Променени стандарти, изгубено доверие

В дните на английския крал Хенри І (1100–1135 г.) било прието, че един ярд е равен на „разстоянието от върха на носа на краля до края на палеца му при протегната напред ръка“. Дали пръчките, с които поданиците на крал Хенри измервали разстоянията в ярдове, били точни? Явно единственият начин да се разбере това бил да бъде посетен монархът.

ДНЕС мерните единици са по–точно определени посредством различни стандарти. Например, един метър е равен на разстоянието, което светлината изминава във вакуум за една секунда, разделено на 299 792 458. За да бъдем още по–точни, трябва да кажем, че тази светлина е с точно определена дължина на вълната и е произведена от специален лазер. Ако имат оборудването, което възпроизвежда този стандарт, хората от целия свят могат да проверят дали дължината на техния измервателен уред в метри е равна на дължината на уредите на другите.

Колкото и малки да са промените в стандартите на мерните единици, те могат да причинят неточности и затова хората полагат големи усилия да пазят стандартите точни. Например, във Великобритания стандартът за мерната единица за тежест е парче сплав от платина и иридий, което тежи един килограм. То се пази в Националната физична лаборатория. Поради замърсяването на въздуха, причинено от автомобилния трафик и от прелитащите самолети, всеки ден стандартът за един килограм става малко по–тежък. Но това цилиндрично парче метал е копие на световния стандарт, държан под три стъклени похлупака в едно подземие на Международното бюро по мерки и теглилки в Севър (Франция). Дори тежестта на това тяло обаче, се променя в резултат на микроскопично замърсяване. Засега световните метролози не са открили по–постоянен стандарт.

За обикновения човек минималните промени изглеждат незначителни, но пълната промяна на стандарта може да предизвика объркване. Във Великобритания промяната от местната мярка за тегло (фунт и унция) в метрична (килограм и грам) предизвика значително недоверие, и то не без основание. Някои безскрупулни собственици на магазини се възползуваха от това, че повечето британци не бяха запознати с новата система, и мамеха клиентите си.

Семейните и моралните стандарти

А промените на семейните и моралните стандарти? Последствията от тези изменения може да бъдат още по–навреждащи. Последните сведения за разпадане на семейства, безразборни сексуални връзки и широко разпространено малтретиране на деца ужасяват много хора и доказват, че живеем във време, когато стандартите биват принизявани. Това, че има семейства с един родител, деца, които биват отглеждани от „родители“ от един и същи пол, и ужасен сексуален тормоз на деца, за които се грижат местни власти, е резултат от факта, че хората обръщат гръб на общоприетите стандарти. Както  предсказала Библията преди около две хиляди години, хората все повече ‘обичат само себе си, не проявяват естествена обич, обичат удоволствията повече, отколкото обичат Бога’. — 2 Тимотей 3:1–4, NW.

Принизяването на моралните стандарти е неразделно свързано със загуба на доверието. Неотдавна в Хайд, град в северна Англия, където жителите оказвали голямо доверие на своите „уважавани и доверени“ семейни лекари, силното принизяване на високите стандарти в медицинската професия излезе наяве. Но за съжаление жителите там изгубили доверието си в лекарите. Как станало това? От няколко съдебни протокола станало ясно, че един семеен лекар директно причинил смъртта на поне 15 свои пациентки. Полицията дори трябвало да преразгледа повече от 130 други смъртни случая, в които бил замесен този лекар. Тази професия още повече изгубила доверието на хората, когато той бил осъден и хвърлен в затвора. Двама служители в затвора, чиято майка вероятно била убита от този лекар, получили други отговорности, за да не се грижат за имащия лоша слава затворник. Не е чудно, че в една статия в „Дейли телеграф“, посветена на случая, виновният семеен лекар е наречен „‘Дяволският’ лекар“.

Щом стандартите в толкова много области на живота се променят и принизяват, на кого можеш да окажеш пълно доверие? Къде можеш да откриеш непроменящи се стандарти, за чието спазване се грижи власт, която има силата да ги поддържа? Тези въпроси са разгледани в следващата статия.