Служи на Бога с охотен дух

„СНАЙ–ГОЛЯМА радост ще се изразходвам и напълно ще бъда изразходван за душите ви“ — писал апостол Павел. (2 Коринтяни 12:15, NW) Какво научаваш от тези думи за възгледа и нагласата, които трябва да се опитват да култивират служителите на Йехова? Според един учен, който се занимава с Библията, когато Павел писал горното до християните в Коринт, всъщност казвал следното: „Готов съм да изразходвам силите, времето, живота си и всичко, което имам, за да бъдете добре, както баща прави това с радост за децата си.“ Ако се наложело, Павел бил готов ‘да бъде напълно изразходван’, или „да бъде изтощен и изчерпан“, за да изпълни християнската си служба.

Освен това Павел правел всичко това „с най–голяма радост“. В „Синодално издание“, 1998 г. се казва, че той щял да го направи „на драго сърце“. А ти? Дали изразходваш на драго сърце времето, енергията, таланта и средствата си в служба на Йехова Бог и в интерес на другите, дори и това да означава понякога „да бъдеш изтощен и изчерпан“? И би ли го направил „с най–голяма радост“?

Те изобщо отказват да служат

Повечето хора не просто се колебаят да служат на Бога, но категорично отказват да правят това. Те проявяват дух на неблагодарност, егоистична независимост и дори бунтовничество. Сатан подмамил Адам и Ева да мислят по такъв начин. Той лъжливо казал, че те ще ‘бъдат като Бога, да познават доброто и злото’ — способни сами да решават какво е правилно и погрешно. (Битие 3:1–5) Онези, които проявяват същия дух днес, мислят, че трябва да имат пълната свобода да правят каквото си поискат, без никакви задължения към Бога или без той да им се меси. (Псалм 81:11, 12) Те искат да използуват всичко, което притежават, за да преследват своите лични интереси. — Притчи 18:1.

Ти вероятно не споделяш този краен възглед. Може би наистина цениш дара на живота, на който се радваш, и чудесната перспектива да живееш завинаги на райска земя. (Псалм 37:10, 11; Откровение 21:1–4) Сигурно си много благодарен на Йехова за добротата, която проявява към теб. Но всеки от нас трябва да бъде нащрек за опасността Сатан да изопачи мисленето ни по такъв начин, че нашата служба на практика да стане неприемлива за Бога. (2 Коринтяни 11:3) Как може да се случи това?

Изисква се охотна служба

Йехова изисква охотна служба от все сърце. Той никога не ни кара насила да вършим волята му. Сатан е този, който не се спира пред нищо, за да принуди или примами хората да вършат неговата воля. Когато говори за службата към Бога, Библията я свързва със задължения, заповеди, изисквания и други. (Еклисиаст 12:13; Лука 1:6) Но основната ни подбуда да служим на Бога е това, че го обичаме. — Изход 35:21; Второзаконие 11:1.

 Независимо от това колко много се изразходвал в службата към Бога, Павел знаел, че то няма да значи нищо, ‘ако той няма любов’. (1 Коринтяни 13:1–3) Когато хората, записали Библията, говорят за християните като за роби на Бога, те нямат предвид унизително робство по принуда. (Римляни 12:11, NW; Колосяни 3:24, NW) Те имат предвид охотно подчиняване, основано на силна, идваща от сърцето любов към Бога и към неговия Син, Исус Христос. — Матей 22:37; 2 Коринтяни 5:14; 1 Йоан 4:10, 11.

Нашата служба към Бога трябва да отразява и силна любов към хората. „Държали [сме се] нежно с вас, като майка–кърмачка, която се грижи за децата си“ — писал Павел на сбора в Солун. (1 Солунци 2:7, „Верен“) Днес в много страни майките са задължени със закон да се грижат за децата си. Несъмнено обаче повечето майки не правят това, само за да се подчиняват на закона, нали? Да. Те се грижат за децата си, защото много ги обичат. Една майка–кърмачка с радост прави големи жертви за своето дете! Тъй като Павел изпитвал подобна „гореща любов“ към хората, на които служел, той ‘бил готов’ (‘било му драго’ — БП–32; ‘радвал се’ — New International Version [„Нов международен превод“]) да използува целия си живот, за да им помага. (1 Солунци 2:8) Любовта ни подтиква да подражаваме на примера на Павел. — Матей 22:39.

А неохотната служба?

Разбира се, не бива да позволяваме да обичаме себе си повече, отколкото обичаме Йехова и другите. В противен случай е налице сериозна опасност да служим с разделено сърце, неохотно. Възможно е дори да започнем да съжаляваме, да се чувствуваме зле, че не можем да живеем напълно както си искаме. Това се случило на някои израилтяни, които изгубили любовта си към Бога, но все пак му принасяли някаква служба, защото се чувствували задължени. Какъв бил резултатът? Службата към Бога се превърнала в ‘много труд’ за тях. — Малахия 1:13, СИ–98.

Всички жертви, принасяни на Бога, трябвало винаги да бъдат „без недостатък“, „най–добрите“ неща, които са на разположение. (Левит 22:17–20; Изход 23:19, NW) Но вместо да дават на Йехова най–добрите си животни, хората в дните на Малахия започнали да принасят такива, от които в действителност искали да се отърват. Как реагирал Йехова? Той казал на свещениците: „Когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо. И когато принесете куцо или болно, не било лошо! Принеси го сега на началника си; ще бъде ли благоразположен към тебе, или ще те приеме ли? . . . Докарвате грабнатото, куцото и болното. Такъв принос като докарвате, да го приема ли от ръцете ви?“ — Малахия 1:8, 13.

Как това може да се случи на всеки един от нас? Жертвите ни могат да се превърнат в ‘много труд’ за нас, ако не притежаваме наистина охотни сърце и дух. (Изход 35:5, 21, 22; Левит 1:3; Псалм 54:6; Евреи 13:15, 16) Например, дали отделяме за Йехова времето, през което няма какво друго да правим?

Дали настина мислиш, че Бог щял да приеме дадена жертва, ако един добронамерен член на семейството или пламенен левит по някакъв начин накарал един неохотен израилтянин да избере най–доброто си животно за жертва, при положение, че в действителност израилтянинът не искал да го принесе? (Исаия 29:13; Матей 15:7, 8) Йехова не приемал такива жертви и съответно хората, които ги принасяли. — Осия 4:6; Матей 21:43.

Радостта от вършенето на божията воля

За да принасяме приемлива за Бога служба, трябва да следваме примера на Исус Христос. „Не искам Моята воля — казал той, — но волята на Онзи, Който Ме е пратил.“ (Йоан 5:30) Исус намирал голяма радост да служи охотно на Бога. Христос изпълнил пророческите думи на Давид: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля.“ — Псалм 40:8.

Въпреки че Исус се радвал да върши волята на Йехова, това не винаги било лесно. Обърни внимание на случилото се точно преди Исус да бъде арестуван, осъден и екзекутиран. В Гетсиманската градина той се чувствувал ‘пренаскърбен’ и изпитвал „мъка“. Толкова силен натиск изпитвал в емоционално отношение, че докато се молел, ‘потта му станала като големи капки кръв, които капели на земята’. — Матей 26:38; Лука 22:44.

 Защо Исус изпитвал такава мъка? Безспорно не поради лични интереси или поради неохота да върши божията воля. Той бил готов да умре, като дори реагирал рязко на думите на Петър: „Смили се за себе си, Господи, няма да ти бъде това.“ (Матей 16:21–23, „Цариградско издание на Библията“, 1871 г.) Онова, за което бил загрижен Исус, било как неговата смърт като презрян престъпник щяла да повлияе на Йехова и на святото Му име. Исус бил наясно, че Баща му щял да изпита голяма болка да види как към Неговия любим Син се отнасят по такъв варварски начин.

Исус разбирал също, че наближавало изключително важно време от изпълняването на целта на Йехова. Ако се придържал вярно към божиите закони, Исус щял да покаже съвсем категорично, че Адам можел да направи същия избор. Оставайки верен, Исус щял да изобличи лъжливото твърдение на Сатан, че подложени на изпитание, хората няма да служат на Бога охотно и вярно. С помощта на Исус, Йехова накрая ще унищожи Сатан и ще премахне последствията от неговия бунт. — Битие 3:15.

Каква важна задача имал Исус! Всичко — името на неговия Баща, мирът във вселената и спасението на човешкото семейство — зависело от това дали Исус щял да остане верен. Тъй като знаел това, той се молел: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“ (Матей 26:39) Дори когато бил под толкова силен натиск, Исус непоколебимо искал да се подчини на волята на Баща си.

„Духът е изпълнен с желание, но плътта е слаба“

Щом Исус бил подложен на голям натиск в емоционално отношение, когато служел на Йехова, като божии служители, ние можем да очакваме Сатан да упражнява натиск и върху нас. (Йоан 15:20; 1 Петър 5:8) Освен това ние сме несъвършени. Така че дори да служим охотно на Бога, няма да ни е лесно. Исус видял, че на апостолите му им струвало много усилия да вършат онова, което той искал от тях. Затова казал: „Разбира се, духът е изпълнен с желание, но плътта е слаба.“ (Матей 26:41, NW) Исус не бил наследил никаква слабост в съвършената си човешка плът. Но той взел под внимание това, че плътта на неговите ученици е слаба, несъвършенството, което били наследили от несъвършения Адам. Исус знаел, че поради несъвършеното състояние и поради ограниченията на хората вследствие на него, те трябвало да полагат големи усилия, за да вършат всичко, което биха искали, в службата на Йехова.

Затова може би се чувствуваме като апостол Павел, който бил много потиснат, когато несъвършенството пречело на способността му да служи напълно на Бога. „Желание за доброто имам — писал той, — но не и сила да го върша.“ (Римляни 7:18) Ние също знаем, че не можем напълно да извършим всички добри неща, които бихме искали да направим. (Римляни 7:19) Причината за това не е неохотна нагласа от наша страна. Просто, колкото и големи усилия да полагаме, слабостта на плътта ни възпрепятствува.

Нека не се отчайваме. Ако в сърцето си изпитваме готовност да вършим всичко, което можем, несъмнено Бог ще приеме нашата служба. (2 Коринтяни 8:12) Нека ‘правим най–доброто, на което сме способни’, за да подражаваме на Христовия дух на пълно подчинение на божията воля. (2 Тимотей 2:15, NW; Филипяни 2:5–7; 1 Петър 4:1, 2, NW) Йехова ще възнагради и подкрепи този охотен дух. Бог ще ни даде „силата, надхвърляща нормалното“, за да компенсира нашите слабости. (2 Коринтяни 4:7–10, NW) С помощта на Йехова и ние като Павел ‘с най–голяма радост ще се изразходваме и напълно ще бъдем изразходвани’ в божията изключително ценна служба.

[Снимка на страница 21]

Павел охотно служел на Бога по най–добрия възможен начин

[Снимка на страница 23]

Дори когато бил подложен на изключително силен натиск, Исус вършел волята на Баща си