Павел организира материална помощ за светиите

ДУХОВНИТЕ интереси са от първостепенна важност за истинските християни. Но независимо от това грижата за физическото добруване на другите е също важна за тях. Те често осигуряват материална помощ за онези, които изпитват трудности. Братската любов подбужда християните да помагат на събратята, които са в нужда. — Йоан 13:34, 35.

Любовта към неговите духовни братя и сестри подбудила апостол Павел да организира събиране на доброволни пожертвувания сред сборовете в Ахаия, Галатия, Македония и областта на Азия. Какво породило тази необходимост? Как била организирана програмата за подпомагане? Какъв бил откликът? И защо трябва да се интересуваме от онова, което станало?

Положението на йерусалимския сбор

След Петдесетница през 33 г. юдеи и прозелити от другаде, които станали ученици на Петдесетница, останали в Йерусалим за известно време, за да научат повече относно истинската вяра. Където било необходимо, събратята по вяра с удоволствие помагали на тези останали по–дълго ученици да носят товара си. (Деяния 2:7–11, 41–44; 4:32–37) Граждански размирици може да са довели до по–нататъшна нужда, тъй като еврейските националисти подбудили бунт и насилие от страна на тълпи. Така че за да няма последовател на Христос, който да гладува, всекидневно били раздавани помощи на бедни вдовици. (Деяния 6:1–6) Ирод положил големи усилия да преследва сбора, а към средата на 40–те години от първи век глад опустошил Юдея. Що се отнася до последователите на Исус, всички тези неща може да са довели до онова, което Павел нарича „страдания“, „оскърбления“ и ‘разграбване на имота’. — Евреи 10:32–34; Деяния 11:27–12:1.

Около 49 г. положението продължавало да бъде сериозно. Затова, след като се съгласили, че Павел трябва да съсредоточи проповядването си върху езичниците, Петър, Яков и Йоан го подканили да ‘помни сиромасите’. Павел се постарал да направи това. — Галатяни 2:7–10.

Организиране на събирането на доброволни пожертвувания

Павел упражнявал надзор над паричните средства за бедни християни в Юдея. През около 55 г. той казал на коринтяните: „Колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви. В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си ... [Тогава] ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Йерусалим.“ (1 Коринтяни 16:1–3) Година по–късно Павел казал, че  Македония и Ахаия откликнали. А когато постъпленията били изпратени в Йерусалим, присъствието на делегати от областта на Азия показвало, че вероятно сборовете в този район също са помогнали. — Деяния 20:4; 2 Коринтяни 8:1–4; 9:1, 2.

Никой не бил подканван да дава повече, отколкото е в състояние да даде. Не, ставало дума за уравняване, така че всеки излишък да може да уравновеси недоимъка сред светиите в Йерусалим и Юдея. (2 Коринтяни 8:13–15) „Всеки да дава според както е решил в сърцето си — казал Павел, — без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ — 2 Коринтяни 9:7.

Апостолът дал на коринтяните хубаво основание, за да бъдат щедри. Исус ‘за тях станал сиромах, за да се обогатят те’ духовно. (2 Коринтяни 8:9) Нямало съмнение тогава, че те щели да искат да подражават на неговия дух на даване. Освен това тъй като Бог ги обогатил „за всякаква щедрост“, било уместно те да подпомогнат осигуряването на нуждите на светиите. — 2 Коринтяни 9:10–12, „Верен“.

Нагласата на участниците

Ние можем да научим много относно доброволното даване, като разгледаме нагласата на участниците в програмата за подпомагането на светиите от първи век. Събирането на доброволни пожертвувания далеч надхвърлило просто интереса към бедните събратя поклонници на Йехова. То показвало, че между християните от еврейски и тези от езически произход имало братска връзка. Принасянето и приемането на доброволни дарения изразявало единство и дружба между тези езичници и евреи. Те споделяли както в материално, така и в духовно отношение. — Римляни 15:26, 27.

Първоначално Павел може да не е поканил християните в Македония да участвуват — те също били в дълбока бедност. Но те ‘умолявали относно това даване’. Да, въпреки че изпитвали „голямо утеснение“, те радостно дали „дори над възможностите си“ („Верен“)! (2 Коринтяни 8:1–4) Очевидно тяхното утеснение включвало обвинения, че практикуват една незаконна за римляните религия. Така че е разбираемо, че те съчувствували на юдейските си братя, които изпитвали подобни трудности. — Деяния 16:20, 21; 17:5–9; 1 Солунци 2:14.

Макар че апостол Павел бил използувал първоначалната пламенност на коринтяните за събирането на доброволни пожертвувания, за да насърчи македонците, ентусиазмът в Коринт бил намалял. Тогава апостолът привел като пример щедростта на македонците, за да подтикне коринтяните. Той намерил за необходимо да им припомни, че моментът бил подходящ да завършат онова, което били започнали година по–рано. Какво се случило? — 2 Коринтяни 8:10, 11; 9:1–5.

Тит бил започнал събирането на доброволните пожертвувания в Коринт, но възникнали проблеми, които вероятно осуетили усилията му. След като се посъветвал с Павел в Македония, Тит се върнал с двама други братя, за да укрепи сбора и да завърши събирането на доброволните пожертвувания. Възможно е някои хора да са намекнали, че Павел се опитвал да използува коринтяните. Вероятно затова той изпратил тримата мъже да довършат събирането на доброволни пожертвувания и дал препоръки на всеки един от тях. „Избягваме това — някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето  служение — казал Павел. — Понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа [Йехова — NW], но и пред човеците.“ — 2 Коринтяни 8:6, 18–23; 12:18.

Доставянето на помощта

До пролетта на 56 г. дарените пари били готови, за да бъдат занесени в Йерусалим. Павел отишъл с делегацията, избрана от дарителите. В Деяния 20:4 се казва: „И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.“ Явно сред тях бил също така Лука, който може би представял християните във Филипи. Така най–малко девет мъже тръгнали на тази мисия.

„Цялата сума от събирането на доброволните пожертвувания трябва да е била значителна — казва ученият Дитер Георги, — защото последният етап включвал Павел и толкова много делегати, което в противен случай би било ненужно и скъпо.“ Групата служела не само да осигури безопасност, но също така да защити Павел от всяко обвинение в непочтеност. Онези, които били изпратени, представяли езическите сборове пред светиите в Йерусалим.

Пътувайки с кораб от Коринт за Сирия, делегацията щяла да достигне Йерусалим за Пасхата. Но съобщение за заговор за убийство на Павел довело до промяна в плановете. (Деяния 20:3) Може би неговите врагове са възнамерявали да го премахнат в морето.

Павел имал други грижи. Преди да отпътува, той писал на християните в Рим да се молят, ‘та да се избави от противниците на вярата в Юдея, и неговата услуга за Йерусалим да бъде благоприятна на светиите’. (Римляни 15:30, 31) Въпреки че светиите щели без съмнение да получат помощите с дълбока благодарност, Павел може би бил загрижен за безпокойството, което неговото пристигане можело да предизвика сред юдейското население като цяло.

Безспорно апостолът се стремял да не забрави бедните. Макар че Писанията не казват кога били предадени помощите, тази доставка подпомогнала единството и дала възможност на християните от езически произход да проявят към своите юдейски събратя благодарност за духовните богатства, получени от тях. Появата на Павел в храма скоро след неговото пристигане в Йерусалим предизвикала бунт и причинила неговото арестуване. Но в крайна сметка това му дало възможности да свидетелствува на управители и царе. — Деяния 9:15; 21:17–36; 23:11; 24:1–26:32.

Нашата материална помощ днес

От първи век насам са се променили много неща, но не и основните принципи. Християните с право са осведомявани за финансовите нужди. Всички приноси, които те правят за онези, които са в нужда, трябва да бъдат доброволни, подбудени от любов към Бога и другите хора. — Марко 12:28–31.

Мерките за подкрепа, вземани в полза на светиите през първи век, показват, че осъществяването на такива помощи трябва да бъде добре организирано и изпълнено по един изключително честен начин. Разбира се, Йехова Бог е осведомен за нуждите и той така снабдява своите служители, че те да могат да продължават да споделят добрата новина за Царството с другите въпреки трудностите. (Матей 6:25–34) Да, каквото и да е икономическото ни положение, всеки един от нас може да върши своя дял. По този начин ‘според както е писано: „Който е събрал много, няма излишък; и който е събрал малко, не му е оскъдно“’. — 2 Коринтяни 8:15.