Библията в един том

ПРИ правенето на преписи на Библията ранните християни били първите, които използували подвързан ръкопис под формата на книга, а не на свитък. Но те не започнали веднага да правят един отделен том, който да съдържа всичките книги на Библията. Важна стъпка към широко разпространеното производство на еднотомни Библии предприел през шести век Флавий Касиодор.

Флавий Магнус Аврелий Касиодор бил роден около 485–490 г. от н.е. в заможно семейство в Калабрия, на южния край на днешна Италия. Той живял през един бурен период от италианската история, когато полуостровът бил окупиран първоначално от готите и след това от византийците. Когато бил на 60 или 70 години, Касиодор основал манастира и библиотеката Вивариум близо до своя дом в Скуилаче (Калабрия).

Старателен издател на Библията

Разпространението на Библията било сред първостепенните грижи на Касиодор. „Според мнението на Касиодор — пише историкът Питър Браун — цялата книжовна култура на латински език трябвало да бъде приведена в действие за разпространението на Писанията. Всички помощни средства, прилагани по–рано за изучаването и преписването на текстове от класическата литература, били използувани, за да се разберат Писанията и да бъдат възпроизведени по смислен начин. Подобно на една новообразувана планетарна система, латинската култура като цяло трябвало да се върти в орбита около огромното слънце на божието Слово.“

Касиодор събрал преводачи и граматици в манастира Вивариум, за да сравнят подробно текста на цялата Библия, като надзиравал целия старателен процес на издаване. Той поверил работата на малцина учени мъже. Те трябвало да избягват прибързани корекции на предполагаеми преписвачески грешки. Ако имали въпрос относно граматиката, те трябвало да приемат древните библейски ръкописи като по–авторитетни от приетата латинска практика. Касиодор наредил: „Граматическите особености ... трябва да бъдат запазени, тъй като един текст, за който се знае, че е вдъхновен, не може да се поддава на подправяне ... Библейските методи на изразяване, метафори и идиоми трябва да бъдат запазени, дори ако са твърде различни от латинските правила, както трябва да се запазят също и ‘еврейските’ форми на собствени имена.“ — The Cambridge History of the Bible [„Кембриджска история на Библията“].

Кодекс грандиор

На преписвачите в манастира Вивариум било поръчано да направят поне три отделни издания на Библията на латински език. Едно от тях, в девет тома, вероятно съдържало Стария латински текст, един превод, който се появява към края на втори век. Едно второ издание съдържало латинската Вулгата, която Йероним завършил около началото на пети век. Третото, Кодекс грандиор (което означава „по–голям ръкопис“), било основано на три текста на Библията. Всяко едно от последните две издания обединявало всичките книги на Библията в един отделен том.

 Касиодор изглежда бил първият, който издал Библията на латински език в единичен том, наричайки тези издания пандекти. a Той несъмнено разбрал колко е практично всички книги на Библията да се обединят в един том, което премахвало отнемащия време процес на търсене в няколко тома.

От южна Италия към Британските острови

Скоро след смъртта на Касиодор (вероятно около 583 г. от н.е.) започнало пътуването на Кодекс грандиор. Смята се, че по това време част от библиотеката Вивариум е преместена в Латеранската библиотека в Рим. През 678 г. от н.е. англосаксонският игумен Чейлфрид донесъл кодекса на Британските острови при своето завръщане от престой в Рим. Така подвързаният ръкопис влязъл в двойката манастири Уирмът и Джароу, управлявани от Чейлфрид и намиращи се в днешна Нортъмбрия (Англия).

Еднотомната Библия на Касиодор трябва да е очаровала Чейлфрид и неговите монаси, които вероятно били привлечени от нейната лесна употреба. Така в рамките само на няколко десетилетия, те направили три други пълни еднотомни Библии. Единственият оцелял екземпляр от тях е един огромен ръкопис, наречен Кодекс Амиатинус. Той съдържа 2060 страници от телешка кожа, всяка от които е около 51 на 33 сантиметра. Заедно с кориците си книгата е дебела 25 сантиметра и тежи над 34 килограма. Това е най–старата цялостна еднотомна Библия на латински език, която продължава да съществува. Видният специалист по Библията Фентън Дж. А. Хорт удостоверил идентичността на кодекса през 1887 г. Той отбелязъл: „Дори у един съвременен наблюдател този забележителен [ръкопис] предизвиква впечатление, което е много близко до страхопочитание.“

Завръщане в Италия

Оригиналният Кодекс грандиор, поръчан от Касиодор, сега е загубен. Но англосаксонският му наследник, Кодекс Амиатинус започва своето обратно пътуване към Италия скоро след завършването си. Малко преди да умре, Чейлфрид решил да се завърне в Рим. Той взел със себе си един от своите три ръкописа на Библията на латински като подарък за папа Григорий ІІ. Чейлфрид умрял през 716 г. от н.е. в Лангр (Франция). Но неговата Библия продължила да пътува с групата пътници. Накрая ръкописът бил включен в библиотеката на манастира Монте Амиата (централна Италия), откъдето придобил името Кодекс Амиатинус. През 1782 г. ръкописът бил преместен в библиотеката Медичи–Лоренцо във Флоренция, където той остава едно от най–скъпоценните притежания.

Какво общо имаме ние с Кодекс грандиор? От времето на Касиодор преписвачите и печатарите все повече предпочитали производството на еднотомни Библии. До ден–днешен това, че Библията има тази форма, улеснява хората да се допитват до нея и така да извличат полза от нейната сила в своя живот. — Евреи 4:12.

[Бележка под линия]

[Карта на страница 29]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Пътуването на Кодекс грандиор

Манастирът Вивариум

Рим

Джароу

Уирмът

Пътуването на Кодекс Амиатинус

Джароу

Уирмът

Монте Амиата

Флоренция

[Източник]

Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страница 30]

Горе: Кодекс Амиатинус Отляво: Портрет на Ездра в Кодекс Амиатинус

[Източник]

Библиотека Медичи–Лоренцо (Флоренция)