Въпроси на читатели

До каква степен една вярна съпруга християнка трябва да се противопоставя на дело за развод, заведено от нейния брачен партньор?

Когато мъжът и жената заживели в брачни отношения, Бог казал, че съпругът и съпругата ще бъдат ‘привързани’ един към друг. (Битие 2:18–24) Хората станали несъвършени, което имало за последствия проблеми в много бракове, но въпреки това желанието на Бога е брачните партньори да останат привързани един към друг. Апостол Павел писал: „А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си; но ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си; и мъж да не напуща жена си.“ — 1 Коринтяни 7:10, 11.

Тези думи потвърждават, че сред несъвършените хора понякога единият брачен партньор решава да напусне другия. Например, Павел казал, че ако една брачна двойка се разделя, и двете страни трябва да ‘останат неженени’. Защо? Въпреки че двойката е разделена, двамата продължават да бъдат свързани един с друг в божиите очи. Павел могъл да каже това, защото Исус бил определил стандарта за брака при християните: „Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува [на гръцки порнѐиа]; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.“ (Матей 19:9) Да, единствената основа за развод, която според Писанията слага край на един брак, е ‘прелюбодейството’, което е сексуална неморалност. Явно в случая, за който Павел говорел, нито един от брачните партньори не е бил неморален, така че когато съпругът или съпругата си тръгне, брачният съюз не е приключил в очите на Бога.

След това Павел говори за положението, в което един верен християнин или християнка има невярващ брачен партньор. Да разгледаме напътствията от Павел: „Ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.“ (1 Коринтяни 7:12–16) Какво трябва да направи една вярна жена, ако нейният невярващ съпруг я напусне, като дори иска законен развод от нея?

Тя може да предпочита той да остане с нея. Тя може все още да го обича, да разбира какви са техните взаимни емоционални и сексуални нужди и да съзнава, че тя и всяко непълнолетно дете в семейството се нуждаят от материална подкрепа. Тя може също така да се надява на това, че след време съпругът ѝ ще стане вярващ и ще бъде спасен. Но ако той предприеме стъпки да прекрати брака (поради някакво небиблейско основание), жената ‘нека го остави да напусне’, както писал Павел. Същото ще важи и ако един вярващ съпруг пренебрегне божията гледна точка за брака и настоява за раздяла.

Но в една такава ситуация тя може да изпита необходимост да защити себе си и децата. Защо? Тя ще иска да запази родителски права над своите любими деца, така че да може да продължи да проявява към тях майчинска любов, да им осигурява морално обучение и да внедрява в тях вяра, основана на хубавите библейски учения. (2 Тимотей 3:15) Разводът ще застраши нейните права. Следователно тя може да предприеме стъпки да бъде представена правилно пред властите, за да защити правото си на достъп до своите деца и да бъде сигурна, че съпругът ѝ ще бъде задължен да подкрепя семейството, което е напуснал. На някои места една жена, която оспорва развод, може да подпише правни документи, които определят уредбите за родителски права и финансова издръжка, без да се съгласява с искането на съпруга си за развод. Другаде формулировката на документите показва, че тя се съгласява с развода; така, ако нейният съпруг се е провинил в прелюбодейство, подписването им от страна на съпругата ще означава, че тя го отхвърля.

Повечето от околните и сбора няма да знаят подробности, като например, дали разводът е получен на библейски основания. Така че преди нещата да стигнат толкова далече, ще бъде препоръчително за съпругата да информира председателствуващия надзорник и друг старейшина в сбора (за предпочитане писмено) за фактите. Така те ще разполагат с факти, в случай че възникват въпроси тогава или по–късно.

Нека се върнем към думите на Исус: „Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува.“ Ако един съпруг всъщност се е провинил в сексуална неморалност, но желае да остане женен за съпругата си, тя (невинният партньор в примера на Исус)  трябва да реши дали да му прости и да продължи да споделя с него брачното ложе, или да го отхвърли. Ако е склонна да прости и да продължи да живее със своя законен съпруг, като прави това, тя не е морално опетнена. — Осия 1:1–3; 3:1–3.

В случай че един неморален съпруг търси развод, съпругата все още може да е склонна да прости, като се надява той да се върне. Въз основа на своята съвест и положение, тя трябва да вземе решение дали да оспорва бракоразводното дело. На някои места, когато оспорва развод, една жена може би ще може да подпише документи, договарящи родителските права над децата и финансова издръжка, без да посочва, че е съгласна с развода; нейният подпис върху такива документи сам по себе си не посочва, че тя го е отхвърлила. Но другаде от една съпруга, която оспорва развод, може да бъде поискано да подпише документи, които показват, че е съгласна с развода; подписването на такива документи ще показва изрично, че тя отхвърля своя виновен съпруг.

Какъвто и да е случаят, за да избегне вероятността от недоразумения, за съпругата ще бъде препоръчително в този случай също да даде на представителите на сбора писмо, посочващо какви стъпки са били предприети и въз основа на какви становища. Тя трябва да заяви, че е казала на съпруга си, че е готова да му прости и да бъде негова жена. Това ще означава, че разводът е бил получен противно на нейните желания; по–скоро тя продължава да е готова да прощава, отколкото да отхвърля съпруга си. След като по такъв начин е дала ясно да се разбере, че е била склонна да прости и да остане женена, подписаните от нея документи, които само показват как трябва да бъдат уредени финансови (или) настойнически въпроси, няма да посочват, че съпругът ѝ е отхвърлен от нея. a

След като е потвърдила готовността си да прости дори и след развода, нито тя, нито нейният съпруг ще бъдат свободни да сключват брак с друг партньор. Ако тя — невинният брачен партньор, чието предложение за прошка е било отхвърлено, — по–късно реши да отхвърли мъжа си поради неговата неморалност, тогава и двамата ще бъдат свободни. Исус показал, че невинният партньор има право да вземе подобно решение. — Матей 5:32; 19:9; Лука 16:18.

[Бележка под линия]