Ти можеш да се справиш с обезсърчението!

ВЕДНЪЖ един мъдрец написал: „Дали си се обезсърчил в ден на страдание? Силата ти ще бъде оскъдна.“ (Притчи 24:10, NW) Ако някога си бил обезсърчен, вероятно ще се съгласиш с това изявление.

Никой не е застрахован срещу последствията на обезсърчението. Един лек пристъп на обезсърчение може да продължи ден–два и след това да отмине. Но когато има наранени чувства или неприязън, проблемът може да упорствува много по–дълго. Някои християни, които са били верни години наред, са се обезсърчили до такава степен, че дори са престанали да посещават събранията на сбора и да участвуват в проповедната служба.

Ако се чувствуваш обезсърчен, не се отказвай! Верните служители в миналото успешно се справяли с обезсърчението, и с божията помощ ти също ще успееш.

Когато други нараняват чувствата ти

Не можеш да очакваш, че ще бъдеш защитен от всяка невнимателна дума или необмислена постъпка. Но можеш да не допуснеш несъвършенствата на другите да попречат на твоята служба към Йехова. Ако някой е наранил чувствата ти, може да е от полза да разгледаш как Анна — майката на Самуил — се справила с една обезсърчаваща ситуация.

Анна отчаяно искала да има деца, но била бездетна. Втората жена на съпруга ѝ, Фенина, вече му била родила синове и дъщери. Вместо да изпитва съчувствие към положението на Анна, Фенина гледала на нея като на съперничка и проявявала такава нагласа към нея, че Анна ‘плачела и не ядяла’. — 1 Царе 1:2, 4–7.

Един ден Анна отишла да се моли в скинията. Първосвещеникът на Израил — Илий — забелязъл, че нейните устни се движат. Без да разбира, че Анна се моли, Илий сметнал, че тя трябва да е пияна. „Докога ще си пияна? — попитал я той. — Остави се от това твое вино.“ (1 Царе 1:12–14) Можеш ли да си представиш как трябва да се е почувствувала Анна? Тя дошла в скинията, за да намери насърчение. Несъмнено не е очаквала да бъде погрешно обвинена от един от най–влиятелните мъже в Израил!

Обстоятелствата можели да подействуват на Анна много обезсърчаващо. Тя можела обидено да напусне скинията, заричайки се никога повече да не се връща, докато Илий служел там като първосвещеник. Но очевидно Анна ценяла своите взаимоотношения с Йехова. И знаела, че той няма да бъде доволен, ако тя постъпи така. Скинията била център на чистото поклонение. Йехова бил поставил името си там. И макар и несъвършен, Илий оставал избраният представител на Йехова.

Богоугодният отклик на Анна спрямо обвинението на Илий осигурява блестящ пример за нас днес. Тя не допуснала да бъде погрешно обвинявана, но се държала по изпълнен с особено уважение начин. „Не, господарю мой — отвърнала тя, — аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа. Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване, от скръбта си съм говорила досега.“ — 1 Царе 1:15, 16.

Дали Анна успяла да изрази мнението си? Определено. Но тя говорела на Илий тактично, без да го критикува самонадеяно за неговото неправилно обвинение. Той на свой ред ѝ отговорил мило, като казал: „Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.“ След като въпросът бил уреден, Анна  ‘отишла по пътя си и яла, и лицето ѝ не било вече скръбно’. — 1 Царе 1:17, 18.

Какво научаваме от това повествование? Анна действувала бързо, за да поправи едно недоразумение, но го направила с дълбоко уважение. Вследствие на това тя запазила хубави взаимоотношения с Йехова и Илий. Колко често добро общуване и малко такт могат да предотвратят това малките проблеми да станат големи!

Трябва да признаем, че уреждането на несъгласия с другите изисква смирение и гъвкавост и от двете страни. Ако един събрат по вяра не откликне на твоите усилия да разрешиш едно несъгласие, ти можеш да оставиш въпроса в ръцете на Йехова, като се надяваш, че той ще оправи това във време, което той определи, и по свой собствен начин.

Дали си загубил привилегия в службата?

Някои са угнетени, защото са били принудени да се откажат от ценна привилегия в службата на Бога. Те са се радвали да служат на своите братя и когато привилегията е загубена, те решават, че не могат да бъдат повече полезни на Йехова или на неговата организация. Ако това е така, ти можеш да придобиеш прозрение, като разгледаш примера на библейския писател Марко, наречен също Йоан Марко. — Деяния 12:12.

Марко придружавал Павел и Варнава при тяхната първа мисионерска обиколка, но ги напуснал по време на тяхното пътуване и се върнал в Йерусалим. (Деяния 13:13) По–късно Варнава искал да вземат Марко със себе си на друго пътуване. Но Библията казва: „Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.“ Варнава не бил съгласен. „И тъй — продължава повествованието, — възникна разпра помежду им, така че те [Павел и Варнава] се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка, та отплаваха за Кипър, а Павел си избра Сила, и тръгна.“ — Деяния 15:36–40.

Марко сигурно е бил съкрушен да научи, че уважаваният апостол Павел не желае да работи с него и че между Павел и Варнава е воден спор за неговите духовни качества. Но това не било всичко.

Павел и Сила продължавали да се нуждаят от спътник. Когато пристигнали в Листра, те намерили някой, който да замести Марко — един млад мъж на име Тимотей. По времето, когато бил избран, Тимотей вероятно бил покръстен само от две или три години. От друга страна, Марко бил свързан с християнския сбор от неговото основаване — всъщност по–дълго, отколкото самият Павел. Но именно Тимотей бил онзи, който получил привилегированото назначение. — Деяния 16:1–3.

Как реагирал Марко, когато научил, че бил заместен от по–млад и по–неопитен човек? Библията не съобщава. Но тя отбелязва, че Марко останал активен в службата на Йехова. Той се възползувал от привилегиите, които били предоставени на него самия. Макар и да не можел да служи с Павел и Сила, той могъл да пътува с Варнава до Кипър, родното място на Варнава. Марко служил също така с Петър във Вавилон. Накрая той имал възможност да работи с Павел, а също и с Тимотей в Рим. (Колосяни 1:1; 4:10; 1 Петър 5:13) По–късно Марко дори бил вдъхновен да напише едно от четирите евангелия!

Във всичко това има ценен урок за нас. Марко не се засегнал от загубата на привилегия, която не оценил по достойнство, но продължил в привилегиите, които били достъпни за него. Той продължил да бъде зает в службата на Йехова и Йехова го благословил.

Така че, ако ти си загубил някаква привилегия, не се обезсърчавай. Ако запазваш положителна нагласа и продължаваш да си зает, пред тебе може да се появят други привилегии. Много работа има в делото на Господаря. — 1 Коринтяни 15:58.

Един верен служител е обезсърчен

Не е лесно да водиш усилна битка за вярата. Понякога може да се обезсърчиш.  Тогава можеш дори да чувствуваш вина за това, че си обезсърчен, тъй като смяташ, че един верен служител на Бога не трябва никога да се чувствува по този начин. Помисли за Илия, един от изтъкнатите пророци на Израил.

Когато царицата на Израил, Йезавел — една фанатична поддръжничка на поклонението към Ваал, — научила, че Вааловите пророци са убити от Илия, тя се заклела да го убие. Илия се бил сблъсквал с много по–големи врагове от Йезавел, но изведнъж толкова се обезсърчил, че искал да умре. (3 Царе 19:1–4) Как било възможно това? Той бил забравил нещо.

Илия бил забравил да потърси Йехова като източник на своята сила. Кой бил дал на Илия мощта да възкресява мъртви и да излезе срещу пророците на Ваал? Йехова. Несъмнено Бог щял да му даде силата да излезе срещу яростта на царица Йезавел. — 3 Царе 17:17–24; 18:21–40; 2 Коринтяни 4:7.

Всеки може за момент да се поколебае в доверието си към Йехова. Като Илия, понякога и ти можеш да възприемеш по–скоро човешки възглед за някакъв проблем, отколкото да използуваш „мъдростта, която е от горе“, за да се справиш с него. (Яков 3:17) Но Йехова не го изоставил заради тази краткотрайна грешка.

Илия избягал към Вирсавее и след това в пустинята, където си мислел, че никой не може да го намери. Но Йехова го намерил. Той изпратил един ангел да го утеши. Ангелът се погрижил Илия да има прясно изпечен хляб за ядене и прясна вода за пиене. След като пророкът си отпочинал, ангелът му заповядал да пропътува почти 300 километра до планината Хорив, където допълнително щял да бъде укрепен от Йехова. — 3 Царе 19:5–8.

На планината Хорив Илия станал свидетел на една укрепваща вярата проява на силата на Йехова. След това със спокоен, тих глас Йехова го уверил, че не е сам. Йехова бил с него, и също 7000 от братята му, въпреки че Илия не знаел за тях. Накрая Йехова му определил работа, която трябвало да извърши. Той не отхвърлил Илия като свой пророк! — 3 Царе 19:11–18.

Помощ има

Ако отвреме–навреме страдаш от лек пристъп на обезсърчение, може да установиш, че ще се почувствуваш по–добре, ако си вземеш малко допълнителна почивка или питателна храна. Нейтън Нор, който служил като член на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова до своята смърт през 1977 г., забелязал, че големите проблеми често изглеждат по–малки след един добър нощен сън. Но когато проблемът е по–упорит, подобно лекарство може да не бъде достатъчно — ти ще се нуждаеш от помощ, за да победиш обезсърчението.

Йехова изпратил ангел, за да укрепи Илия. Днес Бог осигурява насърчение чрез старейшините и другите зрели християни. Старейшините наистина могат ‘да бъдат като заслон от вятър’. (Исаия 32:1, 2) Но за да приемеш насърчение от тях, може би ще е необходимо ти да поемеш инициативата. Макар че бил силно обезсърчен, Илия пътувал до планината Хорив, за да получи напътствия от Йехова. Ние получаваме укрепващи наставления чрез християнския сбор.

Когато приемаме помощ и смело сме готови да посрещаме изпитания, като наранени чувства или загуба на привилегии, ние поддържаме страната на Йехова в един важен въпрос. Какъв е той? Сатан твърдял, че хората служат на Йехова само от егоистичен интерес. Дяволът не отрича, че ние ще служим на Бога, когато всичко в живота ни се движи гладко, но твърди, че ще спрем да правим това, когато се сблъскваме с проблеми. (Йов, глави 1 и 2) Като продължаваме непоколебимо в службата на Йехова въпреки обезсърчението, ние можем да помогнем да бъде даден отговор на клеветническото обвинение от Дявола. — Притчи 27:11.

 Анна, Марко и Илия имали проблеми, които за кратко ги били лишили от радостта им. Но те се справяли със своите проблеми и водели един плодотворен живот. С помощта на Йехова ти също можеш да се справиш с обезсърчението!