Кирил и Методий — преводачи на Библията, които съставили азбука

„Нашият народ е покръстен, но нямаме учител. Не разбираме гръцки, нито латински. ... Не разбираме буквите, нито тяхното значение; затова изпрати ни учители, които могат да обяснят думите на Писанията и техния смисъл.“ — Ростислав, княз на Моравия, 862 г.

ДНЕС повече от четиристотин тридесет и петте милиона души, говорещи на езиците от славянското езиково семейство, имат достъп до превод на Библията на своя роден език. a Триста и шестдесет милиона от тях използуват азбуката, наречена кирилица. Но преди дванадесет столетия наречията, говорени от техните прадеди, нямали нито писмен език, нито азбука. Двамата мъже, които помогнали да се поправи това положение, се наричали Кирил и Методий и били родни братя. За хората, които обичат божието Слово, смелите и новаторски усилия на тези двама братя съставят една интересна глава от историята на запазването и разпространяването на Библията. Кои били тези мъже и с какви препятствия се сблъскали те?

Философът и управителят

Кирил (827–869 г. b, при раждането си наречен Константин) и Методий (825–885 г.) били родени в знатно семейство в Солун. По онова време Солун бил двуезичен град, освен гръцки жителите му говорели и една форма на славянски. Вероятно многобройното славянско население и тесните връзки между солунците и околните славянски общности дали възможност на Кирил и Методий да опознаят добре езика на южните славяни. А авторът на едно от житията на Методий дори споменава, че майка им е била от славянски произход.

След смъртта на баща си, Кирил се преместил в Цариград, столицата на византийската империя. Там той учил в дворцовата Магнаурска школа и общувал с прочути учители. Като завършил, той станал библиотекар на Света София, най–прочутата църковна сграда в Ориента, а по–късно бил преподавател по философия. Всъщност поради своята образованост и способности той получил почетното прозвище Философ.

Междувременно Методий се заел със занятието на баща си — политическото управление. Той стигнал длъжността архонт (управител) на една гранична византийска  област, в която живели много славяни. Независимо от това обаче той се оттеглил в манастир във Витиния (Мала Азия). Кирил се присъединил към него там през 855 г.

През 860 г. цариградският патриарх изпратил двамата братя на чуждестранна мисия. Те били пратени при хазарите, народ, който живеел североизточно от Черно море и чиито люде не можели да изберат между исляма, юдаизма и християнството. По пътя си за там Кирил останал за известно време в Херсон (на полуостров Крим). Някои учени смятат, че там той научил еврейски и самарянски и че превел една еврейска граматика на езика на хазарите.

Зов от Моравия

През 862 г. Ростислав, княз на Моравия (днес в източна Чехия, западна Словакия и западна Унгария), изпратил до византийския император Михаил III молбата, която четохме във встъпителния абзац — да изпрати учители, които да учат другите на Писанията. Населението на Моравия, което говорело славянски, вече било запознато с църковните учения от мисионери, дошли от Източнофранкското царство (днес Германия и Австрия). Но Ростислав бил обезпокоен от политическото и църковно влияние на германските племена. Той се надявал, че религиозните връзки с Цариград ще запазят държавата му независима в политическо и религиозно отношение.

Императорът решил да изпрати Кирил и Методий в Моравия. От гледна точка на способностите, образованието и езика двамата братя били добре подготвени да застанат начело на една такава мисия. Един житиеписец от девети век ни казва, че като ги поканил да отидат в Моравия, императорът казал: „Вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски.“

Раждат се една азбука и един превод на Библията

През месеците преди своето заминаване Кирил се подготвял за мисията, като съставил писмени знаци за славяните. Казват, че той имал много точно ухо за фонетичните звукове. Така, като използувал гръцки и еврейски букви, той се постарал да осигури буква за всеки един звук от славянската реч. c Някои изследователи смятат, че той вече бил работил години наред върху основата за такава азбука. И не е ясно точно коя азбука съставил Кирил. — Виж блока „Кирилица или глаголица?“.

В същото време Кирил започнал една бърза програма за превод на Библията. Според традицията, той започнал с превод от  гръцки на славянски на първото изречение от евангелието на Йоан, като използувал новосъздадената азбука: „В началото беше Словото ...“ Кирил превел четирите евангелия, посланията на Павел и книгата Псалми.

Дали той работел сам? Най–вероятно Методий му помагал в това дело. Нещо повече — в книгата The Cambridge Medieval History [„Кембриджска история на Средновековието“] се казва: „Лесно е да си представим, че [Кирил] имал помощници, които били най–вече от славянски произход с гръцко образование. Ако изследваме най–старите преводи, ... намираме превъзходни доказателства за високо развито чувство спрямо славянския език, което трябва да бъде приписано на сътрудници–славяни.“ Останалата част от Библията била довършена по–късно от Методий, както ще видим след малко.

„Като врани върху сокол“

През 863 г. Кирил и Методий започнали своята мисия в Моравия, където били сърдечно посрещнати. Освен обучаването на местни хора на новосъздадената славянска азбука, делото им включвало и превеждането на библейски и богослужебни текстове.

Но нещата изобщо не ставали лесно. Франкското духовенство в Моравия се противопоставяло ожесточено на използуването на славянски език. Представителите му се придържали към една триезична теория, като твърдели, че само латински, гръцки и еврейски могат да бъдат използувани в поклонението на Бога. Надявайки се да получат подкрепата на папата за своя новосъздаден писмен език, през 867 г. двамата братя потеглили към Рим.

По пътя за Рим, във Венеция Кирил и Методий имали друг сблъсък с група латински духовници, подкрепящи триезичието. Един средновековен житиеписец на Кирил ни казва, че местните епископи, свещеници и монаси се нахвърлили върху него „като врани върху сокол“. Според това повествование Кирил им възразил, като цитирал 1 Коринтяни 14:8, 9: „Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой? Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.“

Когато най–сетне братята стигнали до Рим, папа Адриан II одобрил напълно използуването на славянски език. След няколко месеца, още докато бил в Рим, Кирил се разболял тежко. След по–малко от два месеца той умрял на 42 години.

Папа Адриан II насърчил Методий да се върне и да продължи делото си в Моравия и край град Нитра, който се намира в днешна Словакия. Желаейки да засили влиянието си в тази област, папата дал на Методий писма, одобряващи използуването на славянски език, и го ръкоположил за архиепископ. Но през 870 г. франкският епископ Херманрих с помощта на нитренския княз Светополк арестувал Методий. Методий бил затворен за две и половина години в един манастир в югоизточна Германия. Накрая приемникът на Адриан II, папа Йоан VIII наредил Методий да бъде освободен, възстановил му епископския сан и потвърдил отново папската подкрепа за използуването на славянския език в поклонението на Бога.

Но противопоставянето от страна на франкското духовенство продължило. Методий успешно се защитил срещу обвиненията в еретизъм и в крайна сметка извоювал от папа Йоан VIII папска була, която изрично разрешавала използуването на славянски език в църквата. Както признал сегашният папа Йоан–Павел II, животът на Методий преминал „сред пътувания, лишения, страдания, враждебност и преследване, ... и дори в период на жестоко затворничество“. Каква ирония било това, че тези трудности били наложени от епископите и князете, които били добре настроени спрямо Рим.

Преведена е цялата Библия

Въпреки безмилостната съпротива, Методий, с помощта на няколко скорописци, завършил превода на остатъка от Библията на славянски. Според традицията той извършил това крупно дело само за осем месеца. Но той не превел апокрифните Макавейски книги.

 Днес не е лесно да се оцени точно качеството на превода, направен от Кирил и Методий. Съществуват само малко ръкописи, датиращи от около времето на първоначалния превод. И проучвайки тези редки образци, лингвистите отбелязват, че преводът е бил точен и се е характеризирал с естествена свежест. В труда Our Slavic Bible [„Нашата славянска Библия“] се казва, че двамата братя „трябвало да създадат много нови думи и изрази ... И те направили всичко това със смайваща точност [и] придали на славянския език непознато дотогава речниково богатство“.

Трайно наследство

След като Методий умрял през 885 г., неговите ученици били изгонени от Моравия от своите франкски противници. Те намерили убежище в Бохемия, южна Полша и България. Така делото на Кирил и Методий било продължено и дори разширено. Славянският език, който получил от двамата братя писмена и по–трайна форма, процъфтял, развил се и по–късно се разклонил на много видове. Днес славянското езиково семейство съдържа 13 отделни езика и много наречия.

Освен това смелите усилия на Кирил и Методий относно превода на Библията дали плод в различните славянски преводи на Писанията, които са на разположение днес. Милиони, които говорят тези езици, имат полза от това, като четат Библията на своя роден език. И колко са верни — въпреки ожесточеното противопоставяне — думите: ‘Словото на нашия Бог ще устои до безпределни времена’! — Исаия 40:8.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 29]

Кирилица или глаголица?

Същността на азбуката, създадена от Кирил, предизвиква много спорове, тъй като лингвистите не са сигурни коя азбука е било това. Азбуката, наречена кирилица, е основана на гръцката азбука, с около дванадесет допълнителни букви, изнамерени, за да предадат славянски звукове, които не съществуват в гръцкия. Но някои от най–ранните славянски ръкописи използуват една съвсем различна азбука, позната като глаголица, и много учени смятат, че именно това е азбуката, създадена от Кирил. Някои от глаголическите букви изглежда произлизат от курсивно гръцко или еврейско писмо. Някои може да са били извлечени от средновековни диакритични знаци, но повечето са нови и комплексни начертания. Изглежда глаголицата е напълно различно и ново творение. Всъщност кирилицата е тази, която се е развила в съвременните руска, украинска, сръбска, българска и македонска писмености, а също и в писмеността на още 22 допълнителни езика, някои от които не са славянски.

[Artwork—Cyrillic and Glagolitic characters]

[Карта на страница 31]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Балтийско море

(Полша)

Бохемия (Чехия)

Моравия (Изт. Чехия, Зап. Словакия, Зап. Унгария)

Нитра

ИЗТОЧНОФРАНКСКОТО КНЯЖЕСТВО (Германия и Австрия)

ИТАЛИЯ

Венеция

Рим

Средиземно море

БЪЛГАРИЯ

ГЪРЦИЯ

Солун

(Крим)

Черно море

Витиния

Цариград (Истанбул)

[Снимка на страница 31]

Славянска Библия на кирилица от 1581 г.

[Информация за източника]

Библия: Народна и университетска библиотека, Словения, Любляна