Грижи се за сираците и вдовиците в неволята им

Не е трудно да осъзнаем, че живеем в един свят без любов. Относно това какви ще са хората в „последните дни“ апостол Павел писал: „Ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, ... без семейна обич.“ (2 Тимотей 3:1–3) Колко истинни са тези думи!

МОРАЛНАТА обстановка на нашето време допринася за това в сърцата на мнозина да липсва състрадание. Хората все по–малко се интересуват от благополучието на другите, а в някои случаи дори от благополучието на членовете на собственото си семейство.

Това влияе зле на мнозина, които поради различни обстоятелства изпадат в нищета. Броят на вдовиците и сираците постоянно нараства като резултат от войни, природни бедствия и поради преселването на хора, които търсят убежище. (Еклисиаст 3:19) „Повече от 1 милион [деца] станаха сираци или бяха разделени от своите семейства вследствие на война“ — се казва в едно съобщение от Международния фонд на ООН за подпомагане на децата. Ти също познаваш много неомъжени, изоставени или разведени майки, които се сблъскват сами със суровата задача за оцеляването и възпитаването на децата си. Положението се влошава от факта, че някои страни са изправени пред сериозна икономическа криза, което принуждава много от техните граждани да живеят в крайна бедност.

С оглед на това дали има някаква надежда за онези, които понасят беди? Как могат да бъдат облекчени страданията на вдовиците и сираците? Дали някога този проблем ще бъде премахнат?

Любеща грижа в библейски времена

Грижата за физическите и духовните нужди на вдовиците и сираците винаги била неразделна част от истинското поклонение към Бога. Когато прибирали своята реколта от зърно или плодове, израилтяните не бивало да събират онова, което оставало след жетвата на полето, тоест, не бивало да паберкуват след себе си. Падналите класове трябвало да бъдат оставени „за чужденеца, за сирачето и за вдовицата“. (Второзаконие 24:19–21) Моисеевият  закон определял точно: „Да не угнетявате вдовица или сираче.“ (Изход 22:22, 23) Вдовиците и сираците, за които се говори в Библията, уместно представят по–бедните хора, тъй като след смъртта на съпруга и бащата, или на двамата родители, останалите от семейството често се оказвали сами и в нищета. Патриархът Йов заявил: „Освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.“ — Йов 29:12.

През ранните дни на християнския сбор грижата за онези, които били в беда и истинска нужда вследствие загубата на родители или на съпруг, била отличителна черта на истинското поклонение. Със силен интерес за благополучието на такива ученикът Яков писал: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.“ — Яков 1:27.

Освен че споменава сираците и вдовиците, Яков също така проявява дълбока загриженост към другите, които били бедни и в нищета. (Яков 2:5, 6, 15, 16) Апостол Павел показал същата грижовност. Когато той и Варнава получили проповедно назначение, ‘да помнят сиромасите’ било едно от наставленията, които получили. „Което също нещо и ревностно желаех да върша“ — могъл да каже Павел с чиста съвест. (Галатяни 2:9, 10) В описанието на дейностите на християнския сбор малко след неговото основаване се казва: „Никой от тях не беше в лишение ... и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.“ (Деяния 4:34, 35) Да, основаната в древен Израил уредба относно грижата за сираци, вдовици и за онези, които са в нищета, била пренесена в християнския сбор.

 Разбира се, помощта, която била осигурена, била умерена и в съответствие със средствата на отделните сборове. Парите не били пропилявани и онези, на които било помагано, наистина се нуждаели от това. Не бивало никой християнин да се възползува несправедливо от тази уредба, както и да бъде обременяван ненужно християнският сбор. Това личи ясно от напътствията на Павел, посочени в 1 Тимотей 5:3–16. Тук виждаме, че ако роднините на нуждаещия се били в състояние да го подпомогнат, те трябвало да поемат тази отговорност. Бедните вдовици трябвало да отговарят на известни изисквания, за да бъдат одобрени за помощ. Всичко това отразява мъдрата уредба, която Йехова използува, за да се грижи за онези, които са в нужда. Но това също така показва, че е необходимо равновесие, така че никой да не злоупотребява с проявената милост. — 2 Солунци 3:10–12.

Да се грижим за сираците и вдовиците днес

Що се отнася до проявяването на загриженост и предоставянето на помощ на онези, които понасят затруднения, принципите, следвани от служителите на Йехова Бог в миналото, продължават да бъдат прилагани в сборовете на Свидетелите на Йехова. Братската любов е характерна черта, точно както казал Исус: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Ако някои братя страдат от бедност, или са станали жертви на болест или на последствията от война, или на граждански конфликти, останалите от международното братство силно желаят да намерят начини, по които да ги подпомогнат духовно и материално. Нека обърнем внимание на няколко съвременни случки, които показват какво се прави в това отношение.

Педро не си спомня много относно своята майка, която починала, когато той бил само на година и половина. Когато станал на пет години, умрял и баща му. Така Педро останал сам с братята си. Тъй като Свидетелите на Йехова вече били започнали да посещават баща им, Педро и неговите по–големи братя започнали да изучават Библията.

Педро разказва: „Още през следващата седмица започнахме да посещаваме събранията. Като бяхме с братята, можехме да почувствуваме любовта им към нас. Сборът беше убежище за мен, защото братята и сестрите проявяваха към мен любов и нежност, сякаш бяха мои родители.“ Педро си спомня, че един от християнските старейшини го канел в своя дом. Там Педро участвувал със семейството в разговори и развлечения. „Това са спомени, които ценя“ — казва Педро, който започнал да проповядва на 11 години относно вярата си и бил покръстен на 15 години. С помощта на хората от сбора неговите по–големи братя също напреднали много в духовно отношение.

А ето и случаят на Дейвид. Той и неговата сестра близначка били изоставени, когато родителите им се разделили. Те били отгледани от своите баба, дядо и леля. „Когато пораснахме малко и започнахме да осъзнаваме положението, в което се намирахме, бяхме завладени от чувства на несигурност и печал. Нуждаехме се от нещо, на което да се осланяме. Моята леля стана Свидетелка на Йехова и благодарение на това ние бяхме наставлявани в библейската истина. Братята ни обгръщаха със своята привързаност и приятелство. Те бяха много нежни към нас и ни насърчаваха да постигаме целите си и да продължаваме да работим за Йехова. Когато бях на около десет години, един помощник–служител ме взе със себе си на проповедна служба. Друг брат пое грижата за моите разноски, когато  посещавах конгреси. Един от братята толкова ми помогна, че можех да правя дарения в Залата на Царството.“

Давид бил покръстен, когато бил на 17 години, и по–късно започнал да служи в офиса на клона на Свидетелите на Йехова в Мексико. Дори сега той признава: „Различни старейшини допринасят за моето обучение и ми дават полезни съвети. По този начин преодолявам чувството на несигурност и самота.“

Абел, един старейшина от сбор в Мексико, където има няколко вдовици, нуждаещи се от помощ, казва: „Убедил съм се, че най–силната нужда, която вдовиците имат, е тази от емоционална подкрепа. Понякога те преживяват периоди на депресия, чувствуват се самотни. Затова е много важно да бъдем укрепващи, да ги изслушваме. Ние [старейшините на сбора] ги посещаваме често. Добре е да отделяме време, за да обърнем внимание на техните проблеми. Това помага те да се чувствуват духовно утешени.“ Но понякога също е нужна икономическа подкрепа. „Сега строим къща за една сестра, която е вдовица — каза преди време Абел. — Отделяме някои съботи и някои следобеди през седмицата, като работим на нейния дом.“

Относно своя собствен опит в осигуряването на помощ на сираци и вдовици, един друг старейшина казва: „Смятам, че сираците дори се нуждаят повече от християнска любов от вдовиците. Забелязах, че е по–вероятно те да се почувствуват отхвърлени, отколкото деца и юноши, които имат двамата си родители. Те се нуждаят от много изрази на братска привързаност. Хубаво е да ги потърсим след събранието, за да разберем как са. Има един женен брат, който останал сирак, когато бил малко момче. Аз винаги го поздравявам сърдечно на събранията и той ме прегръща, когато ме види. Това засилва връзките на истинската братска любов.“

Йехова „ще избавя сиромаха“

Уповаването на Йехова е основен принцип, помагащ на сираците и вдовиците да се справят с положението си. За Йехова се казва: „Господ пази чужденците; поддържа сирачето и вдовицата.“ (Псалм 146:9) Пълното разрешение на проблемите от този род ще дойде единствено чрез божието Царство начело с Исус Христос. Като описва пророчески това управление на Месията, псалмистът пише: „Той ще избавя сиромаха, когато вика, и угнетения и безпомощния. Ще се смили за сиромаха и немотния, и ще спаси душите на немотните.“ — Псалм 72:12, 13.

Колкото повече наближава краят на тази система, толкова повече ще нараства натискът, с който християните като цяло се сблъскват. (Матей 24:9–13) Необходимо е всеки ден християните да проявяват повече загриженост един към друг и да ‘имат усърдна любов помежду си’. (1 Петър 4:7–10) Християнските мъже, особено старейшините, трябва да проявяват разбиране и състрадание към онези, които са останали сираци. И зрелите жени в сбора могат да предложат много подкрепа на вдовиците и да бъдат извор на утеха. (Тит 2:3–5) Да, всеки може да допринесе за това, като проявява активна загриженост за онези, които преживяват трудности.

Истинските християни не ‘заключват сърцата си’, когато ‘виждат брата си в нужда’. Те са добре запознати с необходимостта да се вслушват в подканата на апостол Йоан: „Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност.“ (1 Йоан 3:17, 18) Затова нека ‘да се грижим за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пазим себе си неопетнени от света’. — Яков 1:27.

[Текст в блока на страница 11]

‘Да не обичаме с думи, нито с език, а с дело и истина.’ 1 Йоан 3:18

[Снимки на страница 10]

Истинските християни се грижат за сираците и вдовиците в материално, духовно и емоционално отношение