Има ли живот след смъртта?

„АКО умре човек, ще оживее ли?“ — попитал патриархът Йов преди около 3500 години. (Йов 14:14) Този въпрос е озадачавал човечеството в продължение на хилядолетия. През вековете хора от всяко общество са размишлявали над този въпрос и са предлагали различни теории, за да го обяснят.

Много т.нар. християни вярват в небето и в ада. Индусите от друга страна, вярват в прераждането. Обсъждайки мюсюлманската гледна точка, Емир Муауиа, асистент в ислямски религиозен център, казва: „Ние вярваме, че след смъртта ще настъпи ден на съд, когато отиваш пред Бога, Аллах, точно както отиваш на съд.“ Според ислямското вярване, тогава Аллах ще оценява начина на живот на всеки един човек и ще изпраща въпросната личност в рая или в адския огън.

В Шри Ланка и будисти, и католици оставят вратите и прозорците си широко отворени, когато някой в семейството им умре. Запалва се едно кандило и ковчегът се поставя така, че краката на умрелия да сочат към входната врата. Те вярват, че тези мерки ще улеснят излизането на духа на умрелия.

Според Роналд М. Бернт от Западноавстралийския университет, австралийските аборигени вярват, че „хората са духовно неразрушими“. Някои африкански племена вярват, че след смъртта обикновените хора стават духове, докато видните личности стават духове на предци, които ще бъдат почитани и към които ще бъдат отправяни молби като към невидими водачи на общността.

В някои страни вярванията относно състоянието на мъртвите са съчетание от местни традиции и т.нар. християнство. Например, сред много католици и протестанти в Западна Африка съществува обичай, когато някой умре, да се покриват огледалата, за да не може никой да погледне в огледалото и да види духа на умрелия.

Отговорите, които хората дават на въпроса ‘Какво става с нас, когато умрем?’, наистина са разнообразни. Но една основна представа е, че нещо вътре в човека е безсмъртно и преживява смъртта. Някои хора вярват, че това „нещо“ трябва да е дух. Например, в някои части на Африка и Азия и в тихоокеанския район, обхващащ Полинезия, Меланезия и Микронезия, мнозина вярват, че това, което е безсмъртно, е един дух, а не душа. Всъщност някои езици дори нямат думата „душа“.

Има ли дух в един жив човек? Дали този дух наистина напуска тялото при смъртта? Ако е така, какво става с него по–нататък? И каква надежда има за мъртвите? Тези въпроси не бива да бъдат отминавани. Какъвто и да е твоят народностен или религиозен произход, смъртта е факт, с който се сблъскваме всички. Затова тези въпроси те засягат лично по един много сериозен начин. Ние те насърчаваме да ги изследваш.