В търсене на достойните в Кения

КЕНИЯ е страна с изключително природно великолепие. Буйни гори, просторни открити равнини, нажежени пустини и покрити със сняг планини украсяват тази възхитителна страна. Там живеят над един милион диви зверове и застрашеният от изчезване носорог. Могат да се видят също и големи стада от жирафи, пресичащи тревистите полета.

Изобилствуват също и птиците — от могъщите, реещи се в простора орли до безбройните пъстроцветни пойни птички, които изпълват пространството със своите жизнерадостни песни. А кой би могъл да не забележи слоновете и лъвовете? Гледките и звуците на Кения са незабравими.

Но има друг звук, който се чува из цялата тази красива страна. Това е звукът от хиляди гласове, които изявяват едно послание за надежда. (Исаия 52:7) Тези гласове достигат до хората от над 40 племена и езици. В този смисъл Кения е също така страна с духовно великолепие.

Повечето от хората в Кения са религиозни и са склонни да обсъждат духовни въпроси. Въпреки това да се намерят хора за разговор, се оказва предизвикателство, защото Кения, подобно на много други страни, преживява промяна.

Трудните икономически условия принудиха мнозина да приспособят своя начин на живот. Жени, които по традиция работеха в къщи, сега работят в офиси или край пътищата, като продават плодове, зеленчуци, риба и плетени кошници. Мъжете работят дълги, уморителни часове, стараейки се да осигурят своите семейства. Дори деца, чиито малки ръце са пълни с пакетчета печени фъстъци и варени яйца, вървят по улиците, продавайки своята стока. В резултат на това малцина са си в къщи през деня. Тази ситуация наложи необходимостта от това възвестителите на добрата новина за Царството да направят промени.

Сборовете на Свидетелите на Йехова бяха посъветвани да се съсредоточат повече върху хората, които са извън домовете си, а също и върху приятели, роднини, търговци и други бизнесмени и колеги. И братята откликнаха, разговаряйки с хората там, където могат да бъдат намерени. (Матей 10:11) Дали това усилие да разширят проповядването си имаше резултат? Да! Ето някои примери.

 Роднините — нашите най–близки ближни

Столицата на Кения, Найроби, има около три милиона жители. В източната част на града живеел един пенсиониран майор от армията, който като цяло не харесвал Свидетелите на Йехова, въпреки че за негово голямо смайване собственият му син се оказал Свидетел. Веднъж, през месец февруари, пенсионираният офицер пропътувал 160 километра до дома на своя син в град Накуру, намиращ се в Източноафриканската разломна област. По време на посещението синът му дал подарък — книгата „Познанието, което води към вечен живот“ a. Бащата я приел и си заминал.

В къщи пенсионираният офицер дал книгата на своята съпруга, която започнала да я чете, без да разбира, че е издадена от Свидетелите на Йехова. Постепенно библейската истина започнала да докосва сърцето ѝ и тя споделила информацията със съпруга си. Просто от любопитство той също започнал да чете книгата. Когато открили кой е издал книгата, те дошли до заключението, че не им е била казана истината за Свидетелите на Йехова. Свързали се с местни Свидетели и било започнато библейско изучаване. Като прочели книгата, те сами разбрали, че да използуваш или да продаваш тютюн не е християнско. (Матей 22:39; 2 Коринтяни 7:1) Без колебание унищожили всички цигари в своя магазин. След няколко месеца те отговаряли на изискванията да бъдат непокръстени вестители и скоро били покръстени на един областен конгрес.

Съкровище от боклука

В някои райони на столичната област има села, които са се разпрострели нашироко и приютяват стотици хиляди хора. Тук има много редове от жилища, построени от кал, дърво, метални отпадъци или нагъната ламарина. Когато работата в индустрията и фабриките не достига, хората импровизират. Работниците джу̀а ка̀ли (на суахили това означава „силно слънце“) работят на открито и правят сандали от стари автомобилни гуми или керосинови лампи от изхвърлени консервни кутии. Други претърсват куповете боклук и кофите за смет, търсейки хартия, консервни кутии и шишета за вторични суровини.

Може ли от боклука да се добие съкровище? Да! Един брат си спомня: „Един едър, немит и груб мъж влезе в двора на нашата Конгресна зала, носейки голям найлонов чувал, пълен с изхвърлени вестници и списания. След като ми каза, че името му е Уилям, той попита: ‘Имате ли последните броеве на „Стражева кула“?’ Бях малко обезпокоен и се чудех какво ли иска. Когато му показах пет броя на „Стражева кула“, той ги разгледа един след друг и каза: ‘Ще ги взема всичките.’ Изненадан, аз отидох до стаята си и се върнах с книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ b. Показах му илюстрацията на рая и обясних, че изучаваме Библията с хората безплатно. Тогава предложих: ‘Уилям, защо не дойдеш утре и да започнем изучаване?’ И той направи точно това!

Една неделя той дойде на своето първо събрание. Този ден аз изнасях публичния доклад. Когато влезе, Уилям бързо огледа присъствуващите, видя ме на подиума и си тръгна веднага. По–късно го попитах защо направи това. Той смутено отвърна: ‘Хората бяха твърде чисти. Притесних се.’

Тъй като Уилям напредваше в изучаването си, библейската истина започна да  променя живота му. Той се изкъпа, подстрига се, облече чисти и спретнати дрехи и скоро беше редовен на събранията. Когато беше издадена книгата „Познанието, което води към вечен живот“, ние започнахме да я изучаваме. Междувременно той изнесе два доклада в Теократичното училище за проповедна служба и стана непокръстен вестител. С вълнение го приветствувах като свой духовен брат, когато той беше покръстен на един ден на специален конгрес.“

Откъде Уилям разбрал за пръв път стойността на списание „Стражева кула“? „Намерих няколко броя между изхвърлените на боклука вестници.“ Да, той намерил съкровище по този необикновен начин!

Свидетелствуване на работното място

Дали винаги сме нащрек за възможности за неофициално свидетелствуване на работното място? Джеймс, който е старейшина в един сбор в Найроби, бил запознат с библейската истина по този начин. На свой ред той развил умения за използуването на този метод за достигане до другите. Например, веднъж Джеймс видял един колега да идва в службата, носейки значка с думите „Исус спасява“. Подражавайки на евангелизатора Филип, Джеймс го попитал: „Всъщност разбираш ли значението на тези думи?“ (Деяния 8:30) Този въпрос поставил началото на чудесен разговор. Било започнато библейско изучаване и по–късно мъжът бил покръстен. Дали Джеймс имал успех и при други хора? Нека той да обясни:

„С Том работехме в една и съща компания. Често се возехме заедно в служебния автобус. Така се случи, че една сутрин седяхме заедно. Аз четях една от нашите книги и я държах по такъв начин, че да съм сигурен, че Том може добре да я вижда. Точно както се надявах, вниманието му беше привлечено и аз с удоволствие му дадох своята книга. Онова, което прочете, му направи силно впечатление и той се съгласи да има библейско изучаване. Сега той и съпругата му са покръстени служители на Йехова.“

Джеймс продължава: „Често по време на обедната почивка в нашата фирма се провеждат интересни разговори. Така се запознах както с Ефраим, така и с Уолтър. И двамата знаеха, че съм Свидетел. Ефраим се интересуваше да разбере защо има толкова голямо противопоставяне срещу Свидетелите на Йехова. Уолтър имаше въпроси относно разликата между Свидетелите и другите религии. И двамата бяха много удовлетворени от основаните на Писанията отговори, които им дадох. Ефраим бързо напредна. След време и той, и съпругата му отдадоха своя живот на Йехова. Сега той служи като старейшина, а тя като редовна пионерка. Но Уолтър срещна толкова силно противопоставяне, че изостави своето библейско изучаване. Тъй като аз постоянствувах, той го поднови. Сега и той се радва на привилегията да служи като старейшина.“ Общо 11 души станали истински християни, защото Джеймс се възползувал от възможностите да свидетелствува неофициално на работното си място.

Най–удивителен резултат

В малко село, разположено край бреговете на езерото Виктория, приятели и роднини се били събрали на погребална церемония. Сред опечалените бил един възрастен Свидетел. Той се приближил до една учителка на име Доли и ѝ обяснил състоянието на мъртвите и целта на Йехова да премахне смъртта завинаги. Забелязвайки нейния благоприятен отклик, той я уверил: „Когато се завърнеш в своя роден град, някой от нашите мисионери ще те посети и ще те научи на Библията.“

 Родният град на Доли е третият по големина град в Кения. По това време там служели само четирима мисионери. Всъщност възрастният брат не съобщил на някой от мисионерите да се обади на Доли. Той просто имал пълно доверие, че ще се окаже точно така. Така и станало! Не след дълго една сестра, която е мисионерка, се запознала с Доли и започнала изучаване с нея. Сега Доли е покръстена, малката ѝ дъщеря взема участие в Теократичното училище за служба, а нейните двама сина са също покръстени. Тя дори имаше радостта да посети Училището за пионерска служба.

Грижейки се за растежа

Наблягането върху неофициалното свидетелствуване даде възможност на още хиляди да чуят добрата новина в Кения. Над 15 000 вестители сега са заети в тази по–важна от всичко работа, а повече от 41 000 души посетиха Възпоменанието на Христовата смърт през изминалата година. По цяла Кения броят на посетилите събранията често е двойно по–голям от броя на вестителите на Царството. Това създаде нужда от повече Зали на Царството.

Зали на Царството се строят и в главните градове, и в отдалечените райони. Един от тях е в отдалечения град Самбуру, на около 320 километра североизточно от Найроби. През 1934 г. градът бил наречен Маралал, което на езика самбуру значи „блестящ“, защото първият покрив от нагъната ламарина, използуван там, блестял на слънцето. Шестдесет и две години по–късно в Маралал беше построена друга зала с покрив от нагъната ламарина. Тя също „искри“ и „блести“, защото е местното място за истинско поклонение.

В тази отдалечена част на Кения 15 вестители положиха чудесно усилие, за да построят първата Зала на Царството. Паричните средства бяха ограничени, така че братята разчитаха на местни материали. Те изградиха стени от червена пръст, овлажнена с вода и здраво натъпкана между отвесни пръти. Стените бяха изгладени и измазани със смес от говежди тор и пепел, осигурявайки твърд повърхностен слой, който издържа години наред.

За да се снабдят с пръти за сградата, братята се сдобиха с разрешително за сечене на дърва. Но най–близката гора беше отдалечена на около десет километра. Братята и сестрите трябваше да отидат до гората, да отсекат дърветата, да ги окастрят и да занесат прътите обратно до мястото на строежа. Веднъж, докато отивали към гората, братята били спрени от полицаи, които твърдели, че разрешителното им е невалидно. Полицаите казали на един специален пионер, че е арестуван за незаконно сечене на дърва. Една местна сестра, известна в общността и в полицията, казала: „Ако арестувате нашия брат, трябва да арестувате всички ни, тъй като ние всички отсякохме дърветата!“ Тогава офицерът позволил на всички да си отидат.

В гората има диви животни, така че да се ходи там не е безопасно. Веднъж една сестра отсякла едно дърво. Когато то паднало на земята, тя видяла, че едно животно скочило и избягало. Зървайки бегло жълтокафявия му цвят, тя помислила, че това била просто една антилопа, но по–късно видяла по следите, че всъщност бил лъв! Въпреки подобни опасности братята завършиха залата и тя стои като „блестящ“ източник за възхвала на Йехова.

Първи февруари 1963 г. беше един забележителен ден в теократичната история на Кения. На този ден беше открит първият офис на клона — просто една стая от 7,4 квадратни метра. Двадесет и пети октомври 1997 г. беше друг забележителен ден в теократичната история на Кения — денят на откриването на новия бетелов комплекс с площ от 7800 квадратни метра! Завършеният обект увенча тригодишния отдаден труд. Доброволци от 25 различни националности превърнаха едно кално, пълно с плевели поле с площ от 3,2 хектара в прекрасна градина, сред която беше построена новата сграда на клона — дом на 80 члена на бетеловото семейство.

Ние имаме много основания да се радваме на онова, което Йехова прави за своя народ. Благодарим му, че е подбудил сърцата на своите служители да се разширят и да засилят търсенето на достойните в Кения, превръщайки я в страна с духовно великолепие.

[Бележки под линия]