Дали проявяваш истинска толерантност?

ДАЛИ си изпитвал възмущение поради неправилното държание на някого? Дали действуваш бързо, когато покваряващи влияния засягат сериозно твои близки другари?

Понякога, за да се спре разпространяването на сериозен грях, са нужни незабавни и решителни действия. Например, когато безсрамен грях заплашвал да оскверни израилтяните през 15–и век пр.н.е., Финеес, внукът на Аарон, предприел решителни действия да изчисти това, което било лошо. Йехова Бог одобрил това, което Финеес направил, като казал: „Финеес ... отвърна яростта ми от синовете на Израил, като не търпеше никакво съперничество спрямо мен всред тях.“ — Числа 25:1–11, НС.

Финеес предприел подходящи действия, за да възпре разпространението на покварата. Но как стои въпросът с неоснователното възмущение към чисто човешките недостатъци на другите? Ако действуваме прибързано или без основателна причина, може да се превърнем не толкова в защитници на праведността, колкото в нетолерантни личности, които не проявяват снизхождение към несъвършенствата на другите. Какво ще ни помогне да избегнем този капан?

‘Йехова прощава всичките ти беззакония’

Йехова е „Бог ревнив (пламенен), Бог, който не търпи съперничество“. (Изход 20:5, НС, бел. под линия) Като Създател той има правото да изисква нашата изключителна преданост. (Откровение 4:11) И въпреки това Йехова е търпелив към човешките слабости. Затова псалмистът Давид пял за него: „Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Не ще изобличава винаги ... Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни.“ Да, ако се разкайваме, Бог ‘прощава всичките ни беззакония’. — Псалм 103:3, 8–10.

Тъй като разбира греховната човешка природа, Йехова не „изобличава винаги“ разкайващите се грешници. (Псалм 51:5; Римляни 5:12) Всъщност неговата цел е да премахне греха и несъвършенството. Докато това бъде окончателно направено, вместо да докарва върху нас „беззаконието ни“, Бог милостиво продължава да ни прощава въз основа на изкупителната жертва на Исус Христос. Никой от нас няма да бъде преценен като достоен да преживее, ако Йехова не проявява милост, когато е уместно. (Псалм 130:3) Колко признателни можем да бъдем, че нашият небесен Баща, който с право изисква изключителна преданост, е един милостив Бог!

Необходима е уравновесеност

Щом Върховният Господар на вселената проявява толерантност в отношенията си с несъвършените хора, не трябва ли да правим и ние същото? Толерантността може да бъде определена като склонност да проявяваш търпимост спрямо мненията или действията на другите. Дали ние лично притежаваме тази нагласа — склонността да проявяваме търпение и снизходителност, когато другите казват или правят неща, които не са явно грешни, но може би са неподходящи думи или действия?

Разбира се, трябва да избягваме да бъдем свръхтолерантни. Например, ужасна вреда се нанася, когато религиозните власти търпят оскърбителни свещеници, които постоянно малтретират момчета и момичета. „Смятайки случилото се с децата просто за единични прояви на грях —  отбелязва един репортер в Ирландия, — църковните власти само преместват провинилия се свещеник [на друго място].“

Дали само да бъде преместен такъв човек е пример за уместна толерантност? Едва ли! Да предположим, че медицинска комисия позволява на един безотговорен хирург да продължава да оперира, като го премества от една болница в друга, макар че той е убивал или е осакатявал своите пациенти. Едно погрешно чувство за колегиалност може да породи такава „толерантност“. А жертвите, чийто живот е бил загубен или сериозно осакатен поради небрежност, или дори престъпност?

Опасна е също и проявата на твърде малко търпимост. Когато Исус бил на земята, някои юдеи, известни като зелоти, погрешно се стремели да използуват примера на Финеес, като се опитвали да оправдаят своите действия. Едно крайно действие на някои от зелотите било „да се смесват с множествата в Йерусалим по време на празници и други подобни случаи и изневиделица да пронизват с ками предизвикалите тяхното недоволство“.

Като християни ние никога няма да стигнем толкова далеч, колкото зелотите, че да атакуваме физически онези, които не ни харесват. Но дали една определена степен на нетолерантност ни води до там, че атакуваме онези, които не одобряваме, по други начини, например, като говорим оскърбително за тях? Ако сме истински толерантни, ние няма да прибягваме до подобна навреждаща реч.

Фарисеите от първи век били друга нетолерантна група. Те постоянно осъждали другите, без да проявяват снизхождение поради човешкото несъвършенство. Гордите фарисеи гледали отвисоко на обикновените хора, като злостно ги наричали ‘проклето простолюдие’. (Йоан 7:49) С основание Исус порицал такива праведни в собствените си очи хора, като казал: „Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от гьозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по–важните неща на закона — правосъдието, милостта и верността, но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.“ — Матей 23:23.

С тези свои думи Исус не омаловажавал значението на това да бъде спазван Моисеевият закон. Той просто посочвал, че „по–важните“, или по–значимите, страни на Моисеевия закон изискват прилагането му с благоразумие и милост. Колко се отличавали Исус и неговите ученици от нетолерантните фарисеи и зелоти!

Нито Йехова Бог, нито Исус Христос извиняват злото. Скоро ‘ще бъде дадено възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието’. (2 Солунци 1:6–10) Но в своята пламенност за праведността Исус никога не пропуска да отразява търпеливата, милостива и любеща загриженост на своя небесен Баща към всички, които желаят да вършат онова, което е правилно. (Исаия 42:1–3; Матей 11:28–30; 12:18–21) Какъв чудесен пример за нас!

Търпеливо проявявайте толерантност един към друг

Въпреки че може да изпитваме силна пламенност за това, което е правилно, нека да прилагаме съвета на апостол Павел: „Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.“ (Колосяни 3:13; Матей 6:14, 15) Толерантността изисква да си претърпяваме един на друг недостатъците и грешките в този несъвършен свят. Трябва да бъдем умерени относно онова, което очакваме от другите. — Филипяни 4:5.

Да си толерантен в никакъв случай не означава да одобряваш вършенето на зло или да бъдеш сляп за грешките. Някои страни от мисленето или държанието на един събрат по вяра могат да бъдат донякъде в разрез със стандартите на Йехова. Макар че отклонението може да не бъде още толкова сериозно, че да доведе до отхвърляне от страна на Бога, то може да е предупредителен сигнал, който показва, че е нужна някаква промяна. (Битие 4:6, 7)  Колко е любещо, когато онези, които притежават духовна годност, се опитват да поправят съгрешилия с кротък дух! (Галатяни 6:1) Но за да успеят в този стремеж, е необходимо действията им да са подтикнати от загриженост, а не от критичен дух.

„С кротост и страхопочитание“

А как да проявяваме търпение към хора, чиито религиозни възгледи са различни от нашите? В памфлета „Общ урок“, който бил закачен на видно място във всички национални училища, основани в Ирландия през 1831 г., се казва: „Исус Христос не възнамерявал да наложи религията си на другите по насилствен път ... Да се караме с нашите ближни и да ги малтретираме не е начинът да ги убедим, че ние сме прави, а те грешат. По–вероятно е да ги убедим, че нямаме християнски дух.“

Исус учел и действувал по начин, който привличал хората към божието Слово, и ние трябва да правим така. (Марко 6:34; Лука 4:22, 32; 1 Петър 2:21) Като съвършен човек със специално, дадено му от Бога прозрение, той можел да чете в сърцата. Така че когато било необходимо, Исус бил в състояние да произнесе унищожителни разобличения срещу враговете на Йехова. (Матей 23:13–33) Като правел това, той не бил нетолерантен.

За разлика от Исус ние не притежаваме способността да четем в сърцата. Следователно, ние трябва да последваме съвета на апостол Петър: „Почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, но с кротост и страхопочитание, на всекиго, който ви пита за вашата надежда.“ (1 Петър 3:15) Като служители на Йехова, ние ще защитаваме онова, в което вярваме, защото то е здраво основано на божието Слово. Но трябва да правим това по начин, който показва уважение към другите и към техните искрени убеждения. Павел писал: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ — Колосяни 4:6.

В своята прочута Проповед на планината Исус казал: „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.“ (Матей 7:12) Тогава нека търпеливо се отнасяме един към друг и проявяваме уважение към онези, на които проповядваме добрата новина. Като уравновесяваме своята пламенност за праведността с основана на Библията толерантност, ще бъдем угодни на Йехова и истински толерантни.

[Снимка на страница 23]

Избягвай нетолерантната нагласа на фарисеите

[Снимка на страница 23]

Исус отразявал толерантния дух на Баща си. А ти?