Биографичен разказ

Всеотдайна служба въпреки изпитанията

РАЗКАЗАНО ОТ РОДОЛФО ЛОСАНО

Роден съм в Мексико, в град Гомес Паласио (щат Дуранго) на 17 септември 1917 г. Тогава Мексиканската революция беше в разгара си. Макар че революцията свърши през 1920 г., безредиците в околността, където живеехме, продължиха още години наред, правейки живота много труден.

ВЕДНЪЖ мама научи, че щяло да има сблъсък между бунтовническите сили и армията, и скри мен, тримата ми братя и двете ми сестри в къщата за няколко дни. Разполагахме с малко неща за ядене и аз помня, че се криехме с по–малката ми сестра под леглото. След това майка ми реши да заведе нас, децата, в САЩ, където по–късно при нас щеше да дойде и баща ми.

Пристигнахме в Калифорния през 1926 г., малко преди в САЩ да настъпи голямата депресия. Местехме се навсякъде, където можехме да намерим работа — из места като Сан Жоакин Вали, Санта Клара, Салинас и Кинг сити. Научихме се да работим на полето и да прибираме реколта от всякакви плодове и зеленчуци. Макар че младостта ми беше изпълнена с напрегнат труд, тя беше много приятно време от моя живот.

Достигнат от библейската истина

През март 1928 г. ни посети един от Изследователите на Библията, както бяха наричани Свидетелите на Йехова тогава. Той беше възрастен мъж на име Естебан Ривера и говореше испански. Заглавието на брошурата, която той остави — „Къде са мъртвите?“, — ми направи силно впечатление, както и това, което тя съдържаше. Макар че бях млад, започнах да изучавам Библията и да общувам с Изследователите на Библията. След  време моята майка и сестра ми Аурора също станаха пламенни възхвалителки на Йехова.

В средата на 30–те години в Сан Хосе беше построена една Зала на Царството за английски говорещ сбор. Тъй като много хора, говорещи испански, работеха по фермите в областта, ние започнахме да им проповядваме и да провеждаме изучаване на „Стражева кула“. Помагаха ни говорещи испански Свидетели от Сан Франциско, отдалечен на около 80 километра. След време около 60 души посещаваха събранията на испански език в Залата на Царството в Сан Хосе.

Накрая на 28 февруари 1940 г. символизирах своето отдаване на Йехова чрез покръстване във вода на един конгрес в Сан Хосе. Следващата година бях назначен за пионер, един целодневен служител от Свидетелите на Йехова. Тогава през април 1943 г. бях поканен да се преместя в град Стоктън, който е отдалечен на около 130 километра, за да сформирам там един испански говорещ сбор. По това време служех като председателствуващ надзорник в Сан Хосе, а също така се грижех за испански говорещите Свидетели там. След като уредих други да се грижат за тези отговорности, аз се преместих в Стоктън.

Безкомпромисността ми е поставена на изпитание

От началото на 1940 г. често бях викан пред военната комисия, но всеки път моята позиция на човек, който поради съвестта си отказва да служи, беше вземана под внимание. Скоро след като САЩ се включиха във Втората световна война през декември 1941 г., натискът от страна на военната комисия се усили. Накрая през 1944 г. бях вкаран в затвора. Докато чаках да бъда осъден, бях задържан в едно подземие заедно с престъпници. Като научиха, че съм един от Свидетелите на Йехова, мнозина от тях зададоха въпроси относно това как престъпленията, които бяха извършили, щяха да засегнат позицията им пред Бога.

Свидетелите в Сан Хосе платиха гаранцията ми, така че бях освободен в очакване на процеса. Един адвокат от Лос Анджелес, който представяше обвиняеми в дела, свързани с правата на човека, пое моя случай без заплащане. Съдията реши да ме освободи при условие, че престана да бъда пионер, да си намеря светска работа и да се представям пред федералните власти всеки месец. Аз не приех това решение, така че бях осъден да излежа две години в островния затвор Мак Нийл в щата Вашингтон. Там използувах времето си за интензивно изучаване на Библията. Също така  се научих да пиша на пишеща машина. Поради добро поведение бях освободен преди срока. Незабавно уредих да продължа пионерската си служба.

Увеличена дейност

През зимата на 1947 г. бях назначен да работя сред испански говорещите хора от Колорадо сити (Тексас) заедно с един пионер за партньор. Но беше толкова студено, че заминахме за Сан Антонио, за да се постоплим. Там обаче валеше толкова много, че службата ни от врата на врата беше възпрепятствувана. Скоро парите ни свършиха. Цели седмици се препитавахме от сандвичи със сурово зеле и чай от люцерна. Партньорът ми се върна у дома, но аз останах. Когато английски говорещите Свидетели разбраха за физическите ми нужди, те започнаха да ми помагат.

На следващата пролет се върнах на назначението си в Колорадо сити и накрая беше сформиран малък испански говорещ сбор. Тогава се преместих в Суитуотър (Тексас), където помагах да бъде сформиран друг испански говорещ сбор. Докато бях в Суитуотър, получих писмо, че съм поканен да посетя 15–ия клас на Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“ за обучение на мисионери, което започна на 22 февруари 1950 г. През лятото на същата година ни връчиха мисионерските дипломи на международния конгрес на Янки Стейдиъм (Ню Йорк) и след това останах за три месеца в световната централа на Свидетелите на Йехова в Бруклин. Там получих обучение за назначението си в офиса на клона в Мексико.

Работа в Мексико

Пристигнах в Мексико сити на 20 октомври 1950 г. След около две седмици бях назначен за надзорник на клона — едно назначение, на което работих в продължение на четири години и половина. Опитът, който придобих в пионерската служба, в затвора, в Гилеад и Бруклин, се оказа от голяма полза. При пристигането ми в Мексико бързо разбрах нуждата от изграждането на духовността на нашите мексикански братя и сестри. Особено имаше нужда да им се помогне да се придържат към високите морални стандарти на божието Слово.

В страните от Латинска Америка, включително и Мексико, беше обичай за двойките да живеят заедно, без да имат законен брак. Религиите на християнството, особено католическата църква, позволили този небиблейски обичай да се наложи. (Евреи 13:4) Така някои хора бяха станали членове на сборовете на Свидетелите на Йехова, без да сключат законен брак. На всички тези хора бяха предоставени 6 месеца да оправят нещата. В противен случай те нямаше да бъдат смятани повече за Свидетели на Йехова.

За мнозина беше лесно да сложат в ред живота си. Те трябваше само да узаконят връзката, която имаха, чрез женитба. Други имаха по–объркани ситуации. Например някои бяха женени два, а дори и три пъти, без някога да са получавали законен развод. Когато най–накрая брачното положение на народа на Йехова беше в хармония с ученията от божието Слово, сборовете се наслаждаваха на хубави духовни благословии. — 1 Коринтяни 6:9–11.

По онова време нивото на светското образование в Мексико беше общо взето ниско. Още преди да пристигна през 1950 г., офисът на клона започнал да организира класове по четене и писане в сборовете. После тези класове бяха обновени и бяха взети мерки да бъдат регистрирани от правителството. От 1946 г., когато бил създаден архив, до днес над 143 000 души в Мексико са били обучени да четат и пишат в класове, ръководени от Свидетелите!

Законите в Мексико бяха много ограничаващи по отношение на религията. Но през последните години там станаха важни промени в това отношение. През 1992 г. беше прокаран един нов закон по религиозните въпроси, така че през 1993 г. Свидетелите на Йехова в Мексико бяха регистрирани като религиозна организация.

За мен тези промени бяха източник на голяма радост, нещо, което щях да смятам за невъзможно в миналото. В продължение на  много години многократно посещавах правителствените канцеларии и срещах подозрителна нагласа. Но е чудесно да видиш как тези въпроси се управляват чрез Правния отдел на нашия клон, така че сега ние срещаме относително малко пречки в проповедната работа.

Мисионерска служба с партньорка

Когато пристигнах в Мексико, там бяха вече много възпитаници от по–ранни класове на Гилеад. Една от тях беше Естер Вартанян, една арменска Свидетелка, която беше започнала да пионерствува във Валеджо (Калифорния) през 1942 г. Ние сключихме брак на 30 юли 1955 г. и скоро след това продължихме в нашето назначение в Мексико. Естер остана на мисионерско назначение в Мексико сити и ние живеехме в клона, където продължавах да служа.

През 1947 г. Естер пристигнала на своето първо мисионерско назначение в Монтерей (Нуево Леон, Мексико). В Монтерей имало само един сбор от 40 Свидетели, но когато тя била преместена в Мексико сити през 1950 г., сборовете в Монтерей вече били четири. Понастоящем в нашия клон близо до Мексико сити има двама младежи от семействата, с които Естер изучавала Библията, когато служила в Монтерей.

През 1950 г. районът на мисионерите в Мексико сити включваше по–голямата част от града. Те прекосяваха своите назначения пеша или с много стари автобуси, препълнени с хора. Когато пристигнах на мястото на действието през късната 1950 г., имаше седем сбора. Сега те са нараснали на над 1600 сбора с над 90 000 вестители на Царството в Мексико сити, а през миналата година повече от 250 000 души посетиха Възпоменанието на Христовата смърт там! През годините Естер и аз имахме привилегията да служим в много от тези сборове.

 Когато Естер и аз започвахме библейско изучаване, винаги се стараехме да привлечем интереса на бащата от семейството, така че цялото семейство да се включи в изучаването. Така видяхме как много големи семейства дойдоха в организацията, за да служат на Йехова. Вярвам, че една от причините за стремителния растеж на истинското поклонение в Мексико е тази, че често цели семейства обединено се присъединяваха към истинското поклонение.

Йехова благославя работата

От 1950 г. насам напредъкът на работата в Мексико беше забележителен, както по отношение на броя на хората, така и по отношение на организационните промени. Истинско удоволствие е да допринесеш по един скромен начин за нарастването, като работиш с такива гостоприемни и щастливи хора.

Карл Клайн, който служи като член на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, и неговата съпруга Маргарет, ни посетиха, докато бяха в отпуска, преди няколко години. Брат Клайн искаше да почувствува пулса на работата в нашия мексикански район, така че с Маргарет дойдоха в сбора Сан Хуан Тесонтла, близо до Мексико сити, с който бяхме свързани тогава. Залата ни беше малка — широка около 4,5 метра и дълга 5,5 метра. Когато пристигнахме, около 70 души вече бяха там и беше трудно да влезем вътре. По–възрастните седяха на столове, по–младите на пейки, а малките деца върху тухли или на пода.

На брат Клайн му направи силно впечатление това, че всичките деца имат своя Библия на разположение и четат библейските текстове заедно с докладчика. След публичния доклад брат Клайн говорѝ върху Матей 13:19–23 и каза, че в Мексико има много от „добрата почва“, за която споменал Христос. Понастоящем седем от децата, които присъствуваха този ден, работят на един голям строеж за разширяване на клона близо до Мексико сити. Друг служи в Бетел, а няколко други като пионерки!

Когато дойдох в Мексико сити, в нашия клон имаше едва 11 човека. Сега имаме около 1350 души, които работят в клона, като около 250 от тях строят сградите на новия клон. Когато цялата тази работа бъде завършена, вероятно през 2002 г., ще бъдем в състояние да настаним още 1300 души в нашия нов комплекс. Като си помисля само, че през 1950 г. имахме по–малко от 7000 вестители на Царството в цялата страна, а днес са много над 500 000! Сърцето ми прелива от радост като виждам начина, по който Йехова благославя усилията на нашите смирени мексикански братя, които работят толкова усърдно, за да го прославят.

Справяне с голямо предизвикателство

Едно от моите най–големи предизвикателства напоследък е болестта. Като цяло съм здрав човек. Но през ноември 1988 г. получих мозъчен инсулт, който засегна много физическите ми способности. Благодарение на Йехова чрез упражнения и други терапии се възстанових донякъде, но някои части на тялото ми не реагират така, както бих искал. Продължавам да получавам лечение и медицински грижи, за да избегна силното главоболие и други последствия, които все още са налице.

Въпреки че не мога повече да върша толкова, колкото бих искал, намирам удовлетворение, като знам, че бях способен да помогна на мнозина да научат за целите на Йехова и да станат негови отдадени служители. Радвам се също да разговарям с толкова много християнски братя и сестри, колкото е възможно, когато посещават нашия клон; чувствувам, че взаимно се насърчаваме.

Като знам, че Йехова цени високо нашата служба към него и че онова, което сме извършили, не е напразно, това много ме укрепва. (1 Коринтяни 15:58) Въпреки моята болест и ограничения, аз нося в сърцето си думите от Колосяни 3:23, 24: ‘Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Йехова, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Йехова ще получите наследството.’ В съгласие с това напътствие аз се научих да служа на Йехова с неразделено сърце въпреки изпитанията.

[Снимка на страница 24]

През 1942 г., когато бях пионер

[Снимка на страница 24]

Жена ми започва мисионерското си назначение в Мексико през 1947 г.

[Снимка на страница 24]

С Естер днес

[Снимки на страница 26]

Горе вляво: Нашето мексиканско бетелово семейство през 1952 г. с мен отпред

Горе: Над 109 000 души се събраха на този стадион в Мексико сити за областния конгрес през 1999 г.

Долу вляво: Нашите нови сгради на клона пред завършване