‘Чрез мъдростта ще се умножат дните ни’

КОЙ ще отрече, че мъдростта е крайно необходима, когато става дума за справяне с проблемите на живота? Истинската мъдрост представлява способността да използуваш по правилен начин познанието и разбирането, които притежаваш. Тя е точно обратното на безразсъдството, глупостта и безумието. Затова Писанията ни подканят настойчиво да придобиваме мъдрост. (Притчи 4:7) В действителност библейската книга Притчи била написана главно, за да предаде мъдрост и дисциплина. Нейните встъпителни думи казват: „Притчите на Соломон, сина на Давид, царя на Израил, за да познае човек мъдрост и дисциплиниране.“ — Притчи 1:1, 2, NW.

Разгледай здравите учения от първите няколко глави на Притчи. Както един любещ баща подканя своя син, Соломон моли настоятелно своите читатели да приемат дисциплиниране и да обърнат внимание на мъдростта. (1 и 2 глава) Той ни показва как да развиваме близост с Йехова и как да опазим сърцето си. (3 и 4 глава) Напомня ни да останем морално чисти. (5 и 6 глава) Да, за нас е изключително ценно повествованието, разкриващо метода на действие на една неморална личност. (7 глава) А колко привлекателен за всеки е призивът на персонифицираната мъдрост! (8 глава) Преди да премине към кратките, отделни притчи в следващите глави, цар Соломон представя едно подтикващо към действие обобщение на онова, което е обсъдил дотук. — 9 глава.

‘Елате, хранете се с моя хляб и пийте от виното ми’

Завършекът на първия дял от книгата Притчи не е едно сухо обобщение, което просто да подчертава споменатите преди това съвети. По–скоро то е представено като вълнуваща и красива словесна илюстрация, която подтиква читателя да придобива мъдрост.

Деветата глава от библейската книга Притчи започва с думите: „Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба.“ (Притчи 9:1) Изразът „седем стълба“ — изказва предположение един учен — „говори за голямо, представително жилище, заграждащо един двор, като постройката е подкрепяна от по три стълба от двете страни и един в средата на третата страна, срещу входа“. Каквито и да са детайлите, то истинската мъдрост е построила здрава къща за приемане на много гости.

Всичко е готово за едно угощение. Месото е тук, както и виното. Мъдростта отделя лично внимание на приготвянето на яденето и на подредбата на масата. „Закла животните си, смеси виното си и сложи трапезата си.“ (Притчи 9:2) Явно на тази фигуративна трапеза е на разположение духовно просвещаваща храна за размисъл. — Исаия 55:1, 2.

Кой е поканен на угощението, приготвено от истинската мъдрост? „Тя изпрати своите прислужници, та да може да извика от най–високите места в града: ‘Който е неопитен, нека се отбие тук.’ И каза на всички, на които не достига сърце: ‘Елате, хранете се с моя хляб и пийте от виното, което съм смесила. Оставете неопитните и продължавайте да живеете, и ходете право по пътя на разбирането.’“ — Притчи 9:3–6, NW.

Мъдростта изпраща прислужниците си да изрекат една покана. Те отиват на обществени места, откъдето могат да извикат  към максимален брой хора. Всички са поканени — онези, на които „не достига сърце“, тоест, на които липсва разбиране, както и онези, на които липсва опит. (Притчи 9:4, NW) Предлага им се обещание за живот. Мъдростта, съдържаща се в божието Слово, част от което е и книгата Притчи, безспорно е достъпна почти за всеки. Днес като пратеници на истинска мъдрост Свидетелите на Йехова са заети да канят хората навсякъде, където ги намират, да изучават Библията. Поемането на това познание наистина може да доведе до вечен живот. — Йоан 17:3.

Християните трябва смирено да приемат дисциплинирането на мъдростта. Това е особено вярно за младите и за онези, които отскоро са започнали да учат за Йехова. Поради ограничения си опит в пътищата на Бога те могат да бъдат такива, на които „не достига сърце“. Не че всичките им подбуди са лоши, но за да приведеш сърцето си в състояние, което наистина е угодно на Йехова Бог, са необходими време и усилия. Това изисква привеждането на мислите, желанията, чувствата и целите в хармония с онова, което Бог одобрява. Колко жизненоважно е това те ‘да формират силно желание за неразводненото мляко, принадлежащо на словото’. — 1 Петър 2:2, NW.

Но нима не трябва всеки един от нас да надрасне „първоначалното учение“? Няма съмнение, че трябва да развиваме интерес към „дълбоките неща на Бога“ и да се храним от твърдата храна, която е за пълнолетните. (Евреи 5:12–6:1; 1 Коринтяни 2:10, NW) „Верният и разумен роб“, когото Исус Христос ръководи пряко, прилежно осигурява навременна духовна храна за всички. (Матей 24:45–47, NW) Нека се наслаждаваме на трапезата на мъдростта, като прилежно изучаваме божието Слово и основаните на Библията издания, осигурявани от класа на ‘роба’.

„Не изобличавай присмивателя“

Ученията на мъдростта обхващат също порицание и поправяне. Тази черта на мъдростта не е желана от всички. Затова краят на първия дял на книгата Притчи съдържа едно предупреждение: „Който поправя присмивателя, навлича на себе си срам; и който изобличава нечестивия, лепва на себе си петно. Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази.“ — Притчи 9:7, 8а.

Присмивателят развива неприязън и омраза към онзи, който се опитва да оправи пътя му. Злият човек не проявява признателност за порицанието. Колко е неразумно да се опитваме да научим на прекрасната истина от божието Слово някой, който мрази истината или просто се стреми да ѝ се надсмее! Когато проповядвал в Антиохия, апостол Павел се сблъскал с група юдеи, които не обичали истината. Те се опитвали да го въвлекат в спор, като му противоречали, хулейки Бога, но Павел просто заявил: „Но понеже го отхвърляте [божието слово] и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.“ — Деяния 13:45, 46.

В своя стремеж да достигнем до хората с честни сърца с добрата новина за Царството, нека внимаваме да не започваме разисквания и спорове с присмиватели. Христос Исус напътствувал своите ученици: „А когато влизате в дома, поздравявайте го. И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас. И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си.“ — Матей 10:12–14.

 Откликът на мъдрия човек спрямо порицанието е точно обратният от този на присмивателя. Соломон казал: „Изобличавай мъдрия и той ще те обикне. Давай наставление на мъдрия и той ще стане по–мъдър.“ (Притчи 9:8б, 9а) Мъдрият човек знае, че „никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него“. (Евреи 12:11) Макар че съветът може да изглежда болезнен, защо трябва да отмъщаваме или да сме в отбрана, ако приемането му ще ни направи по–мъдри?

„Научи праведния, и той повече ще напредне в знание“ — продължава мъдрият цар. (Притчи 9:9б, „Синодално издание на Библията“, 1998 г.) Никой не е твърде мъдър или твърде стар, за да престане да се учи. Какво удоволствие е да виждаш дори онези, които са в залеза на своите години, да приемат истината и да се отдават на Йехова! Нека ние също се стремим да запазим желанието си да учим и да държим ума си деен.

‘Ще ти се прибавят години на живот’

Като подчертава главната мисъл на темата, която разглежда, Соломон включва основната необходима предпоставка за мъдрост. Той пише: „Страхът от Йехова е началото на мъдростта; и познаването на Най–светия представлява разбирането.“ (Притчи 9:10, NW) Не може да има богоугодна мъдрост без дълбоко страхопочитание към истинския Бог. Човек може да има добре запасен с познание ум, но ако му липсва страх от Йехова, той няма да успее да използува това познание по начин, който донася чест на Създателя. Той дори може да си извади погрешни заключения от известни факти, превръщайки сам себе си в глупак. Освен това познанието за Йехова, Най–светия, е необходимо за придобиване на разбиране — една забележителна черта на мъдростта.

Какви са плодовете, които мъдростта носи? (Притчи 8:12–21, 35) Царят на Израил казва: ‘Чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.’ (Притчи 9:11) Дълголетие и години живот са резултатът от общуването с мъдростта. Да, „мъдростта запазва живота на ония, които я имат“. — Еклисиаст 7:12.

Всеки един от нас е лично отговорен за това да полага усилия, за да придобие мъдрост. Като набляга на този факт, Соломон казва: „Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; и ако се присмееш, ти сам ще понасяш [последствията от това].“ (Притчи 9:12) Мъдрият човек е мъдър за своя собствена полза, а присмивателят сам е виновен за своите собствени страдания. Наистина ние жънем онова, което сеем. Нека тогава ‘да приклоним ухото си към мъдростта’. — Притчи 2:2.

„Безумната жена е бъбрица“

Използувайки метода на противопоставянето, по–нататък Соломон казва: „Безумната жена е бъбрица, проста и не знае нищо. Седи при вратата на къщата си, на стол по високите места на града, и кани ония, които минават, които вървят право в пътя си, като им казва: ‘Който е прост [неопитен — NW], нека се отбие тук’.“ — Притчи 9:13–16а.

Глупостта е изобразена като една гръмогласна, невъздържана и невежа жена. Тя също е построила къща. И тя е поела задачата да извика онези, които са неопитни. Така че минувачите имат избор. Дали ще приемат поканата на мъдростта, или тази на глупостта?

„Крадените води са сладки“

И мъдростта, и глупостта канят слушателите да ‘се отбият тук’. Но призивът е различен. Мъдростта кани хората на угощение от вино, месо и хляб. Привлекателните неща, които глупостта предлага, ни напомнят за пътищата на една неморална жена. Соломон казва: „Колкото за безумния [комуто не достига сърце — NW], нему казва: ‘Крадените води са сладки, и хляб, който се яде скришом, е вкусен.’“ — Притчи 9:16б, 17.

 Вместо смесено вино, „безумната жена“ предлага крадени води. (Притчи 9:13) В Писанията изпитването на сексуална наслада с любимата жена е оприличено с пиенето на освежаваща вода. (Притчи 5:15–17) Следователно крадените води представят неморални сексуални отношения, които са осъществявани тайно. Такива води изглеждат сладки, по–сладки от вино, защото са крадени и предават идеята за това да избягаш безнаказано от нещо лошо. Хлябът, яден тайно, е представен като по–вкусен от хляба и месото на мъдростта, точно защото е придобит с нечестни средства. Да виждаш това, което е забранено и тайно, като нещо привлекателно, е белег за глупост.

Докато поканата на мъдростта съдържа обещание за живот, една глупава жена не се интересува от последствията на пътищата, които следва. Но Соломон предупреждава: „Той не знае, че мъртвите са там, и че гостите ѝ са в дълбочините на ада.“ (Притчи 9:18) „Къщата на [безумната жена] не е дом, но мавзолей — пише един учен. — Ако влезеш там, няма да излезеш жив.“ Да се следва неморален начин на живот не е мъдро; това е смъртоносно.

Исус Христос казал: „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“ (Матей 7:13, 14) Нека винаги да се храним на трапезата на мъдростта и да бъдем сред онези, които са на пътя, който води към живот.

[Снимка на страница 31]

Мъдрият човек приветствува дисциплинирането

[Снимка на страница 31]

Придобиването на мъдрост е лична отговорност