Защо да развиваме добродетели?

НЕОТДАВНА един японец на средна възраст, на име Кунихито a, заминал за Съединените щати. Няколко седмици след пристигането си той се сблъскал с обстоятелства, които можели да навредят на кариерата му. Кунихито разказва: „Когато началникът ми ме помоли да се заема с една задача, бях напълно уверен, че мога да приема. Но тъй като съм възпитан да гледам на скромността като на добродетел, отговорих: ‘Не съм сигурен дали ще мога да се справя, но ще дам най–доброто от себе си.’ Началникът ми, който беше американец, прие тези думи като знак, че съм некомпетентен и неуверен. Когато научих това, разбрах, че трябва да направя някои промени.“

Мария, която живее в Ню Йорк, била отличничка, винаги готова да помага на съучениците си. Хуан бил неин съученик, който понякога се възползувал от помощта ѝ. Но изпитвал и нежни чувства към Мария и се опитвал да ѝ направи впечатление. Въпреки желанието си да остане неопетнена в морално отношение, тя се поддала на предложенията на Хуан и извършила сексуална неморалност.

Да проявяваш добродетели в днешния изпълнен с различни традиции и морално покварен свят наистина е предизвикателство. Защо тогава да развиваме добродетели? Защото добродетелното поведение е угодно на Бога, а повечето от нас навярно искат да се радват на божието благоволение.

Божието Слово, Библията, насърчава своите читатели да развиват добродетели. Например, апостол Павел пише: „Ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, това зачитайте.“ (Филипяни 4:8) Апостол Петър също ни насърчава да полагаме ‘всяко старание и да прибавяме на вярата си добродетел’. (2 Петър 1:5) Но какво представляват добродетелите? Дали могат да бъдат научени в класната стая? Как можем да ги развиваме?

[Бележка под линия]