Дали живееш според своето отдаване?

„Каквото и да вършите, работете от [все] сърце, като на Господа, а не като на човеци.“ — КОЛОСЯНИ 3:23.

1. Какво означава думата „отдаване“ от светска гледна точка?

 КАК състезателите достигат върхова форма? Най–добрите в тениса, футбола, баскетбола, бейзбола, леката атлетика, голфа и в който и да било друг спорт достигат върха единствено като се отдават напълно на своя спорт. За тях на първо място е постигането на добра физическа и умствена форма. Това е в пълно съгласие с едно от определенията на думата „отдаден“ — „напълно предаден на определен начин на мислене и действие“.

2. Какво означава думата „отдаване“ в Библията? Дай пример.

² Но какво означава думата „отдаване“ според Библията? „Отдавам се“ е превод на един еврейски глагол, който означава „пазя се отделен; отделен съм; стоя настрана“. a В древния Израил първосвещеникът Аарон носел на митрата си „светия знак за отдаване“ — плочица от чисто злато, на която пишело на еврейски „Светостта принадлежи на Йехова“. Целта на този знак била да напомня на първосвещеника, че трябва да избягва да прави каквото и да е нещо, което ще опетни светилището, „защото знакът за отдаване, помазващото масло на неговия Бог, [бил] върху него“. — Изход 29:6, NW; 39:30, NW; Левит 21:12, NW.

3. Как отдаването трябва да влияе на поведението ни?

³ От това разбираме, че да се отдадем на Йехова е нещо сериозно. То означава доброволно да се идентифицираме като служители на Бога, и за да бъдем отдадени, се изисква чисто поведение. Затова е разбираемо защо апостол Петър цитирал думите на Йехова: „Бъдете свети, понеже Аз съм свят.“ (1 Петър 1:15, 16) Като отдадени християни, ние носим голямата отговорност да живеем според отдаването си, оставайки верни до края. Но какво означава християнското отдаване? — Левит 19:2; Матей 24:13.

4. Как достигаме до стъпката на отдаването, и на какво можем да го оприличим?

⁴ След като сме получили точно познание за Йехова Бог и за неговите цели, за Исус Христос и за мястото му в тях, ние сме взели лично решение да служим на Бога с цялото си сърце, ум, душа и сила. (Марко 8:34; 12:30; Йоан 17:3) На това решение може да се гледа дори като на личен обет, безрезервно отдаване на Бога. Ние не сме се отдали на Йехова в резултат на емоционален порив. Внимателно и молитвено сме обмислили това решение, като сме използували мисловните си способности. Следователно отдаването не е временно решение. Не можем да бъдем като човек, който започва да оре една нива, а след това по някое време се отказва, защото работата е прекалено трудна, или поради това, че жетвата изглежда твърде далеч или изобщо не е сигурно, че ще се стигне до нея. Обърни внимание на примерите на някои хора, които ‘сложили ръцете си на ралото’ на теократичните отговорности въпреки всякакви трудности. — Лука 9:62; Римляни 12:1, 2.

 Те не се отказали от своето отдаване

5. Как Йеремия бил забележителен пример за отдаден служител на Бога?

⁵ Пророческата служба на Йеремия в Йерусалим продължила повече от 40 години (647–607 г. пр.н.е.) и не била лесна задача. Йеремия знаел много добре ограниченията си. (Йеремия 1:2–6) Той се нуждаел от смелост и издръжливост, за да може всеки ден да се изправя пред твърдоглавите хора в Юда. (Йеремия 18:18; 38:4–6) Но Йеремия уповавал на Йехова Бог, който му дал сили, за да бъде наистина отдаден негов служител. — Йеремия 1:18, 19.

6. Какъв пример ни дал апостол Йоан?

⁶ А верният апостол Йоан, който на стари години бил заточен на негостоприемния остров Патмос, поради „Божието слово и свидетелството за Исуса“? (Откровение 1:9) Той издържал и останал верен на отдаването си като християнин в продължение на около 60 години. Йоан преживял унищожението на Йерусалим от римската армия. Той имал привилегията да напише едно евангелие, три вдъхновени писма и книгата Откровение, в която предсказва войната Армагедон. Дали Йоан се отказал, когато научил, че Армагедон нямало да дойде, докато той бил жив? Дали станал безразличен? Не, Йоан останал верен до смърт, като знаел, че макар и определеното ‘време да било близо’, видението му щяло да бъде изпълнено по–късно. — Откровение 1:3; Даниил 12:4.

Съвременни примери за отдаване на Бога

7. Как един брат бил добър пример за християнско отдаване?

⁷ В съвременността хиляди верни християни пламенно са се придържали към своето отдаване, въпреки че не са доживели, за да видят Армагедон. Един от тях е Ърнест Е. Бивър от Англия. Той станал Свидетел в началото на Втората световна война през 1939 г. и се отказал от печелившия си фотопечатарски бизнес, за да започне целодневна проповедна служба. Тъй като запазил християнския си неутралитет, този брат излежал две години в затвора. Семейството му го подкрепяло и през 1950 г. трите му деца посетили в Ню Йорк Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“ за подготовка на мисионери. Брат Бивър бил толкова пламенен в проповедната си дейност, че приятелите му го наричали Ърни Армагедона. Той лоялно живял според своето отдаване и чак до смъртта си през 1986 г. възвестявал колко е близо божията война Армагедон. Брат Бивър не гледал на отдаването си като на краткотраен договор с Бога! b — 1 Коринтяни 15:58.

8, 9. (а) Какъв пример дали много младежи в Испания по време на режима на Франко? (б) Кои въпроси е подходящо да си зададем?

⁸ Друг пример за неугасваща пламенност  е този на братята в Испания. По време на режима на Франко (1939–1975 г.) стотици отдадени млади Свидетели заеха позиция на християнски неутралитет. Много от тях излежаха по десет или повече години във военни затвори. Един Свидетел на име Хесус Мартин дори получил присъди за общо 22 години затвор. Той бил бит жестоко, докато лежал в един военен затвор в Северна Африка. Това не било лесно, но братът останал непоколебим.

⁹ Повечето от тези младежи нямали представа кога и дали изобщо щели да бъдат освободени, защото получили множество последователни присъди. Но в затвора запазили своята морална безкомпромисност и пламенността си към службата. Когато през 1973 г. положението най–накрая започна да се подобрява, много от тези Свидетели, които вече бяха малко над тридесетгодишни, бяха освободени и веднага започнаха целодневна служба, като някои станаха специални пионери и пътуващи надзорници. В затвора те живели според отдаването си, и след като бяха освободени, повечето от тях продължиха да правят това. c А ние днес? Дали, като тези лоялни служители, сме верни на своето отдаване? — Евреи 10:32–34; 13:3.

Правилният възглед относно нашето отдаване на Бога

10. (а) Как трябва да гледаме на отдаването си? (б) Как гледа Йехова на службата ни към него?

¹⁰ Как гледаме на това, че сме се отдали на Бога да вършим волята Му? Дали то е най–важното нещо в живота ни? Независимо от обстоятелствата си — дали сме млади, или стари, женени, или не, здрави, или болни — ние трябва да се стремим, доколкото е възможно за нас, да живеем според отдаването си. Положението на някого може да му позволява да участвува в целодневната служба като пионер, доброволец в офиса на клона на Дружество „Стражева кула“, мисионер, или пътуващ надзорник. От своя страна някои родители могат да бъдат заети в това да се грижат за физическите и духовните потребности на семейството. Дали относително малкото часове, които прекарват те в службата всеки месец, са по–малоценни в очите на Йехова, отколкото многото часове на целодневните служители? Не. Бог никога не очаква да му дадем нещо, което нямаме. Апостол Павел постановил следния принцип: „Ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.“ — 2 Коринтяни 8:12.

11. На какво се дължи нашето спасение?

¹¹ Въпреки всичко спасението ни не се дължи на това, което можем да направим, а на незаслужената милост на Йехова, проявена посредством нашия Господар, Христос Исус. Павел ясно обяснил: „Всички съгрешиха и не достигат славата на Бога, и е безплатен дар това, че биват обявени за  праведни чрез неговата незаслужена милост посредством освобождението с откупа, платен от Христос Исус.“ Но делата ни са доказателство, че проявяваме активна вяра в божиите обещания. — Римляни 3:23, 24, NW; Яков 2:17, 18, 24.

12. Защо не бива да се сравняваме с другите?

¹² Не е нужно да се сравняваме с другите относно това колко време прекарваме в божията служба, колко библейска литература разпространяваме или колко библейски изучавания водим. (Галатяни 6:3, 4) Независимо от постиженията си в християнската служба, всички ние трябва да помним смиряващите думи на Исус: „Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: ‘Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.’“ (Лука 17:10) Колко често можем наистина да кажем, че сме ‘извършили всичко, което ни е заповядано’? Следователно въпросът е: Какво трябва да е качеството на нашата служба към Бога? — 2 Коринтяни 10:17, 18.

Направи всеки ден ценен

13. От каква нагласа се нуждаем, изпълнявайки отдаването си?

¹³ След като дава съвет на съпругите, съпрузите, децата, родителите и робите, Павел пише: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа.“ (Колосяни 3:23, 24) Ние не служим, за да направим впечатление на хората с постиженията си в службата към Йехова. Опитваме се да служим на Бога, следвайки примера на Исус Христос. Той изпълнил относително кратката си служба с чувство на неотложност. — 1 Петър 2:21.

14. Относно какво предупредил Петър във връзка с последните дни?

 ¹⁴ Апостол Петър също проявявал чувство на неотложност. Във второто си писмо той предупредил, че в последните дни ще има присмехулници — отстъпници и съмняващи се хора, — които според собствените си желания ще поставят под въпрос присъствието на Христос. Но Петър казал: „Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние. А Господният ден ще дойде като крадец.“ Да, денят на Йехова непременно ще дойде. Затова трябва всеки ден да мислим за него и за това колко сигурна и здрава е в действителност нашата вяра в божиите обещания. — 2 Петър 3:3, 4, 9, 10.

15. Как трябва да гледаме на всеки ден от живота си?

¹⁵ За да живеем добросъвестно според отдаването си, трябва всекидневно да възхваляваме Йехова. Дали в края на всеки ден можем да се замислим за нещата, които сме свършили, и да видим как по някакъв начин сме допринесли за освещаването на божието име и за възвестяването на добрата новина за Царството? Може би сме направили това посредством своето чисто поведение, градивните разговори или любещата загриженост към семейството и приятелите. Дали използувахме всички възможности да споделим християнската си надежда с другите? Помогнахме ли на някого да се замисли сериозно относно божиите обещания? Нека всеки ден събираме положителни неща в духовно отношение, сякаш влагаме в солидна духовна банкова сметка. — Матей 6:20; 1 Петър 2:12; 3:15; Яков 3:13.

Пази зрението си ясно

16. По какви начини Сатан се опитва да разколебае отдаването ни на Бога?

¹⁶ Времената, в които живеем, стават все  по–трудни за християните. Сатан и неговите поддръжници се опитват да заличат разликата между доброто и злото, чистото и нечистото, моралното и неморалното, етичното и неетичното. (Римляни 1:24–28; 16:17–19) Той прави така, че да можем много лесно да опетним сърцето и ума си с помощта на дистанционното управление на телевизора или с клавиатурата на компютъра. Духовното ни зрение може да се замъгли, или разфокусира, и да не сме в състояние да различаваме хитростите на Сатан. Нашата решимост да живеем според отдаването си може да отслабне, и ако правим компромиси с духовните си ценности, ще започнем да държим „ралото“ по–слабо. — Лука 9:62; Филипяни 4:8.

17. Как съветът на Павел може да ни помогне да поддържаме взаимоотношенията си с Бога?

¹⁷ Затова думите на Павел към сбора в Солун са много навременни: „Това е Божията воля — вашето освещение: да се въздържате от блудство; да знае всеки от вас как да държи своя съсъд със святост и почест, не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога.“ (1 Солунци 4:3–5) Неморалността води дотам някои хора, които пренебрегват своето отдаване на Бога, да бъдат изключени от християнския сбор. Те допускат взаимоотношенията им с Бога толкова да отслабнат, че той вече да не е важен в живота им. Но Павел казал: „Бог не ни е призовал на нечистота, а на святост. Затуй, който отхвърля това, не отхвърля човека, но Бога, Който ви дава Светия Си Дух.“ — 1 Солунци 4:7, 8.

Какво си решен да правиш?

18. Какво трябва да бъдем решени да правим?

¹⁸ Какво трябва да бъдем решени да правим, щом разбираме колко е сериозно нашето отдаване на Йехова Бог? Ние трябва да бъдем твърдо решени да запазим чиста съвест по отношение както на поведението си, така и на своята служба. Петър казал: „Като имате чиста съвест, така че във всичко, в което ви одумват като злосторници, да се посрамят ония, които клеветят доброто ви поведение в Христос.“ (1 Петър 3:16, „Верен“) Може би трябва да страдаме и да търпим лошо отношение, поради християнското си поведение, но това се случило и на Христос, защото проявявал вяра в Бога и му бил лоялен. „И тъй — казал Петър, — понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха.“ — 1 Петър 4:1.

19. Какво искаме да може с право да се каже за нас?

¹⁹ Наистина, ако бъдем твърдо решени да живеем според отдаването си, ще бъдем предпазени от клопките на Сатановия свят, който е духовно, морално и физически болен. Но има и още нещо — ние ще бъдем уверени, че се радваме на божието одобрение, което е далеч по–ценно от всичко, предлагано от Сатан и неговите поддръжници. Затова нека никой никога да не може с право да каже, че сме оставили любовта, която сме имали, когато в началото се запознахме с истината. Вместо това нека за нас да се казват неща, подобни на тези, които през първи век се отнасяли за сбора в Тиатир: „Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по–много от първите.“ (Откровение 2:4, 18, 19) Да, нека не бъдем равнодушни към своето отдаване, а да сме „пламенни по дух“, ревностни чак до края, който е близо. — Римляни 12:11; Откровение 3:15, 16.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Какво включва отдаването?

• Кои древни и съвременни примери на отдадени служители на Бога са достойни за подражание?

• Как трябва да гледаме на своята служба към Бога?

• Какво трябва да бъдем решени да правим във връзка с отдаването си на Бога?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Йеремия останал верен, независимо от това, че към него се отнасяли изключително лошо

[Снимка на страница 16]

Ърнест Бивър дал на децата си пример на пламенен християнин

[Снимка на страница 17]

Стотици млади Свидетели запазили своята морална безкомпромисност в испанските затвори

[Снимки на страница 18]

Нека всеки ден събираме положителни неща в духовно отношение