Християнски ли са коледните обичаи?

НАСТЪПВА времето на коледните празници. Какво означава то за теб, за семейството ти и за твоите приятели? Дали Коледа е духовно събитие, или е просто един празничен и весел период? Дали е време, когато мислиш за раждането на Исус Христос, или не искаш да те занимават с християнските принципи?

Когато размишляваш върху тези въпроси, помни, че коледните традиции могат да бъдат различни в различните страни. Например в Мексико и в други латиноамерикански страни дори названието на празника е друго. В английския език то произхожда от средновековна дума, означаваща „Христова литургия“. Но Ла Навидад (испански), или Рождество, както се нарича този празник в страните от Латинска Америка, се отнася до раждането на Христос. Обърни внимание на някои подробности от обичаите в Мексико. Това може да ти помогне да си изградиш мнение относно периода на тези празници.

Посадас, „тримата мъдреци“ и насимиенто

Празненствата започват на 16 декември с посадас. В книгата Mexico’s Feasts of Life [„Мексикански празници от живота“] се казва: „По време на посадас — деветте вълшебни дни до коледната нощ — биват чествувани самотното лутане на Йосиф и Мария из град Витлеем и моментът, в който най–накрая намерили милост и подслон. Семействата и приятелите се събират всяка нощ, за да изиграят дните преди раждането на Христос.“

Обикновено няколко човека отиват с кукли, изобразяващи Мария и Йосиф, до нечий дом и пеейки, търсят подслон, или посада. В отговор домакините пеят и накрая гостите получават разрешение да влязат. Тогава започва празненство, на което някои хора със завързани очи и с пръчка в ръка се редуват, опитвайки се да счупят пинята — голям украсен глинен съд, висящ на въже. След като го счупят, празнуващите събират онова, което е вътре (бонбони, плодове и други подобни неща). Следва ядене, пиене, музика и танци. От 16 до 23 декември биват провеждани осем празненства посада. На 24–и се празнува Ночебуена (коледната нощ) и членовете на семейството се стараят да се съберат на специална вечеря.

Не след дълго идва денят на Нова година, празнуван с много шумни събирания. Хората очакват през вечерта на 5 януари трес рейес магос („трима мъдреци“) да донесат играчки на децата. Кулминацията е празненството на 6 януари, когато се сервира роска де рейес (кръгъл сладкиш с дупка по средата). В едно от парчетата на сладкиша има малка фигурка на бебето Исус. Този, на когото се падне тя, е длъжен на 2 февруари да организира в дома си последното празненство. (На някои места има три малки фигурки на „тримата мъдреци“.) Както виждаш, празненствата във връзка с Коледа продължават доста дълго.

Една забележителна черта, характеризираща този период, е насимиенто (сцена, изобразяваща Рождество Христово). Какво представлява това? На някои обществени места, както и в църквите и в домовете, бива подреждана група от керамични,  дървени или восъчни фигури (големи или малки). Тя представя Йосиф и Мария, застанали на колене пред ясли, в които има новородено бебе. Често в групата участвуват овчари и лос рейес магос („мъдреците“). Действието се развива в обор и може да се виждат също няколко животни. Но централната фигура е новороденото бебе, което на испански се нарича ел Ниньо Диос (Детето–Бог). Тази основна фигура може да бъде прибавена към групата от фигури в коледната нощ.

По–подробен поглед върху традициите, свързани с Рождество Христово

В The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“] се казва относно коледните празници като цяло, празнувани по света: „Повечето обичаи, които днес са свързани с Коледа, в началото не били коледни обичаи, а по–скоро предхристиянски и нехристиянски обичаи, възприети от християнската църква. Римските празници сатурналии, празнувани в средата на декември, послужили за образец на много от веселящите обичаи на Коледа. Например, от този празник произлиза богатото угощение, подаряването на подаръци и паленето на свещи.“

В Латинска Америка тези основни обичаи, свързани с Рождество Христово, могат да бъдат придружавани от допълнителни традиции. ‘Откъде произлизат те?’ — може би се чудиш. Искрено казано много хора, които искат да се придържат към Библията, са наясно, че някои обичаи са просто ритуали на ацтеките. Във вестник El Universal [„Ел Универсал“], който бива издаван в град Мексико, се казва: „Монаси от различни ордени се възползували от факта, че тържествата от индианския обреден календар съвпадат с католическия литургиен календар, за да подкрепят своята евангелизаторска и мисионерска дейност. Те заменили чествуванията на предиспанските божества с празненства на християнски божества, въвели европейските празници и дейности, като същевременно се възползували от индианските чествувания, което довело до смесване на обичаите,  породило автентично мексикански прояви на това.“

В „Енциклопедия Американа“ се обяснява: „Рождество Христово отдавна е станало част от коледните празненства ... Смята се, че свети Франсис започнал да представя в църквата сцената с яслите.“ Пресъздаването на раждането на Христос било играно в църквите в началото на колонизирането на Мексико. То било организирано от францисканските монаси, за да могат индианците да научат за Рождество Христово. След време по–разпространени станали празненствата посадас. Независимо от първоначалната цел на провеждането им, начинът, по който посадас се чествуват днес, е показателен. Ако си в Мексико по това време, можеш да видиш или усетиш онова, което подчертал един автор във вестник „Ел Универсал“: „Празниците посадас, които бяха начин да ни припомнят за това как Исусовите родители обикаляли, търсейки подслон, където да се роди Детето–Бог, днес са само дни за пиене, крайности, лакомия, суетност и все повече насилие.“

Идеята за насимиенто възникнала по време на колонизирането на Мексико, от първоначалното пресъздаване на живо в църквата. Но въпреки че някои намират празненството за привлекателно, дали то представя точно казаното в Библията? Този въпрос е съществен. При посещението на т.нар. трима мъдреци, които всъщност били астролози, Исус и неговото семейство вече не живеели в обор. Минало време оттогава и те живеели в къща. Интересно е да обърнеш внимание на тази подробност във вдъхновеното повествование в Матей 2:1, 11. Забележи също, че Библията не казва колко на брой били астролозите. a

В Латинска Америка тримата мъдреци заместват дядо Коледа (или дядо Мраз). Но както в редица други страни, много родители скриват играчки в къщата. След това на сутринта на 6 януари децата ги търсят, все едно, че са ги донесли тримата мъдреци. Това е време на големи печалби за магазините за играчки и някои натрупват състояние от онова, което много хора с честни сърца разбират, че е просто измислица. Огромен брой хора, сред които дори малки деца, вече не вярват на мита за тримата мъдреци. Въпреки че много хора не са доволни, че този мит губи поддръжници, какво може да се очаква от измислица, поддържана единствено по традиция и от търговски съображения?

Първите християни не празнували Коледа, или Рождество Христово. Относно това в една енциклопедия се казва: „Празникът не бил чествуван от християнската църква през първи век, тъй като християните обикновено празнували смъртта на някой забележителен човек, а не неговото раждане.“ Библията свързва празнуването на рождени дни с езичниците, а не с истинските поклонници на Бога. — Матей 14:6–10.

Разбира се, това не означава, че не е полезно да научим и да помним действителните събития във връзка с раждането на Сина на Бога. Достоверното повествование на Библията осигурява важни прозрения и поуки за всички, които искат да вършат божията воля.

 Раждането на Исус според Библията

Достоверна информация относно раждането на Исус се намира в евангелията на Матей и Лука. Те показват, че ангел Гавриил посетил една млада неомъжена жена на име Мария в галилейския град Назарет. Какво послание носел той? „Ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом довека; и царството Му не ще има край.“ — Лука 1:31–33.

Мария много се изненадала от това послание. Тъй като не била омъжена, тя казала: „Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?“ Ангелът отговорил: „Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затуй, и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.“ Като разбрала, че такава била волята на Бога, Мария казала: „Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал.“ — Лука 1:34–38.

Един ангел казал на Йосиф за чудодейното раждане, за да не се разведе с Мария, както възнамерявал да направи, след като научил, че е бременна. Тогава Йосиф бил готов да поеме отговорността да се грижи за Сина на Бога. — Матей 1:18–25.

След това император Август издал декрет, според който Йосиф и Мария трябвало да пътуват от Назарет в Галилея до Витлеем в Юдея — града на предците си, — за да се регистрират. „Когато бяха там, навършиха се дните ѝ да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.“ — Лука 2:1–7.

В Лука 2:8–14 е описано какво станало по–нататък: „На същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. И ангел от Господа [Йехова — NW] застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. Но ангелът им рече: ‘Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът — ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.’ И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: ‘Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.’“

Астролозите

В повествованието, записано от Матей, се казва, че в Йерусалим отишли астролози от изток, които търсели мястото, където се бил родил царят на юдеите. Цар Ирод проявил голям интерес към това, но не с добри намерения. „Като ги изпрати във Витлеем, каза им: ‘Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.’“ Астролозите открили малкото дете, ‘отворили съкровищата си и му принесли дарове, злато, ливан и смирна’. Но не се върнали при Ирод. „Бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода.“ Бог използувал ангел, за да предупреди Йосиф за намеренията на Ирод. После Йосиф и Мария избягали в Египет със своя син. След това в стремежа си да унищожи новия цар, жестокият цар Ирод заповядал да убият всички момченца в района на Витлеем. Кои момченца? Онези, които били на две години или по–малки. — Матей 2:1–16.

Какво можем да научим от тази история?

Колкото и да са били на брой, астролозите, които посетили Исус, не се покланяли на истинския Бог. В библейския превод La Nueva Biblia Latinoamérica [„Нова латиноамериканска Библия“] (издание 1989 г.) се казва в бележка под линия: „Влъхвите не били царе, а хора, които предсказват бъдещето, и свещеници на езическа религия.“ Те отишли, благодарение на това, че познавали по звездите, на които се покланяли предано. Ако Бог искал да ги заведе до малкото дете, те щели да пристигнат на точното място, без да е необходимо първо да отиват в Йерусалим и в двореца на Ирод. По–късно Бог се намесил, като променил курса на пътуването им, за да предпази детето.

 По време на коледните празници атмосферата около този разказ често е мистична и романтична, което замъглява най–важното — фактът, че това бебе било родено, за да стане велик Цар, както било съобщено на Мария и на овчарите. Не, Исус Христос вече не е бебе, дори не е дете. Той е управляващият Цар на божието Царство, което много скоро ще унищожи всички управления, противопоставящи се на божията воля, и Исус ще разреши всички проблеми на човечеството. Това е Царството, за което се молим в Молитвата на Господаря. — Даниил 2:44; Матей 6:9, 10.

От думите, които ангелите казали на овчарите, научаваме, че възможността за спасение е отворена пред всички, които искат да чуят посланието за добрата новина. Онези, придобили одобрението на Бога, са сред „човеците, в които е Неговото благоволение“. Под управлението на Царството на Исус Христос хората имат чудесна перспектива за мир по целия свят, но трябва да искат да вършат божията воля. Дали времето на коледните празници спомага за това и дали отразява такова желание? Много искрени хора, които искат да следват написаното в Библията, мислят, че отговорът е очевиден. — Лука 2:10, 11, 14.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 4]

НЯКОИ ЩЕ СЕ ИЗНЕНАДАТ

В своята книга The Trouble With Christmas [„Проблемът на Коледа“] авторът Том Флин споделя заключения, до които е стигнал след дълги години, прекарани в изследване на Коледа:

„Огромен брой традиции, които днес свързваме с Коледа, произлизат от предхристиянски езически религиозни традиции. Някои от тях носят обществено, сексуално или космологично значение, което може да накара образованите съвременници, чувствителни относно историята на културата, да се откажат от традициите, след като разберат по–ясно техния произход.“ — стр. 19.

След като посочва голямо количество подкрепяща информация, Флин се връща към основната мисъл: „Една от големите прояви на ирония, свързани с Коледа, е колко малко неща от нея са наистина християнски. Повечето от нещата, които остават, ако махнем предхристиянските обичаи, по произход са следхристиянски, а не автентични християнски.“ — стр. 155.

[Снимка на страница 7]

Обявяването на раждането на Исус подготвило пътя за Неговата бъдеща роля на избран от Бога Цар