Свитъците от Мъртво море — защо трябва да представляват интерес за теб?

Преди да бъдат открити свитъците от Мъртво море, най–старите ръкописи на Еврейските писания бяха от около девети и десети век от н.е. Дали наистина можеше да се разчита, че тези ръкописи предават точно божието Слово, щом написването на Еврейските писания било завършено много повече от хиляда години по–рано? Професор Хулио Требойе Барера, член на международния издателски екип на свитъците от Мъртво море, казва: „‘Свитъкът на Исаия’ [от Кумран] дава неопровержимо доказателство, че в период от повече от хиляда години юдейските преписвачи са предавали библейския текст изключително точно и внимателно.“

СВИТЪКЪТ, за който говори Барера, съдържа цялата книга на Исаия. Досега сред повече от 200 библейски ръкописа, намерени край Кумран, бяха разпознати части от всяка книга на Еврейските писания, с изключение на книгата Естир. За разлика от свитъка на Исаия, от повечето книги има само части, представляващи по–малко от една десета от тях. Най–разпространените библейски книги в Кумран били Псалмите (36 екземпляра), Второзаконие (29 екземпляра) и Исаия (21 екземпляра). Това са и най–често цитираните книги в Християнските гръцки писания.

Макар че тези свитъци показват, че Библията не е претърпяла значителни промени, те разкриват също, че през периода на втория храм юдеите използували няколко различни варианта на еврейските текстове на Библията. Не във всички свитъци правописът и думите съвпадат напълно с масоретските текстове. Някои приличат повече на гръцкия превод „Септуагинта“. Преди учените смятаха, че различията в „Септуагинта“ може би се дължат на грешки или дори на преднамерени измислици от страна на преводача. Днес свитъците показват, че много от тези различия в действителност се дължат на различията в еврейския текст. Това обяснява защо понякога първите християни цитирали стихове от Еврейските писания, като използували думи, различни от тези в масоретските текстове. — Изход 1:5; Деяния 7:14.

Следователно тази ценна находка на библейски свитъци и части от свитъци полага отлична основа да бъде изследвано как са предадени еврейските текстове на Библията. Свитъците от Мъртво море потвърждават колко ценни за сравняване на текстове са както преводът „Септуагинта“, така и Самарянското петокнижие. Тези свитъци са допълнителен източник, в който преводачите на Библията могат да видят евентуални подобрения на масоретския текст. Много пъти свитъците от Мъртво море бяха определящи, когато Комитетът за „Превод на новия свят“ на Библията взимаше решение да възстанови името на Йехова там, където е било премахнато в масоретския текст.

Свитъците, които описват управлението и вярванията на сектата в Кумран, много ясно показват, че по времето на Исус не е имало само една форма на юдаизъм. Сектата в  Кумран имала обичаи, различни от обичаите на фарисеите и садукеите. Тези различия вероятно довели до това нейните членове да се изолират в пустинята. Те неправилно смятали, че изпълняват Исаия 40:3, където се говори за глас в пустинята, който проправя прав път за Йехова. В много от частите от свитъци се говори за Месията, който според авторите им щял да дойде скоро. Това е особено интересно, защото Лука казал, че ‘народът очаквал’ идването на Месията. — Лука 3:15, „Синодално издание“, 1998 г.

Свитъците от Мъртво море ни помагат да разберем донякъде обстановката на юдейския живот по времето, когато проповядвал Исус. Те осигуряват информация за сравнение при изследването на староеврейския език и на библейските текстове. Но текстът в много от свитъците от Мъртво море все още се нуждае от по–подробен анализ. Затова може да бъдат получени нови прозрения. Да, и през 21–ви век най–голямата археологическа находка на 20–и век продължава да предизвиква вълнение както сред учените, така и сред хората, които изучават Библията.

[Информация за източника на снимката на страница 7]

Разкопки при Кумран: Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.; ръкопис: с разрешението на Shrine of the Book, Israel Museum, Jerusalem