Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как да намерим истинско щастие

Как да намерим истинско щастие

Как да намерим истинско щастие

ЕДИН будистки религиозен водач, Далай Лама, казал: „Аз вярвам, че истинската цел на нашия живот е да търсим щастие.“ Тогава той обяснил, че вярва, че щастие може да бъде постигнато посредством обучение, или дисциплиниране на ума и сърцето. „Умът — казал той — е всичко онова, от което се нуждаем, за да постигнем пълно щастие.“ Вярата в Бога е ненужна — твърди той. a

Да размислим относно Исус, който за разлика от това имал силна вяра в Бога и чиито учения са въздействували на стотици милиони хора през вековете. Исус се интересувал от щастието на хората. Той започнал своята добре известна Проповед на планината с девет израза, които започват така: „Щастливи са ...“ (Матей 5:1–12, NW) В същата тази проповед той учел своите слушатели да изпитват, да очистват и да дисциплинират своите умове и сърца, като заменят насилието, неморалността и егоистичните мисли с мирни, чисти и любещи разсъждения. (Матей 5:21, 22, 27, 28; 6:19–21) Както един от неговите ученици съветвал по–късно, ние ще ‘продължаваме да мислим’ за нещата, които са ‘истинни, сериозни, праведни, непорочни, обични, за каквито неща се говори добре, каквато добродетел има и каквото заслужава похвала’. — Филипяни 4:8, NW.

Исус знаел, че истинското щастие съдържа взаимоотношения с другите. Ние, хората, сме общителни по природа, така че не можем да бъдем истински щастливи, ако се усамотяваме или ако сме постоянно в конфликт с онези около нас. Ние можем да сме щастливи само ако се чувствуваме обичани и ако обичаме другите. Основният принцип на такава любов — казал Исус — е нашата връзка с Бога. Тук особено учението на Исус се различава от това на Далай Лама, защото Исус учел, че хората не могат да бъдат истински щастливи, ако са независими от Бога. Защо това е така? — Матей 4:4; 22:37–39.

Мисли за своите духовни нужди

Един от изразите е: „Щастливи са онези, които осъзнават духовната си нужда.“ (Матей 5:3, NW) Защо Исус казал това? Защото за разлика от животните, ние имаме духовни нужди. Създадени по божия образ, ние можем да култивираме до известна степен такива божествени качества, като любов, справедливост, милост и мъдрост. (Битие 1:27; Михей 6:8; 1 Йоан 4:8) Нашите духовни нужди включват потребността от това в живота ни да има смисъл.

Как можем да удовлетворим такива духовни нужди? Явно не чрез трансцендентална медитация или с обикновен самоанализ. По–скоро, както казал Исус: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ (Матей 4:4) Забележи, че Исус казал, че Бог е източникът на „всяко слово“, което е жизненонеобходимо за живота ни. Само Бог може да ни помогне да си отговорим на някои въпроси. Такова прозрение е особено навременно днес, като се има предвид изобилието от теории относно целта на живота и пътя към щастието. Книжарниците посвещават цели отдели за книги, които обещават на читателите здраве, богатство и щастие. В Интернет са създадени сайтове, които се занимават конкретно с щастието.

Но често човешкото мислене по тези въпроси е погрешно. То има склонността да се насочва към егоистични желания или към собственото ‘аз’. То е основано на ограничено познание и опит и доста често се основава на фалшиви постулати. Например, една нарастваща тенденция сред авторите на книги с полезни съвети е да основават своите идеи на теорията за „еволюционната психология“, която допуска, че човешките емоции се коренят в предполагаемия ни животински произход. Истината е, че всяко усилие да намерим щастие, което е основано на теория, пренебрегваща ролята на нашия Създател, не може да бъде резултатно и накрая води до разочарование. Един пророк от древността казал: „Мъдрите се посрамиха, ... ето, отхвърлиха словото Господно; и каква мъдрост има в тях?“ — Йеремия 8:9.

Йехова Бог познава нашето устройство и онова, което ще ни направи истински щастливи. Той знае защо е поставил човека на земята и какво го очаква в бъдеще, и споделя тази информация с нас в Библията. Това, което той разкрива в тази вдъхновена книга, докосва сърцата на хората с правилна нагласа и вдъхва щастие. (Лука 10:21; Йоан 8:32) Така било и с двама от учениците на Исус. След неговата смърт те били опечалени. Но след като научили от устата на самия възкресен Христос за неговата роля в божията цел за спасение на човечеството, те казали: „Не говореше ли в нас сърцето, когато [той] ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?“ — Лука 24:32.

Тази радост нараства, когато позволяваме на библейската истина да ръководи живота ни. В това отношение щастието може да бъде оприличено на дъгата. Тя се появява, когато условията са благоприятни, но става още по–блестяща, дори двойна, когато условията са идеални. Нека сега да разгледаме няколко примера за това как прилагането на библейските учения може да допринесе за по–голямо щастие.

Поддържай живота си прост

Първо да разгледаме напътствията на Исус по въпроса за богатството. След като съветва срещу това стремежът към забогатяване да бъде главното нещо в живота, той казва нещо удивително: „Ако окото ти е просто, цялото ти тяло ще бъде осветено.“ (Матей 6:19–22, NW) Всъщност Исус казва, че ако ние ненаситно се стремим към богатство, власт или каквито и да било други цели, които хората си поставят, ще изпуснем по–важни неща. Та нали, както Исус казал при друг случай, „животът на човека не се състои в изобилието на имота му“. (Лука 12:15) Ако поставим на първо място нещата, които са наистина важни, като например връзката ни с Бога, семейните отношения и други подобни въпроси, тогава „окото“ ни ще бъде „просто“, съсредоточено.

Забележи, че тук Исус не пропагандирал аскетизъм или крайно себеотричане. Та нали самият Исус не бил аскет. (Матей 11:19; Йоан 2:1–11) По–скоро той поучавал, че онези, които гледат на живота като на една възможност да натрупат богатство, ще изгубят всъщност една възможност за живот.

Относно някои, които са станали отрано много богати в живота, един психотерапевт от Сан Франциско (САЩ) казва, че за тях парите са „източник на стрес и объркване“. „Тези хора — добавя той — купуват по две или три къщи, кола, харчат пари за вещи. И когато това не им върши вече работа [тоест, не им носи щастие], изпадат в депресия, изпитват празнота, несигурност относно това какво да правят със своя живот.“ За разлика от това, за онези, които внимават върху съвета на Исус да водят по–прост в материално отношение живот и оставят време за духовни неща, е много по–вероятно да намерят истинско щастие.

Том, един строител, който живее на Хаваите, помага като доброволец да бъдат построени места за поклонение на Тихоокеанските острови, където хората притежават малко в материално отношение. Том забелязал нещо относно тези смирени хора. Той казва: „Моите християнски братя и сестри от тези острови бяха истински щастливи. Те ми помогнаха да видя по–ясно, че парите и материалните притежания не са ключ към щастието.“ Той също наблюдавал доброволците, които работели с него на островите, и забелязал колко доволни били те. „Те можеха да спечелят много пари — казва Том, — но избраха да продължават да поставят духовните неща на първо място и да поддържат прост начин на живот.“ Подбуждан от тези примери, Том опростил своя собствен живот, така че да може да посвещава повече време на своето семейство и на духовни цели — стъпка, за която никога не съжалявал.

Щастие и самоуважение

Жизненоважно за щастието е чувството на лично достойнство и самочувствие. Поради човешкото несъвършенство и явяващите се в резултат слабости някои хора гледат отрицателно на себе си и тези чувства датират още от детството им. Може да бъде трудно да бъдат превъзмогнати такива дълбоко вкоренени чувства, но това може да бъде направено. Решението се крие в прилагането на божието Слово.

Библията обяснява какво изпитва Създателят към нас. Не е ли неговият възглед по–важен от този на който и да било човек, дори от нашия собствен? Бог, който е олицетворение на любовта, гледа на нас без предубеждение или лоши чувства. Той ни вижда такива, каквито сме, а също и такива, каквито можем да бъдем. (1 Царе 16:7; 1 Йоан 4:8) Всъщност той смята онези, които искат да му угодят, за ценни, да, желателни, каквито и да са техните несъвършенства. — Даниил 9:23; Агей 2:7.

Разбира се, Бог не пренебрегва слабостите ни и греховете, които извършваме. Той очаква от нас да полагаме усилия да вършим онова, което е правилно, и ни подкрепя, когато правим така. (Лука 13:24) Но Библията казва още: „Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят.“ Също така тя казва: „Ако би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои? При Тебе, обаче, има прощение, за да Ти се боят.“ — Псалм 103:13; 130:3, 4.

Така че научи се да виждаш себе си през божиите очи. Когато човек знае, че Бог гледа на онези, които го обичат, като на желателни и че има доверие в тях — дори когато те може да се смятат за неправедни, — това може да направи много, за да увеличи неговото щастие. — 1 Йоан 3:19, 20.

Надеждата — жизненоважна за щастието

Една неотдавна популяризирана идея, наречена позитивна психология, твърди, че оптимизмът, култивиран чрез положително мислене и чрез съсредоточаване върху собствените сили, може да доведе до щастие. Малцина ще отрекат, че един оптимистичен възглед за живота и за бъдещето допринася за щастието ни. Но подобен оптимизъм трябва да е основан на факти, а не само на пожелания. Освен това никакъв оптимизъм или положително мислене няма да премахнат войните, глада, болестите, замърсяването или смъртта — неща, които ограбват щастието на толкова много хора. Въпреки всичко обаче оптимизмът има своето място.

Интересно е, че Библията не използува думата оптимизъм; тя използува по–силна дума — надежда. Vine’s Complete Expository Dictionary [„Пълен тълковен речник на Вайн“] определя значението на „надежда“ така, както думата е употребена в Библията, като „благотворно и уверено очакване,... щастливото очакване на добро“. В библейската употреба надеждата е нещо повече от оптимистичен възглед за дадена ситуация. Тя включва и онова, върху което е съсредоточена надеждата. (Ефесяни 4:4; 1 Петър 1:3) Например, християнската надежда е, че всички онези нежелателни неща, споменати в предишния абзац, скоро ще бъдат премахнати. (Псалм 37:9–11, 29) Но тя обхваща и повече неща.

Християните очакват времето, когато верните хора ще получат съвършен живот на райска земя. (Лука 23:42, 43) Като дообяснява тази надежда, Откровение 21:3, 4 казва: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде ... Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“

Всеки, който очаква да има такова бъдеще, има основание да бъде щастлив, дори ако сегашните му обстоятелства са далеч от желаните. (Яков 1:12) Така че защо да не изследваш Библията и да разбереш защо можеш да вярваш в нея. Укрепвай своята надежда, като всеки ден отделяш време за четене на Библията. Това ще те обогати духовно, ще ти помогне да избягваш нещата, които ограбват от човешкото щастие, и ще укрепи твоето чувство на задоволство. Да, ключът към истинското щастие е вършенето на божията воля. (Еклисиаст 12:13) Един живот, основан върху подчинението на библейските правила, е щастлив живот, защото Исус казал: „Щастливи са онези, които чуват словото на Бога и го съблюдават!“ — Лука 11:28, NW.

[Бележка под линия]

a Вяра в Бога не е необходима за един будист.

[Снимки на страница 5]

Щастието не може да бъде намерено чрез трупане на богатство, усамотяване или доверие в ограниченото човешко познание

[Снимка на страница 6]

Един живот, основан на послушание спрямо божието Слово, е щастлив живот

[Снимка на страница 7]

Християнската надежда прави хората щастливи