Когато един християнин е сполетян от психично заболяване

СПЕЦИАЛИСТИТЕ в областта на психичното здраве казват, че вероятно 1 от всеки 5 души в Съединените щати страда от някакво изявено психично разстройство. От Световната здравна организация добавят, че в развиващите се страни има може би 40 милиона нелекувани случая на психични заболявания. Психични проблеми са на лице дори сред обитателите на райските острови в Тихия океан.

Затова не бива да ни изненадва фактът, че някои християни днес изпитват психични или емоционални затруднения — от обикновено безпокойство и лека депресия до сериозни заболявания, като тежка депресия, биполярни заболявания (маниакална депресия), фобии и шизофрения. Някои от братята са имали такива проблеми още преди да станат Свидетели, а други са се разболели с напредването на възрастта.

Защо християните не са застраховани срещу това

Една християнка, прекарала повече от 20 години в отдадена служба, съобщава, че е измъчвана от силни и неотслабващи гласове. „Мисля за нещо съвсем друго — казва тя, — а се появява гласът, който ми казва ‘самоубий се’. ... Многократно чувам тези гласове, докато вече не мога да издържам.“ Как е възможно един верен християнин да страда по такъв начин? Нима във 2 Тимотей 1:7 не се казва: „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение [здрав разум — NW]“?

Да, но здравият разум по принцип се отнася повече до способността на християнина да проявява основана на Библията преценка, отколкото до психичното му състояние. За разлика от хората в света, които са „помрачени в разума“, или „с покварен ум“, християнинът ‘преобразява ума си’, като изучава божието Слово. (Ефесяни 4:17, 18; 2 Тимотей 3:8; Римляни 12:2) Това несъмнено допринася много за емоционалното и психично равновесие на човека, но не го застрахова против психични проблеми. В библейски времена някои верни служители на Бога, като Епафродит, например, страдали от различни психични проблеми. — Филипяни 2:25, 26; Лука 2:48.

„В Адама всички умират“ — казва апостол Павел. (1 Коринтяни 15:22) Много от нас имат явни физически заболявания. Други страдат от психични или емоционални болести.

Причини за психичните заболявания

Физическите фактори са в основата на много от причините за психичните болести. Например, Библията говори за човек, чиито очи „виждат странни неща“ (NW). Каква е причината за тайнствените халюцинации? ‘Бавенето около виното’! (Притчи 23:29–33) Известно е, че алкохолът може да предизвика халюцинации. Лекарите казват, че по подобен начин нарушения в химията на мозъка, генетични фактори и може би дори храненето могат да направят така, че мозъкът да не функционира правилно. В резултат на това могат да възникнат проблеми в психично и емоционално отношение. a

Силният психичен натиск, като например стресът, също може да причини емоционални проблеми. Дори само това да се опитваме да останем морално чисти и да развиваме християнска личност в тези „кризисни времена, трудни за справяне“, може да бъде източник на стрес. (2 Тимотей 3:1–5, NW) Лот ‘измъчвал праведната си душа’ заради злото, на което ежедневно бил свидетел в Содом! (2 Петър 2:8) Освен това някои християни са душевно наранени, защото са били изнасилени, сексуално малтретирани, или поради предишното си безразборно сексуално поведение или пристрастеност към наркотици. Такива неща могат да се отразят много пагубно на психичното здраве на някого.

Какво могат да направят старейшините

На старейшините е възложено да се грижат като пастири за цялото стадо, което им е поверено — в това число и за онези, които страдат от емоционални болести. (1 Петър 5:2; Исаия 32:1, 2) Вярно е, че старейшините не са лекари и не могат да излекуват хората от заболяванията им, както и апостол Павел не излекувал Епафродит от физическата му болест или от последвалата депресия. (Филипяни 2:25–29) Но като проявяват истинска загриженост и съчувствие, те често могат да помогнат много и да насърчат тези хора. — 1 Петър 3:8.

 А ако един брат започне да се държи странно или се оплаква, че е объркан в емоционално отношение? Старейшините могат първо да го предразположат към откровеност, като се опитват да установят какво точно го притеснява. Дали някакви лични неуспехи или обстоятелства на необикновено голям натиск — може би загуба на работата или смърт на близък човек — временно са го изкарали от равновесие? (Еклисиаст 7:7) Дали е малко потиснат от самота и всъщност се нуждае от някой, който да му ‘говори утешително’? (1 Солунци 5:14, NW) Или може би братът се безпокои поради някаква своя грешка? Като го уверят в любовта и милостта на Бога — както и посредством подходящ съвет, — старейшините могат да му помогнат да започне да се безпокои по⁠–​малко. (Псалм 103:3, 8–14) Те могат да постигнат много добри резултати, просто като се молят заедно с потиснатия брат. — Яков 5:14.

Старейшините могат също да споделят с него практическа мъдрост. (Притчи 2:7, NW) Например, вече казахме, че някои емоционални смущения може да са свързани с храненето. Затова старейшините могат да предложат на брата да се храни по уравновесен начин и да избягва крайности в това отношение. Или може да установят, че потиснатият е под голям натиск в работата си и ще има голяма полза от „една шепа почивка“ — повече нощен сън. — Еклисиаст 4:6, NW.

Онези, които ‘се нуждаят от лекар’

Но когато е налице сериозно заболяване, е добре да си спомним думите на Исус: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните.“ (Матей 9:12) Много болни не искат да ходят на лекар. Затова може да се наложи старейшините и членовете на семейството да насърчат брата да потърси медицинска помощ, като например основен преглед при добър лекар. Професор Морис Дж. Мартин казва: „Много физически болести се крият зад психични заболявания.“ И дори наистина да е налице психична болест, често има резултатно лечение за нея.

Съпругата на един старейшина разказва за своя обезпокоен съпруг: „Започна да се страхува да бъде сред братя и не желаеше да посещава събранията. . . . Много искаше да умре!“ Но след като получил професионална медицинска помощ, жена му казала: „Вече не е дълбоко потиснат, нито избягва събранията. Тази сутрин изнесе публичния доклад!“

Разбира се, не всички случаи биват решени толкова лесно. Науката едва започва да разкрива тайната на психичните проблеми. Поставянето на точна диагноза и получаването на правилно лечение може да бъде дълъг и сложен процес, но често си заслужава.

Измъчвани от демони?

Някои хора, страдащи от психични проблеми, се боят да не би да са атакувани от демони, като твърдят, че понякога чуват „гласове“. Наистина, демоните са известни с това, че карат нормални хора да се държат необичайно. (Марко 5:2–6, 15) Няма доказателства, че демоните стоят зад всеки случай на странно поведение, както не са виновни за всички случаи на загубване на говора, зрението и за епилепсията. В библейски времена демоните понякога причинявали, или поне влошавали, тези болести! (Матей 9:32, 33; 12:22; 17:15–18) Но Библията прави ясна разлика между „болни и хванати от бяс [демон — NW]“. (Марко 1:32–34; Матей 4:24; Деяния 5:16) Следователно е очевидно, че днес повечето случаи на слепота или епилепсия са причинени от физически, а не от демонични фактори. Несъмнено същото може да се каже и за повечето случаи на психични болести.

И все пак трябва да помним, че Сатан и неговите демони ‘воюват’ против хората на Бога и непрестанно нападат верните християни. (Откровение 12:17; Ефесяни 6:12) Демоните са зли духове и не бива да ни учудва, че садистично се наслаждават, когато измъчват някои психично болни, като усложняват проблемите им.

Затова, ако старейшините имат основателна причина да подозират, че е налице демонично влияние, няма да е зле да проучат ситуацията. Например, дали човекът лично и преднамерено е получил някакви съмнителни предмети от хора, замесени в различни форми на демонизъм? Може да бъде от полза той да унищожи тези предмети. (Деяния 19:18–20) Тъй като на християните е казано ‘да се противопоставят на Дявола’, старейшините могат също да посъветват пострадалия да отхвърли всякакви  странни „гласове“, които могат да произлизат от демоните. (Яков 4:7; Матей 4:10) Ако човек мисли, че е подложен на демонична атака, трябва усърдно да се моли, като изговаря на глас името на Йехова. — Ефесяни 6:18; Притчи 18:10.

Но участието на демони е изключение, а не правило. Една сестра разказва: „Мислех, че съм обладана от демон, докато не потърсих медицинска помощ и не ми беше казано, че имам нарушение на химическото равновесие в организма. Почувствувах голямо облекчение, когато разбрах, че болестта е причина за постъпките ми, а не някаква демонична личност в мен!“

Психиатрични лекарства

Днес лекарите използуват много лекарства при лекуването на психичното неравновесие. Под медицинско наблюдение някои от тези лекарства помагат на тежко болни християни да живеят нормално. Но някои добронамерени братя убеждават пациента да не взема предписаните лекарства, може би защото се страхуват, че могат да му навредят или да го пристрастят. Разбира се, всеки вид медицинско лечение носи риск, а „благоразумният внимава добре в стъпките си“, като има предвид дълготрайните резултати. — Притчи 14:15.

Интересно е обаче, че много психиатрични лекарства не причиняват халюцинации, не са успокоителни или не пристрастяват; те просто поправят химическото неравновесие в мозъка. Например, антипсихотиците могат да помогнат за намаляването на често странните симптоми на шизофренията. Литият може да облекчи депресията и да успокои приливите и отливите при маниакалната депресия.

Наистина, понякога силни лекарства се използуват, за да успокоят пациента или да потискат склонността му към самоубийство. Но ако един брат взима предписани лекарства не за удоволствие, а за да може да живее нормално, на това може да се гледа по същия начин като на използуването на инсулин от диабетик.

Трябва да помним, че психиатричните лекарства често действуват бавно и могат да имат неприятни странични ефекти. Понякога се налага изпробване и се допускат грешки, докато лекарят намери резултатно лечение и (или) дозировка, която има най⁠–​малко странични ефекти. Пациентите често се обезсърчават. Затова членовете на семейството и другите хора трябва да подкрепят лекувания, като го насърчават да има търпение и да сътрудничи на квалифицирания медицински персонал. А ако пациентът има въпроси относно дадено лекарство? Или ако възникнат проблеми или лечението изглежда безрезултатно? Той ще обсъди тези проблеми със своя лекар. b Ако е необходимо, може да се потърси мнението и на друг лекар.

Лечение чрез разговор

В някои случаи може също да се обърне внимание на това болният да обсъжда нещата с обучен професионалист. Вероятно семейният лекар, който лично познава пациента, може да помогне в това отношение. А дали човек да се подложи на лечение от психиатър или психолог? Това е лично решение, при взимането на което трябва много да се внимава. Лекарите използуват различни подходи в лечението. Например, някои все още използуват разновидности на психоанализата на Фройд, чието действие се поставя под съмнение от много специалисти в областта на психичните болести.

Още по⁠–​голямо внимание трябва да бъде обърнато на факта, че някои добронамерени лекари дават съвети, които са в противоречие с Библията. Тъй като не разбират християнските принципи и дори гледат на тях като на „глупост“, някои лекари правят заключение, че следването на строгия библейски морален кодекс е източникът на проблемите! — 1 Коринтяни 2:14.

Но някои лекари, в това число психиатри и психолози, предлагат форми на лечение чрез разговор, които в действителност не са психоанализа, а начини да се помогне на пациента да разбере, че е болен, да осъзнае необходимостта от лечение и да отстрани практическите проблеми. Християнинът може да има голяма полза от такова лечение, но трябва да се запознае с фактите още преди то да започне: В какво точно се състои лечението? Какви съвети ще получава? Дали лекарят е наясно с вярванията на Свидетелите на Йехова и ги уважава? c Ако се подложиш на лечение чрез разговор, ‘изпитвай думите’ на лекаря, вместо просто да приемаш всичко безусловно. — Йов 12:11, 12.

Следователно повечето психични заболявания могат да бъдат разглеждани като медицински, а не като духовен проблем. Като са наясно с този факт, семействата, старейшините и членовете на сбора могат по⁠–​добре да подкрепят страдащите от психични болести. Понякога болните имат нужда и от духовна помощ. В следващия ни брой ще бъде обсъдено как сборът може да осигури такава помощ.

[Бележки под линия]