‘Благословени са праведните’

„МЛАД бях, ето, остарях, но не съм видял праведния оставен, нито потомството му да проси хляб“ — казал псалмистът Давид, когато бил в напреднала възраст. (Псалм 37:25) Йехова Бог обича праведните и много се грижи за тях. В своето Слово, Библията, той подканя истинските поклонници да търсят праведност. — Софония 2:3.

Праведността е състояние, при което човек съответствува на изискванията на Бога, като съблюдава Неговите стандарти за добро и зло. Насърчавайки ни да се подчиняваме на божията воля, десета глава от библейската книга Притчи посочва богатите духовни благословии, на които се наслаждават онези, които вършат това. Сред тях са изобилни запаси от духовно насищаща храна, възнаграждаваща и удовлетворяваща работа и добри взаимоотношения с Бога и хората. Нека тогава да размислим върху казаното в Притчи 10:1–14.

Чудесен стимул

Встъпителните думи на тази глава не оставят съмнение за самоличността на писателя на следващата част от книгата Притчи. Те гласят: „Притчи Соломонови“. Посочвайки един чудесен стимул да следваме праведния начин на живот, цар Соломон от древен Израил казва: „Мъдър син радва баща си, а безумен [глупав — НС] син е тъга за майка си.“ — Притчи 10:1.

Каква мъка изпитват родителите, когато някой от техните потомци изостави поклонението на истинския и жив Бог! Мъдрият цар избрал скръбта на майката, може би за да внуши, че тя скърби много по–дълбоко. Това наистина се оказало така за Дорис. a Тя разказва: „Когато нашият 21–годишен син напусна истината, съпругът ми Франк и аз бяхме с разбити сърца. Емоционалната болка беше по–силна за мен, отколкото за Франк. Изминалите 12 години не излекуваха раната.“

Децата могат да повлияят върху щастието на своя баща и върху емоционалната болка на майка си. Нека проявим мъдрост и радваме своите родители. И най–вече нека да радваме сърцето на нашия небесен Баща, Йехова.

‘Душата на праведния ще бъде наситена’

„Съкровищата на злия няма да донесат полза — казва царят, — но праведността е това, което ще избави от смърт.“ (Притчи 10:2, НС) За истинските християни, които живеят дълбоко във времето на края, тези думи са наистина скъпоценни. (Даниил 12:4) Унищожението на безбожния свят предстои скоро. Никой вид сигурност, създаден от човека — материална, финансова или военна, — не ще осигури защита по време на приближаващата се ‘голяма скръб’. (Откровение 7:9, 10, 13, 14) Само „правдивите ще населят земята и непорочните ще останат в нея“. (Притчи 2:21) Нека тогава продължаваме ‘първо да търсим царството и божията праведност’. — Матей 6:33.

На служителите на Йехова не се налага да чакат времето на обещания нов свят, за да изпитат божиите благословии. „Господ не ще остави да гладува душата на праведния; но отхвърля злобното желание на нечестивите.“ (Притчи 10:3) Йехова осигурява изобилна духовна храна чрез ‘верния и разумен слуга’. (Матей 24:45) Праведният несъмнено има причини да ‘пее от сърдечна радост’. (Исаия 65:14) Познанието е приятно за душата му. Той намира наслада в търсенето на духовни съкровища. Злият не познава такива удоволствия.

 ‘Трудолюбието обогатява’

Праведният е благословен още и по друг начин. ‘Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на трудолюбивите обогатява. Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син.’ — Притчи 10:4, 5.

Особено изпълнени със значение са думите на царя за работниците по време на жетва. Времето на жетва не е време за сън. Това е време на трудолюбие и многочасова работа. Наистина, това е време на неотложност.

Като имал предвид жетвата, но не от жито, а от хора, Исус казал на своите ученици: „Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жетвата [Йехова Бог] да изпрати работници на жетвата Си.“ (Матей 9:35–38) През 2000–та година около 14 милиона посетиха Възпоменанието на смъртта на Исус — два пъти повече от броя на Свидетелите на Йехова. Тогава кой може да отрече, че „нивите са вече бели за жетва“? (Йоан 4:35) Истинските поклонници молят Господаря за повече работници, докато те самите полагат енергични усилия в работата по правене на ученици, в хармония със своите молитви. (Матей 28:19, 20) И колко богато Йехова благославя молитвите им! През 2000–та служебна година повече от 280 000 нови хора бяха покръстени. Те също полагат усилия да станат учители на божието Слово. Дано и ние изпитаме радостта и задоволството от това време на жетва, като участвуваме пълноценно в работата по правене на ученици.

‘Благословения почиват на главата му’

„Благословения почиват на главата на праведния — продължава Соломон, — но устата на нечестивите покриват насилство.“ — Притчи 10:6.

Онзи, който е чист и праведен по сърце, дава изобилни доказателства за своята праведност. Неговата реч е любезна и укрепваща, действията му — положителни и щедри. Другите го приемат добре. Такъв човек спечелва признание от тяхна страна, тоест, благословии, защото те говорят добре за него.

От друга страна, един зъл човек е изпълнен с омраза или злобен и по принцип е решен да наврежда на другите. Неговата реч може да бъде приятна и може да ‘прикрива насилието’, скрито в сърцето му, но в крайна сметка той ще се впусне във физически или словесни атаки. (Матей 12:34, 35) Или е възможно и друго — ‘насилие да покрие [или да заключи] устата на злите хора’. (Притчи 10:6, НС, бел. под линия) Това показва, че злият човек обикновено получава от другите онова, което проявява, а именно враждебност. Нима такъв човек може да очаква благословии от другите?

„Паметта на праведния е благословена — писал царят на Израил, — а името на нечестивите ще изгние.“ (Притчи 10:7) Праведният е помнен с добро от другите, и  което е най–важно — от Йехова Бог. Чрез своята вярност до смърт Исус ‘наследил по–горно име’ от това на ангелите. (Евреи 1:3, 4) Верните предхристиянски мъже и жени са помнени днес от истинските християни като примери, достойни за подражание. (Евреи 12:1, 2) Колко се различава това от името, което са си спечелили злите, което е нещо позорно и гнусно! Да, „за предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, и благоволение е по–добро от сребро и злато“. (Притчи 22:1) Нека и ние да градим добро име пред Йехова и нашите събратя.

‘Морално безкомпромисният човек ще ходи безопасно’

Съпоставяйки мъдрия и глупавия, Соломон отбелязва: „Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне.“ (Притчи 10:8, СИ) Един мъдър човек знае добре, че „не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си“. (Йеремия 10:23) Той осъзнава, че се нуждае от това да търси ръководство от Йехова и с готовност да приема божиите заповеди. От друга страна, който приказва глупости, не успява да разбере този основен факт. Неговото безсмислено бърборене го довежда до погибел.

Праведният човек също така се радва на една сигурност, която убягва на злите. „Който ходи непорочно [морално безкомпромисният — НС], ходи безопасно, а който изкривява пътищата си, ще се познае. Който намигва с око, докарва скръб, а безумен бъбрица пада.“ — Притчи 10:9, 10.

Морално безкомпромисният човек е честен в своите взаимоотношения. Той печели уважението и доверието на другите. Честният човек е цѐнен работник и често му е поверявана по–голяма отговорност. Репутацията му на честен човек може да го предпази от уволнение, дори когато работните места са малко. Освен това неговата честност допринася за радостна и мирна атмосфера в къщи. (Псалм 34:13, 14) Той се чувствува сигурен в отношенията си с останалите членове на своето семейство. Сигурността е наистина плод на моралната безкомпромисност.

Положението е различно при човек, който се отдава на нечестност заради егоистична полза. Един измамник може да се опитва да прикрие лъжите си с лицемерни думи или с жестове. (Притчи 6:12–14) Намигването на окото му със злобна или измамна цел може да причини много мъка на жертвите на неговата измама. Но рано или късно лицемерието на такъв човек ще стане известно. Апостол Павел писал: „Греховете на някои човеци са явни и предварят ги на съда; а на някои идат отпосле. Така и добрите дела на някои са явни; а ония, които не са, не могат да се укрият завинаги.“ (1 Тимотей 5:24, 25) Независимо от това кой е замесен — дали един родител, приятел, брачен партньор, или познат, — в крайна сметка нечестността ще стане известна. Кой може да се довери на човек, който има репутацията на измамник?

‘Неговата уста е извор на живот’

„Устата на праведния са извор на живот — казва Соломон, — а устата на нечестивите покриват  насилие.“ (Притчи 10:11) Думите могат да лекуват или да нараняват. Те могат да освежат и да съживят един човек, или могат да го опозорят.

Посочвайки подбудите, които се крият зад изговорените думи, царят на Израил казва: „Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички погрешки.“ (Притчи 10:12) Омразата предизвиква спорове в човешкото общество, подбужда конфликти. Онези, които обичат Йехова, трябва да изкоренят омразата от своя живот. Как? Като я заменят с любов. „Любовта покрива множество грехове.“ (1 Петър 4:8) Любовта „всичко премълчава“, „всичко търпи“. (1 Коринтяни 13:7) Богоугодната любов не очаква съвършенство от несъвършени хора. Вместо да известява надлъж и шир грешките на другите, тази любов ни помага да не забелязваме пропуските, освен ако не става дума за сериозен грях. Любовта понася дори лошо отношение в проповедната служба, на работното ни място или в училище.

Мъдрият цар продължава: „В устните на разумния се намира мъдрост, а тоягата е за гърба на безумния.“ (Притчи 10:13) Мъдростта на един разумен човек управлява неговите стъпки. Изграждащите думи в неговите устни помагат на другите да ходят в пътя на праведността. Нито той, нито онези, които го слушат, ще трябва да бъдат водени в правилната посока чрез сила — тоягата на наказанието.

‘Да ценим знанието’

Какво ще помогне думите ни да бъдат буен ‘поток от мъдрост’, вместо пръскливо поточе от баналности? (Притчи 18:4) Соломон отговаря: „Мъдрите запазват [ценят — НС] знанието, а устата на безумния са близка погибел.“ — Притчи 10:14.

Първото изискване е нашият ум да бъде изпълван с укрепващото познание за Бога. Има само един източник на това познание. Апостол Павел писал: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ (2 Тимотей 3:16, 17) Ние трябва да ценим познанието и да копаем в божието Слово, както ако търсехме скрито съкровище. Колко вълнуващо и възнаграждаващо е да правим това!

За да бъде намерена в устните ни мъдрост, познанието от Писанията трябва също да достига до нашето сърце. Исус казал на своите слушатели: „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.“ (Лука 6:45) Следователно, ние трябва да си създадем навика да размишляваме върху онова, което учим. Наистина, изучаването и размисълът изискват усилия, но колко духовно обогатяващо е такова изучаване! Няма защо да следваме пагубната линия на поведение на онези, които просто дърдорят необмислено.

Да, мъдрият човек прави онова, което е правилно в божиите очи, и оказва добро влияние върху другите. Той се радва на непрестанен запас от духовна храна и винаги има много работа във възнаграждаващото дело на Господаря. (1 Коринтяни 15:58) Като морално безкомпромисен човек той ходи в безопасност и е одобрен от Бога. Наистина, много са благословиите на праведния. Нека се стремим към праведност, като привеждаме своя живот към божиите стандарти за добро и зло.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 25]

Честността допринася за щастлив семеен живот

[Снимка на страница 26]

‘Мъдрите ценят знанието’