Укрепвай доверието си в Йехова

В ход е зловещ заговор. Високопоставените служители в страната са се наговорили и предлагат да бъде въведен нов закон. Те искат всеки човек, извършващ поклонение, което държавата не одобрява, да бъде наказан със смърт.

ДАЛИ тази ситуация ти изглежда позната? Историята е пълна с примери на хора, които са прибягвали до това да кроят злини чрез закон. Записаното по–горе се случило в Персийската империя в дните на пророк Даниил. Законът, въведен от цар Дарий, гласял: „Който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог, или човек, освен до [царя], той да се хвърли в рова на лъвовете.“ — Даниил 6:7–9.

Какво щял да прави Даниил при тази смъртна заплаха? Дали щял да продължи да се доверява на своя Бог, Йехова, или щял да направи компромис и да постъпи според царската заповед? В повествованието се казва: „Даниил, щом се научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молящ се и благодарящ пред своя Бог, както  правеше по–напред.“ (Даниил 6:10) Добре знаеш случилото се след това. Заради своята вяра, Даниил бил хвърлен в ямата с лъвовете, но Йехова ‘затворил устата на лъвовете’ и спасил лоялния си служител. — Евреи 11:33; Даниил 6:16–22.

Време за самоанализ

Днес служителите на Йехова живеят в един враждебен свят, като се сблъскват с много изпитания, застрашаващи физическото и духовното им добруване. Например, когато в някои страни избухна силна расова омраза, бяха убити много Свидетели. На други места служителите на Йехова се сблъскват с недостиг на храна, икономически трудности, природни бедствия, сериозни болести и с други опасни за живота ситуации. Освен това трябва да издържат на преследване, натиск в работата и на различни изкушения да извършат грях — неща, които могат да бъдат заплаха за тяхната духовност. Да, големият Противник, Сатан, е решен да унищожи служителите на Йехова по всевъзможни начини. — 1 Петър 5:8.

Какво можем да правим, когато се сблъскваме с такива обстоятелства? Нормално е да се страхуваме, когато животът ни е в опасност, но можем да помним думите на апостол Павел, които ни уверяват: „[Йехова] е рекъл: ‘Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя’; така щото дръзновено казваме: ‘Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми стори човек?’“ (Евреи 13:5, 6) Можем да бъдем уверени, че Йехова мисли същото и за днешните си служители. Но едно е да знаем обещанията на Йехова, а съвсем друго е да бъдем убедени, че той ще действува в наша полза. Затова е изключително важно да изследваме основата, върху която градим доверието си в Йехова, и да правим всичко възможно, за да укрепваме и запазваме това доверие. Ако постъпваме така, „Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата [ни] и мислите [ни] в Христа Исуса“. (Филипяни 4:7) По този начин, когато се появят изпитания, ще можем да мислим ясно и да се справяме с тях мъдро.

Основата за доверието в Йехова

Несъмнено ние имаме много причини за доверие в своя Създател, Йехова. Първата от тях е, че Йехова е любещ Бог, който наистина се грижи за своите служители. В Библията са записани многобройни случаи, от които разбираме за любещата грижа на Йехова към неговите служители. Описвайки начина, по който Йехова постъпвал със своя избран народ, Израил, Моисей писал: „Намери го в пуста земя, да! в пуста, дива и виеща; огради го, настави го, опази го като зеницата на окото Си.“ (Второзаконие 32:10) Днес Йехова продължава да се грижи добре за своите служители и като група, и поотделно. Например, когато по време на гражданската война в Босна някои Свидетели страдаха от голям недостиг на храна, Йехова се погрижи те да получат така необходимите продукти посредством смелите усилия на техните братя от Хърватска и Австрия, които рискуваха живота си, като пътуваха през една изключително опасна област, за да закарат хуманитарна помощ на своите братя. a

Тъй като Йехова Бог е Всемогъщ, той несъмнено може да пази служителите си при всякакви обстоятелства. (Исаия 33:22; Откровение 4:8) Но дори когато Йехова допуска някои от служителите му да докажат, че са верни чак до смърт, той ги подкрепя и им помага да запазят моралната си безкомпромисност, като им дава сили да останат твърди, радостни и спокойни докрай. Така че ние можем да проявяваме същата увереност като псалмиста: „Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти, затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, и планините се преместили всред моретата.“ — Псалм 46:1, 2.

Библията показва също, че Йехова е Богът на истината. Това означава, че той винаги спазва обещанията си. Всъщност Библията го описва като Бога, „Който не лъже“. (Тит 1:2) Тъй като Йехова многократно повтарял, че иска да пази и спаси  служителите си, ние можем да бъдем абсолютно сигурни, че той не само може, но и е готов да изпълни своите обещания. — Йов 42:2.

Начини, по които да укрепваме доверието си

Въпреки че имаме много причини да оказваме доверие на Йехова, ние не бива да мислим, че винаги ще правим това. Тъй като в света като цяло има слаба вяра в Бога, тази нагласа може лесно да отслаби доверието ни в Йехова. Затова трябва да полагаме енергични усилия да укрепваме и запазваме доверието си в Бога. Йехова добре знае това и осигурява начини, по които можем да успеем.

Първо, той осигурява своето писано Слово, Библията, съдържащо множество могъщи дела, които Бог е извършил за служителите си. Помисли само: Какво доверие можеш да оказваш на някой, ако знаеш само името му? Вероятно съвсем малко, или никакво. Нима за да оказваш доверие на някого, не трябва да знаеш неговите постъпки и начини на действие? Като четем такива библейски повествования и размишляваме върху тях, познанието ни за Йехова и за чудесните начини, по които постъпва той, се задълбочава и започваме да разбираме все по–добре колко достоен за доверие е той. Така доверието ни в него укрепва. Псалмистът дал хубав пример в това отношение, като казал в усърдна молитва към Бога: „Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността, и ще размишлявам върху всичко, що си сторил, и деянията Ти ще преговарям.“ — Псалм 77:11, 12.

Освен Библията ние имаме и изобилие от духовна храна във вид на библейски издания, които произвежда организацията на Йехова. Много често в тях се намират и вълнуващи разкази на съвременни божии служители, показващи как Йехова им помогнал и ги подкрепил, когато изпадали в трудни ситуации. Например Мартин Пьотцингер, който след време станал член на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, сериозно се разболял, когато служел като пионер в един отдалечен от родината му район в Европа. Той нямал пари и никой лекар не искал да го прегледа. Но Йехова не го изоставил. Накрая братът отишъл при главния консултант в местната болница. Тъй като този мъж силно вярвал в Библията, той се погрижил за брат Пьотцингер като за свой син, и то безплатно. Като четем такива лични разкази, може много да укрепим доверието си в своя небесен Баща.

Друга скъпоценна помощ, която осигурява Йехова, за да укрепва доверието ни в него, е скъпоценната привилегия на молитвата. Апостол Павел любещо ни казва: „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.“ (Филипяни 4:6) Към това „всяко нещо“ може да причислим чувствата, потребностите, страховете и притесненията ни. Колкото по–често и сърдечно се молим, толкова по–силно ще бъде доверието ни в Йехова.

Когато Исус Христос бил на земята, понякога отивал да се моли на усамотено място, за да не го безпокои никой. (Матей 14:23; Марко 1:35) Преди да вземе сериозно решение, той дори прекарвал цяла нощ, молейки се на Баща си. (Лука 6:12, 13) Не е чудно, че Исус проявявал толкова силно доверие в Йехова, че могъл да издържи най–ужасното изпитание, с което се е сблъсквал някой. Последните му думи на мъченическия стълб били: „Татко, в твоите ръце поверявам духа си.“ Този израз на увереност показал, че доверието му в неговия Баща останало неразклатено докрай,  въпреки че Йехова не се намесил, за да го спаси. — Лука 23:46, NW.

Друг начин да изграждаме доверие в Йехова е редовно да се събираме с онези, които му се доверяват от все сърце. Йехова заповядал на хората си да се събират редовно, за да учат повече неща за него и да се насърчават един друг. (Второзаконие 31:12; Евреи 10:24, 25) Това общуване укрепвало доверието им в Йехова, като им помагало да издържат големи изпитания на вярата. В една страна в Африка, където проповедната дейност била под възбрана, Свидетелите на Йехова не получавали полицейска защита, документи за пътуване, свидетелства за брак, лечение в болниците и работа. Когато в един район избухнала гражданска война, 39 души от местния сбор, в това число и деца, живели около четири месеца под един нисък мост в пустинята, за да избягат от престрелките в града. Това, че ежедневно обсъждали стих от Библията и провеждали други събрания, им дало много сили в тези големи трудности. Така успели да издържат изпитанието и да запазят духовността си. Тази случка ясно показва колко е скъпоценно да се събираме заедно с хората на Йехова.

И накрая, за да укрепваме доверието си в Йехова, трябва да бъдем активни в дейността по проповядването за Царството, като сме винаги готови да споделяме добрата новина с другите. Това се вижда от вълнуващата случка на една пламенна млада вестителка в Канада, която била неизлечимо болна от левкемия. Въпреки сериозната си болест, тя искала да стане редовна пионерка, т.е. целодневна служителка. По време на едно кратко затихване на нейната болест тя се чувствувала достатъчно здрава, за да прекара един месец в службата като помощна пионерка. После състоянието ѝ се влошило и след няколко месеца умряла. Но тя останала духовно силна докрая, нейното доверие в Йехова не се разклатило дори за миг. Майка ѝ си спомня: „Чак до края тя беше загрижена повече за другите, отколкото за себе си. Насърчаваше ги да изучават Библията, като им казваше: ‘Ще бъдем заедно в рая.’“

Да проявяваме доверието си в Йехова

„Както тялото, отделено от духа, е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва.“ (Яков 2:26) Това, което казал Яков за вярата в Бога, може да се каже и за доверието ни в Него. Колкото и да твърдим, че се доверяваме на Бога, ако не проявяваме това доверие на практика, думите ни губят значение. Авраам се доверявал напълно на Йехова и проявявал доверието си, като безусловно се подчинявал на неговите заповеди до такава степен, че дори бил готов да принесе в жертва сина си, Исаак. Поради това забележително доверие и послушание, Авраам станал известен като приятел на Йехова. — Евреи 11:8–10, 17–19; Яков 2:23.

Ние не бива да чакаме да попаднем в някакво голямо изпитание, за да проявяваме доверието си в Йехова. Исус казал на учениците си: „Верният в най–малкото и в многото е верен, а неверният в най–малкото и в многото е неверен.“ (Лука 16:10) Ние трябва да се научим да се доверяваме на Йехова във всекидневните си дейности, като му се подчиняваме дори в наглед маловажни неща. Като виждаме каква полза имаме от това подчинение, нашето доверие в небесния ни Баща укрепва, което ни помага да се справяме с по–големи или по–трудни изпитания.

С наближаването на катастрофалния край на света, хората на Йехова ще се сблъскват с все повече изпитания и опасности. (Деяния 14:22; 2 Тимотей 3:12) Като изграждаме силно и безусловно доверие в Йехова днес, можем да очакваме да живеем в неговия обещан нов свят — или като преживеем голямата скръб, или като бъдем възкресени. (2 Петър 3:13) Нека никога да не позволяваме каквато и да е липса на доверие от наша страна да развали скъпоценните ни взаимоотношения с Йехова. Така онова, което било казано за Даниил, след като бил спасен в ямата с лъвовете, ще може да се каже и за нас: „Никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.“ — Даниил 6:23.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 9]

Като четем разкази на верни служители на Йехова, като например разказа на Мартин Пьотцингер, ние укрепваме вярата си