Не ставайте забравящи слушатели

„Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ — ЯКОВ 1:22.

1. На какви чудеса имали привилегия да станат свидетели израилтяните?

 „НЕЗАБРАВИМИ“ е подходяща дума, описваща чудесата, които извършил Йехова в древния Египет. Всяко от десетте бедствия безспорно вдъхвало страхопочитание. Те били последвани от удивително освобождаване на израилтяните през разделените води на Червено море. (Второзаконие 34:10–12) Ако беше видял с очите си тези събития, навярно никога не би забравил Онзи, който ги направил. Но псалмистът пял: „[Израилтяните] забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет, чудесни дела в Хамовата земя, страшни неща около Червеното море.“ — Псалм 106:21, 22.

2. Какво показва, че благодарността на израилтяните за могъщите дела на Бога била кратковременна?

² След като преминали през Червено море, израилтяните започнали ‘да се боят от Йехова и повярвали в Йехова’. (Изход 14:31) Мъжете в Израил пели заедно с Моисей една победна песен на Йехова, а Мариам и някои други жени откликнали, като свирили на дайрета и танцували. (Изход 15:1, 20) Да, хората на Бога били смаяни от могъщите дела на Йехова. Но благодарността им към Онзи, който извършил тези дела, била кратковременна. Скоро много от израилтяните се държали така, сякаш напълно са изгубили паметта си. Те започнали да роптаят и да се оплакват от Йехова. Някои от тях участвували в идолопоклонство и сексуална неморалност. — Числа 14:27; 25:1–9.

Какво може да ни накара да забравим?

3. Какво може да забравим поради несъвършената си природа?

³ Неблагодарността на израилтяните наистина е озадачаваща. Но същото може да се случи и с нас. Вярно е, че ние не сме свидетели на такива чудеса на Йехова. Но във взаимоотношенията ни с Бога навярно има незабравими моменти. Някои от нас може би помнят времето, когато са приели библейската истина. Други радостни мигове са молитвата, в която сме се отдали на Йехова, и покръстването ни във вода като истински християни. Много от нас са усетили помагащата ръка на Йехова в други аспекти от своя живот. (Псалм 118:15) И преди всичко, посредством жертвената смърт на божия Син, Исус Христос, ние сме получили надежда за спасение. (Йоан 3:16) Но поради несъвършената си природа, когато се сблъскаме с погрешни желания и безпокойство в живота, можем много лесно да забравим хубавите неща, които прави Йехова за нас.

4, 5. (а) Как Яков предупредил, че има опасност да станем забравящи слушатели? (б) Как можем да приложим на практика примера за човека и огледалото, който дал Яков?

⁴ В писмото си до своите събратя християни един от природените братя на Исус, Яков, предупредил, че има опасност да станем забравящи слушатели. Той писал: „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който  гледа естественото си лице в огледалото; понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.“ (Яков 1:22–24) Какво имал предвид Яков с тези думи?

⁵ Когато станем сутрин, обикновено се оглеждаме в огледалото, за да видим какво трябва да направим, за да изглеждаме по–добре. След като се захванем с различни дейности и мозъкът ни се съсредоточи върху други неща, ние преставаме да мислим за онова, което сме видели в огледалото. Това може да се случи и в духовно отношение. Когато се оглеждаме в божието Слово, можем да сравним това каква личност сме, с личността, която Йехова очаква от нас да бъдем. Така се сблъскваме лице в лице със своите слабости. Това познание трябва да ни подтиква да правим промени в личността си. Но когато вършим всекидневните си дейности и се борим със своите проблеми, можем лесно да престанем да мислим за духовните неща. (Матей 5:3; Лука 21:34) Сякаш забравяме любещите дела, които Бог върши за нас. Ако се случи това, ставаме уязвими на грешните склонности.

6. Обсъждането на кои стихове може да ни помогне да не забравяме словото на Йехова?

⁶ В първото си вдъхновено писмо до коринтяните апостол Павел говори за забравящите израилтяни в пустинята. Точно както християните през първи век извлекли полза от думите на Павел, като разгледаме написаното от него, можем да бъдем подпомогнати да не забравяме словото на Йехова. Затова нека да обсъдим 1 Коринтяни 10:1–12.

Отхвърли светските желания

7. Какво неопровержимо доказателство за любовта на Йехова получили израилтяните?

⁷ Онова, което Павел казал за израилтяните, е предупреждение за християните. Ето някои от неговите думи: „Братя, желая да знаете, че ... са били бащите ни всички под облака, и всички ... са минали през морето, и в облака и в морето всички ... са били кръстени от Моисея.“ (1 Коринтяни 10:1–4) Израилтяните в дните на Моисей видели големи прояви на силата на Бога, в това число и божия чудодеен облачен стълб, който ги водел през деня и им помогнал да избягат през Червено море. (Изход 13:21; 14:21, 22) Да, тези израилтяни получили неопровержимо доказателство за любовта на Йехова към тях.

8. Какви били последствията за израилтяните от тяхната забравяща духовна нагласа?

⁸ „Пак — продължава Павел — в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.“ (1 Коринтяни 10:5) Колко жалко! Повечето от израилтяните, които напуснали Египет, изгубили правото да влязат в Обетованата земя. Бог не ги одобрил, защото им липсвала вяра и те умрели в пустинята. (Евреи 3:16–19) Какво можем да научим от този случай? Павел казва: „Тия неща бяха пример за нас, за да не жадуваме за злото, както те жадуваха.“ — 1 Коринтяни 10:6, „Верен“.

9. Как Йехова се грижел за своите хора, и как реагирали израилтяните?

⁹ В пустинята израилтяните разполагали с много мерки, които да ги държат съсредоточени върху духовните неща. Те сключили договор с Йехова и станали негов отдаден народ. Освен това Бог им осигурил свещеници, скиния — център на поклонението — и мерки за принасяне на жертви на Йехова. Но вместо да се радват на тези духовни дарове, израилтяните си позволили да станат недоволни от материалните неща, които им давал Бог. — Числа 11:4–6.

10. Защо винаги трябва да мислим за Бога?

¹⁰ За разлика от израилтяните в пустинята, хората на Йехова днес се радват на божието одобрение. Но е изключително важно всеки лично да мисли за Бога. Това ще ни помогне да избягваме егоистичните стремежи, които могат да замъглят духовното ни зрение. Ние трябва да бъдем решени „да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят“. (Тит 2:12) Онези от нас, които се събират с християнския сбор от малки, не бива никога да мислят, че изпускат нещо хубаво. Ако понякога ни минат през ум такива мисли, ще бъде добре да помним Йехова и чудесните благословии, които е подготвил за нас. — Евреи 12:2, 3.

 Пълно подчинение спрямо Йехова

11, 12. Как човек може да се провини в идолопоклонство, без да оказва почит на изображения?

¹¹ Павел ни предупреждава и относно нещо друго, като пише: „Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: ‘Людете седнаха да ядат и да пият и станаха да играят.’“ (1 Коринтяни 10:7) Павел говори за случая, когато израилтяните накарали Аарон да направи едно златно теле. (Изход 32:1–4) Малко вероятно е ние да участвуваме в открито поклонение на идол, но можем да станем идолопоклонници, ако позволим на егоистичните си желания да ни отклонят от това да се покланяме на Йехова от все сърце. — Колосяни 3:5.

¹² При един друг случай Павел писал за някои хора, които били загрижени повече за материалните, отколкото за духовните неща. Относно тези, които ходят като „врагове на Христовия кръст“, той писал: ‘Техният край е погибел; техният бог е коремът.’ (Филипяни 3:18, 19) Те се покланяли не на изваян идол, а на желанието си за материални неща. Разбира се, не всички желания са лоши. Йехова ни е създал с човешки потребности и със способност да се радваме на различни удоволствия. Но онези, които поставят стремежа към удоволствия над своите взаимоотношения с Бога, в действителност са идолопоклонници. — 2 Тимотей 3:1–5.

13. Какво можем да научим от повествованието за златното теле?

¹³ След като напуснали Египет, израилтяните си направили едно златно теле, на което се покланяли. Освен предупреждението, че можем да станем идолопоклонници, от тази случка може да извлечем и друга важна поука. Израилтяните не се подчинили на ясна заповед на Йехова. (Изход 20:4–6) Но те не възнамерявали да отхвърлят Йехова като техен Бог. Те принасяли жертви на леяното теле и нарекли това ‘празник на Йехова’. Израилтяните се заблуждавали, че Бог щял да подмине тяхното неподчинение. Но то било обида спрямо Йехова и много го разгневило. — Изход 32:5, 7–10; Псалм 106:19, 20.

14, 15. (а) Защо израилтяните нямали оправдание да станат забравящи слушатели? (б) Как ще се отнасяме към заповедите на Йехова, ако сме твърдо решени да не ставаме забравящи слушатели?

¹⁴ Би било нещо необичайно един Свидетел на Йехова да се присъедини към фалшива религия. Но въпреки че остават в християнския сбор, някои хора може да отхвърлят напътствията на Йехова по други начини. Израилтяните нямали извинение за това, че станали забравящи слушатели.  Те чули Десетте заповеди и присъствували, когато Моисей им предал божията заповед: „Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове.“ (Изход 20:18, 19, 22, 23) И въпреки това израилтяните се поклонили на златното теле.

¹⁵ Ние също нямаме основателно извинение да станем забравящи слушатели. От Писанията получаваме напътствия от Бога относно много аспекти на живота. Например, Словото на Йехова изрично забранява да вземем нещо назаем и да не го върнем. (Псалм 37:21) На децата се заповядва да се подчиняват на родителите си, а от бащите се очаква да възпитават децата си в „наставление Господне“. (Ефесяни 6:1–4) Несемейните християни получават напътствието да се женят „само в Господа“, а на женените служители на Бога се казва: „Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.“ (1 Коринтяни 7:39; Евреи 13:4) Ако сме твърдо решени да не ставаме забравящи слушатели, ще приемаме много сериозно тези и другите напътствия от Бога и ще се придържаме към тях.

16. Какви били последствията от поклонението на златното теле?

¹⁶ Йехова не приел опита на израилтяните да му се покланят по свой начин. Вместо това той унищожил 3000 от тях, вероятно поради това, че заемали важно място в бунтовническата постъпка да се покланят на златното теле. Йехова поразил и другите, които участвували в този грях. (Изход 32:28, 35) Какъв урок за всички, които четат божието Слово, но сами избират да се подчиняват само на каквото искат!

‘Бягай от блудство’

17. За кое събитие се говори в 1 Коринтяни 10:8?

¹⁷ Павел говорел за един аспект, в който плътските желания могат да доведат до забравяне на духовните неща, като казал: „Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.“ (1 Коринтяни 10:8) Тук Павел говори за една случка от древността, станала в моавските полета към края на 40–годишното пътуване на израилтяните през пустинята. Йехова скоро им бил помогнал да завладеят земята източно от река Йордан, но много от тях били забравящи и неблагодарни. На границата на Обетованата земя те били подмамени да участвуват в сексуална неморалност и в нечисто поклонение към Ваалфегор. Загинали  около 24 000 души, 1000 от които били начело в това деяние. — Числа 25:9.

18. Какво поведение може да доведе до сексуална неморалност?

¹⁸ Днес хората на Йехова са известни със своите високи морални стандарти. Но когато биват изкушавани да извършат сексуална неморалност, някои християни престават да мислят за Бога и за неговите принципи. Те стават забравящи слушатели. Отначало блудството може да не бъде част от изкушението. То може да е склонност да надникнат в порнографски материали, да слушат и разказват неприлични вицове или да флиртуват, или да се стремят към близко приятелство с морално слаби личности. Всички тези неща водят християните към грешно поведение. — 1 Коринтяни 15:33; Яков 4:4.

19. Кой библейски съвет ни помага ‘да бягаме от блудство’?

¹⁹ Ако биваме изкушавани да постъпим неморално, не бива да преставаме да мислим за Йехова. Вместо това трябва да спазваме напомнянията от неговото Слово. (Псалм 119:1, 2) Като християни, повечето от нас правят всичко възможно да останат морално чисти, но за да вършим онова, което е правилно в божиите очи, трябва да полагаме непрестанни усилия. (1 Коринтяни 9:27) Павел писал до християните в Рим: „Вашата послушност е известна на всички, по която причина аз се радвам за вас. Но желал бих да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото.“ (Римляни 16:19) Точно както 24 000 израилтяни били унищожени поради греховете си, скоро Йехова ще изпълни неблагоприятна присъда над блудниците и другите хора, които вършат грях. (Ефесяни 5:3–6) Затова вместо да ставаме забравящи слушатели, ние трябва да продължаваме ‘да бягаме от блудство’. — 1 Коринтяни 6:18.

Винаги цени мерките, които взима Йехова

20. Как израилтяните поставяли Йехова на изпитание, и какъв бил резултатът?

²⁰ Повечето християни никога не извършват сексуална неморалност. Но трябва да внимаваме да не си позволяваме да следваме линия на поведение, водеща до тенденция да роптаем, което може да доведе до неодобрение от Бога. Павел ни съветва: „Нито да изпитваме Господа, както някои от [израилтяните] Го изпитаха, и погинаха от змиите. Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.“ (1 Коринтяни 10:9, 10) Израилтяните роптаели срещу Моисей и Аарон — да, дори срещу самия Бог, — като се оплаквали от чудодейно осигурената им манна. (Числа 16:41; 21:5) Дали Йехова се обидил по–малко от роптаенето им, отколкото от тяхното блудство? Библейското повествование показва, че много хора, които роптали, били убити от змии. (Числа 21:6) При един по–ранен случай Бог унищожил повече от 14 700 души, които роптали бунтовнически. (Числа 16:49) Затова нека да не поставяме на изпитание търпението на Йехова, като се отнасяме с неуважение към мерките, които взима той.

21. (а) Какъв призив бил вдъхновен да напише Павел? (б) Според Яков 1:25, как може да бъдем истински щастливи?

²¹ Когато писал до събратята си християни, Павел завършил списъка на предупрежденията с призива: „А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена. Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“ (1 Коринтяни 10:11, 12) Подобно на израилтяните, ние получаваме много благословии от Йехова. Но за разлика от тях нека никога да не забравяме  хубавите неща, които Бог прави за нас, и да не преставаме да ги ценим. Когато ни притиснат житейски тревоги, нека да размишляваме върху чудесните обещания от божието Слово. Нека да помним, че ние се радваме на скъпоценни взаимоотношения с Йехова, и нека да продължаваме да вършим дейността по проповядване за Царството, която ни е поверена. (Матей 24:14; 28:19, 20) Тази линия на поведение непременно ще ни донесе истинско щастие, защото Писанията обещават: „Който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.“ — Яков 1:25.

Как би отговорил?

• Какви неща могат да ни направят забравящи слушатели?

• Защо е изключително важно да се подчиняваме напълно на Бога?

• Как можем ‘да бягаме от блудство’?

• Каква трябва да бъде нагласата ни към мерките, които взима Йехова?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Израилтяните забравили могъщите дела, които Йехова извършил за тях

[Снимка на страница 16]

Хората на Йехова са твърдо решени да поддържат високи морални стандарти