Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Авраам — пример за вяра

Авраам — пример за вяра

Авраам — пример за вяра

„[Авраам беше] отец на всички, които вярват.“ — РИМЛЯНИ 4:11.

1, 2. (а) С какво е известен Авраам на истинските християни? (б) Защо Авраам е наречен „отец на всички, които вярват“?

 ТОЙ бил праотец на могъщ народ, пророк, търговец, водач. И въпреки това той е известен на християните днес с качеството, което подтикнало Йехова Бог да гледа на него като на приятел — непоколебимата му вяра. (Исаия 41:8; Яков 2:23) Той се казвал Авраам и Библията го нарича „отец на всички, които вярват“. — Римляни 4:11.

2 Нима мъжете, живели преди Авраам, като например Авел, Енох и Ной, не проявявали вяра? И те вярвали, но Бог сключил точно с Авраам договора да благослови всички земни народи. (Битие 22:18) Така Авраам станал символичният баща на всички, които щели да вярват в обещаното Семе. (Галатяни 3:8, 9) В известен смисъл може да го смятаме за свой баща, защото вярата му служи за пример, на който трябва да подражаваме. На целия му живот може да се гледа като на проява на вяра, защото се състоял от множество изпитания. Да, много преди да се изправи пред най–голямото изпитание на вярата си — заповедта да принесе в жертва сина си Исаак, — Авраам доказал, че вярва, като издържал множество по–малки изпитания. (Битие 22:1, 2) Нека сега да обърнем внимание на някои от неговите първи изпитания на вярата и да видим каква поука може да извлечем от тях днес.

Заповедта да напусне Ур

3. Какво се казва в Библията за произхода на Аврам?

3 Библията ни запознава с Аврам (който по–късно станал известен като Авраам) в Битие 11:26, където се казва: „Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.“ Аврам бил потомък на боящия се от Бога Сим. (Битие 11:10–24) Според Битие 11:31 Аврам живял със семейството си в процъфтяващия град „Ур Халдейски“, който се намирал на изток от река Ефрат. a Следователно той не израснал като номад, живеещ в шатри, а в град, който предоставял много удобства. На пазарите в Ур човек можел да си купи вносни стоки. Улиците били оградени от варосани в бяло къщи с по 14 стаи и канализация.

4. (а) Какви предизвикателства представял Ур пред поклонниците на истинския Бог? (б) Как Аврам започнал да вярва в Йехова?

4 Освен всичките си предимства в материално отношение, Ур представял сериозно предизвикателство пред всеки, който искал да служи на истинския Бог. Това бил град, изпълнен с идолопоклонство и суеверие. Да, над всичко там се извисявала храмовата кула, в която бил почитан богът–луна Нана. Несъмнено съгражданите на Аврам, в това число и някои негови роднини, му оказвали голям натиск да участва в това отвратително поклонение. Според някои юдейски предания бащата на Аврам, Тара, правел идоли. (Исус Навиев 24:2, 14, 15) Независимо дали това било истина, или не, Аврам не участвал в упадъчно фалшиво поклонение. Неговият възрастен праотец Сим бил все още жив и несъмнено говорел на другите онова, което знаел за истинския Бог. В резултат на това Аврам вярвал в Йехова, а не в Нана! — Галатяни 3:6.

Изпитание на вярата

5. Какво наредил и какво обещал Бог на Аврам, когато мъжът все още бил в Ур?

5 Вярата на Аврам щяла да бъде подложена на изпитание. Бог му се явил и му наредил: „Излез от отечеството си, измежду рода си, и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.“ — Битие 12:1–3; Деяния 7:2, 3.

6. Защо от Аврам се изисквала истинска вяра, за да напусне Ур?

6 Аврам бил стар и нямал деца. Как можел да бъде ‘направен голям народ’? И къде точно се намирала земята, в която му било наредено да отиде? Бог не му казал това. Така че Аврам трябвало да прояви истинска вяра, за да напусне процъфтяващия Ур и всички удобства в него. В английската книга „Семейството, любовта и Библията“ се казва за древността: „Възможно най–тежкото наказание, което можело да бъде наложено на някой в семейството, който бил извършил сериозно престъпление, било да бъде изгонен, да бъде лишен от неговата ‘принадлежност’ към семейството. ... Ето защо това, че Авраам последвал божията подкана и напуснал не само страната, но и роднините си, било необикновено голяма проява на безусловно подчинение и доверие в Бога.“

7. Как християните днес може да са изправени пред изпитания, подобни на изпитанията, с които се сблъскал Аврам?

7 Днес християните може да са изправени пред подобни изпитания. И ние, като Аврам, може да изпитваме натиск да поставим материалните интереси пред теократичните дейности. (1 Йоан 2:16) Може някои невярващи хора в семейството ни, в това число и изключени роднини, да ни се противопоставят и да се опитват да ни впримчат в навреждащо общуване. (Матей 10:34–36; 1 Коринтяни 5:11–13; 15:33) Аврам дал хубав пример за нас в това отношение. Той поставил приятелството с Йехова пред всичко останало — дори пред семейните връзки. Аврам не знаел точно как, кога или къде Бог щял да изпълни обещанията си. И въпреки това бил готов да води живот, основан на тези обещания. Какво хубаво насърчение и ние днес да поставяме Царството на първо място в живота си! — Матей 6:33.

8. Какво въздействие оказала вярата на Аврам върху най–близките роднини от семейството му, и какво могат да научат християните от това?

8 А най–близките роднини от семейството на Аврам? Очевидно вярата и упованието на Аврам в Бога оказали силно влияние върху тях, защото както жена му, Сарайя, така и неговият племенник на име Лот, който бил сирак, били подтикнати да се подчинят на божията подкана да напуснат Ур. След време Аврамовият брат Нахор и някои от потомците му напуснали Ур и се заселили в Харан, където се покланяли на Йехова. (Битие 24:1–4, 10, 31; 27:43; 29:4, 5) Дори бащата на Аврам, Тара, се съгласил да тръгне със сина си! Затова, тъй като той бил главата на семейството, Библията приписва преместването в Ханаан на него. (Битие 11:31) Нима и ние не можем да се радваме на такъв успех, ако тактично свидетелстваме на своите роднини?

9. Какви приготовления за пътуването си трябвало да извърши Аврам, и защо това може би било жертва от негова страна?

9 Преди да отпътува, Аврам трябвало да направи много неща. Той трябвало да продаде земята си и някои свои вещи и да купи палатки, камили, храна и други необходими за пътуване неща. Аврам може би понесъл финансова загуба поради това, че се подготвил толкова бързо, но бил радостен, че се подчинява на Йехова. Какъв паметен момент бил денят, когато приготовленията били свършили и керванът на Аврам стоял готов за път извън стените на Ур! Керванът се движел на северозапад, успоредно на река Ефрат. След няколко седмици, през които изминал около 1000 километра, той пристигнал в един град в северна Месопотамия, наречен Харан — главна спирка на керваните.

10, 11. (а) Каква била вероятната причина, поради която Аврам останал известно време в Харан? (б) Как може да насърчим християните, които се грижат за своите възрастни родители?

10 Аврам се установил в Харан навярно защото бил загрижен за възрастния си баща, Тара. (Левит 19:32) По подобен начин много християни днес вероятно имат привилегията да се грижат за своите възрастни или болни родители, като някои от тях дори трябва да направят промени в живота си поради това. Тогава можем да уверяваме такива християни, че техните любещи жертви са ‘угодни пред Бога’. — 1 Тимотей 5:4.

11 Изминало известно време. „Дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.“ Аврам несъмнено тъгувал поради тази загуба, но когато периодът на жалеене минал, той незабавно отпътувал отново. „Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.“ — Битие 11:32; 12:4, 5.

12. Какво правел Аврам, докато живял в Харан?

12 Интересно е да обърнем внимание на факта, че докато бил в Харан, Аврам ‘спечелил имот’. Въпреки че бил направил жертви в материално отношение, за да напусне Ур, когато отпътувал от Харан, Аврам бил богат. Явно това се дължало на божията благословия. (Еклисиаст 5:19) Днес Бог не обещава, че всички негови хора ще станат богати, но е верен на обещанието си да се грижи за потребностите на онзи, който е „оставил къща, или братя, или сестри“ заради Царството. (Марко 10:29, 30) Аврам също така ‘придобил хора’, т.е. много слуги. В Йерусалимския таргум и в Халдейската стихотворна версия се казва, че Аврам ‘обръщал във вярата’. (Битие 18:19) Дали твоята вяра те подтиква да говориш за нея на своите съседи, колеги или съученици? Вместо да се установи за постоянно в Харан и да забрави за божията наредба, Аврам използвал резултатно времето, което прекарал там. Но то вече изтекло. „И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ.“ — Битие 12:4.

От другата страна на Ефрат

13. Кога Аврам прекосил река Ефрат, и защо това събитие било важно?

13 Аврам отново трябвало да отпътува. След като напуснал Харан, той се отправил с кервана си на запад, като изминал около 90 километра. Може би Аврам спрял на едно място до Ефрат, което се намирало срещу древния търговски град Кархамис. Керваните прекосявали реката предимно там. b На коя дата керванът на Аврам прекосил Ефрат? В Библията се показва, че това станало 430 години преди деня, когато юдеите напуснали Египет на 14 нисан 1513 г. пр.н.е. В Изход 12:41 се казва: „В края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.“ Следователно Авраамовият договор явно влязъл в сила на 14 нисан 1943 г. пр.н.е., когато Аврам послушно прекосил Ефрат.

14. (а) Какво можел да види Аврам с очите на вярата? (б) В какво отношение днешните хора на Бога са по–благословени от Аврам?

14 Аврам бил напуснал един процъфтяващ град. Но вече можел да си представи „града, който има вечни основи“ — праведното управление над човечеството. (Евреи 11:10) Да, въпреки че разполагал само с ограничена информация, Аврам започнал да разбира някои основни неща от божията цел да изкупи умиращото човечество. Днес ние се радваме на благословията да разбираме божиите обещания далеч по–добре от Аврам. (Притчи 4:18) ‘Градът’, или управлението на Царството, на който се надявал Аврам, е вече реалност — той е установен в небето от 1914 г. насам. Тогава нима не трябва да бъдем подтикнати да вършим дела, които са израз на вяра и упование в Йехова?

Започва пребиваването в Обетованата земя

15, 16. (а) Защо от Аврам се изисквала смелост, за да построи олтар на Йехова? (б) Как християните днес могат да бъдат смели като Аврам?

15 В Битие 12:5, 6 се казва: „Излязоха, за да отидат в Ханаанската земя. И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Морѐ.“ Сихем се намирал на 50 километра северно от Йерусалим, в плодородната долина, описвана като „рая на святата земя“. Но ‘в онова време ханаанците живели в земята’. Тъй като те били извратени в морално отношение, Аврам трябвало да вземе мерки, за да предпази семейството си от поквареното им влияние. — Изход 34:11–16.

16 Йехова за втори път ‘се явил на Аврам и казал: „На твоето потомство ще дам тая земя“’. Колко вълнуващо! Разбира се, от Аврам се изисквала вяра, за да се радва на нещо, на което щели да се наслаждават само бъдещите му потомци. И въпреки това там той ‘издигнал олтар на Йехова, Който му се явил’. (Битие 12:7) Един библейски учен предполага: „Това, че издигнал олтар на тази земя, всъщност означавало, че един вид той започнал да я притежава въз основа на правото, което получил поради това, че проявявал вяра.“ Построяването на този олтар било и смела постъпка. Несъмнено той отговарял на по–късното подробно описание на олтар в договора на Закона — бил изграден от необработени (недялани) камъни. (Изход 20:24, 25) Той изглеждал напълно различно от олтарите на ханаанците. Следователно Аврам заел смела позиция пред околните като поклонник на истинския Бог, Йехова, излагайки се на недоброжелателно отношение, а вероятно и на физическа опасност. А ние днес? Дали някои от нас — особено младежите — не казват на съседите или съучениците си, че се покланят на Йехова? Нека примерът на смелост на Аврам насърчава всички ни да се гордеем с това, че сме служители на Йехова!

17. Как Аврам проповядвал божието име, и за какво напомня това на християните днес?

17 Където и да отидел, Аврам винаги поставял поклонението към Йехова на първо място в живота си. „От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай — на изток; и там издигна олтар на Господа [Йехова — НС] и призова Господното име.“ (Битие 12:8) Еврейският израз ‘призовавам името на някого’ означава още „изявявам (проповядвам) това име“. Несъмнено Аврам смело изявявал името на Йехова сред съседите си в Ханаан. (Битие 14:22–24) Това ни напомня за нашето задължение днес да участваме възможно най–пълно в ‘публичното изявление на неговото име’. — Евреи 13:15, НС; Римляни 10:10, НС.

18. Как се държал Аврам с ханаанците?

18 Аврам не останал много дълго на никое от тези места. „После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг“ — към безводната област на юг от юдейските планини. (Битие 12:9) Като продължавали да пътуват и като показвали явно, че са поклонници на Йехова, където и да отидели, Аврам и останалите от семейството му ‘публично заявявали, че са чужденци и временни жители в тази земя’. (Евреи 11:13, НС) Те никъде не се сближавали прекалено много с езическите си съседи. По подобен начин и християните днес трябва да продължават да „не са от света“. (Йоан 17:16) Ние сме любезни и учтиви към съседите и колегите си, но внимаваме да не започнем да се държим така, че поведението ни да отразява духа на света, отчужден от Бога. — Ефесяни 2:2, 3.

19. (а) Защо номадският начин на живот бил предизвикателство за Аврам и Сарайя? (б) Какви допълнителни предизвикателства очаквали Аврам?

19 Да не забравяме, че несъмнено нито на Аврам, нито на Сарайя било лесно да се приспособят към трудния номадски начин на живот. Те се хранели с продуктите, получавани от стадото им, вместо с храна, купена от някой от добре заредените пазари в Ур; живели в палатки, вместо в стабилна постройка. (Евреи 11:9) Ежедневието на Аврам било изпълнено с дейности; той имал много работа във връзка със стадата и слугите си. Сарайя навярно се грижела за нещата, които по традиция тогава били вършени от жени — замесвала тесто, печала хляб, предяла вълна, шиела дрехи. (Битие 18:6, 7; 4 Царе 23:7; Притчи 31:19; Езекиил 13:18) Но ги очаквали още изпитания. Скоро Аврам и останалите от семейството му щели да се сблъскат със ситуация, която щяла да постави на риск дори живота им! Дали вярата на Аврам щяла да бъде достатъчно силна, за да се справи с това предизвикателство?

[Бележки под линия]

a Въпреки че днес река Ефрат тече около шестнадесет километра на изток от бившия град Ур, има доказателства, че в древността тя е течала на запад от града. Затова след време за Аврам можело да се каже, че идвал от „оная страна на реката [Ефрат]“. — Исус Навиев 24:3.

b Векове след това асирийският цар Ашурназирпал ІІ прекосил Ефрат със салове близо до Кархамис. В Библията не се казва дали Аврам преминал реката по същия начин, или керванът му просто нагазил във водите, за да достигне другия бряг.

Обърна ли внимание?

• Защо Аврам е наречен „отец на всички, които вярват“?

• Защо от Аврам се изисквала вяра, за да напусне Ур Халдейски?

• Как Аврам показал, че поставя поклонението към Йехова на първо място в живота си?

[Въпроси]

[Карта на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ПЪТУВАНЕТО НА АВРАМ

Ур

Харан

Кархамис

ХАНААН

Голямото море

[Източник]

Въз основа на карта, чиито авторски права принадлежат на Pictorial Archive (Near Eastern History) Est. and Survey of Israel

[Снимка на страница 15]

От Аврам се изисквала вяра, за да напусне удобствата, които предлагал животът в Ур

[Снимка на страница 18]

Като живели в палатки, Аврам и останалите от семейството му ‘публично заявявали, че са чужденци и временни жители’