Трябва ли да вярваш на това?

ДВАНАДЕСЕТГОДИШНОТО момче полагало усилия да схване основните принципи на алгебрата. Неговият учител представил на класа алгебрично уравнение, което изглеждало съвсем просто.

„Нека х=у и нека да имат стойност, равна на 1“ — започнал той.

‘Дотук добре’ — си помислил ученикът.

Но след четири реда, които изглеждали като логично изчисление, учителят извел смайващ резултат: „Следователно 2=1!“

„Опровергайте това твърдение“ — предизвикал той своите объркани ученици.

С ограничените си познания по алгебра младежът не можел да разбере как да опровергае твърдението. Всяка стъпка в него изглеждала напълно обоснована. Тогава дали той щял да повярва на това странно заключение? Та нали неговият учител бил много по–опитен в математиката. Разбира се, че не бива да вярва! ‘Няма защо да опровергавам това — си помислил ученикът. — Здравият разум ми казва, че това е абсурд.’ (Притчи 14:15, 18) Той знаел, че нито някой от неговите съученици, нито неговият учител ще разменят два долара за един!

След време ученикът по алгебра намерил грешката в уравнението. Междувременно този случай го научил на нещо ценно. Дори когато някой с много повече познание представя един изкусно изработен довод, който изглежда неоспорим, не е необходимо слушателят да вярва на едно глупаво заключение, само защото не може да го опровергае по това време. Всъщност ученикът следвал един много практичен библейски принцип, който се намира в 1 Йоан 4:1 — да не вярваш твърде бързо на всичко, което чуваш, дори и да изглежда, че то идва от авторитетен източник.

Това не означава, че трябва твърдоглаво да се придържаш към някакви предварително създадени идеи. Погрешно е да затвориш ума си за информация, която ще поправи погрешни възгледи. Но не бива и да бъдеш ‘поклатен лесно от здравия разсъдък’ под натиск, който идва от някой претендиращ, че притежава голямо познание или авторитет. (2 Солунци 2:2) Разбира се, учителят просто изиграл „номер“ на учениците си. Понякога обаче нещата не са толкова невинни. Хората могат да бъдат необикновено ‘измамителни в хитростите си’. — Ефесяни 4:14; 2 Тимотей 2:14, 23, 24.

Дали експертите винаги са прави?

Колкото и добре осведомени да са, специалистите във всяка една област могат да имат противоречиви идеи и променливи мнения. Да вземем за пример продължаващите дебати в медицинската наука върху нещо толкова основно като причините за болестите. Един професор по медицина към Харвардския университет пише: „Това дали за възникването на болестите има по–голямо значение наследствеността, или околната среда, представлява същината на разгорещен спор между учените.“ Онези, които са в т.нар. лагер на детерминистите, са твърдо убедени, че нашите гени играят решаваща роля в предразположението ни към различни болести. Но другите твърдят, че средата и начинът на живот са главните фактори в човешката патология. И двата лагера могат веднага да цитират изследвания и статистики, за да подкрепят своя довод. Въпреки всичко дебатите продължават.

Дори и твърденията на най–прочутите мислители многократно са бивали опровергавани, макар че онова, което заявявали, изглеждало необоримо за времето си. Философът Бертран Ръсел описал  Аристотел като един от „най–влиятелните философи“. Но независимо от това Ръсел подчертал, че много от ученията на Аристотел били „изцяло фалшиви“. „В днешно време — пише той — практически всяка крачка напред в науката, в логиката или във философията е трябвало да преодолее жестокото противопоставяне на учениците на Аристотел.“ — History of Western Philosophy [„История на западната философия“].

„Криво нареченото знание“

Вероятно ранните християни са срещали мнозина, които са били ученици на известни гръцки философи като Сократ, Платон и Аристотел. По онова време образованите хора мислели, че превъзхождат интелектуално повечето от християните. Малцина от апостолите на Исус били смятани за „мъдри според човеците“. (1 Коринтяни 1:26) Всъщност онези, които били образовани чрез тогавашната философия, смятали онова, в което християните вярват, просто за „глупост“ или „пълен абсурд“. — 1 Коринтяни 1:23, Phillips [„Филипс“].

Дали ако беше сред онези ранни християни, убедителните доводи на интелектуалния елит от онова време щяха да ти направят силно впечатление, дали щеше да бъдеш поразен от тяхната проява на мъдрост? (Колосяни 2:4) Според апостол Павел не би трябвало да има причина за това. Той напомня на християните, че Йехова гледа на „мъдростта на мъдрите“ и на „разума на разумните“ като на глупост. (1 Коринтяни 1:19) „Какво — пита той — могат да покажат философът, писателят и критикът на този свят в полза на своята мъдрост?“ (1 Коринтяни 1:20, „Филипс“) Въпреки целия си интелектуален блясък, философите, писателите и критиците от времето на Павел не представили никакъв реален отговор за проблемите на човечеството.

Така християните се научили да избягват онова, което апостол Павел нарекъл „противоречия на криво нареченото знание“. (1 Тимотей 6:20) Причината, поради която Павел нарекъл подобно познание „криво“, е, че му липсвал един решаващ фактор — източник или указание от Бога, спрямо които да бъдат изпитани техните теории. (Йов 28:12; Притчи 1:7) Поради липса на това, и тъй като в същото време са заслепени от главния измамник, Сатан, онези, които се придържат към подобно познание, никога не могат да се надяват да намерят истината. — 1 Коринтяни 2:6–8, 14; 3:18–20; 2 Коринтяни 4:4; 11:14; Откровение 12:9.

Библията — вдъхновено ръководство

Ранните християни никога не се съмнявали, че Бог е разкрил своята воля, цел и принципи в Писанията. (2 Тимотей 3:16, 17) Това ги предпазвало да не бъдат ‘запленени с философия и празна измама, по човешко предание’. (Колосяни 2:8) Ситуацията е същата и днес. За разлика от объркващите и противоречиви мнения на хора, божието вдъхновено Слово осигурява здрава основа, върху която ние можем да изградим своите вярвания. (Йоан 17:17; 1 Солунци 2:13; 2 Петър 1:21) Без нея оставаме в неосъществимата ситуация да се опитваме да построим нещо здраво върху подвижните пясъци на човешките теории и философии. — Матей 7:24–27.

Но някой може да каже: ‘Чакайте малко. Нима научните факти не показаха, че Библията греши и следователно не е по–надеждна от постоянно променящите се човешки философии?’ Например Бертран Ръсел твърди, че „Коперник, Кеплер и Галилей е трябвало да оборват както Аристотел, така и Библията, при установяването на възгледа, че земята не е център на вселената“. (Курсивът наш.) И не е ли вярно, че днес креационистите, например, настояват, че Библията учи, че земята била сътворена за шест 24–часови дни, когато всички факти показват, че самата земя е на възраст милиарди години?

Всъщност Библията не казва, че земята е центърът на вселената. Това било учение на църковните водачи, които обаче не се придържали към божието Слово. Описанието на сътворението в книгата Битие допуска  земята да бъде на възраст милиарди години и не ограничава всеки ден на сътворение в рамките на 24 часа. (Битие 1:1, 5, 8, 13, 19, 23, 31; 2:3, 4) Една честна оценка на Библията показва, че макар и да не е научен учебник, тя безспорно не е и „пълен абсурд“. Всъщност тя е в пълна хармония с доказаната наука. a

„Мисловни способности“

Макар и много от учениците на Исус да били обикновени мъже и жени, вероятно с ограничено образование, те притежавали друга, дадена от Бога способност на разположение. Независимо от своя произход, всички били дарени със способност да разсъждават и да мислят. Апостол Павел насърчавал събратята си християни да използуват изцяло своите „мисловни способности“, за да ‘докажат на себе си добрата и приемлива, и съвършена воля на Бога’. — Римляни 12:1, 2, NW.

Със своите дадени от Бога „мисловни способности“ ранните християни ясно разбрали, че всяка философия или учение, които не са в хармония с разкритото Слово на Бога, са безполезни. Всъщност в някои случаи мъдрите мъже от времето на Павел ‘възпрепятствували истината’ и пренебрегвали доказателствата около себе си, че съществува Бог. „Като се представяха за мъдри, те глупееха“ — пише апостол Павел. Тъй като отхвърляли истината относно Бога и неговата цел, ‘те се извратили чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачило’. — Римляни 1:18–22; Йеремия 8:8, 9.

Онези, които твърдят, че са мъдри, често предлагат заключения като „Няма Бог“ или „На Библията не може да се вярва“, или „Това не са ‘последните дни’“. Такива идеи са точно толкова глупави в божиите очи, колкото заключението че „2=1“. (1 Коринтяни 3:19) Колкото и авторитет да си приписват хората, не бива да приемаш техните заключения, ако възразяват на Бога, пренебрегват Словото му и противоречат на здравия разум. В крайна сметка мъдрата линия на поведение е винаги „Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив“. — Римляни 3:4.

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 31]

За разлика от променливите мнения на хората, Библията осигурява здрава основа за вярата

[Източници]

Вляво, Епикур: Снимката е направена с любезното разрешение на Британския музей; по–горе в средата, Платон: Национален археологически музей, Атина; вдясно, Сократ: Капитолият, Рим