„Духовни думи“ за хората с психични проблеми

ДОРИ някои верни служители на Бога имат психични проблеми. Понякога може да бъде необходимо и подходящо болните да потърсят професионална помощ, но те могат също да извлекат полза от подкрепата и насърчението от страна на християнския сбор. Например, когато верният християнин Епафродит бил много потиснат, неговите събратя във Филипи били насърчени да не пренебрегват проблема му, а ‘да го приемат в Господаря с пълна радост; и да имат такива на почит’. — Филипяни 2:25–29.

Днес Свидетелите на Йехова също имат задължението ‘да се утешават един друг’ и ‘да подкрепят слабите’. (1 Солунци 5:11, 14, NW) Християнските старейшини трябва да бъдат начело в това отношение. — Исаия 32:2.

Разбира се, старейшините обикновено не са квалифицирани да действуват като лекари или да употребяват понятия и термини от психиатрията. Да постъпват така би било нескромно, а може би и опасно. (Притчи 11:2) И те като апостол Павел трябва ‘да говорят не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от духа, като съчетават духовните неща с духовни думи’. (1 Коринтяни 2:13, NW) Тези „духовни думи“ включват понятията и принципите от Библията. Ако бъдат прилагани по правилен начин, те до голяма степен могат да утешат и укрепят онези, които имат проблеми. — 2 Тимотей 3:16.

„Бърз да слуша“

Но първо, старейшините трябва да бъдат ‘бързи да слушат, бавни да говорят’. (Яков 1:19) „Да отговаря някой, преди да чуе“, лесно може да доведе до това да даде неподходящ съвет. (Притчи 18:13) Тъй като не разбрали причините за депресивното заболяване на един брат, няколко старейшини го сметнали за духовно слаб. „Моли се по–често“, му казали те — напътствие, което трудно можел да приложи поради своето депресивно състояние.

Следователно преди да дадат съвет, старейшините трябва да изслушат всичко, което има да каже страдащият. Може би той се нуждае от добър слушател. „Извади“ онова, което е в сърцето му, чрез търпение и проницателност. (Притчи 20:5) Ако на страдащия е трудно да обясни как се чувства, си припомни как Елкана задавал любезни, но целенасочени въпроси на своята съпруга относно тъжното ѝ състояние. „Анно — питал той, — защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти?“ (1 Царе 1:8) Зададени внимателно, тактичните въпроси често могат да помогнат на потиснатия брат да сподели източника на своите ‘тревожни грижи’. (Притчи 12:25, NW) Например, депресията на един брат била причинена от семейни проблеми.

Оказвай помощ, ‘без да укоряваш’

Страдащите не винаги имат разумно обяснение за начина, по който се чувствуват. Един брат, страдащ от психично заболяване, пише: „Когато се разболях, не разбирах каква е причината и понякога обвинявах Йехова.“ Така че болните могат неоснователно да се оплакват, че членовете на сбора се държат лошо с тях или ги отбягват. Как трябва да реагират старейшините?

Йехова е пример в това отношение, като ‘дава на всички щедро и без да укорява’. (Яков 1:5) Страдащите не бива да бъдат карани да се чувствуват глупаво или неудобно заради това, което изпитват. Колкото и да са нелогични, за тях техните чувства са съвсем реални. Те се нуждаят от ‘съчувствие’, а не от критика. (1 Петър 3:8) Старейшините трябва да внимават също да не натоварват допълнително в  емоционално отношение страдащия, като го обвиняват, че е извършил грях. Праведния Йов бил толкова потиснат, че казал: „Душата ми се отегчи от живота ми.“ (Йов 10:1) Но тримата му другари не го утешили. Единият от тях дори казал: „Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?“ — Йов 22:5.

Но понякога причината за емоционалното неравновесие или за неговото засилване е неправилно поведение. „Когато мълчах [за едно прегрешение], овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден“ — казал псалмистът Давид. (Псалм 32:3) По подобен начин един брат бил толкова силно обезпокоен, че вече не можел да работи. Каква била причината за неговата болест? Той криел, че е извършил прелюбодейство. Затова, ако старейшините имат основание да подозират, че става въпрос за простъпка, те могат да проучат тази възможност. Но трябва да направят това внимателно, а не да укоряват човека, като го обвиняват, че е извършил грях.

Лекувай с мъдър език

След като старейшините са направили всичко възможно, за да установят причината за проблемите на своя събрат, те трябва да постъпят в съгласие с Притчи 12:18, където се казва: „Езикът на мъдрите докарва здраве.“ Не, старейшините не могат да излекуват болестта. Но като използуват добре подбрани думи, те може би ще бъдат в състояние да облекчат ненужното безпокойство и напрежението у имащия психични проблеми. Като начало, старейшините могат да намерят статии от списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, в които са разгледани някои психични и емоционални проблеми. Те могат да обсъдят материала със страдащия, за да му помогнат да разбере по–добре своето състояние. Много често той се успокоява, като знае, че проблемът му е следствие на физическото несъвършенство, а не поради това, че човекът е изгубил благоволението на Йехова.

Разбира се, може да бъде трудно да общуваш с обезпокоен човек, защото някои от тях стават много избухливи. Но мъдрият старейшина помни, че „мек отговор отклонява от ярост“. (Притчи 15:1) Ако той се старае винаги да говори любезно, ще се предпази от това ненужно да утежнява ситуацията. (Колосяни 4:6, NW) Например, един брат, болен от шизофрения, може да е твърдо убеден, че чува гласове. Д–р Е. Фюлър Тори казва: ‘Безполезно е да се опитваш да спориш с шизофрениците за нещата, които са си самовнушили. Това често води до неразбирателство и гняв. Вместо да спориш, просто изрази несъгласие.’ С други думи, старейшините могат спокойно да обяснят, че макар и тези гласове да изглеждат истински, вероятно мозъкът му играе лоши номера.

Умелото използуване на Библията също може да постигне добри резултати. (Евреи 4:12) Например, ако болният изразява неоснователни опасения, че Бог го е изоставил, любезно прояви съчувствие за неговите страхове. Но в същото време внимателно му припомни за силата на откупа, използувайки стихове, като Псалм 103:8–14 и 1 Йоан 2:1, 2. А думите от 1 Петър 5:6, 7 и Римляни 8:26, 27 могат да му помогнат да разбере, че Бог ‘се грижи за него’ и слуша молитвите му, дори ако му е трудно да обясни как се чувствува. Като следват съвета, записан в Яков 5:14, след това старейшините могат да се помолят заедно със страдащия.

А ако страдащият е склонен да се ядосва прекалено много за незначителни неща? Може да му бъде припомнен библейският съвет да не става „прекалено праведен“. (Еклисиаст 7:16) Друг пък може да извлече полза от насърчението, записано във Филипяни 4:8, което може да му помогне да се пребори с неморалните мисли. А трети може да не приема своите ограничения и да бъде обезсърчен, защото неговата болест пречи на християнската му дейност. Може да бъдат използувани стихове, като Матей 13:23 и Лука 21:1–4, за да му се помогне да разбере, че макар и обстоятелствата ни да ограничават онова, което сме в състояние да правим, Йехова много цени нашите усилия.

Да, като използуват обучен от Библията език, старейшините могат много да помогнат на своите страдащи събратя и да ги утешат. Една сестра, която имала психични проблеми, казва: „Наистина разбирам онова, което се казва в Исаия 32:2 за старейшините в сбора. Винаги, когато се нуждаех от тях, те бяха насреща с практичен съвет.“

Събрания и проповедна служба

Психично обремененият човек също има духовни нужди. (Матей 5:3, NW) За някои хора да останат духовно силни всъщност е въпрос на живот и смърт. Ирене, която била болна от шизофрения в продължение на 30 години, си спомня: „Понякога бях много объркана. Но истината стоеше винаги в ума ми — твърда като бетон. Тя ме предпази от самоубийство!“

Затова, доколкото е възможно, болният трябва да бъде насърчаван да участвува в проповедната дейност и да посещава събранията, а не да се „изолира“. (Притчи 18:1, NW) Ето как се чувствувала една сестра поради психичната си болест: ‘Бях твърдо убедена, че съм извършила непростим грях против нашия Бог, Йехова. В резултат на това изваждах от контекста всичко, което чувах на събранията. Приемах лично всяко порицание.’ Но тя не престанала да посещава събранията и след време чула един доклад, който ѝ помогнал да  преодолее заблуждението, че Бог се е отрекъл от нея.

А ако един сериозно болен човек изпада в криза и проваля събранията на сбора или проповедната служба? Вероятно страдащият не е злонамерен, но просто е разстроен поради обърканото си мислене. Все пак това може да бъде изпитание за всички околни. Ако той пречи малко или рядко, сигурно членовете на сбора ще проявят дълготърпение. (Колосяни 3:12, 13) В противен случай може да бъде необходимо да се предложи на страдащия да седи там, където евентуалното избухване ще привлича по–малко внимание. Могат също да бъдат взети любещи мерки, за да може този човек да остане активен в службата, като навярно ще се погрижиш той винаги да бъде придружаван от зрял, проницателен вестител, или да ходи на библейски изучавания, където хората разбират състоянието му и са толерантни към него.

Но понякога поведението на този човек е шокиращо, позорно или опасно невъздържано. Може би той е спрял да взема предписаните му лекарства и се нуждае от голямо насърчение отново да започне медицинското си лечение. Ако човекът не откликне или продължи да буйства, може да се наложи да не бъде допускан на събранията или на проповедна служба, за да бъде запазен ред. (1 Коринтяни 14:40) Старейшините трябва внимателно да кажат на болния, че те не го смятат за неверен, но че болестта му просто пречи на онова, което той може да прави. ‘Бог не е неправеден, та да забрави това, което е извършил’, и проявява разбиране към ограниченията на човека. (Евреи 6:10) Редовните пастирски посещения ще помогнат на този човек да запази своята духовност, докато състоянието му се подобри.

Помощ за техните семейства

Психичните заболявания причиняват големи травми на семействата. „Опустошаващо е“ — казва един брат, чийто пораснал син има сериозно психично заболяване. „Не виждаме никакво облекчение — добавя жена му. — Това влияе на брака ни, тъй като понякога се караме помежду си.“ Представи си също каква болка изпитва човек, когато вижда партньора си да страда от психична болест. Един брат казва: „Жена ми е с диагноза ‘параноидна шизофрения’. Тя чува гласове и отказва лечение, защото мисли, че то ще я ‘отрови’. Не е убедена, че съм неин съпруг и не иска да ходи на служба или на събранията.“ Как можем да помагаме на семействата на такива болни?

Павел казал: „Говорете утешително на потиснатите души.“ (1 Солунци 5:14, NW) Би било жестоко от наша страна да отбягваме или да пренебрегваме събратя християни, които полагат усилия да се грижат за психично болните членове на своето семейство. „Приемайте се един друг“ — казал Павел. (Римляни 15:7) На християнските събрания имаме възможност сърдечно да правим това и да показваме, че обичаме и ценим хората, които „почитат своите домашни“. — 1 Тимотей 5:4, „Синодално издание“, 1998 г.

На пастирските посещения старейшините могат допълнително да насърчават тези хора редовно да провеждат семейно изучаване, да посещават събранията и да останат активни проповедници на Царството. И когато става въпрос за техните материални потребности, сборът трябва да направи нещо във връзка с тях, а не само да каже: „Дано бъдете стоплени и нахранени.“ (Яков 2:16) Може би семейството се нуждае от помощ, за да посещава събранията. Някои братя може да са в състояние да им помогнат в плащането на големите сметки за лечение. (1 Йоан 3:17, 18) Колко високо бива ценена тази загриженост! Съпругът на една психично болна сестра казва: „Хората в сбора знаят за нашия проблем и много любещо показват, че се загрижени за нас.“

Запазване на морална безкомпромисност

„Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи досега“ — казал Павел. (Римляни 8:22) Психичните проблеми са само част от болезнените последствия от несъвършенството. Лекарите може да предложат начин за облекчаване на симптомите. Но много хора, които се обръщат към тях за помощ, се чувствуват като жената по времето на Исус, която ‘била много пострадала от мнозина лекари, и била изразходвала целия си имот без да види някаква полза, а напротив — било ѝ станало по–зле’. — Марко 5:26.

Следователно много хора трябва да се научат да живеят с проблемите си и да чакат истинско избавление от тях в новия свят на Бога. (Откровение 21:3, 4) ‘Благославяй Господа, който изцелява всичките ти болести’ — казал псалмистът. (Псалм 103:2, 3) Междувременно основната ни грижа трябва да бъде не да имаме съвършено психично или физическо здраве, а да докажем моралната си безкомпромисност. (Псалм 26:11, NW; сравни 1 Коринтяни 7:29–31.) Едно психично заболяване може да направи това много трудно. Но подобно на Павел, много служители на Бога му служат вярно с „трън в плътта“. (2 Коринтяни 12:7) „Разбрах, че нито лекарите, нито братята могат да ме излекуват — казва един психично болен брат. — Но се научих да уповавам на Йехова.“ Хората с психични проблеми могат също да разчитат на своите любещи братя и сестри, които внимателно говорят „духовни думи“, за да ги утешат и подкрепят.