят, защото Авраам послушал гласа на Бога’. — Битие 22:18; Деяния 3:25.

Това го навело на нова мисъл. Нима щом „всичките народи“ трябва да бъдат благословени,  те не трябва да чуят добрата новина? Как щяло да бъде постигнато това? Та нали милиарди хора вече били умрели? При по–нататъшните изследвания на Писанията Сторс стигнал до заключението, че има два класа от мъртви „зли“ хора — онези, които категорично са отхвърлили любовта на Бога, и онези, които са умрели, без да чуят за нея.

Сторс сметнал, че хората от втория клас ще трябва да бъдат възкресени от мъртвите, за да получат възможност да извлекат полза от изкупителната жертва на Христос Исус. Онези, които я приемели, щели да живеят завинаги на земята. Които откажели, щели да бъдат унищожени. Да, Сторс бил убеден, че Бог нямало да възкреси никой, без да му даде надежда за бъдещето. Накрая никой нямало да бъде мъртъв поради греха на Адам, освен самия Адам! А хората, които ще живеят по време на завръщането на Господаря Исус Христос? Сторс в крайна сметка разбрал, че трябва да бъде предприета една целосветска проповедна кампания, за да се достигне до тях. Той нямал ни най–малка представа как можело да стане това, но с вяра писал: „Ако не могат да разберат как точно ще бъде направено нещо, много хора го отричат, сякаш е невъзможно Бог да го направи, защото не могат да разберат начина.“

Джордж Сторс починал през декември 1879 г. в дома си в Бруклин (Ню Йорк), който се намирал само на няколко пресечки от сградите, които по–късно щели да бъдат център на целосветската проповедна кампания, която той с нетърпение очаквал.

Необходима е по–ярка светлина

Дали хора като Хенри Грю и Джордж Сторс разбирали истината толкова добре, колкото ние днес? Не. Както казал Сторс през 1847 г., те знаели, че не им било ясно всичко: „Добре ще е да помним, че едва сме излезли от мрачната ера на църквата; и изобщо няма да бъде странно, ако намерим някои ‘вавилонски одежди’, с които все още сме облечени, приемайки ги за истина.“ Например, Грю ценял жертвата, осигурена от Исус, но не разбирал, че тя била „съответствуващ откуп“, тоест, че съвършеният човешки живот на Исус бил даден в замяна на загубения съвършен човешки живот на Адам. (1 Тимотей 2:6, NW) Хенри Грю погрешно вярвал също, че Исус щял да се върне видимо и да управлява на земята. Но Грю бил загрижен за освещаването на името на Йехова — нещо, което интересувало много малко хора от втори век от нашата ера насам.

Джордж Сторс също не разбирал правилно някои важни мисли. Той успял да различи лъжите, пропагандирани от духовенството, но понякога изпадал в другата крайност. Например, очевидно реагирайки прекалено крайно на приетия от духовенството възглед за Сатан, Сторс отхвърлил идеята, че Дяволът е действителна личност. Той отрекъл троицата; но до времето малко преди  своята смърт не бил сигурен дали светият дух не е личност. Джордж Сторс очаквал завръщането на Христос отначало да бъде невидимо, но мислел, че после Исус ще се яви по видим начин. Въпреки това изглежда, че и двамата мъже били с честни и искрени сърца и стигнали много по–близо до истината от повечето хора.

„Нивата“, която Исус описал в притчата за житото и плевелите, не била напълно готова за жетва. (Матей 13:38) Грю, Сторс и други мъже работили на „нивата“, подготвяйки я за жетвата.

Чарлз Тейз Ръсел, който започнал да издава това списание през 1879 г., писал относно онези ранни години: „Господарят ни дари с много помощници в изучаването на Неговото слово, сред които изпъкваше нашият скъп любим възрастен брат Джордж Сторс, който много ни помогна както в разговор, така и с перото си; но ние винаги се стремим да не бъдем последователи на хора, колкото и добри и мъдри да са те, а ‘последователи на Бога, като любими чада’.“ Да, искрените изследователи на Библията могли да извлекат полза от усилията на мъже като Грю и Сторс, но въпреки това било изключително важно да изследват божието Слово, Библията, която е истинският източник на истината. — Йоан 17:17.

[Блок/Снимка на страница 26]

Какво вярвал Хенри Грю

Името на Йехова е опозорено и трябва да бъде осветено.

Троицата, безсмъртието на душата и адският огън са лъжливи доктрини.

Християнският сбор трябва да бъде отделен от света.

Християните не бива да участвуват във войните на народите.

Християните не са под закона за сабат нито в събота, нито в неделя.

Християните не трябва да бъдат част от тайни общества, като например масонството.

Сред християните не бива да има клас на духовенство и клас на миряни.

Религиозните титли произлизат от антихриста.

Всеки сбор трябва да има старейшинско тяло.

Старейшините трябва да бъдат святи във всички аспекти на своето поведение, безукорни.

Всички християни трябва да проповядват добрата новина.

Ще има хора, които ще живеят завинаги в рай на земята.

Християнските песни трябва да бъдат възхвали на Йехова и Христос.

[Източник]

Снимка: Collection of The New–York Historical Society/69288

[Блок/Снимка на страница 28]

Какво вярвал Джордж Сторс

Исус платил с живота си цената за откупа на човечеството.

Работата по проповядването на добрата новина още не е извършена (през 1871 г.).

Затова по онова време (през 1871 г.) краят не можел да бъде близо. Трябвало да има бъдещ период, през който да бъде извършена работата по проповядването.

Ще има хора, които ще наследят вечен живот на земята.

Трябва да има възкресение на всички, които са умрели, без да чуят за Бога. Онези от тях, които приемат изкупителната жертва на Христос, ще получат вечен живот на земята. Които я отхвърлят, ще бъдат унищожени.

Безсмъртието на душата и вечният огън са фалшиви доктрини, които позорят Бога.

Вечерята на Господаря е годишно чествуване на 14 нисан.

[Източник]

Снимка: SIX SERMONS, by George Storrs (1855)

[Снимки на страница 29]

През 1909 г. Ч. Т. Ръсел, редактор на “Zion’s Watch Tower” [„Сионска стражева кула“], се преместил в Бруклин (Ню Йорк, САЩ)