Запази радостта си в службата към Йехова

„Радвайте се всякога в Господа[ря]; пак ще кажа: Радвайте се.“ — ФИЛИПЯНИ 4:4.

1, 2. Как един брат и другите от неговото семейство успели да запазят радостта си, въпреки че изгубили всичко, което притежавали?

 ДЖЕЙМС, един 70–годишен християнин, който живее в Сиера Леоне, работил усилно през целия си живот. Представи си радостта му, когато най–накрая спестил достатъчно пари, за да купи скромна четиристайна къща! Но известно време след като се нанесъл там заедно със семейството си, в страната избухнала гражданска война и домът им бил напълно изгорен. Те изгубили своята къща, но не изгубили радостта си. Защо?

² Джеймс и другите от семейството му държали ума си съсредоточен не върху изгубеното, а върху онова, което им останало. Джеймс обяснява: „Дори в това ужасно време ние провеждахме събрания, четяхме Библията, молехме се заедно и споделяхме с другите малкото неща, които имахме. Успяхме да запазим радостта си, защото се съсредоточавахме върху своите чудесни взаимоотношения с Йехова.“ Като обръщали внимание на своите благословии, най–голямата от които  са близките лични взаимоотношения с Йехова, тези верни християни успели да продължат ‘да се радват’. (2 Коринтяни 13:11, СИ–98) Разбира се, не им било лесно да издържат в бедствените си обстоятелства. Но те не престанали да се радват в Йехова.

3. Как някои от първите християни запазили радостта си?

³ Първите християни се сблъсквали с изпитания, подобни на изпитанията, през които минали Джеймс и другите от неговото семейство. Но апостол Павел написал на християните от юдейски произход следните думи: „[Вие] радостно посрещахте разграбването на имота си.“ След това Павел обяснил на какво се дължи тяхната радост: „Като знаете, че вие си имате по–добър и траен имот.“ (Евреи 10:34) Да, християните от първи век имали силна надежда. Те уверено очаквали да получат нещо, което не може да бъде ограбено — неувяхващия ‘венец на живота’ в божието небесно Царство. (Откровение 2:10) Днес нашата християнска надежда — било то небесна или земна — може да ни помогне да запазим радостта си, дори когато ни постигат беди.

„Радвайте се в надеждата“

4, 5. (а) Защо съветът на Павел ‘да се радват в надеждата’ бил толкова навременен за римляните? (б) Какви неща могат да доведат до това някой християнин да изгуби от поглед своята надежда?

⁴ Апостол Павел насърчил събратята си в Рим ‘да се радват в надеждата’ за вечен живот. (Римляни 12:12) Това бил навременен съвет за римляните. По–малко от десетилетие след като Павел писал до тях, те били жестоко преследвани и някои били измъчвани до смърт по заповед на император Нерон. Вярата им, че Бог щял да им даде обещания ‘венец на живота’, несъмнено ги поддържала в страданията им. Как стои въпросът с нас днес?

⁵ Като християни, ние също очакваме, че ще бъдем преследвани. (2 Тимотей 3:12) Освен това знаем, че всички ние сме зависими от „времето и случая“. (Еклисиаст 9:11) Някой, когото обичаме, може да умре при злополука. Един от родителите ни или близък приятел може да се разболее от неизлечима болест. Ако не се съсредоточаваме изцяло върху своята надежда за Царството, ние може да бъдем в духовна опасност, когато се появят такива изпитания. Затова ще бъде добре да се запитаме: ‘Дали „се радвам в надеждата“? Колко често отделям време, за да размишлявам върху нея? Дали идващият рай е реален за мен? Дали се виждам там? Дали копнея за идването на края на сегашната система на нещата толкова силно, колкото когато научих истината?’ Заслужава си сериозно да помислим върху последния въпрос. Защо? Защото ако сме здрави, изкарваме достатъчно пари и живеем там, където няма войни, недостиг на храна или природни бедствия, ние можем — поне за момент — да изгубим от погледа си колко се нуждаем от идването на божия нов свят.

6. (а) Върху какво съсредоточавали мислите си Павел и Сила, когато се намирали в изпитание? (б) Как примерът на Павел и Сила може да ни насърчи днес?

⁶ После Павел дал съвет на римляните ‘да издържат в изпитание’. (Римляни 12:12, NW) Изпитанията не били чужди за Павел. Веднъж той видял във видение един човек, който го канел ‘да отиде в Македония’, за да помогне на хората там да научат за Йехова. (Деяния 16:9) Затова Павел, Лука, Сила и Тимотей отплавали за Европа. Какво очаквало тези пламенни мисионери? Изпитания! След като проповядвали в македонския град Филипи, Павел и Сила били бити и хвърлени в затвора. Явно някои граждани на Филипи не били просто безразлични към посланието за Царството — те жестоко му се противопоставили. Дали тези събития довели до това пламенните мисионери да изгубят радостта си? Не. След като били бити и хвърлени в затвора, ‘около полунощ Павел и Сила се молели и възхвалявали Бога с песен’. (Деяния 16:25, 26, NW) Разбира се, болките от побоя не носели радост на Павел и Сила, но двамата мисионери не се съсредоточавали върху тях. Мислите им били насочени към Йехова и към начините, по които ги благославял той. Като ‘издържали изпитанията’ с радост, Павел и Сила дали хубав пример на братята си във Филипи и навсякъде по света.

7. Защо трябва да включваме благодарност в молитвите си?

 ⁷ Павел писал: ‘Постоянствувайте в молитвата.’ (Римляни 12:12) Дали се молиш, когато изпитваш безпокойство? За какво се молиш? Навярно споделяш специфичния си проблем и търсиш помощ от Йехова. Но можеш също да използуваш изрази на благодарност за благословиите, на които се радваш. Когато възникнат проблеми, това да размишляваме върху добротата на Йехова в отношенията му с нас, ни помага ‘да се радваме в надеждата’. Давид, чийто живот съвсем не бил безпроблемен, писал: „Господи, Боже мой, Ти си сторил много чудеса; и Твоите мисли заради нас не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; ако бих поискал да ги изявя и разкажа, те превишават всяко преброяване.“ (Псалм 40:5) Ако подобно на Давид, и ние размишляваме редовно върху благословиите, които получаваме от Йехова, ще открием, че е невъзможно да не бъдем радостни.

Поддържай положителен дух

8. Какво помага на християнина да остане щастлив, когато е подложен на преследване?

⁸ Исус насърчава последователите си да поддържат положителен дух, когато се сблъскват с различни изпитания. Той казва: „Блажени [щастливи — NW] сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене.“ (Матей 5:11) Какви причини за щастие имаме в такива обстоятелства? Това, че можем да издържаме противопоставяне, е доказателство, че духът на Йехова е върху нас. Апостол Петър казал на събратята си християни: „Блажени [щастливи — NW] сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас.“ (1 Петър 4:13, 14) Посредством своя дух, Йехова ще помогне и на нас да издържаме и в резултат на това да запазим радостта си.

9. Какво помогнало на някои братя и сестри да намират причини за радост, когато били в затвора заради своята вяра?

⁹ Дори при най–трудните обстоятелства можем да намерим причини за радост. Един християнин на име Адолф се убедил в това. Той живее в страна, където дейността на Свидетелите на Йехова беше под възбрана години наред. Адолф и няколко негови съобщници били арестувани и получили големи присъди, защото отказали да се отрекат от своите основани на Библията вярвания. Затворническият живот бил труден, но подобно на Павел и Сила, тези братя и сестри намирали причини да благодарят на Бога. Те казват, че техните преживявания в затвора им помогнали да укрепят вярата си и да развият ценни християнски качества,  като щедрост, състрадание и братска любов. Например, когато някой от тях получел пакет от къщи, той споделял нещата от него със събратята си, които гледали на тези допълнителни мерки като на идващи от Йехова — Онзи, който дава „всяко дадено добро и всеки съвършен дар“. Подобни дела на милост носели радост както на този, който дава, така и на този, който получава. Следователно точно онова, което трябвало да пречупи вярата на тези братя и сестри, в действителност ги направило по–силни в духовно отношение! — Яков 1:17; Деяния 20:35.

10, 11. Как една сестра се справила с безмилостни разпити, последвани от дълъг престой в затвора?

¹⁰ Ела, която също живее в страна, където дейността за Царството дълго време беше под възбрана, била арестувана за това, че споделя християнската си надежда с другите. В продължение на осем месеца тя била подлагана на безмилостни разпити. Когато най–накрая била изправена пред съда, тя получила десетгодишна присъда в затвор, в който нямало други поклонници на Йехова. Тогава Ела била едва 24–годишна.

¹¹ Разбира се, тя не очаквала с нетърпение да прекара по–голямата част от младостта си в затворническа килия. Но тъй като не можела да промени обстоятелствата си, Ела решила да промени гледната си точка. Затова започнала да гледа на затвора като на свой проповеден район. „Имаше такава необходимост от проповядване — казва тя, — че годините минаха много бързо.“ След повече от пет години Ела отново била подложена на разпит. Като видели, че затворническите решетки не са унищожили нейната вяра, хората, които я разпитвали, ѝ казали: „Не можем да те освободим; не си се променила.“ „Но аз се промених! — отговорила решително Ела. — Сега проявявам по–добър дух, отколкото когато влязох в затвора, и вярата ми е много по–силна от преди!“ Тя добавила: „Ако не искате да ме освободите, ще остана тук, докато Йехова не сметне, че е подходящо да ме освободи.“ Тези пет и половина години затвор не ограбили радостта на Ела! Тя се научила да бъде доволна в каквито и обстоятелства да се намира. Дали можеш да научиш нещо от нейния пример? — Евреи 13:5.

12. Какво може да осигури вътрешен мир на християнина в трудни обстоятелства?

¹² Не прави заключение, че Ела притежава някаква необикновена дарба, която ѝ позволява да се справя с такива предизвикателства. Говорейки за времето, когато са я разпитвали, преди да бъде осъдена, Ела признава: „Спомням си, че зъбите ми тракаха от страх и се чувствувах като изплашена птичка.“ Но Ела проявявала силна вяра в Йехова. Тя се научила да уповава на него. (Притчи 3:5–7) В резултат на това сега Бог е по–реален за Ела от преди. Тя обяснява: „Всеки път, когато влизах в стаята за разпит, усещах, че получавам мир. ... Колкото по–ужасяваща беше ситуацията, толкова мирът ми ставаше по–голям.“ Йехова бил източникът на този мир. Апостол Павел обяснява: „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.“ — Филипяни 4:6, 7.

13. Как биваме уверени, че когато се появят изпитания, ще имаме сили да издържим?

¹³ Ела, която вече е на свобода, запазила радостта си въпреки трудностите. Тя успяла не със собствени сили, а със силите, които ѝ дал Йехова. Същото станало и с апостол Павел, който писал: „И тъй, с преголяма радост по–добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. ... Защото, когато съм немощен, тогава съм силен.“ — 2 Коринтяни 12:9, 10.

14. Дай пример за това как християнинът може да има положителен възглед относно някоя изнурителна ситуация и какъв може да бъде резултатът.

¹⁴ Натискът, с който се сблъскваш днес, може би е различен от обсъдените преди малко обстоятелства. Но в каквото и да се изразява той, трудно е да се справяме с него. Например, твоят работодател може много да критикува работата ти — много повече, отколкото работата на колегите ти, които споделят други религиозни възгледи. Може би не е възможно да си намериш друга работа. Как може да запазиш радостта  си? Спомни си за Адолф и неговите съобщници, чиито преживявания в затвора ги научили да развиват жизненоважни качества. Ако полагаш искрени усилия твоят работодател — дори и да е такъв, на когото е „трудно да се угоди“, — да е доволен от теб, ще развиеш такива християнски качества като издръжливост и дълготърпение. (1 Петър 2:18, NW) Освен това може да станеш още по–ценен работник, в резултат на което е по–вероятно един ден да получиш по–удовлетворяваща работа. Нека сега да обсъдим някои други начини, по които може да запазим радостта си в службата към Йехова.

По–простият живот носи радост

15–17. Както научили двама семейни партньори, какво може да намали стреса, дори и неговият източник да не може да бъде напълно премахнат?

¹⁵ Може би нямаш голям избор относно светската си работа или мястото, където работиш, но ти можеш да контролираш други аспекти на живота си. Обърни внимание на следната случка.

¹⁶ Двама семейни партньори поканили един старейшина на вечеря в дома си. По време на гостуването те споделили, че от известно време изпитват твърде голям натиск в живота. Макар че за работата на пълен работен ден и на двамата се изисквало много време и усилия, те не можели да си намерят друга работа. Чудели се колко дълго ще издържат така.

¹⁷ Когато попитали старейшината за съвет, той отговорил: „Направете живота си по–прост.“ Как? Те прекарвали повече от три часа на ден в пътуване до работното си място и обратно. Старейшината, който познавал добре и двамата, им предложил да помислят да се преместят да живеят  по–близо до работата си, за да могат да намалят времето, което прекарват всеки ден в пътуване до работното си място и обратно. Те можели да използуват спестеното време за други важни неща — или просто, за да си почиват. Ако натискът в живота ограбва част от радостта ти, защо не видиш дали не можеш да облекчиш положението си, като направиш някои промени?

18. Защо е много важно да обмисляме нещата внимателно, преди да взимаме решения?

¹⁸ Друг начин да намалим натиска е да обмисляме нещата внимателно, преди да взимаме решения. Например, един християнин решил да си построи къща. Той се спрял на много сложна архитектура, въпреки че никога преди не се бил занимавал със строителство. Сега този брат разбира, че можел да избегне ненужните проблеми, ако бил ‘обмислил стъпките си’, преди да избере архитектурата на своя дом. (Притчи 14:15, NW) Друг християнин се съгласил да бъде гарант на заем на свой събрат. Според споразумението, ако заемополучателят не можел да върне заема, гарантът бил длъжен да направи това. Първоначално всичко вървяло добре, но след време заемополучателят започнал да не изпълнява споразумението. Заемодателят бил уведомен за това и поискал гарантът да върне целия заем. Гарантът се оказал под голям натиск. Дали можел да избегне това, ако бил обмислил по–внимателно всички фактори, преди да се съгласи да поеме отговорност за дълга? — Притчи 17:18.

19. Кои са някои от начините, по които можем да намалим стреса в живота си?

¹⁹ Когато се изморим, нека никога да не стигаме до заключението, че можем да облекчим натиска върху себе си и да си върнем радостта, като намалим времето за своето лично изучаване на Библията, за проповедна служба и за посещаване на събранията. Това са жизненоважни начини, по които можем да получим светия дух на Йехова, чийто плод е радостта. (Галатяни 5:22) Християнските дейности винаги са освежаващи и обикновено не са прекалено изморителни. (Матей 11:28–30) Много по–вероятно е дейностите в света или по време на забавление — а не духовните дейности — да допринасят за нашата умора. Това да се научим да си лягаме достатъчно рано може да ни помогне да се възстановяваме. Малко допълнителна почивка може да бъде от голяма полза. Нейтън Х. Нор, който до края на живота си служеше като член на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, често казваше на мисионерите: „Първото нещо, което трябва да направите, когато се обезсърчите, е да си починете малко. Ще се учудите колко по–малък изглежда почти всеки проблем след един хубав нощен сън!“

20. (а) Обобщи накратко някои от начините, по които можем да запазим радостта си. (б) Какви причини за радост можеш да посочиш? (Виж блока на страница 17.)

²⁰ Християните имат привилегията да служат на „щастливия Бог“. (1 Тимотей 1:11, NW) Както видяхме, ние можем да запазим радостта си, дори когато се сблъскваме със сериозни проблеми. Нека да пазим пред очите си надеждата за Царството, да променяме гледната си точка, когато е необходимо, и да поддържаме живота си прост. Така, в каквато и ситуация да изпаднем, ще откликнем на думите на апостол Павел: „Радвайте се всякога в Господа[ря]; пак ще кажа: Радвайте се.“ — Филипяни 4:4.

Обърни сериозно внимание на следните въпроси:

• Защо християните трябва да се съсредоточават изцяло върху надеждата за Царството?

• Какво може да ни помогне да запазим радостта си в трудни обстоятелства?

• Защо трябва да се опитваме да правим живота си по–прост?

• В какви отношения някои хора са направили живота си по–прост?

[Въпроси]

[Блок/Снимки на страница 17]

Допълнителни причини за радост

Като християни, ние имаме много причини за радост. Обърни внимание на следните:

1. Ние познаваме Йехова.

2. Знаем истината от божието Слово.

3. Можем да получим прошка на греховете си посредством своята вяра в Исусовата жертва.

4. Божието Царство вече управлява — скоро ще дойде новият свят!

5. Йехова ни е въвел в духовен рай.

6. Ние се радваме на ползотворно християнско общуване.

7. Имаме привилегията да участвуваме в проповедната дейност.

8. Живи сме и разполагаме с известни сили.

Още колко други причини за радост можеш да изброиш?

[Снимка на страница 13]

Павел и Сила били радостни дори в затвора

[Снимки на страница 15]

Дали погледът ти е съсредоточен върху радостните перспективи на божия нов свят?