Виж онзи, който върши чудесни неща!
Виж онзи, който върши чудесни неща!
„Застани, та размисли върху чудесните Божии дела.“ — ЙОВ 37:14.
1, 2. Какво удивително откритие било направено през 1922 г., и как реагирали хората, които го открили?
ЕДИН археолог и един английски лорд години наред търсели съкровището. Накрая, на 26 ноември 1922 г., на мястото, където били погребвани египетските фараони в известната Долина на царете, археологът Хауърд Картър и лорд Карнарвън открили своята награда — гробницата на фараон Тутанкамон. Когато стигнали до една залостена врата, те пробили дупка в нея. Картър вкарал една свещ и погледнал вътре.
2 След време той разказал: „Когато лорд Карнарвън не можеше повече да сдържа любопитството си и нервно попита дали виждам нещо, успях единствено да промълвя: ‘Да, чудесни неща.’“ Сред хилядите съкровища в гробницата бил един златен ковчег. Може би си виждал някои от тези „чудесни неща“ на снимка или в някой музей. Но колкото и чудесни да са тези музейни експонати, те навярно не засягат живота ти. Затова нека да обърнем внимание на едни чудесни неща, които определено те засягат и са ценни за теб.
3. Къде намираме информация относно някои чудесни неща, които могат да бъдат ценни за нас?
3 Например, помисли за един човек, който живял преди много векове — човек, който заслужава повече внимание от която и да е кинозвезда, спортист или кралска особа. Той бил наречен най–големият от всичките жители на изток. Навярно знаеш името му — Йов. За него се разказва в една цяла книга от Библията. Но един от съвременниците на Йов, младеж на име Елиу, се почувствувал длъжен да го поправи. Всъщност Елиу казал, че Йов обръща прекалено много внимание на себе си и на хората край себе си. В Йов, 37 глава намираме и други конкретни и мъдри съвети, който могат да бъдат наистина ценни за всеки от нас. — Йов 1:1–3; 32:1–33:12.
4. Какво довело до призива на Елиу, записан в Йов 37:14?
4 Тримата т.нар. приятели на Йов говорели надълго и нашироко за области, в които били твърдо убедени, че Йов бил съгрешил в мислите или с действията си. (Йов 15:1–6, 16; 22:5–10) Елиу търпеливо чакал този разговор да свърши. След това започнал да говори с прозрение и мъдрост. Той казал много ценни неща, но обърни внимание на следната основна мисъл: „Слушай това, Йове, застани, та размисли върху чудесните Божии дела.“ — Йов 37:14.
Онзи, който е направил нещата
5. Кои неща са част от „чудесните Божии дела“, за които говорел Елиу?
5 Забележи, че Елиу не предложил Йов да насочи вниманието си към себе си, към него или към други хора. Елиу мъдро подканил Йов — и всеки от нас — да размишлява върху чудесните дела на Йехова Бог. Какви неща мислиш, че са част от „чудесните Божии дела“? Освен това, щом може би си загрижен за здравето, финансите, бъдещето, семейството, колегите и съседите си, защо трябва да размишляваш върху делата на Бога? Безспорно част от чудесните дела на Йехова Бог са неговата мъдрост и властта му над физическите творения край нас. (Неемия 9:6; Псалм 24:1; 104:24; 136:5, 6) За да разбереш това по–ясно, обърни внимание на една мисъл от книгата Исус Навиев.
6, 7. (а) Какви чудесни дела извършил Йехова в дните на Моисей и в дните на Исус Навиев? (б) Как щеше да реагираш, ако беше видял някое от тези дела по времето на Моисей и по времето на Исус Навиев?
6 Йехова причинил бедствия в древния Египет и след това разделил Червено море, за да може Моисей да изведе на свобода древните израилтяни. (Изход 7:1–14:31; Псалм 106:7, 21, 22) За едно подобно събитие се говори в Исус Навиев, 3 глава. Приемникът на Моисей, Исус Навиев, трябвало да преведе божия народ през други води, за да въведе хората в Обетованата земя. Исус Навиев казал: „Осветете се, защото утре Господ ще извърши всред вас чудни дела.“ (Исус Навиев 3:5) Какви чудни дела?
7 Разказът показва, че Йехова отново разделил едно водно препятствие — река Йордан, — за да могат хиляди мъже, жени и деца да преминат по сухо на другия бряг. (Исус Навиев 3:7–17) Ако бяхме видели как се разделя реката и как всички тези хора минават без проблеми, щяхме да бъдем смаяни от това чудесно събитие! То показало божията сила над творенията. Но и днес — в наше време — стават също толкова чудесни неща. За да разбереш кои са някои от тях и защо трябва да им обръщаме внимание, виж какво се казва в Йов 37:5–7.
8, 9. Кои чудесни дела са посочени в Йов 37:5–7, но защо трябва да размишляваме върху тях?
8 Елиу заявил: „Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме.“ Какво имал предвид Елиу, като казал, че Бог прави нещата „чудно“? Елиу говори за снега и за поройните дъждове. Те спират работата на земеделеца на нивата, което му осигурява време и причина да размишлява върху божиите дела. Ние може би не сме земеделци, но дъждът и снегът може да ни влияят. В зависимост от това къде живеем, снегът и дъждът може да прекъснат и нашата дейност. Дали отделяме време, за да размишляваме върху това кой стои зад тези чудеса и какво означава това? Правел ли си някога така?
9 Важно е да отбележим, че както четем в Йов, 38 глава, самият Йехова Бог развил подобна линия на разсъждения, като задал на Йов няколко целенасочени въпроса. Макар че нашият Създател задал тези въпроси на Йов, те очевидно засягат и нагласата, съществуването и бъдещето ни. Затова нека да видим какво попитал Бог и да помислим за значението му — да, нека да направим това, за което сме подканени в Йов 37:14.
10. Как трябва да ни въздействуват думите, записани в Йов, 38 глава, и какви въпроси повдигат те?
10 Глава 38 започва с думите: „Господ отговори на Йова из бурята и каза: ‘Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет с неразумни думи? Опаши сега кръста си като мъж, и ще те попитам; и ти ми изявявай.’“ (Йов 38:1–3) Тези думи определили тона на разговора. Те помогнали на Йов да пренагласи мисленето си към факта, че стои пред Създателя на вселената, и че трябва да Му дава сметка. Добре е ние и съвременниците ни също да направим това. След това Бог се спрял на неща, като онези, за които бил говорел Елиу. „Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен. Кой определи мерките ѝ? (ако знаеш) Или кой теглѝ връв за мерене по нея? На какво се вдълбочиха основите ѝ? Или кой положи крайъгълния ѝ камък?“ — Йов 38:4–6.
11. Какво трябва да разберем от записаното в Йов 38:4–6?
11 Къде бил Йов, — или който и да е от нас, — когато била създадена земята? Дали някой човек е архитектът, който я е проектирал, и по този проект сякаш с чертожни инструменти е определял мерките ѝ? Не! Тогава хората дори не съществували. Като сравнява земята със сграда, Бог пита: „Кой положи крайъгълния ѝ камък?“ Знаем, че земята се намира точно на най–подходящото разстояние от слънцето, за да живеем, и то добре. Тя е и с най–подходящите размери. Ако земята беше много по–голяма, водородът не би могъл да напуска нейната атмосфера и на планетата нямаше да има живот. Очевидно някой е положил „крайъгълния ѝ камък“ на правилното място. Дали Йов имал заслуга за това? А ние? Или Йехова Бог? — Притчи 3:19; Йеремия 10:12.
Кой човек може да отговори?
12. За какво се сещаме, като четем въпроса, записан в Йов 38:6?
12 Бог задал въпроса: „На какво се вдълбочиха основите ѝ?“ Нима това не е хубав въпрос? Навярно знаем един непознат за Йов термин — гравитация. Повечето от нас знаят, че благодарение на силата на гравитацията, или притеглянето, от огромната маса на слънцето, земята стои където трябва, или образно казано, основите ѝ са вдълбочени на мястото си. Но кой човек разбира напълно гравитацията?
13, 14. (а) Какво трябва да признаем относно гравитацията? (б) Как трябва да реагираме на думите, записани в Йов 38:6?
13 В една неотдавна издадена книга със заглавие The Universe Explained [„Обяснената вселена“] се признава, че ‘гравитацията е най–познатата, но най–малко разбраната природна сила’. Там пише още: „Гравитационната сила изглежда пътува през празното пространство без забавяне, без да използува каквито и да било видими средства за това. Но през последните години физиците започнаха да предполагат, че гравитацията може би пътува чрез вълни, съставени от частици, наречени гравитони ... Никой обаче не е сигурен, че те съществуват.“ Помисли какво означават тези думи.
14 През последните 3000 години, откакто Йехова задал тези въпроси на Йов, науката напредна значително. И въпреки това нито някой от нас, нито който и да е специалист по физика може напълно да обясни гравитацията, която поддържа земята в правилната орбита, точно на мястото, на което трябва да бъде, за да можем да се радваме на живота тук. (Йов 26:7; Исаия 45:18) Това не означава, че всички ние трябва да положим усилия да проучим задълбочено тайните на гравитацията. По–скоро, като обърнем внимание дори само на този аспект от чудесните дела на Бога, това трябва да повлияе на възгледа ни за Него. Дали проявяваш страхопочитание към мъдростта и познанието на Бога, и дали разбираш защо трябва да научим повече неща за неговата воля?
15–17. (а) Върху какво се съсредоточават думите, записани в Йов 38:8–11, и какви въпроси възникват във връзка с тях? (б) Какво трябва да признаем относно познанието за океаните и тяхното разпределение по земята?
15 Създателят продължил с въпросите: „Кой затвори морето с врати, когато се устреми, та излезе из матка, когато го облякох с облак и го пових с мъгла, и поставих му граница от Мене, турих лостове и врати, и рекох: До тук ще дохождаш, но не по–нататък, и тук ще се спират гордите ти вълни?“ — Йов 38:8–11.
16 Част от затварянето на морето са континентите, океаните и приливите и отливите. Колко дълго ги наблюдават и изследват хората? В продължение на хиляди години — и особено усилено през последното столетие. Може би мислиш, че повечето от онова, което трябва да се знае за тях, вече е открито. Но какво ще откриеш, ако за да се запознаеш с най–новите факти, през настоящата 2001 г. изследваш този въпрос в някои от големите библиотеки или като използуваш огромните възможности за проучване на Интернет?
17 В един много авторитетен справочник ще откриеш следното признание: „Разпределението на континенталните платформи и океанските басейни по земната повърхност, както и разпределението на характерните черти на основните форми на сушата, отдавна са едни от най–интригуващите проблеми за научни изследвания и теории.“ След това в току–що цитираната енциклопедия се говори за четири вероятни обяснения, но се казва, че те са само „някои от многобройните хипотези“. Както може би знаеш, хипотеза „означава недостатъчно наличие на доказателства, които да осигурят нещо повече от обяснение в експериментален стадий“.
18. До какъв извод стигаш, след като прочетеш Йов 38:8–11?
18 Нима това не подчертава колко навременни са въпросите, които четем в Йов 38:8–11? Несъмнено ние нямаме заслуга за това, че нашата планета е снабдена с всички тези неща. Не ние сме поставили луната така, че нейната сила на привличане да подпомага наличието на приливи и отливи, които обикновено не заливат нашите брегове или местата, където живеем. Ти знаеш кой е направил това — Онзи, който върши чудесни неща. — Псалм 33:7; 89:9; Притчи 8:29; Деяния 4:24; Откровение 14:7.
Отдавай на Йехова дължимите заслуги
19. Към кои факти от действителността насочват вниманието ни поетичните думи, записани в Йов 38:12–14?
19 Хората нямат заслуга за това, че земята се върти, както се казва в Йов 38:12–14. Благодарение на това въртене настъпва зората, което често е смайващо красива гледка. Когато слънцето изгрява, отличителните черти на земното кълбо стават по–ясни, като отпечатъци от щампа върху глина. Ако обърнем дори малко внимание на движението на земята, ще се възхитим от това, че тя не се върти прекалено бързо, което би било катастрофално, както лесно можем да разберем. Земята не се върти и толкова бавно, че дните и нощите да бъдат много по–дълги, което би причинило крайни стойности на горещината и на студа, като така би направило човешкия живот невъзможен. Откровено казано, трябва да бъдем щастливи, че Бог, а не който и да е човек, е определил скоростта на въртене на земята. — Псалм 148:1–5.
20. Как би отговорил на въпросите, зададени в Йов 38:16, 18?
20 Сега си представи, че Бог ти задава и следните въпроси: „Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?“ Дори океанолог не може да даде изчерпателен отговор! „Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.“ (Йов 38:16, 18) Дали си посетил и изследвал всички места на земята, или поне повечето от тях? Колко трябва да е дълъг човешкият живот, за да можем да обърнем внимание на красивите местности и на чудесата на земята? И колко прекрасен би бил такъв живот!
21. (а) До какви научни възгледи водят въпросите, записани в Йов 38:19? (б) Към какво трябва да ни подтикват фактите относно светлината?
21 Виж също дълбоките въпроси, записани в Йов 38:19: „Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото ѝ?“ Може би знаеш, че дълго време преобладаващото мнение беше, че светлината се движи като вълна, като вълните, които можем да наблюдаваме в едно езеро. Но през 1905 г. Алберт Айнщайн обяснил, че светлината действува като малки порции, или частици от енергия. Дали това решило проблема? В една нова енциклопедия се задава въпросът: „Дали светлината е вълна, или частица?“ Там се отговаря: „Изглежда [светлината] не може да бъде и двете, защото двата модела [вълни и частици] са много различни. Най–правилният отговор е, че тя не е нито само едното, нито само другото.“ Въпреки че никой човек не може напълно да обясни божиите дела в това отношение, ние продължаваме да получаваме топлина (пряко и косвено) чрез слънчевата светлина. Наслаждаваме се на храната и на кислорода, които осигуряват растенията, благодарение на светлината. Можем да четем, да виждаме лицата на своите близки, да наблюдаваме залезите и т.н., и т.н. Нима като правим всички тези неща, не трябва да признаваме чудесните дела на Бога? — Псалм 104:1, 2; 145:5; Исаия 45:7; Йеремия 31:35.
22. Как в древността Давид реагирал на чудесните божии дела?
22 Дали целта на това да размишляваме върху чудесните дела на Йехова е просто да бъдем смаяни, изпълнени със страхопочитание или да притаим дъх? Едва ли. В древността псалмистът признал, че не е възможно да разберем всички божии дела и да говорим за тях. Давид писал: „Господи, Боже мой, Ти си сторил много чудеса ..., ако бих поискал да ги изявя и разкажа, те превишават всяко преброяване.“ (Псалм 40:5) Но той навярно нямал предвид, че щял да мълчи относно тези грандиозни дела. Давид доказал това чрез решимостта, която изразил в Псалм 9:1: „Ще Те славословя, Господи, с цялото си сърце, ще разкажа всичките Твои чудесни дела.“
23. Как откликваш на чудесните божии дела, и как можеш да помогнеш на другите?
23 Нима не бива да бъдем подтикнати към същото? Нима това, че знаем за чудесните и грандиозни дела на Бога не ни кара да говорим за него, за това, което е направил, и за нещата, които ще направи в бъдеще? Отговорът е очевиден — ние трябва ‘да възвестяваме между народите славата му, между всичките племена чудесните му дела’. (Псалм 96:3–5) Да, ние можем да показваме, че смирено ценим чудесните дела на Бога, като споделяме с другите онова, което сме научили за него. Дори хората да са израснали в общество, в което се отхвърля, че съществува Създател, нашите положителни, информативни изказвания могат да ги накарат да се осъзнаят и да признаят, че има Бог. И още нещо — те могат да ги подтикнат да искат да научат повече неща за Йехова — онзи, който е „създал всичко“, който върши чудесни дела, — и да му служат. — Откровение 4:11.
Как би отговорил?
• За кои дела на Бога мислиш, когато четеш призива, записан в Йов 37:14?
• Кои са някои от нещата, на които се набляга в Йов, 37 и 38 глава, които науката не може да обясни напълно?
• Какво изпитваш във връзка с чудесните дела на Бога, и какво си подтикнат да правиш?
[Въпроси]
[Снимка на страница 7]
Кой е затворил морето, така че да стои на мястото си?
[Снимка на страница 7]
Кой човек е посетил всички прекрасни места на земята, създадени от Бога?