Добрата новина на мира достига платото Чиапас

„При най–жестокото клане в щата Чиапас, което някой може да си спомни, група въоръжени мъже ... убиха 45 беззащитни селяни, сред които и 13 бебета.“ Така вестник „Ел Универсал“ съобщава за онова, което се случило в Актеал (щата Чиапас) на 22 декември 1997 г.

ЧИАПАС е най–южният мексикански щат, граничещ с Гватемала. Поради бедност и лишаване от най–необходимото години наред, през януари 1994 г. група местни индианци маи организирали въоръжено въстание под знамето на Ехерсито Сапатиста насионал де либерасион (ЕСЛН, Народна армия за освобождение Сапатиста). Преговорите за мирно решение се влачели мудно. Нападения и атаки както от страна на бунтовниците, така и от страна на правителствените войски завършвали с проливане на кръв и смърт. Смутът накарал много селяни в областта да избягат на сигурно място.

Всред такива несигурни условия има една група от миролюбци, която остава неутрална относно политическата борба. Те пламенно насочват вниманието към божието Царство като към единствената надежда за разрешаване на проблемите, пред които са изправени хората в този район, а също и в световен мащаб. (Даниил 2:44) Кои са те? Свидетелите на Йехова. Подчинявайки се на заповедта на Исус, те се стремят да занесат добрата новина за божието Царство до най–изолираните части от платото Чиапас. (Матей 24:14) Как се проповядва при тези условия и какви са резултатите?

„Аз съм един от Свидетелите на Йехова“

Един ден Адолфо, млад мъж, който неотдавна станал вестител на Царството, работел в една радиостанция в Окосинго. Внезапно на вратата се почукало силно. Група маскирани мъже нахлули и насочили оръжията си към главата му. Те се втурнали към предавателя, окупирали оборудването и съобщили в ефир, че обявяват война на правителството.

Като се обърнали към Адолфо, въоръжените мъже му заповядали да се присъедини към тяхното движение. „Аз съм един от Свидетелите на Йехова“ — отговорил Адолфо, макар че още не бил покръстен. Той обяснил, че единствената надежда за мир била божието Царство и твърдо отхвърлил униформата и оръжието, които те му предложили. Виждайки неговата твърда позиция, те му позволили да си отиде. Припомняйки си случката, Адолфо заявява: „Този случай наистина укрепи вярата ми.“

Накрая положението се стабилизирало, но областта била все още под военен контрол. Въпреки това Адолфо с радост приел поканата на старейшините от местния сбор да работи с една отдалечена група от християни в областта. На контролно–пропусквателните пунктове, през които трябвало да мине, войниците проявявали уважение към него, когато той се представял  като Свидетел на Йехова. По–късно той бил покръстен и изпитал удовлетворението да помогне на онази отдалечена група да стане сбор от Свидетели на Йехова. „Сега, когато съм покръстен — заявява Адолфо, — мога да кажа с пълна увереност, че съм един от Свидетелите на Йехова!“

„Йехова ни укрепи“

Скоро след като ЕСЛН обявила война срещу правителството по радиото, хората започнали да бягат. Франциско, един целодневен проповедник, или пионер, обяснява как Йехова укрепил него и съпругата му в онова, което трябвало да преживеят:

„Решихме да намерим убежище в една област, отдалечена на три часа пеша. Там имаше сбор, така че щяхме да бъдем при братя. Време беше скоро да бъде проведен нашият окръжен конгрес в Паленке. Съпругата ми и аз не искахме да отсъствуваме от специалното събрание за пионерите, но научихме, че пътят към конгреса е блокиран от ЕСЛН. Решихме да вървим през джунглата и това ни отне девет часа. Пристигнахме навреме, за да посетим пионерското събрание, на което се насладихме изцяло, както и на цялата конгресна програма.

 Когато се върнахме, установихме, че домът ни е опожарен, а животните ни — откраднати. Всичко, което беше оцеляло, беше един малък сак с дрехи. Много съжалявахме за всичко, което загубихме, но братята в Окосинго любещо ни приеха при себе си. Те ни показаха също как се правят неща, които ние като фермери никога не бяхме правили. Един брат ме научи да фотографирам, а друг — да поправям обувки. Така с жена ми сме в състояние да се издържаме и досега, без да прекъсваме пионерската служба. Като размишляваме върху онова, което се случи, можем да видим, че макар че за нас не беше лесно да издържим, Йехова ни подкрепяше.“

Плодовете на проповедната работа

Свидетелите в щата Чиапас не допуснаха трудностите и опасностите да им попречат да вземат участие в една специална кампания, целяща добрата новина да бъде занесена до хората от областта. Например, през април и май 1995 г. те се присъединиха към събратята си християни по целия свят в една кампания по разпространяване на трактата „Новини на Царството“ № 34, носещ особено подходящото заглавие „Защо животът е изпълнен с толкова проблеми?“.

През времето на кампанията, в едно място наречено Пуебло Нуево, Сиро, един редовен пионер, намерил семейство, което проявило интерес. Когато се върнал три дни по–късно, той успял да започне библейско изучаване с тях. Но когато следващия път Сиро и партньорът му дошли, за да продължат изучаването със семейството, стопанинът не си бил у дома. Вместо това група маскирани мъже го причаквали, за да му навредят. Те попитали Сиро и партньора му какво искат и заплашили, че ще ги убият. След негласна молитва към Йехова двамата християни смело обяснили, че дошли да обучават семейството на Библията. Тогава маскираните мъже им позволили да си тръгнат. Неизвестно защо през този ден стопанинът изобщо не се прибрал у дома.

Почти три години след това, един ден Сиро бил изненадан, когато човекът се появил на неговата врата. Колко радостен бил Сиро да научи, че цялото семейство било покръстено и че сега те били част от един сбор в Гватемала! Една от дъщерите дори служела като редовна пионерка.

Признателност за духовната храна

Въпреки че трудностите в Чиапас продължават, един областен надзорник съобщава, че Свидетелите в този район наистина оценяват важността на това да се събират заедно. (Евреи 10:24, 25) Той разказва какво се случило неотдавна през един ден на специален конгрес, който бил планиран да започне рано сутринта, така че  онези, които присъствуват, да могат да се завърнат по домовете си сравнително безопасно по светло. Въпреки че повечето от тях трябвало да вървят повече от три часа през джунглата, за да стигнат до мястото на конгреса, всички били по местата си в 7 часа сутринта. Присъствували и шест члена от група на ЕСЛН, които слушали и ръкопляскали, като очевидно се наслаждавали на програмата. Те също вървели три часа, за да присъствуват на конгреса. Също така двадесет от тях били на Възпоменанието на Христовата смърт, проведено в една местна Зала на Царството.

Друг млад мъж от партизанското движение бил назначен от своите началници да охранява селище в определена част на джунглата. Когато стигнал до тази община, той установил, че всички обитатели, мнозинството от които били Свидетели на Йехова, били избягали. Така че той се установил в един от изоставените домове. Тъй като нямало какво да прави, той взел някои книги, които намерил из къщата, и започнал да чете. Оказало се, че това са издания на „Стражева кула“, оставени от Свидетелите. В самотата си младият мъж имал време да размишлява върху онова, което четял. Той решил, че трябва да промени живота си и да остави оръжието. Веднага щом могъл, той се свързал със Свидетелите на Йехова и започнал библейско изучаване. В рамките на шест месеца той започнал да казва на другите добрата новина. Той и други трима членове на неговото семейство, които били привърженици на партизанското движение, сега са покръстени християни.

Положителен възглед

Въпреки че донесъл много трудности, всъщност конфликтът имал положително влияние върху нагласата на хората към проповедната работа. Един старейшина от града, в който започнала борбата, разказва: „Около пет дни след като сраженията избухнаха, организирахме проповедната работа както в града, така и извън него. Хората жадно ни слушаха. Разпространихме много библейска литература и започнахме няколко библейски изучавания. В една област мнозина се бяха противопоставяли на истината, но поради конфликта сега те слушат, изучават Библията и посещават събрания и конгреси.“

Братята са щастливи, че бяха в състояние да запазят теократичната си дейност въпреки изключително нестабилните условия. Със знанието и на правителствените сили, и на ЕСЛН те продължиха да провеждат своите конгреси, които ги укрепваха духовно. Посещенията на пътуващите надзорници също бяха мощен стимул, за да продължат в проповедната работа. Интересно е да се отбележи, че получават насърчение дори и от участниците в конфликта, които често подканят Свидетелите да продължават проповедната си работа.

Въпреки че понамаляха малко с времето, изпитанията и трудностите, които хората в Чиапас трябваше да издържат, не са престанали. Независимо от това едно нещо е сигурно — Свидетелите на Йехова са решени да продължават без прекъсване в своите усилия да занесат добрата новина за мир от божието Слово, Библията. (Деяния 10:34–36; Ефесяни 6:15) Те осъзнават — както казал пророк Йеремия, — че „пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си“. (Йеремия 10:23) Единствено Царството на Бога, под управлението на Неговия син, Исус Христос, може да премахне несправедливостта и бедността в света. — Матей 6:10.

[Карта на страница 9]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Мексикански залив

ЧИАПАС

ГВАТЕМАЛА

Тихи океан

[Информация за източника]

Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страница 9]

Свидетели отиват на служба в платото Чиапас