В какво измерваш успеха?

УСПЕХЪТ е определен в един речник като „придобити богатство, одобрение или позиция“. Дали това определение е изчерпателно? Дали богатството, одобрението или позицията са единствените мерила за успех? Преди да отговориш на тези въпроси, обърни внимание на следното: Исус Христос не придобил материално богатство през целия си живот. Той не получил одобрение от повечето хора; нито бил много уважаван от хората, определящи стандартите по онова време. Но Исус постигнал успех. Защо?

Когато бил на земята, Исус бил „богат спрямо Бога“. (Лука 12:21, „Верен“) След като го възкресил, Бог наградил Исус, увенчавайки го „със слава и чест“. Йехова възвеличил своя Син ‘най–високо и му дал името, което е над всяко друго име’. (Евреи 2:9; Филипяни 2:9, „Верен“) Исусовата линия на поведение радвала сърцето на Йехова. (Притчи 27:11) Животът на Исус на земята бил успешен, защото изпълнил целта си. Исус извършил волята на Бога и донесъл слава на Неговото име. Затова Бог удостоил Исус с такива богатство, одобрение и  позиция, каквито никога не може да има никоя видна личност в областта на науката, политиката и спорта. Исус наистина бил най–успелият човек, живял някога на земята.

Родителите християни знаят, че ако техните деца на младежка възраст следват стъпките на Христос, като подобно на него станат богати спрямо Бога, ще пожънат богати благословии днес и ще се радват на невероятна награда в бъдещата система на нещата. Няма по–добър начин един младеж да следва стъпките на Христос от това да върши работата, която вършел Исус — ако е възможно да участвува в целодневната служба.

Но в някои страни преобладава обичаят младите хора да не започват целодневна служба. Когато един млад човек завърши училище, от него може да се очаква да работи по цял ден, да се ожени и да се установи. Понякога младежите там погрешно се въздържат от това да започнат целодневна служба. (Притчи 3:27) Защо? Поради натиска, че трябва да се съобразяват с преобладаващите схващания в страната. Така станало с Робърт a.

Когато общоприетото поведение и съвестта са в конфликт

Робърт бил отгледан като Свидетел на Йехова. Когато бил юноша, неговото поведение и изборът му на приятели не били добри. Майка му започнала да се притеснява за него. Затова помолила един пионер, целодневен проповедник от Свидетелите на Йехова, да го насърчи. Робърт обяснява какво се случило после:

„Наистина ценях интереса, който прояви към мен този пионер. Неговият добър пример ме накара да искам да започна кариера като пионер, веднага щом завърша училище. Тогава мама отново се притесни — този път по друга причина. В нашата страна е прието едно момиче да започне да служи като пионерка веднага след като завърши училище, но от момчето се очаква първо да стане финансово стабилно, и тогава да мисли за пионерска служба.

Научих занаят и започнах собствен бизнес. Скоро бях много зает с него и просто рутинно посещавах събранията и проповядвах. Гризеше ме съвестта, защото знаех, че мога да служа по–пълно на Йехова. Въпреки това беше истинска борба, за да се освободя от онова, което другите очакваха от мен, но съм щастлив, че успях. Днес съм женен и със съпругата ми служим като пионери вече две години. Наскоро бях назначен за помощник–служител в сбора. Честно казано днес се чувствувам наистина доволен, че служа на Йехова с цялото си сърце, с всички свои възможности.“

В това списание младите хора многократно биват насърчавани да научат някой занаят или да придобият полезна квалификация, ако е възможно още докато ходят на училище. С каква цел? За да станат богати ли? Не. Основната причина е, за да могат да се издържат пълноценно като възрастни и да служат на Йехова възможно най–пълно, особено в целодневна служба. Но често става така, че младежите и девойките толкова се увличат в преследването на светска кариера, че службата става все по–малко важна за тях. Някои изобщо не мислят да започнат целодневна служба. Защо?

Изказването на Робърт хвърля известна светлина по въпроса. След като научил занаят, той започнал собствен бизнес. Скоро се озовал на фигуративна пътечка за бягане, водеща наникъде. Целта му била да стане финансово стабилен.  Но дали някой — в християнския сбор или извън него — някога постига напълно тази цел? Християните трябва да се стремят да бъдат финансово отговорни, като прилежно се грижат за финансовите си задължения; но винаги трябва да помнят също, че в тези несигурни времена малко хора достигат някога до момент, в който наистина могат да се смятат за финансово стабилни. Затова Исусовото обещание, записано в Матей 6:33, е толкова утешително за християните.

Робърт е щастлив, че е решил да следва желанието на сърцето си, а не онова, което му налага общоприетото поведение. Днес той се радва на кариера в целодневната служба. Да, целодневната служба е кариера, която носи чест. Робърт се радва на душевен мир, защото служи на Йехова „с всички свои възможности“, както сам казва.

Използувай максимално способностите си

Сред Свидетелите на Йехова има много способни хора. Някои от тях имат забележителни интелектуални възможности; други са способни, когато става въпрос за физически дейности. Всички тези умения идват от Йехова, който дава „на всички и живот и дишане и всичко“. (Деяния 17:25) Ако не сме живи, уменията ни ще бъдат безполезни.

Следователно е много правилно да използуваме отдадения си живот за служба на Йехова. Това решил да направи един способен млад мъж. Той живял през първи век от нашата ера. Като член на уважавано семейство, той прекарал младежките си години в известния град Тарс в Киликия. Въпреки че по рождение бил юдей, той наследил от баща си римско гражданство. То му давало много права и привилегии. Когато пораснал, младият мъж изучавал Закона с един от най–изтъкнатите „професори“ по онова време — Гамалиил. Изглеждало, че не след дълго щял да придобие ‘богатство, одобрение и позиция’. — Деяния 21:39; 22:3, 27, 28.

Кой бил този младеж? Името му било Савел. Но приел християнството и след време станал известен като апостол Павел. Той оставил първоначалните си стремежи и отдал целия си живот на служба към Йехова като християнин. Павел станал известен не като виден адвокат, а като пламенен проповедник на добрата новина. След като прекарал почти 30 години като мисионер, той написал едно писмо до своите приятели във Филипи. В него Павел изброил някои свои постижения в миналото, преди да стане християнин, и след това казал: „За [Исус Христос] изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия.“ (Филипяни 3:8) Не, Павел не съжалявал за начина, по който използувал живота си!

А обучението, което получил от Гамалиил? Дали някога му било полезно? Да! При няколко случая Павел помогнал за „защищаването и утвърждаването по правен път на добрата новина“. Но неговата главна дейност била да проповядва добрата новина — нещо, което не можел да научи от предишното си обучение. — Филипяни 1:7, NW; Деяния 26:24, 25.

По подобен начин днес някои хора са в състояние да използуват своите умения, способностите си и дори своето образование в полза на интересите на Царството. Например, Ейми има университетски дипломи по икономика и право. Преди е имала доходна работа в една адвокатска кантора, но днес работи без заплащане като доброволна служителка в един от офисите на клоновете на Дружество „Стражева кула“. Ето как описва живота си днес: „Твърдо съм убедена, че направих възможно най–добрия избор в живота си. ... Не искам да съм на мястото на който и да е от моите колеги в университета. Гордея се с начина на живот, който си избрах. Имам всичко, от което се нуждая и което искам — един пълноценен щастлив живот и удовлетворяваща кариера, носеща задоволство.“

Ейми избрала начин на живот, който ѝ носи душевен мир, удовлетворение и благословии от Йехова. Сигурно християнските родители желаят точно това за децата си!

Успех в християнската служба

Разбира се, изключително важно е да имаш правилен възглед за успеха в християнската служба. Не е трудно да мислим, че сме постигнали успех, когато сме прекарали  приятно известно време в проповедната служба, разпространявайки библейска литература или водейки с домакина насърчаващ разговор върху Библията. Но ако рядко откриваме хора, които ни изслушват, можем да се изкушим да направим заключението, че си губим времето. Помни обаче, че едно от определенията на успеха е ‘придобиването на одобрение’. Чие одобрение искаме да придобием? На Йехова, разбира се. Ние можем да получим божието одобрение, независимо от това дали хората слушат посланието ни, или не. Исус дал на учениците си въздействуваща поука в това отношение.

Сигурно си спомняш, че Исус изпратил 70 проповедници на Царството ‘във всеки град и място, където щял да отиде самият той’. (Лука 10:1) Те трябвало да проповядват в градовете и селата, без Исус да ги придружава. Това била нова ситуация за тях. Затова преди да ги изпрати, Исус им дал подробни напътствия. Когато срещнели „син на мира“, те трябвало да му дадат подробно свидетелство за Царството. Но когато бъдели отхвърлени, те трябвало да продължат по пътя си, без да се притесняват. Исус обяснил, че онези, които отказвали да слушат тях, всъщност отхвърляли самия Йехова. — Лука 10:4–7, 16.

Когато 70–те ученици завършили проповедната си задача, те съобщили на Исус ‘с радост, казвайки: „Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.“’ (Лука 10:17) Сигурно е било вълнуващо тези несъвършени хора да изгонват силни духовни създания! Но Исус предупредил тези свои ентусиазирани ученици: „Недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.“ (Лука 10:20) Може би 70–те Исусови последователи не винаги щели да имат силата да изгонват демони, нито щели постоянно да постигат положителни резултати в службата. Но ако останели верни, те щели винаги да се радват на одобрението на Йехова.

Дали цениш целодневните служители?

Веднъж един млад мъж казал на един старейшина: „Когато завърша средно образование, ще се опитам да си намеря работа. Ако не успея, ще мисля за някакъв вид целодневна служба.“ Но повечето братя и сестри, които са започнали пионерска служба, не споделят този възглед. За да служат като пионери, някои от тях се отказват от изгледи за доходна кариера. Други не се възползуват от възможностите си да получат интересно образование. И те като апостол Павел правят жертви, но подобно на него, на Робърт и на Ейми, не съжаляват за избора, който са направили. Целодневните служители ценят своята привилегия да използуват уменията си, за да възхваляват Йехова, който заслужава най–доброто, което могат да му дадат.

По различни причини много верни Свидетели на Йехова не са в състояние да служат като пионери. Може би трябва да изпълняват някакви свои библейски задължения. И въпреки това, ако служат на Бога с целите си ‘сърце, душа и ум’, Йехова е доволен от тях. (Матей 22:37) Въпреки че не са в състояние да служат като пионери, те знаят, че онези, които могат това, са избрали хубава кариера.

Апостол Павел писал: „Престанете да бъдете формувани според тази система на нещата.“ (Римляни 12:2, NW) В хармония със съвета на Павел, ние не трябва да позволяваме общоприетите традиции или светските стандарти на тази система да оформят мисленето ни. Независимо от това дали можеш да служиш като пионер, или не, съсредоточи своя живот около службата към Йехова. Докато се радваш на одобрение от Йехова, ще имаш успех.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 19]

Не попадай на фигуративна пътечка за бягане, водеща наникъде