„Дали Бог наистина осъжда хората да горят в ада?“

„Да не би да следвате теология?“

Този въпрос изненадал Джоел и Карл. Двамата млади мъже — доброволни работници в централата на Свидетелите на Йехова в Бруклин (Ню Йорк) — разглеждали книгите в една близка книжарница. Докато Джоел разглеждал азбучни показалци на Библията, Карл му разказвал за един разговор, на който се радвал по време на проповедна служба. Като дочул части от този разговор, един стоящ наблизо мъж бил подтикнат да се обърне към тях.

Но мъжът се тревожел за нещо по–лично, отколкото това дали младежите следват теология. Той обяснил: „Аз съм евреин и някои от моите християнски приятели ми казаха, че ще горя в ада, защото евреите отхвърлили Исус. Това много ме безпокои. Такова наказание, идващо от един любещ Бог, не изглежда справедливо. Дали Бог наистина осъжда хората да горят в ада?“

Джоел и Карл казали на този искрен човек, че те са усърдни изследователи на Библията. Те му показали от Писанията, че мъртвите не съзнават нищо и просто спят в смъртта, очаквайки възкресение. Следователно те не изпитват мъчения или болезнения адски огън. (Псалм 146:3, 4; Еклисиаст 9:5, 10; Даниил 12:13; Йоан 11:11–14, 23–26) В края на този 45–минутен разговор мъжът дал своя адрес на Джоел и Карл и помолил за повече информация по този въпрос.

Ако адът беше място за огнени мъчения, дали някой изобщо би поискал да бъде изпратен там? Но патриархът Йов, желаейки да се освободи от своето мъчително положение, отправил следната молба: „О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, да ме покриеше догде премине гневът Ти!“ (Йов 14:13) Явно Йов не вярвал, че адът е място за мъчения. По–скоро той търсел там защита. Смъртта е състояние на несъществуване и библейският ад е общият гроб на човечеството.

Ако искаш да получиш повече информация за онова, което става с нас, когато умрем, и каква надежда можем да имаме след това, ти си сърдечно поканен да откликнеш на следното предложение.