Радвай се с щастливия Бог

„И тъй, братя, радвайте се ... и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.“ — 2 КОРИНТЯНИ 13:11, „Синодално издание“, 1998 г.

1, 2. (а) Защо на много хора им липсва радост в живота? (б) Какво е радост, и как можем да развиваме това качество?

 В ТЕЗИ мрачни времена много хора не намират причини за радост. Когато те или онези, които обичат, са сполетени от трагедия, хората може да се чувствуват подобно на Йов в древността, който казал: „Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги.“ (Йов 14:1, СИ–98) Християните не са застраховани срещу напрежението и трудностите в тези „тежки времена“ и не е чудно, че понякога верните служители на Йехова се обезсърчават. — 2 Тимотей 3:1, „Верен“.

² Но християните могат да бъдат радостни, дори когато се сблъскват с изпитания. (Деяния 5:40, 41) За да разбереш как е възможно това, първо обърни внимание на определението за радост. Радостта бива определяна като „емоция, предизвиквана от получаването или очакването на нещо хубаво“. a Следователно ние можем да бъдем радостни, ако отделяме време, за да размишляваме върху сегашните си благословии и върху радостта, която ни очаква в божия нов свят.

3. Защо може да се каже, че всеки има поне няколко причини за радост?

³ Всеки притежава някакви благословии, за които трябва да бъде благодарен. Един глава на семейство може да изгуби работата си. Естествено той е загрижен за това. Иска да осигурява необходимото на близките си. Но ако е физически силен и здрав, може да бъде благодарен за тези неща. Ако си намери работа, ще бъде в състояние да работи усилно. Друг пример е една християнка, която може би е болна от изнурителна болест. Въпреки това тя може да бъде благодарна за подкрепата от страна на своите любещи приятели и роднини, които ѝ помагат да се бори с болестта си с достойнство и смелост. Всички истински християни, независимо от своите обстоятелства, могат да се радват на привилегията да познават Йехова, „щастливия Бог“, и Исус Христос, „щастливия и единствен Властник“. (1 Тимотей 1:11, NW; 6:15, NW) Да, Йехова Бог и Исус Христос са най–щастливите личности. Те запазват радостта си, въпреки че условията на земята са далеч по–различни от  първоначалното намерение на Йехова. От примера на Бога и на Исус може да научим много неща относно това как да запазим радостта си.

Те никога не изгубили радостта си

4, 5. (а) Как реагирал Йехова, когато първите хора се разбунтували? (б) Как Йехова запазил положителната си нагласа към човечеството?

⁴ В Едемската градина Адам и Ева се радвали на безупречно здраве и съвършен ум. Имали продуктивна работа и идеални условия за вършенето ѝ. Най–хубавото било, че първите хора имали привилегията редовно да общуват с Йехова. Божията цел била те да се радват на щастливо бъдеще. Но нашите прародители не се задоволили с всички тези хубави дарове; те откраднали забранения плод от „дървото за познаване доброто и злото“. Този акт на неподчинение бил в основата на цялото нещастие, което ние — техните потомци — изпитваме днес. — Битие 2:15–17; 3:6; Римляни 5:12.

⁵ Но Йехова не позволил неблагодарната нагласа на Адам и Ева да ограби радостта му. Той бил сигурен, че сърцата на поне някои от техните деца щели да бъдат подтикнати да му служат. Всъщност Бог бил толкова сигурен в това, че още преди да се роди първото дете на Адам и Ева, той обявил целта си да изкупи послушните им потомци! (Битие 1:31; 3:15) През последвалите векове повечето хора постъпвали като Адам и Ева, но Йехова не обърнал гръб на човешкото семейство, поради това широко разпространено неподчинение. Вместо това той насочвал вниманието си към мъжете и жените, които ‘радвали сърцето му’ — онези, които полагали истински усилия да му бъдат угодни, защото го обичали. — Притчи 27:11; Евреи 6:10.

6, 7. Кои фактори помогнали на Исус да запази радостта си?

⁶ А как Исус запазил радостта си? Като могъщо духовно създание в небесата, Исус имал възможност да наблюдава как постъпват мъжете и жените на земята. Несъвършенството им било очевидно, но въпреки това Исус ги обичал. (Притчи 8:31, NW) По–късно, когато дошъл на земята и буквално ‘пребивавал между’ хората, той не променил възгледа си относно човечеството. (Йоан 1:14) Какво помогнало на съвършения Син на Бога да запази този положителен възглед относно грешното човешко семейство?

⁷ Първо, Исус очаквал разумни неща както от себе си, така и от другите. Той знаел, че няма да обърне във вярата света. (Матей 10:32–39) Затова се радвал, когато дори един искрен човек откликне благоприятно на посланието за Царството. Въпреки че поведението и нагласата на неговите ученици понякога не били много добри, Исус знаел, че в сърцето си те наистина искат да вършат божията воля и ги обичал за това. (Лука 9:46; 22:24, 28–32, 60–62) Важно е да се отбележи, че в молитва към небесния си Баща, Исус посочил накратко положителната линия на поведение, към която вече се придържали неговите ученици: „Те опазиха Твоето слово.“ — Йоан 17:6.

8. Изброй някои от начините, по които можем да подражаваме на Йехова и на Исус по отношение на запазването на радостта си.

⁸ Несъмнено всеки от нас ще извлече полза, ако размишлява върху примера на Йехова Бог и на Исус Христос в това отношение. Дали можем още по–пълно да подражаваме на Йехова, като не сме прекалено загрижени, когато нещата не вървят така, както сме се надявали? Можем ли да следваме по–точно стъпките на Исус, като запазваме положителен възглед относно настоящите си обстоятелства, както и като очакваме разумни неща от себе си и от другите? Нека да видим как някои от тези принципи могат да бъдат приложени на практика в една област, която е много скъпа на сърцето на пламенните християни по целия свят — проповедната служба.

Запази положителен възглед относно службата

9. Как Йеремия си възвръщал радостта, и как може да ни помогне неговият пример?

⁹ Йехова иска да бъдем радостни в неговата служба. Радостта ни не бива да зависи от резултатите, които постигаме. (Лука 10:17, 20) Пророк Йеремия проповядвал  години наред в район, в който хората не откликвали. Когато се съсредоточавал върху отрицателните реакции на хората, той губел радостта си. (Йеремия 20:8) Но когато размишлявал за това колко е прекрасно посланието, пророкът си възвръщал радостта. Йеремия казал на Йехова: „Като намерих Твоите думи, изядох ги, и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; защото се наричам с Твоето име, Господи [Йехова — NW].“ (Йеремия 15:16) Да, Йеремия се радвал, че има привилегията да проповядва божието слово. И ние може да изпитваме радост от това.

10. Как можем да запазим радостта си в службата, дори ако понастоящем хората в нашия район не откликват?

¹⁰ Дори повечето хора да не откликват на добрата новина, ние имаме основание да бъдем радостни, когато участвуваме в проповедната служба. Помни, че Йехова е напълно сигурен, че някои хора ще бъдат подтикнати да му служат. Подобно на Йехова, и ние никога не бива да губим надежда, че в подходящото време поне няколко души ще прозрат ситуацията и ще приемат посланието за Царството. Не трябва да забравяме, че обстоятелствата на хората се променят. Когато се сблъска с някаква неочаквана загуба или изпадне в криза, дори най–самодоволният човек може сериозно да се замисли за смисъла на живота. Дали ще бъдеш до него, когато започне ‘да осъзнава духовната си нужда’? (Матей 5:3, NW) Да, някой в твоя район може би ще бъде готов да слуша добрата новина още следващия път, когато го посетиш!

11, 12. Какво станало в един град, и какво може да научим от това?

¹¹ Освен това може би в района ни вече живеят други хора. Ето един пример. В един малък град живели няколко млади приятелски семейства с деца. Когато ги посещавали, Свидетелите на Йехова чували един и същ отговор на всяка врата: „Не ни интересува!“ Ако някой проявил интерес към посланието за Царството, съседите незабавно го насърчавали да прекрати всякакъв по–нататъшен контакт със Свидетелите. Не е необходимо да казваме, че било предизвикателство да се проповядва там. Въпреки това Свидетелите не се отказвали; те продължавали непрестанно да проповядват. Какъв бил резултатът?

¹² След време много от децата в града пораснали, оженили се и продължили да живеят там. Тъй като някои от младите хора осъзнали, че техният начин на живот не им осигурил истинско щастие, някои от тях започнали да търсят истината. Те я открили, когато откликнали благоприятно на добрата новина, която възвестяват Свидетелите. Така след много години малкият сбор започнал да расте. Представи си радостта на вестителите на Царството, които не се отказвали! Нека постоянството в споделянето на великолепното послание за Царството да носи радост и на нас!

Събратята ти ще те подкрепят

13. Към кого може да се обърнем, когато сме обезсърчени?

¹³ От кого можеш да потърсиш утеха, когато натискът в живота ти се увеличи или  те постигнат беди? Милионите отдадени на Йехова служители се обръщат първо към него в молитва, а след това към своите християнски братя и сестри. Когато бил на земята, самият Исус ценял подкрепата от страна на учениците си. През нощта преди своята смърт той казал, че те са ‘онези, които устояли с него в изпитанията му’. (Лука 22:28) Разбира се, учениците били несъвършени, но тяхната лоялност носела утеха на Сина на Бога. Ние също можем да получаваме сили от своите събратя.

14, 15. Какво помогнало на двама брачни партньори да се справят със смъртта на сина си, и какво научаваш от тази случка?

¹⁴ Двамата християнски брачни партньори Мишел и Даян научили колко скъпоценна може да бъде подкрепата от страна на техните братя и сестри. На 20–годишния им син, Джонатан, който бил енергичен и многообещаващ християнин, бил открит тумор в мозъка. Лекарите решително се опитали да спасят младежа, но физическото му състояние все повече се влошавало, докато един късен следобед той заспал в смъртта. Мишел и Даян били покрусени. Те знаели, че Събранието за службата, което се провеждало същата вечер, почти било свършило. Но тъй като отчаяно се нуждаели от утеха, двамата помолили старейшината, който бил при тях, да ги придружи до Залата на Царството. Те пристигнали точно когато сборът бил информиран за смъртта на Джонатан. След събранието братята и сестрите наобиколили плачещите родители, прегръщали ги и им говорели утешително. Даян си спомня: „Когато отидохме в залата, чувствувахме празнота, но каква утеха получихме от братята — колко ни подкрепиха само! Въпреки че не можеха да премахнат нашата болка, те ни помогнаха да издържим на натиска!“ — Римляни 1:11, 12; 1 Коринтяни 12:21–26.

¹⁵ Тази беда допринесла за това Мишел и Даян да се сближат с братята си. Тя направила така, че и самите те да станат по–близки помежду си. Мишел казва: „Научих се още повече да ценя своята скъпа съпруга. Когато сме обезсърчени, разговаряме за библейската истина и за това как ни подкрепя Йехова.“ Даян добавя: „Сега надеждата за Царството е още по–ценна за нас.“

16. Защо е важно да поемем инициативата да кажем на своите братя от какво се нуждаем?

¹⁶ Да, нашите християнски братя и сестри могат да бъдат „укрепваща помощ“ за нас в трудните моменти от живота и така да ни помогнат да запазим радостта си. (Колосяни 4:11, NW) Разбира се, те не могат да четат мислите ни. Затова, когато се нуждаем от подкрепа, е добре да им кажем това. После можем искрено да им благодарим за всяка утеха, която са в състояние да ни окажат нашите братя, като гледаме на нея като на идваща от Йехова. — Притчи 12:25; 17:17.

Огледай се в своя сбор

17. С какви предизвикателства се сблъсква една самотна майка, и как гледаме на хора като нея?

¹⁷ Колкото по–внимателно се вгледаш в събратята си, толкова по–добре ще се научиш да ги цениш и да намираш радост в общуването с тях. Огледай се в своя сбор. Какво виждаш? Дали някоя самотна майка се опитва да възпита децата си в пътя на истината? Замисляш ли се сериозно за хубавия пример, който дава тя? Опитай се да си представиш някои от проблемите, с които се сблъсква. Една самотна майка на име Жанин изброява някои от тях — самота, нежелани подхвърляния от страна на мъжете в работата, много малък бюджет. Но тя казва, че най–голямата трудност е да се грижи за емоционалните потребности на децата си, тъй като всяко дете е различно. Жанин говори и за друг проблем: „Може да бъде истинско предизвикателство да избягваш склонността да правиш сина си глава на семейството, за да компенсираш липсата на съпруг. Аз имам дъщеря и е трудно да помня, че не бива да я натоварвам с личните си проблеми.“ Подобно на хиляди боящи се от Бога самотни родители, Жанин работи на пълен работен ден и се грижи за домакинството. Тя също така изучава Библията с децата си, обучава ги в службата и ги води на събранията на сбора. (Ефесяни 6:4) Колко е щастлив Йехова, когато всекидневно вижда усилията на всички в това семейство  да запазят моралната си безкомпромисност! Нима това, че около теб има такива хора, не ти носи сърдечна радост? Разбира се, че те радва.

18, 19. Обясни как можем да ценим още повече членовете на сбора.

¹⁸ Огледай се отново в своя сбор. Може би виждаш верни вдовици или вдовци, които ‘не се отделят’ от събранията. (Лука 2:37) Дали понякога се чувствуват самотни? Разбира се. Несъмнено техните партньори им липсват! Но те продължават да бъдат заети със служба към Йехова и проявяват личен интерес към другите. Непоколебимата им положителна нагласа допринася за радостта в сбора! Една християнка, която участвува в целодневна служба вече повече от 30 години, казала: „Едно от нещата, които ме радват най–много, е да виждам възрастни братя и сестри, които са преминали през много изпитания и все още служат вярно на Йехова!“ Да, възрастните християни, които са сред нас, са голямо насърчение за по–младите.

¹⁹ А новите, които са започнали да се събират със сбора едва отскоро? Нима не сме насърчени, когато те изразяват вярата си на събранията? Помисли за напредъка, който са направили, откакто са започнали да изучават Библията. Йехова е много доволен от тях. А ние? Дали изразяваме одобрението си, като ги хвалим за техните усилия?

20. Защо може да се каже, че всеки в сбора заема важно място в него?

 ²⁰ Дали си семеен, несемеен или самотен родител? Дали си момче или момиче, което няма баща (или майка), дали си вдовица или вдовец? Дали се събираш със сбора вече години наред или започна да правиш това едва отскоро? Бъди сигурен, че твоят пример на вярност е насърчителен за всеки от нас. И когато пееш заедно с другите песен на Царството, когато даваш отговор или когато изнасяш доклад в Теократичното училище за проповедна служба, ти допринасяш за нашата радост. И което е още по–хубаво — това радва сърцето на Йехова.

21. Какво имаме много причини да правим, но какви въпроси възникват?

²¹ Да, дори в тези изпълнени с проблеми времена можем да бъдем радостни, когато се покланяме на своя щастлив Бог. Имаме много причини да откликваме на насърчението на Павел: „Радвайте се ... и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.“ (2 Коринтяни 13:11, СИ–98) Но ако сме се сблъскали с природно бедствие, ако понасяме преследване или сериозни икономически затруднения? Възможно ли е да запазим радостта си дори при такива обстоятелства? Сам стигни до отговора на тези въпроси, като разгледаш следващата статия.

[Бележка под линия]

Можеш ли да отговориш?

• Как бива описвана радостта?

• Как запазването на положителна нагласа може да ни помогне да останем радостни?

• Какво може да ни помогне да имаме положителен възглед относно района на своя сбор?

• По какви начини показваш, че цениш братята и сестрите в своя сбор?

[Въпроси]

[Снимки на страница 10]

Може би в нашия район вече живеят други хора

[Снимка на страница 12]

С какви предизвикателства се сблъскват хората в твоя сбор?