Поправяне на пораженията на войната

АВРААМ a служел 20 години в една партизанска армия. Но спрял да се сражава и никога вече няма да воюва. Всъщност някои от предишните му врагове днес са негови много близки приятели. Какво го накарало да се промени? Библията. Тя дала на Авраам надежда и прозрение, като му помогнала да гледа на човешките дела от гледната точка на Бога. Библията му отнела желанието да воюва и той започнал да се лекува от тъгата, мъката, омразата и злобата си. Авраам открил, че Библията съдържа силно лекарство за сърцето.

Как Библията помага на човек да се излекува от емоционалните рани? Тя не може да промени онова, което се е случило на Авраам. Но като четял божието Слово и размишлявал върху него, мисленето му било приведено в хармония с мисленето на Създателя. Днес Авраам има надежда за бъдещето и отдава значение на други неща. За него е важно онова, което е важно за Бога. Щом станало това, неговите емоционални рани започнали да оздравяват. Ето така той получил помощ, за да се промени.

В разгара на една гражданска война

Авраам се родил през 30–те години на двадесети век в Африка. След Втората световна война неговата страна била управлявана от силна съседска държава, но много от сънародниците на Авраам искали независимост. През 1961 г. той се присъединил към едно движение за независимост, което водело партизанска война срещу могъщите окупатори.

„Те бяха наши врагове. Възнамеряваха да ни убият, затова ние започнахме да ги убиваме“ — обяснява Авраам.

Животът на Авраам често бил в опасност, затова през 1982 г., след 20 години на въоръжена борба, той избягал в Европа. По онова време бил почти 50–годишен и тъй като разполагал с време, направил равносметка на живота си. Какво станало с мечтите му? Какво криело бъдещето? Авраам се запознал със Свидетели на Йехова и започнал да посещава техните събрания. Той си спомнил, че преди няколко години в Африка прочел един трактат, който му бил дал един Свидетел. В трактата се говорело за бъдещ рай на земята и за небесно управление над човечеството. Възможно ли било това да е истина?

 Авраам казва: „От Библията научих, че всички тези години, през които воювах, са отишли на вятъра. Единственото управление, което ще се отнася справедливо към всеки, е божието Царство.“

Скоро след като Авраам бил покръстен като Свидетел на Йехова, един мъж на име Робърт избягал от Африка в европейския град, където живеел Авраам. Робърт и Авраам се сражавали в една и съща война, но за двете враждуващи страни. Робърт често се чудел каква е истинската цел в живота. Той бил религиозен и тъй като бил чел части от Библията, знаел, че името на Бога е Йехова. Когато Свидетелите от сбора на Авраам предложили на Робърт да му помогнат по–добре да разбира Библията, той с готовност приел.

Робърт обяснява: „От самото начало ми направи впечатление начинът, по който Свидетелите използуват името на Йехова и името на Исус, показвайки, че те са отделни личности. Това беше в хармония с нещата, които вече знаех от Библията. Свидетелите също се обличат спретнато и са учтиви с другите, независимо от коя националност са. Тези неща ми оказаха силно въздействие.“

Врагове стават приятели

Някогашните врагове Робърт и Авраам днес са близки приятели. Те служат като целодневни евангелизатори в един и същи сбор на Свидетелите на Йехова. „По време на войната често се чудех как е възможно хора от съседни страни, някои от които имат една и съща религия, да се мразят — казва Авраам. — С Робърт посещавахме една и съща църква и въпреки това воювахме един срещу друг. Днес и двамата сме Свидетели на Йехова и нашата вяра ни обединява.“

„Това е разликата — добавя Робърт. — Днес споделяме вяра, която ни прави част от едно истинско братство. Никога вече няма да воюваме.“ Библията оказала силно влияние върху сърцата на тези някогашни врагове. Омразата и яростта постепенно се превърнали в доверие и приятелство.

По времето, когато Авраам и Робърт участвували във войната, двама други млади мъже били от двете воюващи страни на друг конфликт между съседни държави. Скоро Библията подействувала като силно лекарство, за да излекува и техните сърца. Как?

Убий и понеси мъченическа смърт

Габриел, който израснал в религиозно семейство, бил учен, че родината му води свята война. Затова на 19–годишна възраст той станал доброволец в армията и поискал да бъде изпратен на фронта. В продължение на 13 месеца той участвувал в най–яростните сражения, като понякога се озовавал на по–малко от километър и половина от вражеските позиции. „Спомням си особено един случай — казва той. — Нашият командир ни каза, че врагът ще нападне през нощта. Напрежението беше толкова голямо, че цяла нощ стреляхме с минохвъргачката.“ Габриел гледал на хората от съседната държава като на свои врагове, които заслужават смърт. „Мислех да убия колкото се може повече от тях. После, както много от приятелите ми, исках да понеса мъченическа смърт.“

 Но след време Габриел се разочаровал. Той избягал в планината, прекосил нелегално границата с една неутрална държава и отпътувал за Европа. Непрестанно питал Бога защо животът е толкова труден, дали Той го наказва с проблеми. Габриел срещнал Свидетели на Йехова, които му показали от Библията защо днес животът е изпълнен с толкова проблеми. — Матей 24:3–14; 2 Тимотей 3:1–5.

Колкото повече неща от Библията научавал Габриел, толкова по–добре разбирал, че в нея се намира истината. „Научих, че можем да живеем вечно на райска земя. Може би изглежда странно, но това е нещо, за което копнея от дете.“ Библията осигурила утеха за Габриел и за неговото неспокойно сърце. Дълбоките му емоционални рани започнали да оздравяват. Така че когато се запознал с Даниел — негов бивш враг, — вече не изпитвал омраза. Но какво накарало Даниел да дойде в Европа?

„Ако наистина съществуваш, моля те да ми помогнеш!“

Даниел израснал като католик и когато бил на 18 години, бил повикан за военна служба. Бил изпратен да се сражава в същата война, в която участвувал и Габриел, но за другата враждуваща страна. Даниел се намирал в един танк близо до фронтовата линия, който бил уцелен от снаряд. Приятелите на Даниел били убити, а той бил тежко ранен и отведен в плен. Прекарал няколко месеца в една болница и в лагер, преди да бъде депортиран в неутрална държава. Тъй като бил сам и се намирал в бедствено положение, той искал да се самоубие. Даниел се молел на Бога: „Ако наистина съществуваш, моля те да ми помогнеш!“ Още на следващия ден го посетили Свидетели на Йехова и успели да отговорят на много от въпросите му. Накрая той отпътувал за Европа като бежанец. Даниел отново се свързал със Свидетелите и изучавал Библията. Онова, което научил, намалило безпокойството и яростта му.

Днес Габриел и Даниел са добри приятели, обединени в едно духовно братство като покръстени Свидетели на Йехова. „Любовта ми към Йехова и познанието от Библията ми помагат да виждам нещата такива, каквито ги вижда Той. Даниел вече не ми е враг. Преди години веднага бих го убил. Библията ме научи на точно обратното — да бъда готов да умра за него“ — казва Габриел.

„Видях хора от различни религии и националности да се убиват един друг — казва Даниел. — И от двете страни на фронта имаше хора от една и съща религия, които се убиваха помежду си. Когато видях това, мислех, че Бог е виновен. Сега знам, че зад всички войни стои Сатан. Днес с Габриел сме събратя по вяра. Никога вече няма да воюваме!“

 „Божието слово е живо, деятелно“

Защо Авраам, Робърт, Габриел и Даниел се променили толкова много? Как успели да изтръгнат дълбоко вкоренените омраза и скръб от сърцето си?

Всеки един от тези мъже четял Библията, която е ‘жива и деятелна’, размишлявал върху нея и научил истината от Писанията. (Евреи 4:12) Авторът на Библията е Създателят на хората, който знае как да оказва благотворно влияние върху сърцето на някой, който иска да слуша и учи. „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата.“ Щом читателят позволи Библията да го ръководи, той възприема нови ценности и стандарти. Започва да учи как Йехова гледа на нещата. Този процес му носи голяма полза, част от която е поправянето на пораженията на войната. — 2 Тимотей 3:16, „Верен“.

Божието Слово казва, че нито един народ, раса или етническа група не са по–добри или по–лоши от другите. „Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ Читателят, който приема това, бива подпомогнат постепенно да превъзмогне чувствата на расова или национална омраза. — Деяния 10:34, 35.

Библейските пророчества показват, че скоро Бог ще замени днешната система на човешко управление със своето месианско Царство. Посредством това управление Бог ‘ще направи да престанат войните до края на земята’. Институциите, които подпомагат войните и подтикват хората да воюват за тях, ще бъдат унищожени. Жертвите на войната ще бъдат възкресени и ще получат възможност да живеят на райска земя. Няма да е необходимо никой да бяга от нападатели или потисници. — Псалм 46:9; Даниил 2:44; Деяния 24:15.

Библията казва за хората, които ще живеят тогава: „Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там ... Не ще се трудят напразно, нито ще раждат чада за бедствие.“ Няма да останат вреди или поражения, които да не бъдат поправени. Проявяването на вяра в тази надежда постепенно премахва скръбта и тъгата от сърцата на хората. — Исаия 65:21–23.

Библията наистина е силно лекарство за сърцето. Нейните учения вече поправят пораженията на войната. Някогашни врагове биват обединени в едно международно братство. Този процес на поправяне ще продължи в божията нова система, докато в сърцата на хората вече няма омраза и ярост, тъга и скръб. Създателят обещава, че „предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум“. — Исаия 65:17.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 4]

„От Библията научих, че всички тези години, през които воювах, са отишли на вятъра“

[Текст в блока на страница 5]

Библията може да окаже силно влияние върху сърцата на бивши врагове

[Текст в блока на страница 6]

Омразата и яростта постепенно се превърнали в доверие и приятелство

[Текст в блока на страница 6]

Щом читателят позволи Библията да го ръководи, той възприема нови ценности и стандарти

[Снимка на страница 7]

Някогашни врагове днес биват обединени в едно международно братство

[Информация за източника на снимката на страница 4]

Бежански лагер: UN PHOTO 186811/J. Isaac